След като прекарахме едни дълги, странни, психеделични и депресивни 30 години в нещо, което подло беше наречено преход, единственото за което можем да се похвалим, че вече сме в състояние да уловим някои закономерности, които системно ни подлудяват и служат като сюрреалистична подробност в разкапания политически пейзаж. Едната от тях е, че на 10 години идва сезонът на чудотворците. Очевидно нормалните политически процеси успяват да загният стабилно за цяло десетилетие и в поетичния край на тази агония край тъч-линията редовно се появяват кандидатите за спасители, които шумно обещават или нов морал, или отмъщение за всичко, или, както е сега, тотална подмяна на статуквото.
Точно това беше модела по който през 2001 година от политическата мъгла на историята изплува фигурата на Симеон Сакскобургготски, който подобно на вълшебник от приказка за малоумни обеща, че му трябват само 800 дни, за да оправи всичко. България беше в юношеството на своята свобода и тръгна след обещанието, подмамена от вечната надежда, че чудесата са възможни и ще осъществят в нейно име. След това в края на десетилетието на хоризонта се появи фигурата на политическият супергерой-отмъстител. Точно в това се състоеше потайната харизма на Бойко Борисов. Политическо ГМО, буквално създадено от Сакскобургготски, той се напомпа с медиен допинг и се изстреля към висините на властта. Едно не може да се отрече на Борисов - той и хората край него бързо схванаха защо НДСВ буквално изчезна от политическата сцена. Те бяха партия, която посегна към централната власт и лакомо я усвои, но не стъпиха в общините, не влязоха в местното управление и това ги детонира от пейзажа. ГЕРБ подобно на тумор с много разсейки пусна метастазите си и там и така си осигури десетгодишно управление, пълно с медийна любов, телевизионно слагачество, кресливи политически шамани. Обаче и тук проклятието на десетте години вече влиза в пълна сила. Последните четири години на управлението буквално могат да бъдат разказани като един безкраен скандал в който страната влезе като в алтернативно измерение. И въпреки, че Борисов все още оцелява, то слабостта на неговата позиция се усеща от ден на ден все по-съдбовно. Така България отново се оказа във времената на чудотворците, които загряват край тъч линията с гръмки заявки за радикална промяна.
Нека да започнем със специфично новия момент. След като в началото на годината властта погна хазартния бос Васил Божков и национализира лотарията му, Черепа се оказа в непривично за него състояние - не храненик на властта, а изгнаник в чужбина, почти като политически дисидент от съветските времена. От далечен Дубай той започна да троли доста сериозно властта и нека да бъдем честни - в това начинание се справи доста добре. Комикси, статуси, документи накараха близкия кръг на Борисов сериозно да се поизпоти, а неговата персонална пиарша Севделина Арнаудова завинаги се сдоби с прякора Шехерезада, който сама си лепна в опитите си да избяга от реално обяснение как така е ходила всеки четвъртък в офиса на Божков, за да отказва на неговите домогвания. Проблемът дойде в момента в който задграничния олигарх се размечта да прави партия, поетично наречена "Българско лято" и пусна програма с гръмки, но абсолютно безполезни мерки, която сериозно да конкурира политически напъни даже на Слави Трифонов. Всъщност точно в това се състои парадоксът на Божков - на партийния терен той не успя да предложи нещо, което фундаментално да промени системата и да срути олигархичните паяжини и черни палати. Вместо това се ограничи до патетични уверения, които вече знаем, че не работят. Точно със същите бяха пълни реформаторите, психодясното и всякакви други форми на градска фауна, които сме изучали. Резултатът от тях беше пълна политическа катастрофа. Призивите за морал и нови отношения в политиката стигнаха до откровената кама-сутра поза "Исторически компромис", която напъха в една парламентарна спалня Бойко Борисов, Радан Кънев и Делян Пеевски, така че всички, които сме живели по време на прехода вече имаме алергия към поетични алегории и уверения. На всичкото отгоре Божков тръгна да се състезава по една и съща писта със Слави Трифонов и тепърва ще видим докъде ще доведе това епично състезание. Проблемът обаче е съвсем друг. Много е трудно участник в една порочна система да бъде човека, който ще я промени. А Божков така или иначе е бил винтче от мрачния механизъм, който е прецаквал България. Дали лятото, което ни обещава няма да се окажа просто една дълга и непрогледна зима?
Съвсем наскоро чух едно твърдение на шефката на "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова с което съм абсолютно съгласен. Много проницателно тя коментира, че всички партии, които загряват край тъч линията са двойници на някоя от сега съществуващите формации. Тоест политическата сергия страда от остър дефицит на нещо различно и автентично и към момента предлага единствено безподобни имитации, които изглеждат по-шарени и нови, но нямат патината на опита, мъдростта и времето.
Точно в този капан влиза и Мая Манолова. Ще бъда честен - независимо от всичко аз се възхищавам от нейната енергия, сравнима с тази на перпетуум мобиле, но е факт, че бившата омбудсманка просто не може да си намери място в политическото поле. Тя е твърде всеядна, за да може да бъде масово одобрявана. Лявото поле й се видя като усмирителна риза, а в дясното така или иначе я мразят по принцип. Заради това Манолова се позиционира в митичния и магически център, но е буквално обречена да повтаря част от посланията на БСП, защото в противен случай опозиционният й патос ще се разсее. Край нея гравитират някакви десни електрони, но като цяло "Изправи се БГ" е проект в развитие, който може да литне към облаците или изобщо да не отлепи от от летището. Защото въпросът за политическата физиономия е ключов, когато тръгваме да търсим спасители на отечеството. И независимо от отчаянието и депресията много хора си задават този въпрос. И това е капанът пред всички партии, които си избират поетични имена без в тях да е избродирано реално политическо съдържание.
Точно в този капан се намира и Слави Трифонов. След като удариха на камък с "Няма такава държава" удариха десетката с "Има такъв народ". Но, помислете си, само - за какво ви говори това име. За това, че искате да няма партийна субсидия и това е структуроопределяща идея? Пред нас имаме партии, които още нямат лице и в това е техния чар, но и големият им проблем. Защото е добре да размахваш телевизионни юмруци и да зовеш за бунтове, но какво предлагате вие за бъдещето? Кои са хората, които ще ни озарят със светлината на новата партия? Откъде ще вземем онези млади, неподкупни хора, които ще ни показват пътя към светлите хоризонти? Всъщност Слави Трифонов наистина може да изсмуче патриотите, защото неговата стилистика буквално може да ги занули и източи. Но не виждам потенциал в неговата партия да бъде нещо наистина различимо и ярко, нещо различно и истинско. И това е другият голям пожар в който сме се горили много пъти. Когато партия с неясно лице попадне в парламента тя веднага бива омотана в безкрайна паяжина от схеми, компромиси, коалиционни взаимодействия и завършват като надгробен камък в някое обрасло с трева политическо гробище.
И най-накрая нека да не забравяме и партията, която тръгва да имитира ГЕРБ - неясният, но анонсиран проект на Цветан Цветанов. Аз не бих подценявал неговата способност да разтърси партията на Бойко Борисов. Цветанов си има спящи клетки в ГЕРБ, които ще активира една по една, за да е по-болезнено. Желанието му за политически реванш, съчетено с патетична евроатлантическа реторика според мен като едното нищо ще го превърна в лидер на градското дясно. Тези дни видях, че дори Иво Инджев вече почти му се е обяснил в любов и точи сладострастна лига по неговата партия. Не знам как трябва да я кръстим. "Лигата на апартаментите" може би? Има ли нещо по евроатлантическо от това да си вземеш мезонет в квартал "Изток"? Опитът за създаване на двойник на ГЕРБ може и да проработи, но едва ли може да бъде отговор на реалните проблеми на страната. И точно тук идва най-тъжната истина. Когато сезонът на чудотворците приключи (винаги приключва тъжно и психарски) ще трябва пак да се обърнем към баналните партии, за да ни решават проблемите. Толкова е простичко.
No comments:
Post a Comment