В последните няколко години БСП определено се е
превърнала в обект на злостни жълти медийни атаки. Достатъчно е човек да си
направи кратък тур из електронните медии и ще види този екзотичен феномен. БСП
е обвинявана в превратаджийство, вечно конспираторстване, диктаторски методи,
авторитарни страсти, канибалски и братоубийствени войни, тъмни интриги и
порочни политически страсти. В БСП определено има хора, които се дразнят от
този мътен поток насочен към партията, но ако питате мен подобна електрошокова
терапия всъщност е съживителна и адреналинова. Някой щеше ли да се занимава с
левицата, ако тя беше блато, където всичко е мъртво и зомбифицирано? Някой щеше
ли да обръща внимание на безжизнена политическа формация, която безнадеждно е
останало в историята? Ако някога социалист изпадне дори за миг в униние е
достатъчно да си отвори някой от враждебните сайтове - там левицата е пълна с
живот, ври, кипи, бълбука и ражда стратегически планове. На мен това веднага ми
оправя настроението и самочувствието.
Тези дни основната тема, която пада под медийната
гилотина е първият в историята на БСП пряк избор на лидер, който ще се проведе
на 26 април тази година. Ако човек чете тази история в изкривеното огледало на
медиите ще си каже, че това е нещо като кървав Армагедон - две армии са се
счепкали в люта битка и с "куршуми, камъне и дървье" ще се бият до
последният войник и ще оставят след себе си разорано поле, пълно с трупове.
Истерията на отразяването заприличва на сапунен сериал, изпаднал в сценаристко
безсилие - в дебрите на тези фантазии Корнелия Нинова преследва безмилостно
всичките си противници, за да стоварва върху тях безмилостно своята партийна
кубинка с която се разправя с доблестни дисиденти и високохуманни телевизионни
социалисти. Повечето от съучастниците в този сериал почти не излизат от
телевизионните студиа, но това не пречи, когато си отворят устата да се
изкарват жертви на постоянни гонения, политически преследвания и лишаване от
достойнство. Заради това преди да кажем няколко думи за истинската ситуация в
БСП и как в нея, вероятно за съжаление, е трудно да открием нещо
супердраматично и ново, да уточним реалното положение на нещата.
Когато стана лидер през 2016 година Корнелия Нинова
прокара няколко много важни реформи в БСП. Реформи, които от години бяха искани
от обикновените социалисти и се бяха превърнали в натрапчива тема за разговор
по време на късното лидерство на Сергей Станишев. Корнелия Нинова направи три
простички неща. Първо - въведе правилото лидерът на БСП да се избира от всички
социалисти. Второ - за да не стана прекия избор инструмент за постигането на
вечна и безкрайна власт броят на лидерските мандати бе ограничен до два. Два
мандата от 4 години - общо 8. Толкова. Заради това днес като чуя мои партийни
другари със сериозни лица и изпънати гръбнаци да говорят за задаваща се
диктатура ми идва да се кикотя все едно съм попаднал на забранено комедийно
шоу. И трето - броят на депутатските мандати бе ограничен до 3. 12 година. Тази
реформа отпуши БСП, вля много свежа кръв в нейните редици, но съвсем банално и
предвидимо, спечели на Корнелия Нинова люти врагове, врагове доживот, така да
се каже. Нищо ново под слънцето. Разместването на пластовете на старо статукво
винаги ражда тектонични вълнения. Вероятно заради това първият пряк избор на
лидер събра толкова много политически страсти и стана причина медиите да се
развълнуват така все едно са прекалили с енергийните напитки. Но БСП всъщност
не е в нова ситуация. В БСП винаги е имало оспорвани лидерски състезания. Нека
да ви припомня, че самата Корнелия Нинова стана лидер в оспорвана битка с поне
още пет души, един от които беше тогавашния председател Михаил Миково. Веднага
след като Станишев хвърли оставка самият Миков стана председател в също така
оспорвано състезание в което за предварителен фаворит беше сочен Драгомир
Стойнев. Така че новост в оспорването на креслото на лидера няма. Новост е
начина на избиране и на него можем да отдадем изблика на страсти и телевизионни
проповеди. По този параграф най-голямата изненада дойде от това, че в състезанието
съвсем внезапно като кандидат за председател се появи заместникът на Нинова
Кирил Добрев. Ако някой беше написал името му преди половин година всички щяха
да твърдят, че това е манипулация, но днес съдейки от фейсбук-активностите му и
постоянните обиколки, той твърдо е решен да участва в избора. Появата му на
терена беше толкова изненадваща, че една от интригите, които останалите
вътрешни дисиденти заплетоха е, че това е някаква политическа маневра, игра на
Нинова и на Добрев, които по този начин разчистват терена, за да няма
автентично състезание. Слухът се затъркаля като снежна топка и самата Нинова се
принуди да го опровергава няколко пъти. Според мен битката между нея и Добрев
ще е съвсем автентична. И най-важното - не смятам, че подобно противопоставяне
е проблем за БСП. Дори напротив. Подобен процес всъщност крие най-важното
предимство на прекия избор - излизането на хора с конкретни имена, търсенето на
подкрепа, развиването на идеи. С други думи - влизането на Добрев в
състезанието, само доказва, че надпреварата е автентична. В процеса на
предизборната кампания тепърва ще видим какво смята да предложи като визия той,
но според мен Нинова е безспорния фаворит в битката. Защото тя има с какво да
застане пред социалистите и най-важното - има какво да им гарантира да бъде
продължено като реформи. Защото в последните две години нейните реформи Нинова
беше заета да води пунически войни на два фронта. Единият срещу ГЕРБ, където я
среща озлобения залп на толкова много заглавия и телевизионни шамани и другият
- вътре в партията, фронт, който също получава медийна мултипликация. Всъщност
прекият избор на лидер разкри като лакмус и нещо неочаквано. Така наречената
вътрешна опозиция всъщност няма лице, което да изправи в битка срещу Нинова.
Така или иначе към тази групичка се причислиха хора, които са шумни, дори
медийно атрактивни, но нямат никаква вътрешнопартийна тежест. Точно заради това
тяхната битка е насочена принципно към опорочаване на идеята за пряк избор, от
връщането на старото положение при което конгрес избира лидера. Това завръщане
към миналото обаче ще е ход на камикадзето, защото много социалисти няма да
приемат отнемане на тяхното право на глас. Ето защо датата 26 април е зарадена
с политическа тежест, която отива отвъд просто преизбирането на Корнелия
Нинова. Масова подкрепа за нея ще й отвърже ръцете за продължаване на реформите
в БСП, които бяха леко зациклили заради непрестанните вътрешни битки. На 26
април ще се реши и въпроса за бъдещият екип на председателката, защото очевидно
нейна победа ще й даде картбланш да избере нови хора с които да продължи
организационното обновяване. Точно тук медиите обикновено се вклиняват, за да
говорят за яростен конфликт между Нинова и Кирил Добрев, но смятам, че тази
тема също съществува като начин за постоянно пускане на електричеството на
интригите в партията. Всъщност вдигането на залозите за изборния ден в БСП също
трябва да го припишем като заслуга на Нинова. Защото това нагнетяване на
напрежение, медийните упражнения и пиротехническите заглавия ясно показват, че
битката за БСП всъщност е ключова за политическото пространство у нас. Дори да
сравним само по този показател БСП днес и БСП отпреди 4 години ще видим
радикалната промяна. Тогава БСП не събуждаше страст, искри, пламак, дори
заклеймителен ентусиазъм. Днес е точно обратното.
Всъщност датата 26 април едва ли ще разреши всички
проблеми на БСП, но ще отвори терен за следващия лидер на партията, за да може
той да действа като избор на всички социалисти у нас. Във времената на тотално
погазване на демократичните ценности, смазването на различно мнение и
уеднаквяване на политическия пейзаж, БСП избра да бъде различна, ясно
осъзнавайки, че цената за това е голяма, но пък битката е ключова. Заради това
медийният напън да бъде разрушен прекия избор в БСП няма да спре толкова лесно,
той е ключ към добро представяне на следващите избори на левицата и е странно,
че герберските тролове осъзнават това по-ясно от вътрешната опозиция. Аз лично
ще гласувам на този вот с голямо удоволствие. Откакто съм социалист искам
гласът ми да има значение и най-накрая ще го видя осъществено. Не е малко.
Никак не е малко.
No comments:
Post a Comment