От неделя насам прочетох десетки много силни, смислени и
гневни постове за трагедията, която се случи с Милен Цветков. За това как едно
надрусано богаташче уби, абе направо буквално екзекутира, един от
най-смислените и интересни гласове в българската журналистика. Гледах кадрите,
които видеокамерите са запечатали от мига на трагедията с леден ужас в душата -
разглезеното лумпенче нито за миг дори не се опитва да натисне спирачките. Той
се врязва в колата на Милен Цветков като танк и най-лошото - след трагедията
дори не се опитва да види как е неговата жертва, не се опитва да се притече на
помощ...
Историята е зловещо метафорична и вероятно заради това
бръкна в душата на хората. Пред очите си видяхме как поколението на злодеите на
прехода вече се е възпроизвело и е възпитало достойно поколение. Детето на
богаташи живее с усещането за пълна недосегаемост в своя свръхлуксозен джип.
Богаташчето се друса, след това кара, а подобно нещо е възможно само, ако си
наясно, че ще ти се размине. И хайде да не се лъжем - на такива като него
постоянно им се разминава. Полицията си затваря очите, съдебната система не
действа, политическите елити им се мазнят. Те дори могат да убиват безнаказано,
защото винаги ще се намери услужлив адвокат и още по-услужлив съдия, които да ги
отърват и от най-тежкия проблем. Те са господарите на тази държава, въшливи с
кинти, влияние, имоти. Нагли, безцеремонни, цинични, самоуверени, жестоки.
Самозабравени до абсюлотна крайност. И видими в най-показните си и отвратителни
мигове. Като случката от преди 2 години, когато отрочето на Цоло Вутов пръсна
40 хиляди долара за елитно шампанско в луксозния курорт Куршвел докато караше
местен оркестър да му свири пошлата чалга-песен "Шушана".
Опасявам се обаче, че не можем да спрем разказът за
съвременна България само дотук. Защото тези дни чух как премиерът Бойко Борисов
коментира трагедията с Милен Цветков. Той беше буквално пълен със съжаление:
"Безспорно много тежък, гаден ... Каквото и да кажеш за този инцидент е
лошо. Бог да го прости". А след това добави, че трябва да се увеличат
наказанията на хора, които шофират след като са използвали наркотици. Оставям
на съвестта на медиите това, че никой не го попита как така само преди
три-четири месеца негови депутати, начело с фамозния отказвач от сина си Лъчезар
Иванов предлагаха намаляването на такива наказания. В случая друго е по-важното
и интересно. Това, което богатият малък лумпен направи с Милен Цветков, Бойко
Борисов го извърши с българския парламентаризъм и демокрация. Беше повече от
цинично в деня в който премиера заповяда на неговите депутати да се не явяват в
зала и така да провалят изслушването му, той да се възмущава от поведението на
друсаните шофьори на пътя. Той трябваше да се яви в Народното събрание, за да
каже има ли някаква пътна карта за изход от ситуацията, какво се прави за
облекчаването на положението на хората, но той избра да се вреже като луксозен
джип в парламентарната демокрация. Единият лумпен уби журналист, другият
буквално убива българската демокрация.
Защото виждаме, че България буквално се превръща в
държава на брифингите. Брифингова полудемокрация. Телевизионен авторитаризъм на
едно его. Пресконференцията не може да замести парламентарния контрол.
Системните монолози не са част от прозрачността, а са нейното фактическо убийство.
Нас днес ни управляват чрез брифинги, декрети и всякакви други сенчести форми.
Мястото, където трябва да се раждат законите, което е съсредоточие на
българската демокрация беше умишлено умъртвено и обезсмислено. Днес живеем в
управление на мнозинство, което нагло не зачита правилата, прави каквото си
иска, тъпче безогледно последните остатъци от демокрацията и буквално влачи
България към еднолична диктатура. И тук не говорим просто за извънредното
положение и борбата с коронавируса. Говорим за цялата орда от политически
зомбита, които следват Борисов в неговия мрачен поход срещу същността на
българската държава. Стъпкаха медиите, стъпкаха институциите, а днес подобно на
орки искат да задушат всеки различен глас, който им нарушава медийната утопия.
Нали не се заблуждавате, че парламентът беше разпуснат точно заради това? БСП
трябваше да бъде натикана в ъгъла, гласът й да бъде задушен, нейната
алтернатива умъртвена. Бойко Борисов подобно на разглезено от амфетамини
богаташче иска да моделира държава по свой собствен вкус. С наплашени поданици
вместо с активни граждани. Точно заради това на брифингите системни като
средновековно изтезание постоянно ни продават трупове, чували за трупове, все
така неидващия пик на епидемията. Тези са дилъри на страх. Само през страха
могат да осъществят най-голямото убийство, което са планирали - убийството на
остатъците от демокрация. Така че, покорно моля да ме извините, аз лично не
виждам никаква разлика между друсаният убиец на пътя и българския премиер. Това
са двете лица на един и същи процес. Една самозабравена каста е похитила
политическите и икономическите върхове на България и убива, подобно на тумор
всички опити за нормален живот. И това не е случаен процес. Това е логичен
завършек на безвремието в което попаднахме преди 10 години и още ни можем да
излезем от него. Бойко Борисов няма нужда от демокрацията. За него е с пъти
по-добре да управлява през пресконференции, пред очите на дежурните по любов
медии, които биха приели дори твърдението, че лично Господ го е натоварил с
мисията да запази българския народ. Най-вероятно това е станало и в личен
разговор, нали така?
Видях, че някои известни политически ренегати и
фурнаджийски лопати с истерични плюнки се възмущават, когато някой дори и с
половин буква спомене, че Милен Цветков е станал жертва на политическо
убийство. Дори и това убийство да не е планирано и зад него да не стои
подготвена конспирация, то е политическо по своята същност. Защото разглезени
богати наркоманчета с още по-разглезени от държавата бащи са естественият
завършек на бойкоборисовщината. Тя ги отгледа като свое ГМО. Тя ги захрани и
обгрижи с чувството за безнаказаност. Тя си затваряше очите пред тях, защото те
са любимото й дете. Тоест властта изобщо не е без вина.
Бойко Борисов също.
No comments:
Post a Comment