С леко садистично задоволство ще ви припомня, че само преди десетина дни социологическата агенция "Сова Харис" излезе със зашеметително обществено проучване. Според него ГЕРБ са първа политическа сила и буквално се откъсват с 10 на сто пред втората - БСП. Казвам това не, за да гърчим един отделен социолог или агенция, а да посочим тенденцията - от извънредното положение насам съзнанието на обществото бе подложена на радиоактивна бомбардировка от пропаганда. Спомняте ли си как ни обясняваха, че България подкрепя своето правителство, обществото одобрява предложените мерки и дори презира опозицията заради това, че си е позволила да ги оспори. Този медиен балон буквално унищожи инстинктът за самосъхранение на управляващата партия и тя направи възможно най-глупавото и самоубийствено нещо на света - повярва в собствените си лъжи. Това е състояние близко до поемането на свръхдоза наркотик. Нищо не може да изкара вцепенения пациент от транса и виденията. Точно това се случи в ГЕРБ. Те не дочуха ръмженето, не усетиха ропота, проспаха напълно гнева, направиха се, че не забелязват недоволството и когато то избухна в лицето им беше безнадеждно късно. Прокурорският бандитизъм в президентството взриви привидният социален мир у нас, разкъса медийните и социологически клишета и преля в яростно недоволство, което не просто стресна властта. То я занули за секунди. След като гражданите бяха излезли на улицата беше повече от комично да се наблюдават телевизионните гърчове на медийните слуги на ГЕРБ - Стойчо Стойчев, Румяна Коларова, Георги Харизанов, Антоанета Христова, Антоний Гълъбов и тути кванти. Те се оказаха в положението на телевизионни комедианти, които да ни говорят за световни заговори, схеми, слухове, задгранични олигарси и да потъват в нечистотията на собствената си словесност. Само с един призив - "Мутри вън!", президентът Румен Радев очерта разделителните линии в българското общество и за първи път от много години насам даде хоризонт за различно политическо бъдеще. Ето защо медийните гавази на властта запачнаха да звучат като колективен мистър Бийн.
Когато гневът прекипя се случи немислимото. На протест в защита на демокрацията, на президента Радев, на президентската институция като цяло се събра еклектична смесица от хора, невъзможна само допреди няколко месеца. Един до друг да скандират "Мафия" и "Оставка" можеха да бъдат видени социалисти, десничари, членове на "Възраждане", еколози, представители на по-малки партии и много, ама наистина много млади и гневни хора. Повечето от тях вероятно още нямат избирателни права и едва ли биха се идентфицирали политически, но общото между тях е, че те презират Борисов, виждат отвъд неговата телевизионна харизма и са наясно с автентичните му психологически характеристики. И точно тази смесица породи нещо друго, доста уникално като явление - никой не тръгна да демонстрира партийна принадлежност или флагове. Хората развяват българското знаме и викът, който ги обединява е "Оставка". Поговорих с няколко души от протестиращите и открих другото най-важно - това не е протест на спонтанното недоволство. Да, нахлуването на прокурорска шайка в президентството беше капката, която преля чаша, но излизането на протест е продукт на системен анализ. Държавата на ГЕРБ е блокирала напълно. Това е корпоративно-мафиотизирана държава, стегната в паяжината на цинична корупция, арогантни бизнес-апетити, където никой няма шанс за развитие, ако не принадлежи към партийните хранителни вериги. На десетата година управление на Бойко Борисов този модел се задъха и се счупи, защото парите свършиха, кризата почука на вратата, а бизнеселита на партията започна да се дебне и преследва като в шпионски роман. На всичкото отгоре в последната една година многобройни скандали и политически ситуации като светкавица над мрачна пещера разкриха очевидния факт - управляващата коалиция се състои от ДПС и ГЕРБ, а патриотите са просто политическа наметка, която да скрие срамотията на политическия разврат. И това обединение на леви и десни в един протест разруши една от най-старите стигми в българския политически модел.
Чух много сравнение на този протест с протеста от лятото на 2013 година, но има няколко основни разлики. Преди 7 години недоволството буквално беше удавено и панирано в партийни апетити за бърза употреба и това си пролича още на след втория ден. Заради това колкото и да опитваха организаторите на софийското недоволство те така и не успяха да накарат провинцията да протестира. Протестът си остана строго локализиран на жълтите павета. Сега се вдигнаха Варна, Бургас, Пловдив. Протестираха българи във Великобритания, Ирландия, даже в САЩ. Знам, че звучи ужасно банално - но това просто не е партийна битка. А последният отпор на мафията преди тя окончателно да разруши всяка възможност за бъдеще в България. Протестът на нормалните хора срещу агентите на безумието и логореята. Точно заради това ми е чудно, ако днес някой социолог мери доверие във властта какво ли точно ще получи като резултат?
Най-интересното обаче е друго. Олигархията в България изпадна в криза и медиите веднага също пропаднаха в криза на обществено доверие. С очите си видях как се отнасяха всички към репортера на "Нова телевизия". Не, не са го били, нападали или атакували. Но не спираха да викат: "Евтини сте" и да говорят за тази медия през името на нейния собственик. Същото се случи и с "Канал 3", а дори няма да споменаваме, че за да си намерят снимки от протеста от ПИК очевидно бяха пуснали някой анонимен репортер да ги прави с мобилен телефон. Тук наистина вече имаме протест 2.0, защото хората си дават сметка не просто за властта, не просто за Бойко Борисов и Иван Гешев като близнаци на злото в България, а и за цялата йерархия от зависимости, която като ракови разсейки унищожава страната.
Описваме всичко това, защото без него няма как да се опитаме да видим параметрите на възможната промяна у нас. Трябваше държавата да се разтресе, за да стане ясно, че ГЕРБ не е монолитен колос, а снежен човек в жарко лято. И това предвещава турбуленции за партията на всяко ниво. Особено иронично се получава като си припомним как след местните избори медийните фанфари обявиха, че партията на Борисов без проблем ще си изкара мандата. Очевидно голямото разбъркване дава шанс на извънпарламентарните формации - Слави Трифонов, Мая Манолова, дори Цветан Цветанов, защото пейзажът се разчупи рязко. И така стигаме до ДПС, които са заели политическото пространство в уж центъра, а всъщност са факторът, който взривява глави и събаря правителства. Този път ДПС е поставено в състояние на реална заплаха, защото, ако се осъществи утопична широка коалиция, която да отстрани ГЕРБ от власт и да направи санитарен кордон около ДПС, това може да изсуши всичките им политически корени и традиции.
Но както се казва това е само игра с предположения. Лично
на мен в момента тя не ми е интересна. Интересна ми е улицата, интересна са ми
хората там. Да, с някои от тях пак ще се карам, но първо да махнем мутрите от
управлението. Това се оказа достатъчно, за да почувствам дори и стари противници
близко до мен. Тази власт е изгубена, а Гешев е пътник. Те сами създадоха този
широк фронт, който ще ги отнесе като цунами.
No comments:
Post a Comment