Великденските празници, прекарани в карантина и
извънредно положение, пак не спестиха скандални на натровения от
информационното торнадо на трупове, болести и политически лицемери изстрадал
български народ. Този път в окото на бурята влязоха всички, които се опитаха да
се изнижат от София за празниците и бунтовете в циганските гета, особено във
Факултето. Тези две теми напълно доминираха в празничните емисии като успяха да
затъмнят за кратко дори и медийното сияние на генерал Мутафчийски. Бяха ни
показани разтърсваща репортажи от протести в цигански гета, както и статистика
за заболелите там. Уви, никой не потърси отговор на един по-важен въпрос - защо
гетата бяха изтървани, защо карантината важеше за цялата страна, но не и за
ромските общности. И имам една новина за всички вас. Ромите са невинни. В тази
ситуация те са даже по-големи жертви от самите нас.
Истината за положението в циганските гета е много
по-болезнена отколкото изглежда на пръв поглед и доста по-сложна отколкото си я
представят кръчмарските патриотари и патосните виртуални националисти.
Проблемът с ромските квартали съществува буквално от началото на прехода, но
власт, граждани и вечни критикари удобно и лицемерно си затваряха очите за
проблема. Той не е просто етнически, както ни го очертават. Ромският проблем е
зловещо социален. Пред очите ни се разкрива не разложението на един етнос, а
разложението, което предизвиква крайната бедност и тоталната мизерия.
Циганските гета са кошмарно отражение на това, което България може да бъде, ако
остане още малко в октоподската прегръдка на групировката ГЕРБ и нейната
феодална корупционна паяжина. Съществуването на гета, които съществуват в
паралелно време и социално положение е най-голямото доказателство за това, че в
България нещо куца и зловещо скърца. Политическите елити, но най-вече ГЕРБ си
затваряха очите пред всички проблеми на ромската общност в България и търпяха
нейната социална деградация и феодално съществуване в лапите на хищни барони,
защото това се оказа тайният резервоар за гласове по време на избори. Какво
по-хубаво от избиратели, които могат да бъдат купени с две кепабчета и една
бира? Какво по-хубаво от гласоподаватели, които няма да ти търсят сметка за
неизпълнени обещания и провалени политики, защото гласуват под строй? Какво
по-хубаво от това да се договориш с шепа мастити тлъсти барони, които гледат на
своите съграждани като на крепостни селяни и ги пращат пред урните под зоркия
поглед на биячи, лихвари и всякакви други мутри? Това е неизказаната сделка на
която се крепи властта на Бойко Борисов. Остяваме гетата да се развиват по
собствени закони. Позволяваме беззаконието и репресиите. Оставяме хиляди
български граждани без образование, закрила, нормални условия на живот и в
ръцете на зловещи фигури, за да тече политическата далавера. Българската
държава буквално абдикира и вдигна ръце от ромската общност, остави я на
собствените си демони и правила и се намесваше там само за усвояването на
грантове или да си подсигури висока избирателна активност. През другото време
гетата живееха в собствените си криминални страсти, стресираща мизерия и
абсолютно безвремие. Когато десоциализираш един човек до нивото на животно,
когато го лишиш от перспектива, образование и шанс за успех, тогава ти му
отваряш широко вратата единствено към криминална активност. Това е подъл удар и
в гърба на българския народ. Защото заради системната липса на държава,
политика и смислени действия цели села бяха оставени под бича на циганските
банди. А те нямат друг начин за препитание. Работа няма, пари няма, възможности
няма. Така цял един етнос бе върнат в средновековието, ставайки жертва на
елементарните политически страсти у нас. Напрежението между българи и роми
стана зловещо и започна да припламва под формата на сблъсъци в отделни части на
страната. Това е подлостта. Никой не търси отговорност от бездейните власти и
тяхното съучастие. За хората виновни са ромите, въпреки, че те наистина са една
от големите жертви на прехода, защото за тях промяната буквално означаваше
превръщането им в крепостни селяни, затворници на гетата и на липсата на
нормален живот.„
Този цирей досега само загнояваше, уголемяваше се, но
избухна в разгара на кризата с коронавируса и коварната болест COVID-19.
Изведнъж се оказа, че трябва да се спазват закон и правила там, където законът
и правилата бяха напълно пометени. Оказа се, че трябва здравна дисциплина там,
където болнични заведения почти напълно отсъстват, както и нормална лекарска
помощ. Изведнъж дежурните избиратели на властта се почувстваха ограничени,
излязоха да протестират пред КППП-тата, които се появиха на границите на гетата
и целият народ изригна в проклятия. Но пак с грешен адресат. Ромите в случая
нямат вина. Те бяха оставени на стихията на престъпността и едрите босове.
Онези, които всеки ден дават пресконференции и се изобразяват като инструменти
и следовници на Господ носят основното бреме на това, което става. Защото
държавата дори не поиска да разбере, че има проблем с гетата. И вместо да се
използва извънредното положение, да се пуснат екипи, които да разясняват какво
става и какво трябва да се прави в такива ситуации, положението беше доведено
до ескалация. Защото затварянето на гетата удари основно тези роми, които имат
работа извън тях, тези, които са на път да се откъснат от мрачното положение
там. Показните мерки и стоварването на полиция нямаше как да скрият един
основен факт - мерките са закъснели, палиативни, не вършат реална работа и в
основата си целят, ако вирусът излезе от контрол, вината да бъде стоварена
върху ромската общност. Още отсега мога да си представя премиера на
пресконференция, който обявява, че държавата е направила всичко възможно, но
ромите и напускащите София са разрушили великите мерки на правителството.
Цялата показност, цялата медийност около тези бунтове ме изпълва с тежкото
подозрение, че някой иска не да реши проблема, а да си намери алиби, ако
ситуацията ескалира.
Всички подсъзнателно знаехме, че при голяма криза
ромският проблем ще избухне в лицата ни, но предпочитахме да се правим, че го
няма. Сега, когато торнадото се развилня вече можем да видим истинското
състояние на нещата. Гетата съществуват, защото българската държава го позволи.
Гетата са проблем, защото бедността там е огромна и безнадеждна, а никой не
прави дори елементарен опит да разреши ситуацията. И така стигнахме до
короналудостта - когато народът ошашавен, ограничен, карантиран трябваше да
погълне и медийното риалити с ромите, за да може да скърца със зъби и да се
гневи не на властта, а на своите сънародници. Само, че с всичките си
бездействия властта е на път да превърне цялата страна в гето, а от един момент
нататък човек наистина няма какво друго да изгуби освен оковите си...
Предстои
да видим.
No comments:
Post a Comment