Вече е време да мислим за завръщането към нормален ритъм
на живот, производство и свободно движение на хора. Това беше едно от ключовите
послания на президента Румен Радев, който излезе от радиомълчанието си и реши,
че крайно време думата му да бъде чута. Всяка появя на държавния глава действа
на придворните медии като душ от киселина, но този път (строени като батальон
от орки и мисирки) направо се задушиха, задавиха и самовзривиха от злоба. Един
от станалите нарицателни в еротичното обслужване на властта сайт призова Радев
да бъде въдворен, тоест арестуван за насаждане на паника, нарече го мерзавец,
страхливец, паникьор и дори призоваха карантината веднага да бъде отменена, за
да може всеки труп по улицата да бъде записан на съвестта на президента. От
всички страни блъвна един мазен, кален и гнусен поток от мнения на дежурните
заподозрени и пак започнаха вечните мрънкания - държавният глава не обединявал
нацията, бил комплексар, истеризирал политическия дебат, бил воден от емоции,
от завист и какво ли още не. Типичното за България сапунизиране на реалната
политика, опитът за трансформирането й в емоционално риалити за истерични
фейсбук-домошари и кръчмарски специалисти по световното положение. В края на този
гейзер от кафяви течности и комплексарски изцепки се появи и интелектуалния
вдъхновител на атаката - премиерът Бойко Борисов. "Няма да стана доктор
Менгеле, за да угодя на Радев", изсъска пред агитката си от полувъзхитени
журналистки той и подобно на герой от модернистичен роман отново отприщи потока
на съзнанието си. Не съм сигурен, че мога да го пресъздам, защото този
халюцинаторен изблик е непреразказваем - но за да срази конкурента си Борисов
се впусна във фантазии как Мангеле навремето е рязал трупове на хора и след
това ги е сглобявал обратно. Изобщо - краските бяха засилени максимално, а
тъпанът на паниката заби тревожно все едно предупреждава за извънземно
нашествие. "След 2-3 седмици може да сме в ада", истеризира още един
път министър-председателя и с обосновано предположение мога да кажа, че ако
човек от опозицията беше произвел такава фраза, сигурно вече прокуратурата щеше
до го пържи в тайните си медийни подземия за насаждане на паника и опит за
саботаж на великата карантина.
Описваме този батален мизансцен с една-единствена цел -
след като всички трубадури на статуквото се възпалиха и разпукаха като циреи,
значи президентът отново е казал онази политическа истина, която вълнува
обществото и го кара дори и в изолация и по домовете си, да се гневи и бунтува.
И няма как да е по друг начин. Карантината отприщи социално-икономически
процеси, които още много дълго ще бъдат като котва на шията на страната.
Безпощадните хроникьори запечатаха кошмарни картини - опашки пред бюрата по
труда, а армията от безработни започна да се увеличава с драматични темпове. На
този фон все повече хора започнаха да броят дните до края на карантината,
защото това събитие се привиждаше като като пределна точка след която нещата ще
започнат да идват на мястото си. Ресторантите и кафенетата ще отварят,
предприятията отново ще заработят, животът ще влезе в ритъм. Вместо
начертаването на пътна карти за край на извънредното положение и разхлабване на
мерките (така направи канцлерът Курц в Австрия), българското правителство още на
3 април внесе в парламента искане за удължаване на извънредното положение с още
един месец - до 13 май. При това го направи без обосновка, анализ на досeгашните мерки, дори без да обясни защо
не изчака до 13 април, а действа две седмици по-рано. При това правителството
прояви учудваща недалновидност като не предложи някакви реални и работещи мерки
за спасяването на икономиката. Единствената реална мярка за помощ, прословутата
схема 60 на 40 едва в последния момент, ден преди второто четене, бе ремонтирана
така, че да стане работеща и да привлече работодателски интерес. На
съкратените, пуснатите в неплатена отпуска, самоосигуряващите си бе показан
един голям среден пръст под формата на това, че те имали право да получат
безлихвен кредит от 1500 лева. Ако е помощ я даваш безвъзмездно. Не я отпускаш
като заем, който да тежи и да отблъсква хората от това да се възползват от
него. Всъщност това беше едно от другите послания на президента - че мерките не
се достатъчни, а тези, които са обявени няма да сработят по рекламирания начин.
ГЕРБ наистина си представят президента като плюшено мече, което да бъде вадено
по тържествени поводи и то само да ръкопляска на изпълнителната власт. Е, сега
са в съвършено различна ситуация. Радев усеща, че в България се завихрят турбулентни
социални процеси и, че е въпрос на време социалното спокойствие напълно да бъде
взривено. Защото безработните, хората в криза, останалите без препитание и
надежда не виждат вече смисъл дори и в мерките за запазване на живота и
здравето. Защото за тях това е избор между това дали да умреш от вирус или да
се свършиш от мизерия. Не е ясно кое е за предпочитане. Точно заради това Радев
поиска пътна картина за продължаване на живота след карантината. Защото още
отсега се вижда каква е голямата цел на това постоянно биене на тъпана за
коронавируса, жертвите, Менгеле и хуманното сърце на премиера - ГЕРБ се готвят
да стоварят всички проблеми на страната върху епидемията. Тя ще бъде осмукана
докрай, а там, където медийните жалби не помагат, ще се включат репресивните
сили, които си разписаха в закона за мерките при извънредно положение. И
затягането на режима, и тоталната карантина можеха да бъдат изтърпени, ако
България беше получила правилното икономическо лекарство. Вместо това в един
момент властта реши буквално да разпусне парламента, за да остане напълно без
контрол, да остави безработните практически без помощ в тази тежка ситуация, да
не си даде сметки колко дребни и средни фирми просто ще колабират след
извънредното положение. И всъщност единствено президента проговори на езика на
онези, които са притеснени, вбесени, притиснати в ъгъла, оставени буквално без
хляб и здравеопазване. Защото, и това също беше отбелязано от Радев,
най-ужасното е във времената на коронавируса, да се разболееш от нещо друго и банално.
Няма кой да ти обърне внимание. Така се получава кошмарна картина - опашки от
безработни, блокирала икономика, затворени градове, здравна система, която се
гърчи и шефка на парламента, която казва, че депутатите нямало да си намалят
заплатите, защото искали да даряват повече. Безподобен цинизъм и безпредел без
граници. Точно заради това президентът беше длъжен да излезе и да говори. Това
не е неговият опит да провали опазването на здравето на хората, а да покаже, че
всичко е свързано и, че няма да приеме подлите заигравки с рисковете, за да
бъде оправдан безбожния заем и пълното безхаберие на властта. В такива мигове,
в мигове на криза изпъкват не онези, които превиват гръб пред статуквото, а
тези, които говорят съобразно принципи, идеи, визия и последователност. Какъв
ще е животът ни след карантината? В каква страна ще се събудим? Ето тези
въпроси постави Радев. А от реакцията на дежурното сметище разбирам, че властта
много, ама много се страхува от тях.
No comments:
Post a Comment