Пациентите от ГЕРБ

 

Винаги съм се съпротивлявал емоционално на идеята действията на партия ГЕРБ да бъдат анализирани от политолози.

Категорично не!

За ГЕРБ думата трябва да имат психиатрите. Само те могат реално да проникнат през този мътен поток от лъжи, измами, безчестия, интриги, скандали, манипулации, циркови номера и арогантна наглост. Убеден съм, че някъде в дебелите учебници по психиатрия има описано заболяването, което ГЕРБ ежедневно демонстрират в пленарна зала. Днес те се държат като пълна опозиция на себе си от времената в които бяха управляващи. Някой психолог сигурно би написал дълга дисертация като гледа и изучава как депутатите от ГЕРБ говорят за „парламентаризъм“. Вчера дори чухме нещо удивително и във висша степен поетично – според Делян Добрев в рамките на 44-ото Народно събрание е имало демокрация, както и дух на диалог и разбирателство. Само да ви припомня – говорим за парламента в който мнозинството на ГЕРБ, ДПС, патриотите и „Воля“ като стоманен чук смазваше всеки опит за реална дискусия, всяко предложение на опозицията и всеки законопроект, вън от техните лобистки упражнения и изцепки. Става дума за парламента в който тогавашния гаулайтер, ох, пардон, премиер Бойко Борисов стъпи само 5 пети за четири години, два пъти от които не, за да говори в зала, а за да набива канчетата на своите депутати, че са гласували неправилно. Сега в политическата митология на ГЕРБ това е било време на парламентарен разцвет, съвместна работа и диалогичен консенсус. В друга ситуация и обстоятелства след подобни мисли вече щеше да е извикана линейка и санитари, които да донесат повечко усмирителни ризи, за да могат пациентите да бъдат укротени.

Настоящето управление не се нуждае от апология, но само за един месец Кирил Петков вече е бил в Народното събрание повече пъти отколкото Бойко Борисов за пет години. Само по себе си това, разбира се, не е достатъчно, но поне показва реален опит политическата дискусия да бъде изнесена от тайните килери в Банкя и върната точно там, където й е мястото.

Проблемът във всичко това е, че поведението на ГЕРБ граничи с шизофренията и по други теми. Чуваме днес как хората на Борисов говорят загрижено за цените на тока, за окаяното положение на бизнеса, за общините, които са принудени да плащат тройни сметки за електричество и започват да пестят от осветлението нощем. И това щеше да е съвсем смислена позиция, ако целият този хаос и ценови шок не беше пряко следствие от политиката на ГЕРБ. Именно те либерализираха пазара на ток по възможно най-глупавия, нелогичен и идиотски начин. Именно те заложиха тази ценова бомба и днес отчаяно се опитват да заличат своите отпечатъци от местопрестъплението. И това не е само в сферата на енергетиката. ГЕРБ днес се държат като човек, покосен от амнезия, като пациент в будна кома, който не носи никаква отговорност за своето наследство.

Но хората все пак помнят. Защото партията на Бойко Борисов се държи забележимо като кварталния луд, който е тръгнал без панталони, за да размята публично своите срамотии. Нищо не е забравено и новото мнозинство сигурно ще прави своите грешки, ще има своите колебания, но няма как да бъде държано отговорно за политическите тъпотии на ГЕРБ. А те колкото и да се опитват да си измият ръцете, няма да успеят. Заради тях целият народ се превърна в специалист по психиатрия, а симптомите на описания пациент се влошават.

 

Силата на Румен Радев или защо ще е грешка той да прави нова партия

 

През 2016 година, когато Румен Радев буквално размаза Цецка Цачева и стана президент на България, едва ли и най-смелите, екзотични и надрусани с незаконни субстанции телевизионни анализатори са предполагали, че пет години по-късно държавният глава ще е абсолютно незаобиколим политически фактор и човек, който спокойно можем да наречем морален лидер на нацията. Бившият шеф на ВВС влезе в политиката с най-добрата възможна биография - на професионалист, който е останал встрани от тъмните политически процеси по време на прехода. Точно в онзи момент от историята това се оказа възможно най-бляското качество, а фактът, че Радев успя да се докаже като човек на дадената дума, който не се вписва в статуквото, а търси промяната, беше допълнителният реактив, който го изстреля в политическите небеса. Пет години президентът беше основен враг и мишена на ГЕРБ. Можем да разкажем историята на целия този период дори и само през номерата, които хората на Бойко Борисов се опитваха да правят на "Дондуков" 2 - то не бяха комисии, ритане по кокалчетата, декларации, атаки. Според мен обаче ГЕРБ така и не успяха да разберат докрай срещу какъв човек излизат на битка. Мога да си представя как е изглеждал Радев на орките на Бойко Борисов - като един човек, който няма реална власт, освен авторитета си, казаната си дума и смазващото си политическо присъствие. Ключовият момент в този двубой дойде в началото на 2020 година, когато Радев свали своето политическо доверие от кабинета на Борисов и обяви, че на страната е нужна промяна. Няма да забравя как дежурните по любов към ГЕРБ анализатори твърдяха, че това е постъпка без политически смисъл и последствия, че това е изстрел във въздуха от страна на президента и, че от това действие абсолютно нищо не следва. Половин година по-късно прокуратурата нахлу в президенството, а още същата вечер площадът пред Министерския съвет потъмня от протестиращи хора. Точно тогава стана ясно, че Румен Радев печели политическата битка с ГЕРБ - той се появи сред хората с вдигнат юмрук и произнесе фразата, която обедини и леви, и десни, и всякакви други свободни радикали - "Мутри, вън!". Тогава на площада ръкопляскаха както представителите на БСП, така и симпатизантите на Демократична България. Именно тогава беше преодолян един исторически разлом от времената на прехода, който направи възможно управлението на ГЕРБ - левицата и десницата да не си сътрудничат и да не влизат в диалог помежду си. Истината е, че Борисов загуби битката срещу Радев още през юли 2020 година, но трябваше да мине още малко политическо време, за да могат ГЕРБ да осъзнаят това.

Ето така само за 5 години, този, който имаше уж само символична власт и никакви обществени лостове, успя да се утвърди като основен фактор в управлението. И независимо, че описваме този процес с технологична терминология, това беше основно битка на територията на морала. България търсеше промяна, търсеше различен начин на управление, търсеше надежда за друг живот, търсеше изход от блатото на ГЕРБ и символът на всичко това стана Румен Радев. Така 2021 година беше неговата година, не само заради двете служебни правителства, които се радваха на незапомнен рейтинг в новата история на страната, а защото на всички им стана безпощадно ясно, че Бойко Борисов няма куража, волята и смелостта да влезе в президентската битка. Резултатът беше трагичен за ГЕРБ - Радев остави с 30 процента назад марионетката Анастас Герджиков и показа, че пет години той наистина се е превърнал в национална фигура. За него гласуваха хора от всички политически разцветки и това трябва да се припомня често на ГЕРБ, които и до днес пускат в употреба клишето, че Радев не бил обединител на нацията. Ами да му погледнат резултата - такова обединение скоро никой от ГЕРБ няма да види.

В политиката обаче няма такова нещо като хепиенд, отвъд който всички заживяват щастливо, в спокойствие за вечни времена. Големите проблеми тепърва започват. И както винаги се получава вторият мандат ще бъде по-трудната част от изпитанието за Радев. Защото по силата на политическата логика сега хората ще адресират всички икономически, социални и политически проблеми и към президентската институция. ГЕРБ са сразени, но не унищожени, а тяхната медийна паяжина продължава да работи на високи обороти и от там постоянно ще се ражда опорната точка, че президентът е виновен за всичко, което се случва в държавата. Тяхната битка с президентската институция не е спряла нито за миг. Мисля, че те ясно демонстрираха това в момента в който напуснаха пленарната зала, когато президентът говореше след клетвата си за втория мандат. Между другото така пропуснаха една истинска визионерска реч, защото в нея Радев направи съвсем кратка оценка на миналото (това отпуши яростта на ГЕРБ), но думите му бяха много повече насочени към новото управление. Защото пред страната в момента стоят огромни проблеми, които трябва да бъдат решавани в спешен порядък - от започването на съдебна реформа до мерки срещу икономическата криза, която пълзи из целия свят. Това е основният проблем на новото правителство - то дойде на вълната на такава мощна и огромна надежда за промяна, че почти не си е оставило място за грешки, колебания или залитания. И смятам, че това ще е едно от основните изпитания пред Румен Радев по време на новите му пет години - доколко ще може да може да бъде коректив на управлението, като човек, който не действа като сив кардинал на правителството, а открито, честно и почтено помага там, където вижда смисъл и критикува там, където има проблем. Именно там ще бъде съсредоточен огъня на ГЕРБ и на техните медиите, които виждат своя щанс за разклащане на властта в появата на огромни пукнатини между президента и правителството. Всяка тема ще бъде използвана, всеки проблем ще бъде употребяван докрай в името на тази задача. Всъщност това ще е огромното предизвикателство пред президентската институция - тя трябва да продължи да бъде разглеждана като фактор на промяна, като източник на надежда, а не да се превръща във властово статукво. Това е труден за постигане баланс, особено, когато много хора смятат, че настоящето управление се случи с активната намеса на Румен Радев. Дали това е така е обект на по-обстоен и тежък анализ. Дори и Радев да има участие, то по никакъв начен не може да се съизмерва с инженерните усилия на Георги Първанов по съставянето на кабинета на тройната коалиция. Просто за президента днес не би било добре да е активен участник в правителството, защото силата му като политик произлиза от това, че стои встрани от процесите, винаги на принципни позиции, винаги на страната на хората, които не искат да се примирят с безвремието и застоя.

Другото голямо предизвикателство ще бъде дали Радев ще се поддаде на изкушението да прави собствен политически проект. Това е капан от който Първанов не успя да се спаси навремето. Подозирам, че има безкрайно много желаещи и натискащи такъв проект да се случи. Властта винаги действа като магнит на много политически пеперуди, които отдавна за забравили какво точно са политическите идеи. Подозирам, че проект на Радев би имал политически успех, но той би конфронтирал президента с настоящите политически формации, много от които наистина го подкрепят искрено. Слабостта на БСП на последните избори накара доста социолози да се размечтаят, че вляво има свободно пространство, където да се разпростре нова политическа формация, но това е танц върху много тънък лед, защото както показват социологическите анализи избирателите на БСП не преляха в друга партии, а просто не отидоха да гласуват. Това не е покана за среща с друга партия, това е обичайното наказание на левите хора, за да размахат пръст на своята политическа формация. Смятам, че опитът за президентска партия ще разсее Румен Радев от неговото основно задължение - да продължи да бъде лидерът на морала, лидерът на ценностите, лидерът, който кара много български гражданин да изпитват надежда, че животът може да стане по-добър. Това е силата на президента. И мисля, че той го знае.

 

Здравият разум на БСП

 

Какво ли не се изписа за конгреса на БСП! Бях решил да си направя колекция от помпозни фрази и бомбастични словосъчетания, но по някое време се отказах, защото тежката политическа графомания се оказа перпетум мобиле. Конгресът бил "пълен фарс", "режисиран", тласкал БСП към пропастта, левицата се била простреляла в крака, готвела се за своето погребение, Корнелия Нинова с апаратни хватки и обещания за власт се закрепила на върха, всичко било предизвестено, предначертано и задкулисно организирано, лидерката превърнала могъщата някога партия в малка секта, тя вдигнала делегатите като щит пред себе си, взела ги за заложници...И цялото това словесно цунами беше изсипано, защото Корнелия Нинова получи категорична подкрепа от социалистите. Те не потвърдиха нейната оставка и така я оставиха начело на БСП. Очевидно това се оказа много лоша новина за доста мелодраматични политически анализатори, които от седмици насам по телевизионните студиа се опитваха да режисират предварително процесите в БСП. Толкова много плам, страст и медийни клетви не си спомням да е имало от началото на прехода и то от хора, които през живота си едва ли някога са гласували за БСП, а и едва ли изобщо ще го направят. Този поток беше толкова гъст, наситен и мрачен, че в от един момент нататък изчезнаха всякакви съмнения, че някой се опитва да проектира външни интереси в БСП. Политиката на левицата винаги е била вълнуваща (казвам го като запалянко), но такова медийно съучастие във вълнененията наблюдаваме като феномен едва от няколко години насам. Тоест откакто Нинова оглави партията. И започвам да си мисля, че доста хора направиха най-класическата грешка на света - повярваха в собствената си пропаганда, хлътнаха в капана на собствените си манипулации и наистина повярваха, че Нинова е някакъв лидер без корени, без подкрепа и армия, който би рухнал в момента в който медийната вихрушка за пореден път започна да вие над партията.

Може би заради това е време да кажем няколко простички истини за БСП.

Първо - Нинова има силна подкрепа в редиците на самата партия. Това си пролича на конгреса и смазващата разлика в гласовете. Абсолютно същото, но оше по-болезнено щеше да се случи и на вътрешнопартиен избор за председател. Делегатите в случая не се съобразиха дори и с мнението на самата Нинова. Защото за лидерката на БСП много по-легитимна, много по-чиста форма на победа щеше да бъде явяването на пряк вот. Само че това щеше да отнеме близо 3 месеца от времето на БСП. Време, което е от изключителна важност за социално-икономически реформи, за започването на съдебна реформа, за справяне с последствията от новата вълна от ковид. За пореден път по време на прехода социалистите показват, че са партията на здравия разум и смисъл и отказаха да бъдат пионки в някакви политически схеми в които БСП трябва да е политически маргинализирана, когато голямата промяна започва.

Второ - "опозицията" в БСП за пореден път демонстрира, че нейната фиксация е изцяло и само в Корнелия Нинова. Ако приемем, че те са загрижени за партията, както претендират, то може би щяха да участват в дискусията и по набелязаните конкретни стъпки за оздравяване на структурите и решаване на проблемите. Но, не - всичко отново се сведе само до Корнелия Нинова и как тя убивала, унищожавала, разграждала и подменяла партията. Но като заговорихме за подмяна - абсолютна морална и политическа грешка е да пуснеш Валери Жаблянов да бъде говорител на "промяната" в БСП и да се изживява като политкомисар по устава. Все пак говорим за човек, който в рамките на 44-ото Народно събрание напусна парламентарната група заедно с още деветима души и първата им работа беше да се договорят с ГЕРБ, за да получат повече права в пленарна зала. Ако това е лицето на промяната, значи нещата наистина са доведени до сюрреализъм.

Трето - БСП наистина получи катастрофални резултати на изборите през миналата година. Причините за това са твърде многопосочни, за да звучат интересно по телевизията. Аз лично смятам, че основният проблем на левицата е, че и трите избора през миналата година имаха изключително висок залог - изчегъртването на Борисов. БСП обаче се яви на тях с медийния образ на раздирана от постоянни противоречия партия. И нямаше как да е по друг начин след като в течение на три години срещу левицата течеше яростна пропагандна война, а из телевизионните студиа от сутрин до вечер стояха едни и същи хора и обясняваха как в БСП няма демокрация, а токчето на Нинова е възцарило пълен мрак и ужас.

Въпреки тази очевидна криза на доверие левицата успя да стане част от управлението. И то не просто по силата на обстоятелствата и конюнктурата, както твърди Крум Зарков, а защото БСП макар и ударена в продължение на четири години беше основния флагман срещу ГЕРБ и остана единствената политеческа партия, която никога не влезе в колаборация с Бойко Борисов. Всъщност една от заслугите на Нинова в кошмарната година на политически въртележки и сътресения беше, че успя да извади БСП от натрапения образ на "партия на статуквото" и да я превърне в основен социален вектор на новото правителство. Всъщност днес това е единственият път за възстановяване на доверието в БСП. Левицата беше ударена, наказана, но получи шанса да покаже, че красивите леви обещания могат да бъдат претворени в успешна социална политика. Точно заради това не приемам циничното стържене със зъби, че Нинова си купила конгреса с обещания за власт. БСП многократно е демонстрирала, че не търси властта в името на властта. И сега нещата стоят по същия начин.

Всъщност, ако потърсим корените на тази яростна омраза срещу левицата в променените обстоятелства, може да стигнем до интересен отговор. Не един път и два пъти вече видях статии на десни анализатори, които стържат със зъби от факта, че Корнелия Нинова се държи като човек, който държи политическата инициатива в кабинета и буквално като министър-председател. Ясно е, че тя не се опитва да измести Кирил Петков, но просто БСП е подготвена с много идеи, които трябва да бъдат защитени. Това е уникалното на шанса, който получиха социалистите - в едно правителство от предприемачи, хора с по-десни икономически възгледи, но все пак със социална чувствителност, някой трябва да демонстрира, че е възможна друга политика. Политика, която мисли за хората и домакинствата, а не просто за бизнеса. То заради това ми е странно как много хора разглеждат преминалия конгрес като някакъв край. Той е само едно начало, защото през него Корнелия Нинова се нагърби с най-трудната възможна задача на една партия - да се отличи, да покаже, че е способна и същевременно да не бъде удавена в лютата медийна битка, която се води срещу правителството.

А точно ден след конгреса се появи новина, която според мен потвърждава голяма част от тезите в моя текст. Бившият лидер на БСП Михаил Миков обяви, че напускал партията, защото тя не била достатъчно лява. Само вижте колко е интересно - значи Миков е приемал БСП като романтично лява, когато приемаше плоския данък и назначаваше Пеевски, а сега изведнъж му стана дясна и то точно в момента в който левицата се пребори за 20 милиарда лева допълнителни социални плащания. Битката в БСП просто не е идейна. Тя е битка срещу Корнелия Нинова. Може би в това е нейната сила и коренът на нейната подкрепа. Социалистите знаят кога наистина ги водят по правилния път в управлението.