Портрет на един истински социалист - Евгений Белий

Не мога да не напиша този текст. 

Ако Кирил Добрев се беше извинил, ако не бяха злобните подмятания във фейсбук и постоянните опити за интрига, вероятно нямаше да има нужда да се изказвам по темата. Но сега е мой политически и морален дълг да кажа няколко думи. Вероятно не е останал човек, който да не знае за случая - след една оперативка на организационния отдел на БСП заместник-председателят на партията Кирил Добрев се нахвърля с псувни, обиди и агресия към организаторът в Националния съвет Евгений Белий, а този миг е запечатан и от всевиждащото око на охранителните камери в партийната централа. При това Евгений Белий не е просто служител на "Позитано", той е и политическо лице - председател е на партийната организация в район "Красна поляна"в София, където имам честта да членувам и аз.

Новината се разпространи със скоростта на светлината из много медии, стана обект на коментари, анализи, телевизионни участия. От екрана на една телевизия Добрев обяви, че е жертва на постановка и сценка. Той четири години не бил чувал гласа на лицето и изведнъж той се обадил и го изкарал от нерви. Из фейсбук веднага плъзнаха и други подмятания - че Евгений бил скандалджия, че имал конфликтен характер, че командорел колегите си, че бил високомерен, нагъл и арогантен,че други вършели неговата работа. Калина Андролова без изобщо да го познава го окачестви като "тъпоъгълник" (разбирам, че страстите са адреналинов наркотик, но с подобно отношение към света човек е обречен да си стои маргинал). Прочетох тези определения потресен. Наистина потресен. Нито едно от тях не отговаря на истината.

Познавам Евгений Белий отдавна, наясно съм с неговата работа, отдаденост и идейност и честно казано именно той беше основният фактор да преместя своето членство в "Красна поляна". Евгений е от най-рядко срещаната порода хора - човек напълно отдаден на идеите и на своята партия. Животът му неразривно е свързан с тези две неща при това с цената на огромни лични саможертви. Казвам това на всички знайни и незнайни фейсбук-интриганти, които само могат да се надяват някой ден да допринесат толкова много за своята партия.

Другарят Белий е член на БСП от 1992 година. Това са вече 28 години партиен стаж. Той никога не е бягал от работата и отговорностите. Само три години след влизането си в партията става председател на ОПО, а от 1999 година и заместник-председател на районната организация. Преди 4 години Евгений беше избран за председател на БСП в "Красна поляна" и за това колко е полезен там ще остава да говорят фактите. БСП спечели президентските, парламентарните и европейските избори в "Красна поляна". На местните избори левицата също щеше да спечели, ако не бяха ромските секции от "Факултета", благодарение на които ГЕРБ взеха връх със съвсем малко. И всичко това при условие, че Евгений беше освободен от работа в апарата на Националния съвет през 2016 година. Тогава го изкараха "политически нецелесъобразен", но той се оказа организационно необходим. Защото съм го виждал по време на избори и в пряката му работа - той се раздава без остатък, ходи сред хората, организира събития, среща се със симпатизанти, кани лектори. Резултатите сами говорят за себе си.

А какво да кажем за всички кампании в които Евгений е участвал като доброволец, избори след избори,в различни райони на страната за да помогне с каквото може. Не напразно след години, когато стана кандидат за общински съветник аз и други хора, които го познават предложихме слогана за неговата кампания да бъде: "Идеалист в партията- идеалист в живота". Защото Евгений е точно такъв. Той никога не е работил за постове, не е превивал гръбнак пред силните на деня и винаги е вярвал, че автентичните леви идеи са истинския път на страната. Точно заради това навремето той беше сред съучредителите на Лявото крило в неговата битка да изкара БСП от блатото на безпринципните коалиции, компромиси и танца с десните икономически кошмари. Защото той никога не е възприемал своето членство в БСП като възможност за кариера, а като начин да бъде в съзвучие със собствените си идеали. Ако ни ми вярвате - отидете в "Красна поляна" и разпитайте актива на партията. Там няма човек, който да не го познава. Той е обръщал внимание на всеки. Помагал е на всеки. При него просто политическото и житейското са се слели в неразрушима сплав.

И, да, Евгений трудно се вписва в начина по който някои хора възприемат политиката. Той не може да огъва своите принципи, остана честен и верен на себе си и подозирам, че това е причината да заслужи виковете и обидите. Друг на негово място сигурно щеше да вдигне ръце и да се откаже. Но другарят Белий е много по-силен, отколкото си мислят някои хора. Той е търпелив и упорит, защото точно така се постигат резултати в една раздрана от интриги политическа среда като българската. Друг на негово място отдавна щеше да се е предал и заради отношението на градското ръководство в София. "Красна поляна" винаги е сред отличниците по резултати, но организацията не е имала общински съветник от 2003 година насам. Въпреки това Евгений продължава, защото е боец. Защото удивително напомня на лирическия герой на онова толкова обругавано стихотворение на Христо Радевски "Към партията". замислете се само - в него е описана една удивителна вяра, вяра, която надмогва баналния бит, защото е пронизана от светлото усещане за съвсем различно бъдеще. Като чета Радевски се сещам за Евгений Белий. Него не го сломиха разочарованията, не го сломи пренебрежението, не го сломиха неуспехите. Няма да го сломи и един и скандал. Но големият въпрос си остава.

Днес БСП търси своят собствен път да предложи картината на една друга България - с възстановени институции, социално равенство, справедливост и икономически модел, който не облагодетелства само най-богатите олигарси. И именно хората като Евгений Белий са гръбнака на този копнеж и надежда. Те са тези невидимите за медиите народни социалисти, които показват, че БСП още е в състояние да вдъхновява идеалистите и да привлича честните хора, които не могат да се примирят, че страната им днес изглежда толкова бойкоборисовски.

Заради това позволете ми патетично да кажа - "Долу ръцете от Евгений"! Хора като него са най-здравата и стабилна основа на партията. Те водят битката не с гръмки речи, а с ходене от врата на врата. Ежедневно са пред очите на хората и нямат от какво да се срамуват, когато застанат пред тях. А това в крайна сметка е най-важното, когато дойдат изборите. Питайте всеки от "Красна поляна "и в други области в страната.Но питайте редовите ни членове и честните хора,а не интересчиите и интригантите .Те веднага ще ви го кажат.