Нова серия от мелодрамата: Сглобката пак се разтресе. И отново битката не е за политика, а за постове. Това е хроничната язва на българското псевдоуправление - то е затънало в лични амбиции, безмерен нарцисизъм, патологична алчност и кошмарно бездействие.
Оказва се, че поредният препъникамък е в желанието на Николай Денков да бъде външен министър, когато и ако митичната Ротация се осъществи. На базата на какво академикът, прочул се с епохалния си труд "Съвършеното блокче сапун", е решил, че става за дипломат номер 1 е абсолютно неизвестно.
Няколко визити в Брюксел съвсем не ти дават компетентност за външна политика. Това, че портиерът на американското посолство ти казва "господин Денков, заповядайте вътре, ако обичате" също не е сертификат за политически качества. А и, честно казано, аман от универсални сапунени политици, които си въобразяват, че стават за всеки висок пост в отечеството. Денков беше министър на образованието, след това премиер и вероятно вече се изживява като специалист по външни отношения, вътрешни болести и популацията на молюските в Северния ледовит океан.
Изобщо пред очите си имаме картината на пълен политически разпад на стойностите.
Поредният гърч на Сглобката обаче е великолепна демонстрация на политическото безвремие в което България за пореден път се оказа заклещена. От началото на годината досега общественото мнение е впрегнато в техническите детайли около Ротация, в свръхтъпотиите как точно ще се осъществи тя, а истинските проблеми остават някъде встрани, защото сапунените политици съвсем не се интересуват от тях.
Днес ни занимават с кариерните въжделения на Денков, но не и с това ще успее ли държавата да постави под контрол всички ценови шокове, които ни стоварват. Четем философските тиради на Борисов за това как Мария Габриел трябва да си остане външен министър, но така и не разбрахме кой, как, защо и срещу колко се опитва да унищожи Черноморието като сложи перки в морето. Занимават ни с посещението на наша делегация в Киев и с уверенията на Росен Желязков, че Украйна ще живее отново, но никой не се опитва да сведе до нашето знание кога България ще заживее нормално.
Това е голямата подмяна на политическото със сапуненото. Ние се събудихме в безкрайна сапунка, която прилича на лабиринт без изход.
Това е механизмът на оцеляването на най-порочното и безсмислено управление, което България е имала някога. Управлението на пералнята, а те пет пари не дава за живота на хората. За нея е важно къде ще наредят Денков, как ще си живее живота Борисов, колко души от ПП/ДБ ще се уредят с постове, какво е политическото бъдеще на Мария Габриел и дотук.
"Къде е тука нашата съдба? Къде е драмата? Къде съм аз? Кажете!", беше изстенал преди много години Вапцаров в своето велико стихотворение "Кино".
Съдбата ни изигра подъл номер - днес пак можем да го четем като наш съвременник.
Проклета Сглобка!
No comments:
Post a Comment