Може ли да се обедини БСП?

В България, страната на задграничните олигарси, чекмеджетата пълни с пачки, ежеседмичните записи на премиера и родината на перманентния политически скандал, дори и медийната оптика към събитията е изопачена, манипулирана и дори перверзна. От година насам придворните средства за масово убийство на мозъчни клетки са се фиксирали в БСП и всеки ден я разнищват с тлъсти заглавия, гръмогласни интриги и подли лъжи. Ако се доверявахме единствено на медиите левицата отдавна трябваше да е напълно унищожена, политически занулена, размазана в калта и завинаги отплувала в историята. Всеки ден в телевизионните студиа дефилират знайни и незнайни шамани, които ни уверяват, че алтернатива няма, че ГЕРБ са символ на стабилността, а Бойко Борисов е направо политически гений, който ще управлява поне още седем мандата. Картината се допълва и от бодряшки социологически проучвания, които всеки месец по три пъти уверяват властта, че народът я обича, ентусиазирано одобрява всичките й мерки и буквално се къпе в любов и слънчеви чувства към премиера. Тази розово-еротична утопия може и да топли сърцето и да сгрява душата на партийните активисти на ГЕРБ, но ако човек се вгледа в детайлите ще види, че картината е съвършено различна. И тук не говорим за кипящата ненавист към управлението, която един ден в най-неочаквания миг ще избухне като взрив от ново поколение, а за баналната истина, която се оказва най-трудно откриваемото нещо в една страна, буквално разядена от лъжи и интриги. Защото в БСП, както винаги междувпрочем, наистина има спорове, скандали и противопоставяния, но тези драми не водят до разцепление както се опитват да ни убедят. Напротив - в левицата се води класически идеен сблъсък за бъдещето на политиката и партията, който в крайна сметка може да се окаже съвсем неочаквано здравословен. А ако има партия, която буквално се пука по шевовете и се цепи като тесни дънки върху понапълняла манекенка това е ГЕРБ. Достатъчно е човек да види последните телевизионни изяви на Цветан Цветанов и да ги свърже с напускащите членове на ГЕРБ във Видин, Плевен, Велико Търново и къде ли още не, за да си даде сметка за процеса. 10 години власт са еквивалента на чистата сярна киселина, която буквално разяде здравите административно-бюрократични фундаменти на ГЕРБ. Днес формацията на Бойко Борисов се е оплела в паяжини от корпоративни зависимости, феодален натиски, олигархични схеми и коалиционен разврат. Всичко това е като динамит, който всеки момент може да избухне и да разкъса на части монолитните телеса на ГЕРБ. Варварското преразпределяне на икономически територии пък ожесточава битката във вътрешностите на партията и този процес, който доскоро можеше да бъде прикрит в похитената медийна среда на страната, вече става неконтролируем.

Всичко това обаче прави още по-важен разговора за БСП. Защото, когато промяната дойде, а тя е неизбежна, чудотворците, които загравят край тъчлинията ще се окажат ненужни и нелепи и хората все пак ще потърсят стабилна партия, която да разчисти след ГЕРБ. Това е политическата орисия на левицата. БСП е единствената партия, която оцеля от началото на прехода и това й тежи като проклятие, защото всички простотии, които преживяхме се трупат на нейна сметка. От друга страна дори и до днес, когато държавата се разтресе от скандали, даже и хората, които ненавиждат БСП веднага питат: "а къде е позицията на социалистите?". Тоест БСП, дори и омаломощена от вътрешни битки, продължава да бъде фактор в политическия живот, за ужас на придворната социология и дежурните по любов към властта медии. Заради всичко това си струва да погледнем процесите в левицата от различен ъгъл. От 2016 година насам БСП наистина тръгна нагоре. Партията успя да спечели президентските избори, а на всеки следващ вот отбеляза трайно покачване на доверието. Знам, че всички очакваха чудо, очакваха БСП бързо да нарасне до проценти, които ще оставят ГЕРБ трайно в историята, но, уви, в политиката чудеса просто не стават. Което обаче не е повод за отчаяние. Не напразно в един от новоизплувалите записи на Бойко Борисов той говори с такова ожесточение за "Корнела" - премиерът прекрасно разбира, че БСП е единствената преграда пред големия план за тотално овладяване на България. И заради това от поне две години насам се прави всичко възможно БСП да бъде подчинена, омаломощена и буквално превзета отвътре. И можем да видим този план ежедневно от екраните на големите телевизии и кресливите електронни сайтове. Но и тук оптиката отново е сгрешена. Защото, ако се замислим реално ще видим, че в БСП кандидатите за предатели съвсем не са толкова много. Планът на ГЕРБ протича основно през един човек - Георги Гергов, който вече дори и не крие своите политически симпатии и стратегия. И е ясно, че с него вече разговори не могат да се водят напук на тържествените уверения, че той нямало да води окопна война с централното ръководство на партията.

Повечето от останалите обаче, наредени под общото клише "вътрешна опозиция" едва ли могат да бъдат наредени в една линия с Гергов. Просто общият истеричен фон на политическото съществуване в България се отпечата и в БСП и размаза истинската картина на нещата. В левицата обаче, все още съм убеден в това, онова, което свързва хората е повече от онова, което ги разделя. В общата суматоха, хаос и скандали е трудно да го видим веднага, но смятам, че в БСП възможността за диалог изобщо не е унищожена или отпаднала от дневния ред. Политическите страсти вдигат адреналина, кипват кръвта, но в крайна сметка емоциите от битката отминават, а идеите, които свързват всички остават все така актуални. И точно заради това съм убеден, че прекият избор за лидер е идеалната база за диалог на всеки истински социалист, който вярва, че БСП може да предложи различно бъдеще на страната. Този избор е идеалната възможност за спор между визии, идеи и програми, а след него БСП буквално влиза в предизборна кампания. И ако приемем, че днес е нормално емоциите да кипят и да се навдигат като цунами, то в предизборна ситуация ще си проличи всеки от коя страна на фронта е. Днес в редиците на вътрешната опозиция има хора, които със сигурност с кръвта си и с ДНК-то си принадлежат на левите идеи. И точно това е големият плюс на БСП, който ожесточените придворни шамани пропускат жестоко. БСП не е огледално отражение на ГЕРБ. Спорът в левицата винаги е начин за придвижване напред. Вътрешнопартийната демокрация пък може да бъде като ракетно гориво и в най-кризисните мигове, защото след като страстите изкипят остава онова, което свързва хората, а не онова, което ги разделя. Това е големият коз на левицата, който все още не е изигран. Да, проповедниците на коалицията с ГЕРБ съществуват, но когато социалистите си кажат думата, определят своя лидер и дадат знак за бъдещето, смятам, че БСП ще може да се разбере. Партията го е правила преди и технологията за това не е никак сложна. Всички трябва да поставят егото си настрана и да поговорят за бъдещето на държавата. Защото БСП като партия продължава да има най-острите държавнически инстинкти и го е демонстририла с цената на собствените си интереси в името на интересите на България. Хора и като Михаил Миков, и като Сергей Станишев са оставили своята диря в историята на левите идеи у нас и не смятам, че са готови да зачертаят цялото си наследство в името на елементарно политическо противопоставяне. Това е тайната сила на БСП. Тя знае кога може да си позволи да спори и знае кога трябва да бъде единна. Точно заради това, макар да осъзнавам очарованието на вътрешните битки, защото те са адреналин на макс, съм убеден, че в БСП диалогът винаги е на една ръка разстояние. Просто му трябва катализатор. А в една държава в която партията на властта се пука, а скандалите ни заливат с удивително постоянство, този катализатор ще се появи в най-неочакван миг. Тогава агентите на влияние на ГЕРБ сами ще изпаднат от политическото уравнение и ще останат само тези, които са свързани с левицата по най-емоционален начин. И това не напомпан опитимизъм. Това е реалистично познаване на процесите в БСП.

Да се хванем ли на бас?