Кирил Добрев трябваше да се извини, а не да се прави на жертва

Досега БСП не беше влизала в новините единствено с побоища и скандали. Уви, дори и и това е на път да се промени. Миналата седмица всички станахме свидетели на запис от охранителна камера на който се вижда как заместник-председателят на партията Кирил Добрев, гневно кряска и посяга към сътрудник от орготдела на "Позитано". Всъщност видеото е без звук, но можем да се досетим от изражението на Добрев и от това, че поне двама души се намесват, за да разтървават скандала, че нещата са много напечени, свръхагресивни и буквално взривоопасни. Жертвата на атаката организаторът в БСП Евгений Белий се оплака, че с нищо не е предизвикал агресията. Оперативката на орготдела си е течала нормално, но спор за това ще дойдат ли социалисти от Русе или не на Бузлуджа нажежава обстановката до червено. Кирил Добрев близо ден не коментира ситуацията, а когато се появи на екрана на една телевизия обяви, че е жертва на постановка и компромати. Неговата версия беше, че Белий е агентура на Корнелия Нинова, която умишлено го е извадила от нерви в разгара на политическата битка в БСП.

Признавам си предварително - в конфликт на интереси съм при писането на този текст. Познавам Евгений Белий от много години насам и съм член на БСП в ръководената от него организация - в столичния район "Краясна поляна". И, по дяволите, наясно съм колко напрегната е политическата работа, абсолютно разбирам и нервното напрежение, което се е натрупало в БСП и съм убеден, че целият случай щеше да се разреши сравнително нормално, ако заместник-председателят на партията беше намерил моралната сила да се извини публично и да поднесе личното си съжаление на Евгений. Не видях обаче такъв жест. Точно обратното. Из фейсбук веднага плъзнаха и други подмятания - че Евгений бил скандалджия, че имал конфликтен характер, че командорел колегите си, че бил високомерен, нагъл и арогантен. Казвам ви честно - четях тези определения потресен. Наистина потресен. Нито едно от тях не отговаря на истината. Евгений е от най-рядко срещаната порода хора - човек напълно отдаден на идеите, жертвал целия си личен живот в името на партията и своите идеали, тотален идеалист и безсребърник. Той е член на БСП от 1992 година и дълги години участваше в кампанията на партията като доброволец, защото за него идеите стоят над всичко. Не напразно след години, когато стана кандидат за общински съветник аз и други хора, които го познават предложихме слогана за неговата кампания да бъде: "Идеалист в живота - идеалист в партията". Защото Евгений е точно такъв. Той никога не е работил за постове, не е превивал гръбнак пред силните на деня и винаги е вярвал, че автентичните леви идеи са истинския път на страната. И това не е просто рекламна постановка. Отдадеността му в работата си личи по всичко - БСП спечели в "Красна поляна" и президентските, и парламентарните, и европейските избори. Щеше да спечели и местния вот, но секциите във Факултето надделяха и само 200 гласа не стигнаха на червените да вземат още едно кметство в столицата. Така че съм чувствителен на тема Евгений. Просто знам за какъв честен човек говори. А най-лошото е, че заместник-председателят на БСП със сигурност знае, че не е прав. Но както и да е.

Тази история може да бъде коментирана много гневно и скандално, защото случката наистина е шокираща. Опасявам се обаче, че ако я свръхемоционализираме тогава ще превърнем тази статия в хулиганско есе, което освен, че е признак за лош тон, няма да ни помогне в автентичния анализ на ситуацията. Заради това правилният начин тук е да запазим хладнокръвие, да преглътнем обидните думи и да се опитаме да открием какво се крие зад това поведение на един заместник-председател на БСП, който само дни преди това излезе с доста силното послание, че иска да обединява партията. Ясно е, че една партия няма как да бъде обединена с псувни, юмруци и викове. И точно тук определено Кирил Добрев стъпи накриво в своя опит да се бори за креслото на Нинова на 12 септември. Което обаче означава едно. От поне година насам много медии се опитват да изкарат БСП затихващ политически фактор в обществената игра. Нещо повече - по време на извънредното положение бяхме залети с цунами от социологически проучвания, които ни представяха нещо като слънчева утопия - хората харесват ГЕРБ, обожават Бойко Борисов, аплодират ентусиазирано предложените полумерки, а БСП затъва в политическа кал, необичана и непотребна на никого. Опасявам се, че точно тук властта направи най-баналната политическа грешка - повярва в собствената си пропаганда. Защото за това, че БСП съвсем не е в такава криза в каквато ни я представят говори факта, че цената на битката за лидерския пост се покачва постоянно. Левицата досега не е преживявала процес по вътрешнопартийни избори, но от опит знам, че за обречени каузи няма много кандидати за председатели. В БСП е всичко друго, но не и пусто като погледнем колко души загряват на терена, за да учстват в състезанието. Да, вярно е, най-вероятно битката ще бъде основно между Корнелия Нинова и Кирил Добрев, но виждаме, че апетити проявяват и Красимир Янков и Валери Жаблянов или поне така ни разкрива тяхната ненаситна стръв към медийни участия и даване на акъл по всеки въпрос на вселената.

Очевидно и Добрев вече осъзнава важността на битката. Според мен до последния пленум, представен едва ли не като публична екзекуция над Нинова, а всъщност тя тактически надигра опозицията и гарантира провеждането на пряк избор, всички конкуренти за поста й не възприемаха тази битка с необходимата степен на внимание. Повечето от тях чакаха някоя политическа схема да проработи, някоя дребна афера да вземе връх и да се стигне до старото положение конгрес да избира председател. След пленума и заковаването на датата 12 септември изведнъж стана ясно, че път встрани няма. Че ножът опира до кокал, а вот подаден от всички социалисти ще даде много отговори и ще разкрие истинските лица на много хора. Именно там като през лупа ще се види коя визия за БСП одобряват социалистите, както и много претенции за разговор от името на цялата партия ще бъдат един път завинаги разрушени. Защото днес има твърде много говорители от името на всички социалисти, а през септември един път завинаги ще стане ясно кой на каква база на подкрепа може да говори. Подозирам, че точно този момент е подействал на нервите на Кирил Добрев. Това наистина е огромна отговорност и тежест. Проблемът е, че той не пожела да се върне в състезанието като джентълмен с извинение, а да влезеш отново в битката и да се оплакваш, че си жертва може и да работи донякъде, но като цяло днес социалистите наистина гледат за някой който не се жалва, а върви напред срещу най-големия проблем на България - партия ГЕРБ и паяжината от зависимости, която е изплетена около институциите.

Точно заради това решителния сблъсък е чакан толкова много, а убеден съм, че и в ГЕРБ доста се потят от дилемата кой точно ще бъде на лидер на БСП след 12 септември. Ако приемем, че последните телефонни записи са автентични виждаме кое име кара Бойко Борисов да говори насън и да се притеснява. Всъщност независимо, че много хора се опитват да представят битката за лидерството в БСП като персонален сблъсък, това всъщност е идеен спор. Не смятам, че Нинова някога е имала за цел да спира диалога в БСП или да разединява партията, както я обвиняват. Тя просто срещна тежка каменна стена срещу себе си в мига в който ясно заяви, че БСП няма да участва във властта на всяка цена и, че това е правилния път към победата на изборите. С какво може да се излезе срещу такова послание? С абстрактни призиви за обединение? С приказки, че в партията има настройване един срещу друг? Всъщност грешката на всички, които искат да сменят Нинова е, че започнаха състезанието твърде късно. Наистина твърде късно. И когато го осъзнаха започнаха да допускат грешки.

Предстои ни интересно начало на есента.