Навремето прочетох едно култово есе на Андрей Вознесенски
за разликите между Сталин и Хрушчов. Вознесенски (когото Хрушчов лично насмита
на една среща с творческата интелигенция) казваше, че Сталин е последната
фигура, репрезентираща сакралната и тайна власт. При Хрушчов всичко това отива
по дяволите. Той е лидер от епохата на публичността, политик на пърформанса,
макар и осъществен по абсолютно селски начин. Сега вече сме претръпнали, но
навремето, когато Хрушчов си сваля обувката, за да тропа с нея по бюрото си по
време на сесия на ООН, това прави чудовищно впечатление и шокира всички.
Казвам всичко това, защото Борисов все по-диаболично ми
напомня на Хрушчов. Тази безкрайна медийна инквизиция на която сме подложени е
изцяло хрушчовска. Свидетели сме на пълна подмяна на идеята за публичност.
Редовното сутрешно дефиле е изродено до нарцистичен поток на съзнанието в който
Главния герой се самовъзхвалява, самовъзвеличава и провинциално ни изрежда как
си говори с големите европейски политици. Подобно съзнание не допуска, че някой
друг може да е наясно с положението. Той е портиерът, който е допуснат до
кулоарите на голямата политика и защото се е здрависвал с Курц вече се изживява
като най-големия експерт по австрийската вътрешна политика. Точно както
Хрушчов, който в САЩ вижда американската царевица и веднага заповядва тази
култура да се сади масово и в СССР. Първично съзнание, което реагира само на
визуални стимули. Всичко е пърформанс. Уволнението на шефа на ББР също е
такова. Защото големият въпрос тук не е отстраняването на Мавродиев, а като как
така държавата изобщо е допуснала такъв огромен и съмнителен кредит. И не е ли
време за цялостен одит на работата на тази банка? Това обаче са жизненоважни
детайли, които телевизионният поток на съзнанието никога няма да обхване. Точно
заради това идва и Голямата война с президента. Радев настоява не за
пресконференции, а за работещи мерки. Ръкостисканията и конферентните връзки с
европейски политици няма да нахранят хората и да спасят малкия бизнес.
Медийното шоу няма да реши проблемите на обществото. Но вече съм убеден, че
Борисов не иска да решава нищо. Той се помпа с политически допинг, предрусва с
журналистическо внимание и това му е напълно достатъчно. Точно тук е голямата
разлика между него и Хрушчов.
Статуята на гроба на съветския лидер е направена
от Ернст Неизвестни - сътворена е от бял и черен камък. Неизвестни вижда в
Хрушчов все пак нещо бяло, нещо смислено, нещо различно. Борисов отсега е
обречен само на черните цветове.
Гаранция.
No comments:
Post a Comment