През 1954 година Христо Радевски издава една малка книжка, озаглавена лаконично "Басни". Това е една от стихосбирките, които са се отпечатали най-трайно в ума ви, защото Радевски, напук на това, което ви говорят съвременните нежни литературни изнежени душици, е голям поет, с мощно слово, който завладява, дори и когато схващаш, че някои от нещата са били писани по поръчка. В тази книжка можем да открием великолепната басня, наречена "Сър Долар и другарят Лев" - стихотворение за митичната битка между двете валути, която старият охранен презадоволен и наситен долар губи зрелищно. Днес е модерно да се хихика за наивността на епохата, но самочувствието, което извира от тази басня, както и светлата вяра в нея я правят текст, който може да те хване за гърлото. Онази България на надеждите, мечтите и погледите в светлото бъдеще отдавна вече я няма и само в някое и друго стихотворение можем да доловим нейната сянка и да въздъхнем меланхолично...
Точно на тази басня обаче ми напомни най-актуалният политически сюжет от миналата седмица. Медийната битка между господин Магнитски и мистър Кеш. Делян Пеевски и президентът Румен Радев влязоха в изключително остър двубой, в който бяха разменени толкова грандиозни обвинения, че медиите напълно захвърлиха всички останали проблеми и се концентрираха в този епичен политически кютек.
Предисторията накратко. Румен Радев прати промените в Конституцията в КС, а след това бойкотира и клетвата на новоизбраните съдии в същия орган. Дали, защото е основен идеолог на промените в основния закон или поради други причини Делян Пеевски влезе в амплоато си на парламентарен хулиган и остро атакува Румен Радев. Намекна за потоци от "кеш, много кеш" на "Дондуков" 2, обяви институцията за сенчеста и спомена за митичния "път на Копринката" (подозрението, че секретарят на президента Николай Копринков е основен задкулисен играч, който върти много пари, оказва влияние, притиска бизнеса и ходи по разни кметове, за да ги печели на страната на президента). Радев моментално хвърли като отговор бомбата с "господин Магнитски", Пеевски контраатакува с "мистър Кеш" и преди да се усетим се оказахме в епицентъра на поредния скандал, който като гърч разтърсва телесата на България от години насам без никаква спирка.
Чуха се всякакви версии за сблъсъка. Те минават от битка за зони за влияние до разиграването на театър, който да налива медиен и политически адреналин на президента. И в двете посоки на размишление има известна логика.
От доста време насам се знае, че около Румен Радев гравитират всякакви политически призраци, които го карат да създаде политически проект и да се яви на сцената. Убеден съм как точно му го продават - "само ти си алтернативата, шефе, сега е момента да пуснем нашите хора и да ги смажем тия нещастници". И понеже българският избирател показа склонност да се впуска в рисковани политически начинания и да подкрепя всичко ново, такъв проект вероятно ще има своята тежест. Точно това се опитва да предотврати Пеевски, който в своя леко зловещ и хулигански стил, буквално иска да строши кулата от слонова кост и да натика Радев в калта, за да не може той да си слага ореола на светец, обитаващ различно пространство от всички останали простосмъртни.
От друга страна - това все пак е Пеевски. С авторитет като неговия в момента в който те нарича "мръсник", той буквално ти помпа мускулите и ти задава мистичната светлина на борец със статуквото. Дали ни харесва или не това няма никакво значение. Но е факт. Ако срещу теб е Пеевски това по-скоро помага, отколкото да пречи. Прочетох няколко анализа, че цялата тази драматургия е организирана от Борисов и Радев в тандем и цели да преразпредели политическото пространство.
Уви, България е страна в която конспирациите все се сбъдват, така че не съм склонен да отхвърля тази версия като абсурдна. Все пак именно Борисов беше човека, който покани навремето Радев в Сглобката, призова го да даде министри и да участва, а това все пак е знак за нещо.
Не напразно точно в окото на тази буря Румен Радев заговори за "алтернатива". Да, той наистина не каза, че ще е създава лично президентската институция, но и ние вече не сме наивниците, които бяхме през 2020 година. Такива думи не се пуска без цел и посока в пространството. Някой опипва почвата, за да види дали може нещо ново да пусне корени, пък дори и тези корени да са толкова до болка познати, че чак да ти се повръща от тях.
Има няколко много неудобни истини за Румен Радев, които трябва да бъдат казани, ако искаме да стигнем до истината за положението на страната днес. От 2021 година президентът е активен участник в политическите процеси и един от диригентите на кризата у нас. Когато беше необходимо време след изборите през април 2021 година, които поставиха основите на нова политическа ситуация у нас, той ускори френетично процеса по раздаване на мандатите, защото задача номер 1 пред неговия екип беше Радев да формира и управлява служебно правителство. Времето му начело на държавата беше необходимо и за създаването на поредния политически проект у нас - "Продължаваме промяната", които бяха промотирани, развити и поставени в центъра на медийното внимание именно от президентската институция. Като участник на терен в изборите на 14 ноември мога от първо лице да заявя - всички щабове на Румен Радев работеха и като щабове на ПП. Това беше меденият месец между Радев, Кирил Петков и Асен Василев. Само година по-късно те вече бяха шарлатани, но няма как да забравим кой точно подготви епруветката с медийно-политическия бульон от който се пръкнаха тези два екземпляра. След това Радев буквално саботира и детонира правителството на Кирил Петков, което беше оптимално възможния вариант за оставянето на модела ГЕРБ в историята и така стана родител и на Сглобката. Почти буквално. Защото правителство в което участва БСП съвсем нямаше да се държи по този налудничав начин в геополитическата буря, а всички разнородни партии щяха имат начини да се контролират. С действията си по политически терен Радев успя така да разкаля целия терен, че резултът днес го виждаме в лицето на най-уродливото, безподобно и мрачно правителство, което някога е управлявало тази държава. Един хищен мутант, който си е сложил воал от евроатлантизъм, за да плува в любовните слюнки на градските политически зомбита.
И сега е време в този текст да кажем нещо еретично. Единственият фактор, който не беше изчислен докрай от президентството се оказа БСП. Далеч съм от мисълта да идеализирам социалистическата партия - тя си има своите проблеми, драми, организиционни провали и какво ли още не. Но БСП не рухна въпреки всички опити на президентството тя да бъде занулена, за да може лявото политическо пространство да бъде напълно освободено. То не бяха удари в гърба, подсечки на равното, стрелба от упор, намигане към всякакви ГМО-образувания като "Левицата", но крепостта не рухна. И това е голямото препъни камъче пред Новата Голяма Алтернатива, която пак се задава на хоризонта с участието на същите хора, които ни доведоха дотам, че да ни се повръща от думата "промяна". Ето заради това е тангото между Пеевски и Радев, ето заради това са регистрациите на името "3 март" и всички останали пируети. Истината е, че за президентска партия просто няма истинско място и пред очите ни се разиграва шоу, поредното политическо риалити, което трябва да ни хвърли прах в очите.
В баснята на Радевски имаше едно добро и зло. Заради това текстът вълнува. В тази битка никой не е това за което се представя и това е големият проблем.
Пак ни готвят чудо.
Вече по най-бруталния начин.
Не, мерси.
No comments:
Post a Comment