Багерите в Рила като вик за събуждане

Към края на своя трети мандат властта вече показва чудовищни признаци на интелектуална импотентност и хронична криза на въображение. България живее в терора на постоянния политически скандал и тоталното си превръщане в олигархичен хаганат, а Бойко Борисов и компания отговарят на това напрежение с безкрайното създаване на риалити-шоу. Обикновено то е под формата на обиколки с джипа и раздаването на пари през прозореца. Не един и два случайни зрителски мозъка са били поразени от пластмасовата естетика на този видеоекстаз. Премиерът кара джипа, а край него групичка от министри и някой и друг кмет за цвят вдъхновено и верноподанически декламират за успехи, инвестиционни намерения, проекти, европрограми и заслужени признания. Когато скандалът е особено голям и оттеква много повече отколкото на премиера му се иска, тогава се прибягва до превръщането на заседанията на Министерския съвет в отделно телевизионно шоу. Точно така се случи с огромния скандал с багерите на Рила. Нека да припомним - преди десетина дни бдителни туристи снимаха тежка копачна техника буквално край Седемте рилски езера, което е абсолютно забранено заради статута на Националния парк. След като два дни властта се спотайваше като мишка, Бойко Борисов изнесе oneman show преди заседание на МС и дори специално прати екоминистърът Емил Димитров да се качи до езерата и на място да види какво се случва. Реално обяснение на скандала така и не получихме. Наложило се техниката да бъде качена, за да помогне в един малък участък по реализирането на европейски проект за чакълена пътека. Не знам дали някой повярва на това изсмукано от пръстите оправдание. И понеже градусът на напрежението не спадна, а снимките на багерите край езерата продължават да са едни от най-споделяните, Ревизоро обяви, че ще глобява фирмата, а дори и прокуратурата се намеси в случая. Можем само да предположим какво точно предотвратиха бдителните фотографи, които веднага дадоха публичност на случая. Просто не ми се мисли за какво ли наистина е била качена цялата тази техника там. Неочаквано свидетелство за това получихме от едно изявление на Симеон Сакскобургготски, който публично се възмути от състоянието на пътеките, които изглеждали така все едно са били мишена на бомбардировка и то в долната част на планината. Всъщност от думите му можем да открием цялата нелогичност на проекта, а и на обясненията - сипват чакъл на пътеките край самите езера, но пътеките, които водят нагоре са в безобразно състояние. Какво ли наистина се опитват да скрият?

Точно тук властта попадна в капана на собствените си екопрестъпления, които през годините вече станаха твърде много. Драмата с "подпорната стена" на Алепу още не заглъхнала и протестите срещу застрояването на това прекрасно късче продължават. Оплитането на властта в лъжи, обяснения и полуистина допълнително изнерви обстановката. Багерите в Рила може и да са продукт на недоглеждане, грешка и пропуск, но точно тази власт вече няма никакъв кредит на доверие, защото с действията си е показала, че действа в интерес на едрия бизнес, а той не почита, а бетонира природата. Подозирам, че екоскандалите трайно са се отпечатали като заплаха в душата на Бойко Борисов. Навремето вълната от недоволство, която ескалира в зимните протести през 2013 година започнаха с една голяма афера в която дюните в Несебър щяха да бъдат напълно застроени. Екологията е една от каузите, която обединява цялото общество, защото след 30 години на преход изведнъж всички се събудихме от кошмара. Но беше твърде късно - цялото Черноморие вече беше похитено от мутри, бетон, безкрайна върволица от кичозни строежи. И така туризмът ни стана заложник не на устойчивото развитие, а на алкохолните туристи и почитателите на евтина плът. Скоро след това стана ясно, че пипалата на бизнеса тръгват на поход и към планините, но точно тук обществото се оказа неочаквано устойчиво. То се събуди от политическата кома и постави някои прегради, които дори самозабравената власт на Бойко Борисов не може да премине. И това е снежна топка, която се търкаля надолу и вече не може да бъде спряна. Софиянци с години търпяха например това, че Витоша беше станала буквално разменна монета в бизнес-игрите на определени бизнесмени, но повярвайте ми до няколко години и това ще се промени. Защото това е най-важната обществена битка - някои пространства трябва да останат недосегаеми. Трябва да бъдат спасени. Трябва да бъдат запазени. В противен случай всички ежедневни скандали, скъсани нерви, политически тиради и спорове ще се окажат ненужни като вчерашен вестник.

Отношението към природата е много повече отколкото отношение към политическите процеси на днешния ден. Природата е единственото останало у нас обществено пространство, което ни кара да се замислим за бъдещото, за съдбата на поколенията след нас, за това какво ще им оставим като свое наследство. И точно там се вижда най-варварският характер на феодалният капитализъм на ГЕРБ, който е стегнал в своята усмирителна риза цялата страна. Вероятно точно заради това като стихиен процес все повече хора прегръщат екокаузите, защото това е един от възможните бунтове срещу пазарното общество, срещу грозната инвазия на безпределната алчност, срещу бизнесинтересите, които са похитили държавата и ръководят от нейно име, срещу олигархията, която самозабравено вече обслужва единствено своят ненаситен копнеж за по-големи печалби.

Хората отдавна показват отношение към това, което се случва в държавата. Тези, които имат финансови възможности от години ходят в Гърция и не припарват до българското море. Тези, които не могат да си го позволят пък дори и не изпитват желание да се вкарват в лабиринта на прелестите на българския туризъм. Но планините останаха последната непревзета крепост, обществено пространство, което е наше, което продължава да ни зарежда с прелест, възхищение и възторг. И пускането на багери в Рила всъщност беше като политическа аларма. Че някой иска да си приватизира и това, което е на всички. Че поредните политическ и бизнесапетите са на път да ни отнемат онова, което принадлежи на бъдещето. И това е капан от който Борисов трудно може да излезе, защото недоволството по екотемите не утихва с имиджови пиратки и телевизионни експлозии. Обществото е настръхнало, а каузата за природа обединява леви, десни, центристи и всички останали, които се борят за късче здрав разум в политическия пейзаж на България. Ситуацията е депресивна, но същевременно е заредена с надежда. Багерите в Рила са вик за събуждане. Нашата последна възможност да осъзнаем хищната природа на тази власт и завинаги да остраним тези приватизатори на природа от управлението. Защото в противен случай две трети от българския народ рано или късно ще се превърне в колективен зелен радикал.

Което май не е чак толкова лошо.