Заличаването на романтичните медийни времена

 

През 1977 година легендарната Барбара Уолтърс хваща самолета и каца в Куба. Нейната цел е да направи интервю с Фидел Кастро.

Очевидно времената са били медийно романтични – тогава се е смятало, че работата на журналиста е да търси различни мнения, да пита,  да изследва другата гледна точка и да остави своята публика самичка да си прави изводите.  За да могат да имат информирано мнение обаче те трябва да чуят какво мисли отсрещната страна. Да се ядосат или да се съгласят, но да имат свещенното право да получат тази информация.  А интервюто е с Кастро – заклеймяваният враг на САЩ, предводителят на революцията, най-изявеният противник на Америка, загноилият трън в петата на империята.  И Уолтърс получава аплодисменти за свършената работа. Гледал съм интервюто – тя не щади Кастро, бомбардира го с въпроси и върши доста добра работа…

Днес живеем в различна реалност. 

Никой не е видял още интервюто на Тъкър Карлсън с Путин, а той вече е заклеймен като предател, а истериците в американското политическо пространство призовават той да не бъде пускан обратно в САЩ.

И в какво точно е неговото престъпление? Ами в това, че се държи като журналист и иска да даде на своята публика и другата гледна точка. 

Не да ги кара да се съгласяват с нея, а просто да я получат, да я чуят, защото това е автентичната свобода на словото.

Да си истински журналист вече е проблем. 

Самият факт, че даваш друго мнение означава, че си предател.

Това е някакъв политически авторитаризъм, който надминава с две обиколки и най-драматичната цензура по време на Студената война. 

Това  абсурден, изпразнен от съдържание  медиен свят в който има политически комисари, но не и журналисти.

Заради това нямаше как да не се изкефя на заглавието на „Медиапул“, които наричат Тъкър Карлсън „спорен журналист“. 

Интересно от моралния амвон на каква чистота българска медия може да нарече Карлсън „спорен“. 

Спорен спрямо какво?

Спрямо колективната истерия? 

Спрямо новата диктатура на мисълта? 

Спрямо лакеите на политическото статукво?

Честно казано, една част от позициите на Карлсън аз лично не приемам и не съм съгласен с тях. 

Но е факт, че той е един от последните журналисти, които са останали в Западния свят. 

Динозавър, който вярва, че хората трябва да получат цялата информация.

Какъв наивник на средна възраст, а?