Черната меса пред къщата на Борисов в Банкя

 

През 1978 година в джунглите на далечна Гвиана става събитие, което и до днес потриса със своята сюрреалистична жестокост и патология. Лидерът на сектата "Народен храм" американецът Джим Джоунс организира едно от най-големите масови самоубийства в историята - неговите жертви са близо 900, 200 от които бебета и деца. И до днес този случай се разказва като черна легенда за това на какво е способен един отделен, манипулативен, харизматичен водач, който напълно е загубил връзка със здравия разум, реалността и човешкия смисъл.

За тази история се сетих като наблюдавах сценките на сектантско благоговеене пред къщата на Бойко Борисов минали четвъртък в студената мартенска нощ. Не, съвсем не искам да правя пряка аналогия между Джоунс и Борисов. Както всяка аналогия и тази била неуместна, пресилена, а и глупава. Но механизмът на поведение на масите (разбирай парламентарната група на ГЕРБ) е един и същ. Те подобно на някаква политическа секта се събраха на черна меса в Банкя, за да бранят с телесата си своя лидер, който честно казано няма никаква нужда от закрила. Именно активистите на ГЕРБ превърнаха ареста на Бойко Борисов в цирк, защото телевизионните камери обикаляха от човек на човек да ги питат за какво се събрали. И видяхме как изявленията ставаха едно след едно по-радикални, обидни, и дори нямащи нищо общо с политиката. Именно в онези нощни мигове ГЕРБ доказаха, че са нещо по-близо до сектата, отколкото до нормална политическа формация. Но не ме разбирайте неправилно - убеден съм, че нито един от събралите се там не би си посегнал на живота в името на Бойко Борисов (добре де, за Маноил Манев не съм сигурен), но само за една вечер ГЕРБ сами се отписаха от възможността някога в далечното бъдеще пак да претендират за власт и промяна в България. Те буквално се самоотсякоха и от интригата, която сами бяха посяли в конспиративния мозък на публиката, че е възможно преформатиране на правителството в рамките на този парламент. Обяснена накратко тази версия звучеше така - БСП и ИТН ще бъдат изритани от правителството, а ГЕРБ в своя софт-вариант (начело с Даниел Митов) стават част от кабинета и евроатлантическото бъдеще на нацията е гарантирано един път завинаги като договор за магистрала "Хемус". Уви, в онези култови телевизионни мигове партията на Борисов доказа, че е точно това - формация на своя лидер. ГЕРБ не могат и няма как да имат бъдеще без Борисов. Той е началото и краят на партията. Единствения и незаменимия. Той е тотема и божеството. И заради това в мигове на криза единственото, което дойде наум на неговите политически протежета беше да се съберат като на литургия пред неговата къща и с крясъци да доказват своята вярност, религиозен екстаз и отдаденост.

И преди да кажем няколко думи по същество за драмата, разрешете ми едно по-общо съждение. В България май сме обречени да живеем в обсадата на лидерски партии. Те възникват от пукнатините на демокрацията и по същество са нейно реално отрицание. Винаги съм се чудил как може да защитава демокрацията една партия, която представа си няма от това какво е вътрешнопартийна свобода. Така партия беше филипдимитровското СДС, след това костовото, след това НДСВ, които в името си вписаха името на своя лидер, ГЕРБ и кой ли още не. Такава партия е ДСБ, "Да, България". А ако питате вътрешната опозиция в БСП Корнелия Нинова е направила и левицата. Аз не съм съгласен с последното твърдение, но сме длъжни да го отбележим в името на обективността. В БСП винаги е имало повече свобода отколкото може да предположи човек и все още е единствената партия в която можеш да направиш забележителна телевизионна кариера като критикуваш ръководството под път и над път. Но ако се върнем към другата тема - според мен лидерските партии възникват, защото политическите партии у нас нямат реални народни корени. Те са само чертежи на хипотетични настроения. Повечето партии у нас приличат на митичните чертежи на американските самолети, които вече не е ясно дали някога ще получим. А там, където няма корени, няма реални идеи. Там, където няма идеи, вакуумът се запълна с лидерски телеса, мощни, мащабни, харазматични, незаобиколими, почти небесни. Цената за това лидерство обаче е, че винаги се стига до някоя мразовита нощ в която цялостното съществуване на една такава партия може да е заплашено, защото чисто буквално и смразяващо метафорично нейния лидер ще бъде отведен с полицейска кола за разпит. Заради това се сетих за Джим Джоунс - лидерските партии са полусекти и са обречени именно на такова есхатологично битие.

Арестът на Бойко Борисов се оказа повратна точка в политическия живот на страната. С това изречение искам да противореча на всички, които след това ходеха с намръщени физиономии и проклинаха властта, че си е оставила ръцете в най-важната си задача. Нека да бъдем честни - част от критиките имаха своето основание, но не смятам, че цялата акция е драматичен провал. Не се чувствам подготвен да говоря за юридическите последствия от нея. Там танцът тепърва започва и съм убеден, че най-големите моменти от тази епична драма ни предстоят - сблъсък с прокуратурата, размяна на обвинения, покана за дебати, яростни и злобни декларации от трибуната на парламента, нови арести и какво ли още не. Политическите последствия обаче вече са налице. Искам само да подчертая основния извод от всичко, което се случи. Стана пределно ясно дори и на онези, които пускат само котенца във фейсбук, че основната опозиция на правителството е Иван Гешев. ГЕРБ са просто негово политическо крило. Той е тяхната върховна мина оставена така, че да е незаобиколима, а нейното обезвреждане да отнеме много политическо време. Въпреки това ГЕРБ бяха извадени от политическите уравнения в рамките на сегашния парламент. Те заради това обявиха курс към предсрочни избори. На тях не им беше оставен никакъв друг избор, защото всичките им медийни интриги не проработиха. Знам, ефектно е да твърдиш, че ГЕРБ са излезли информационни победители от цялото това шоу, но дори и да приемем подобно твърдение за истина, то победата е доста пирова. Борисов наистина е на свобода. МВР тепърва трябва да поправя грешките си, но това не означава, че аферата около Васил Божков няма да получи своите отговори. За мен е повече от знаково това, че в пика на медийните пируети арестуваният и пуснат Владислав Горанов запази пълно мълчание. Той има по-силен инстикт за оцеляване от Борисов, а вероятно и знае, че всяка патечна декларация днес, всяка политическа димка, хвърлена в лицата на публиката ще има много тежка цена по-нататък.

Само няколко дни след пускането на Борисов например от европейската прокуратура обявиха, че все пак те наистина работят по няколко сигнала, свързани с висши държавни служители у нас. Те не обявиха имена, защото не могат, но това е ясен знак, че посещението на Лаура Кьовеши все пак не е било случайно. Мнозина сметнаха, че арестът на Борисов бил свързан с опита да се прикрие евентуална доставка на оръжие за Украйна, но след като и този балон се пукна остана очевидното - над ГЕРБ са се струпали и черни европейски облаци. Ако искат медийните шамани могат да обикалят по пет телевизии дневно, за да стават информационни талибани в името на Борисов, но това няма как да отмени очевидното - управлява ни правителство, което е твърдо решено да постигне някаква справедливост по отношение на изминалите 12 години. И тук вече ГЕРБ направиха своята най-истинска грешка - опитвайки се да атакуват властта по тази тема, те всъщност припомнят на коалицията в името на какво беше създадена. Управлява ни една политическа конструкция, която има различия по много от големите теми на деня, но по една всички са железни - това, че управлението на ГЕРБ трябва да бъде разследвано. Именно това стана голямата спойка на правителството и атакувайки там Борисов и компания всъщност припомниха на всички свръхзадачата. Заради това не смятам, че виждаме дискредитация на управлението. Напротив - виждаме неговото събуждане, защото в каскадата от всякакви кризи правителството като че ли беше забравило за своята основна задача. Литургията пред къщата на Борисов я припомни моментално. Както и припомни това, че съпротивата ще е голяма, ще е много истерична и удивително ще напомня на нещо, което сме виждали само в холивудските психарски филми. 

Но пък поне ще е интересно.

 

Арестът на Борисов – всенароден празник или махмурлук

 

Миналият четвъртък имах уговорка да се видим с приятели. Не се бяхме виждали отдавна, имахме много за обсъждане и напълно зарязахме модерния демон на епохата - постоянното ровичкане в телефоните и ежеминутно осведомяване за хода на новините. Изведнъж чух силна глъчка в заведението. Зачудих се какво става. Да не би Путин да се появил с танкове на Дунава и сега психодясната общност да се чуди как да крие грантовете в мазето? Но глъчката беше радостна, хората започнаха да подвикват на сервитьорите, да черпят наляво и надясно. Тогава цялата компания се върна към телефоните и към новината, която беше плъзнала като вирус из фейсбук - Бойко Борисов е арестуван. А с него и Владислав Горанов и Севдалина Арнаудова, митичната СевдаТВ. Рядко съм виждал ресторант в такова оживление. Тази новина определено беше надпартийна и обединителна, хора от различни социални прослойки в един момент се чудеха да вярват ли на очите си и да си позволят ли да изпитат крехка надежда за бъдещето на България. Веднага в заведението беше пуснат и телевизор. Той излъчваше пряко от Банкя, където парламентарната група на ГЕРБ и активисти на партията бяха направили жив щит около къщата на Единственият им политически бог, за да го бранят с телата си. Камерата се стрелкаше на посоки - от гневното лице на Тома Биков, към потъмнялата физиономия на Вежди Рашидов, към езкотично-истеричното проявление на госпожа Ана Александрова, до есесовския поглед на Десислава Атанасова. Рядък купон. Малко по-късно видяхме и фойерверките в Банкя. Вечер на всенародна радост.

Разбира се, след това дойде неизбежния махмурлук. Още на сутринта ГЕРБ като нацистка рота бяха строени в парламента, за да изслушат декларацията на своя вицефюрер Даниел Митов, чертаеща метафоричен паралел между ареста на Борисов и хитлеризма. След това бившата управляваща партия събра и крехък протест пред Министерски съвет, а след това пред парламента и обяви курс към предсрочни избори. И в съответствие с това речникът на тази партия, който никога не се е отличавал с джентълменска елегантост постигна нови падения - Бойко Рашков беше наречен Дамаджаната, Кирил Петков - нискоинтелектуален мошеник, а Корнелия Нинова беше посочена с крясъци и плюнки като премиерът в сянка, човекът, който задкулисни дирижира целият този лов на вещици. Само с това си обяснявам измъчените викове "Червени боклуци" на ГЕРБ, защото честно казано в момента червените боклуци са им най-малкия проблем.

А истинската агония започна в петък вечерта, когато Борисов беше пуснат от ареста без никакво обвинение. Тогава видях с очите си как еуфорията може да се трансформира в гняв и колко реактивна и болезнена е тази емоция. Онези, които бяха вдигали тостове за ареста на Борисов сега насочиха цялата си злоба към правителството - то реабилитирало Борисов, подписало индулгенция на ГЕРБ, дали възможност на най-големия мошеник в държавата да се измъкне и какво ли още не. Пак се появиха надписите "Оставка", но този път насочени към управляващите днес, което идва да ни покаже в какви буреносни времена живеем и колко бързо политическият комфорт може да се превърне в легло от пирони. Пускането на Бойко Борисов даде медиен терен на неговите политически доносници и анализатори пак да залеят екраните на телевизорите. В България да вярваш на "анализ" е особена форма на лудост. Това отдавна е покушение срещу мозъчните клетки, опит за пленяване на душата ти в някаква парадоксална схема. Този, който е надал ухо е чул, че арестуването на лидер на опозицията било "атомната бомба в политиката", че това било игра на руска рулетка, която се обърнала срещу кабинета, а най-накрая се появи Андрей Райчев, който мрачно ориса, че правителството трябва да се освободи от Бойко Рашков иначе щяло да потъне заедно с него. Изявленията на депутатите от ГЕРБ дори не ми се иска да хроникирам, но няма как да не отбележа екзистенциалното страдание на Радослав Чолаков, който потресен, омерзен, мелодраматичен отбеляза, че новата власт май наистина искала да убие Борисов...

Нека да спрем с преразказите на историята дотук, за да обобщим няколко важни извода от ситуацията. Защото в едно цунами в което никой не анализира, а проповядва е трудно за случаен и ядосан зрител да се ориентира какво се случва, защо се случва и какво следва от цялата историята.

Арестът на Борисов не се оказа големият успех за правителството. Но по никакъв начин не бих го окачествил като провал. В случая е необходимо да проявим малко здрав политически разум, за да видим, че проблемите на бившия премиер тепърва започват. Най-малкото, защото той няма отговори на основни въпроси около аферата с Васил Божков. Както и Владислав Горанов (случайно да забелязахте, че вторият никакъв не се яви по телевизорите, за да се оплаква и жали, това не е случайно). Нещо повече - от среднощния брифинг на Кирил Петков и Бойко Рашков вече окончателно стана ясно, че прокуратурата е тази, която вдига чадър над Бойко Борисов, че обвинението саботира всички опити за реално разследване на далаверите на предишната власт. Стана ясно и нещо друго, което е време да изразим ясно, точно и кратко. Иван Гешев е истинската реална политическа опозиция на управлението. ГЕРБ са само парламентарното му крило. Този сблъсък, който стана пред очите на всички прерасна в ожесточено информационна война. И, да, ГЕРБ взеха превес в нея, защото тяхната медийна паяжина по никакъв начин не е разградена, тя е там, функционира и продължава да потапя всичко в кал, интриги, истерия, манипулации и политическа отрова. С което не искам да подписвам индулгенция на МВР и правителството - те трябваше да са наясно срещу какво се изправят, каква огромна и добре смазана машина ще стои срещу всичките им опити за реална промяна и справедливост. Тоест медийният провал е само следствие от недобре свършената работа. Защото наистина кабинетът попадна в каскада от кризи, една от една по-неочаквани и страшни, за да се свърши и с избухналата война в Украйна, но той не трябваше да отклонява поглед от свръхзадачата на това управление - промяната на съдебната система. Именно това е една от спойките, която събра заедно четири толкова различни партии и именно това е голямата тема, която хората отново и отново поставят. А тази битка ще е упорита, трудна и задъхана. Миналата седмица след десетчасово заседание правната комисия в парламента гласува за закриването на спецправосъдието, което е основен инструмент на Гешев, но само си представете каква ще е истерията в парламента, когато този въпрос акостира там. Именно в правосъдната система са заровени най-големите мини, които ще избухват една по една, за да попречат на всяка власт да бръкне в мрачните тайни на ГЕРБ и да разплете корупционната им паяжина.

Тоест арестът на Борисов помогна голямото противоречие в държавата да стане свръхочевидно. И след него властта няма право на повече грешки, защото залогът се уголемява с всяка измината минута. И въпреки това - имаше нещо метафорично в картината на арестувания Борисов. Защото в България не може да има свещенни крави. И, защото истеричната реакция на неговата партия ясно показва, че всички им писъци не са защита на демокрацията. Това са воплите на хора, които не искат никой да разкрива виновното им минало във властта. Минало, цената на което продължаваме да плащаме всеки ден. Борисов трябва добре да осъзнае нещо много важно. Мигът в който го изкарваха от крепостта му в Банкя в полицейска кола стана празник за две трети от България. Истински празник. Това е истинската социология на политическите настроения. Това е автентичният инструмент за измерване на нагласите на народа. Тези фойерверки трябва наистина да го притесняват, защото това не е краят на битката. Само началото. И като всяко начало беше леко нефелно. Но големият сюжет и разкрития предстоят.

ГЕРБ като картина на Йеронимус Бош

 

Йеронимус Бош, майсторът на гротеската, има една легендарна картина – „Корабът на глупците“. Това е картина, която не може да бъде разказана, а преживяна, но на нея се виждат хора със странни разкривени лица, някакво изкривено огледало на нашия свят, отражение на различна реалност. Това е антисвят, който е толкова абсурден, че чак плаши.

Подобно иронично усещане изпитах и когато гледах как парламентарната група на ГЕРБ и активистите на партията са обградили дома на Бойко Борисов в Банкя, за да го пазят от пипалата на Бойко Рашков и да викат „Оставка“ в студената нощ. На кого точно викаха „Оставка“ обаче не стана много ясна. Всички там бяха като персонажи на Бош, хора от миналото, разкривени, злобни, нелепи. Именно ГЕРБ превърнаха ареста на Борисов в цирк, именно те го направиха метафоричен и символичен, защото оттук-нататък експремиера винаги ще бъде съпровождан от своята снимка в която седи на задната седалка на полицейската кола.

След това започна разгулът на глупците. ГЕРБ обявиха всичко това за покушение срещу демокрацията, Даниел Митов в патетична декларация започна да чертае паралели между случилото с в Банкя и хитлеризма, а самият Бойко Борисов в нощта на пускането си гневно обяви, че това вече е милиция, а не полиция.

И понеже всяко изявление трябва да бъде поставяно в контекст, нека да припомним, че точно това са хората, които превърнаха МВР в машина за политически пърформанси и филми. Спомняте ли си прословутият арест на Алексей Петров, превърнат в кратък филм по всички закони на холивудското кино, поставянето на Николай Цонев на колене и изреваната в лицето му фраза: „Ти си истински престъпник“, сутрешното разбиване на вратата на Борислав Гуцанов и арестът пред неговите деца. Хора, които са съучаствали, ръкопляскали, примлясквали и мигали задоволено пред такива картини нямат никакво право днес да пищят истерично, че демокрацията е била погазена. Все пак е необходимо да има някаква мярка, дори и в общество, раздирано от лудости, кризи и лъжи като българското.

ГЕРБ се опитаха да превърнат ареста в позитив, опитаха се да активизират своите политически телеса за протестно действие, но тяхната трагедия е в това, че те отгледаха една класа от политически търтеи, които знаят как да крякат, как да усвояват, но не и как да воюват. И заради това по жълтите павета в София по задължение се разходиха няколкостотин партийни активисти, които се нуждаят като наркомани от усещането, че могат да се върнат на власт, но то все повече им се изплъзва.

Всъщност от целият спектакъл и неговият, уви, фарсов край имаше някаква полза. И аз бях от тези, които очакваха повече и не мислеха, че всичко ще се размине със задържане за 24 часа. Но все пак в края на деня стана ясно нещо, което трябваше отдавна да знаем. Именно Иван Гешев е основната опозиция на правителството. ГЕРБ са неговото парламентарно крило, но те са вече са като картина на Бош и знаят единствено как да вдигат мелодраматични вопли. Гешев е човекът, който е застанал на входа на постигането на реална справедливост у нас или най-малкото за научаването на окончателната истина за Бойко Борисов и неговият политически режим на корупцията.

И наистина през цялото време съжалявах, че Бош не жив днес. Галерията от муцуни в Банкя и по жълтите павета след това щяха да му бъдат източник за безкрайно вдъхновение.

„Корабът на глупците“ оживя.