Безславният край на партиите от жълтите павета

 

Язък за усилията на всички телевизионни врачки, които от януари досега обикалят като призраци из студията и се опитват да обясняват на висок глас как ротацията ще протече по мед и масло, а ГЕРБ и ПП/ДБ с тайното участие на ДПС ще се разберат и пред очите на всички ще си поделят държавата, обявявайки това за връх на небесния евроатлантизъм и цивилизационната предопределеност на отечеството. Всички тези уверения се оказаха една грандиозна лъжа. Измама не толкова целенасочена, колкото като експлозия на пожелателно мислене, което напълно пренебрегва всички признаци на политическа катастрофа, които се носят във въздуха, както и тихото и страшно ръмжене на хората, които не би трябвало да се интересуват от политика, ама ето на - интересуват се, ядосват се, а няма нищо по-страшно от този тих все още гняв, особено, когато не е придобил конкретни форми. Дори най-големите бардове на психодясното го усещат, а всички знаем, че те са затвори в своя веган-политически балон на жълтите павета и външните шумове и страсти много рядко достигат до тях. Но наскоро в едно телевизионно студио бившият евродепутат Светослав Малинов обяви изборите за "най-лошия възможен вариант", което означава едно - подсъзнателно психодясното знае, че изправянето пред урните ще е като заставане пред гилотината, защото всички морални компромиси, лъжи, интриги, измами и подлости, които извършиха в последните 9 месеца опасно много напомнят на проституция.

А истината е, че предсрочните избори бяха неизбежни като проклятие, незаобиколими като крайпътно ченге, неизбежни като свръхсолена сметка в снобски ресторант. Още от мига в който Мария Габриел се яви пред президента Румен Радев и изчете състав на кабинет, който щеше да докара скоротечни инсулти на две трети от либералната общност у нас, вероятността за нов вот скочи до 90 процента. 10 на сто съмнение се дължаха единствено на поведението на ГЕРБ в последната година и половина, което може да бъде сравнено по гъвкавост с танците на тайландска стриптизьорка. Юни месец миналата година Бойко Борисов и партията му вече един път преглътнаха професионално всички обиди и унижения от записа на ПП и полегнаха в краката на либералната десница за създаването на кабинет без програма, коалиционен договор или каквото й да е. Тоест сега беше възможно да се случи абсолютно същото и ако вярваме на слуховете поне за 24 часа е имало напълно сглобен нов кабинет, напук на брифингите в които дамската четворка на ГЕРБ съскаше, че няма да приемат да унижават партията им. Номерът със спешните пресконференции е бляскав, но много бързо се изтърква, ако човек започне да злоупотребява с него. А и в крайна сметка този път бяха изречени толкова много думи, бяха изсипани толкова мтого обиди, че те минираха почти всяка възможност за споразумение. В България ние се отнасяме с голямо пренебрежение към думите, но според ефектното определение на Тони Джуд "думите са единственото с което разполагаме и заради това трябва да внимаваме какво правим с тях". Определение като "най-красивото лице на мафията" хвърлено като кинжал към Габриел е опасно и за този, който го произнася, защото при постигането на поредния компромис щеше да се окаже, че великите борци с мафията са се гушнали с нейното красиво лице и са направили поредната сглобка в ущърб на хората и народа. Точно тези сапунени емоции подействаха като детонатор на преговорния процес. В крайна сметка избирателите не са длъжни да виждат дълбинните процеси. Те са пленници на телевизионния екран, а там тече постоянен парад на страстите. В този смисъл именно потъването на разговорите в тишина и мълчание изигра лоша шега на двете първи парламентарни коалиции. Докато те се мислеха, че определят бъдещето на държавата, макар и в секретност, техните собствени публики останаха при емоциите, а там градусът нарстваше с всяка минута. От един момент нататък цената на Сглобката скочи до небето. А не съм сигурен, че останаха хора, които искат да платят тази сметка, защото след нея се плюят кръв и зъби.

Откъде дойде големият проблем в коалицията, която отчаяно отказваше да се нарече така? Според мен проблемът дойде от това, че тя изпълни всички си тайни цели и се провали да постигне, която й да е от явните. Подобно противоречие няма как да остане скрито. Тайните цели бяха ясни. Нека да се върнем към прословутия запис на ПП, където Кирил Петков обяви ГЕРБ за "маркетингов враг" и показа, че ясно си дава сметка, че управление с Борисов означава неговото пълно изпиране. Тази задача беше изпълнена. В мига в който Денков и Габриел бяха договорени като ротационни премиери Борисов вече беше изваден на светло и узаконен като фар на евроатлантическата мисъл у нас. Проблемът на тази пералня е, че в нея влезе и неговият политически брат-близнак Делян Пеевски. Така от първия месец на управлението и влизането му в цикъл на ежеседмични скандали и драми, Пеевски се изтласка до ролята на говорител на властта, а по-късно стана ясно, че той е и неин кадровик. Тоест скритата цел беше постигната на сто процента.

Цялото това кръвосмешение обаче беше направено в името на някакви уж големи цели. Например - промените в Конституцията. Точно заради тях Христо Иванов прие да пие всяка седмица "мазно турско кафе", защото без ДПС тези промени нямаше как да минат. Там ситуацията е комедийна. Промените се оказаха хилави, немощни, несъстоятелни и абсурдни. Но в тяхно име градската десница унищожи и занули целия си имидж на антикорупционна сила, защото влезе в съюз с тези, които трябваше да изпраща в пенсия. Немощният опит при договорката за новия кабинет ДПС да бъде изтикано встрани всъщност беше абсолютно патетичен и обречен на неуспех. Когато си се хванал на танц с дявола не можеш да се пуснеш, когато си пожелаеш ти. Пускането става единствено и само с негово желание. Великото влизане на България в Шенген също се оказа половинчато и изобщо след девет месеца извънматочна бременност кабинетът на Денков не роди никаква ползотворна новина. И заради това от януари насам е с пъти политически по-изгодно да гърчиш управлението отколкото да заявяваш продължаване на участието си в него.

Всъщност тук опираме до драматичната грешка на ПП/ДБ. Техният евроатлантически курс е това, което ги доведе до корабокрушението. Точно този вектор ги прати отново в коалиционната спалня на ГЕРБ, а те така и не си спомниха, че предният път като влязоха там, излязоха като политически зомбита и след това четири години бяха парламентарно непредставени. Войната в Украйна е грандиозно събитие, но не биваше никой да позволява то да отмени основния дневен ред на протестите от 2020 година, а именно раздялата с модела ГЕРБ и пращането на Борисов в историята. Тоест това, което днес се нарича евроатлантизъм се оказа радикална подмяна на автентичното усещане на недоволните граждани. Когато си позволиш да дойдеш на власт с толкова голяма лъжа, ти си обречен на пълен провал. Хората са гласували за промяна, а получиха Пеевски. Епична лъжа, жестоко кроше в зъбите...

Очевидно е, че ПП се опитаха да компенсират това като изнудят ГЕРБ съставът на кабинета и след ротация да е в тяхна полза, но изходните условия на уравнението вече бяха променени. Очевидно Николай Денков е последният човек, който разбра това. Защото неговото неделно нощно обръщение към ГЕРБ беше върхът на политическата мизерия и нещастие. Нещо, което почна така помпозно приключи като телевизионна бурлеска с молби към Борисов, Пеевски, ГЕРБ и ДПС.

Вазов гениално приключва "Немили недраги" с репликата към Македонски и съжалението, че той не е умрял при Гредетин. 

Защото продължаването на живота след този миг сблъсква стария герой с баналността на битието, битката за оцеляване и пълното изчезване на старите идеали.

В този смисъл няма как да не изразя съжаление, че ДБ не умря на жълтите павета през 2020 година, а ПП не си остана в политическото небитие и в главата на президента. 

Защото тяхното съществуване тук и сега вече беше напълно обзесмислено.

По изявленията им ще ги познаете...

 

Рецепта за катастрофа

 

В "Дойче веле" (рупорът на българската политическа психиатрия) попаднах на анализ на Веселин Стойнев. "Страшно е да се събудиш в чужд сън", казваше Мамардашвили и заради това ми е трудно да преразкажа това видение, но там попаднах на следния цитат:

"Вече малцина ще си спомнят, че това най-трудно и компромисно управление в новата ни демократична история все пак постигна много само за 9 месеца: постави ясно страната на евроатлантическата орбита, извърши конституционни реформи, скъса решително с енергийната зависимост от Русия във всички направления – газ, петрол, ядрено гориво, придвижи я до прага на Шенген и еврозоната..."

Представяте ли колко са зле нещата след като всичките им "успехи" са такава поезия в която няма грам конкретика или практически смисъл? Представяте ли си за какъв грандиозен провал става въпрос?

Цитирам Стойнев, защото той е талантлив анализатор, но ясно демонстрира епичното разминаване между реалните интереси на хората и политиката на психодясното.

Нека да не бъда голословен. 

Изследване на "Евробарометър" от днес показва, че топ-темите на българите са три - икономическата ситуация и безработицата, здравеопазването и цената на живота. 

Съответно 39 на сто поставят акцент на първото, 28 на второто и 26 на третото.

Някъде във величавите анализи на бардовете на управлението да виждате постижения в тези сфери?

Някога изобщо да концентрираха усилия в тях?

Точно обратното - от цялата катастрофа на управлението за икономиката аз запомних думите на Денков: "Няма значение дали българската икономика ще пострада от антируските санкции, важното е те да имат ефект върху Руската федерация".

С оглед на социологията възприемам тези думи като директен ритник в лицата на хората.

Небесният евроатлантизъм пет пари на дава за баналности като цените, транспорта в регионите или икономическата ситуация.

Те живеят с усещането за успех, а реално осъществиха най-порочното, затлъстяло, кошмарно и нелепо управление в историята на прехода.

Подобно разминаване на реалности е рецепта за безкрайно удължаване на политическата криза. Защото, ако зомби-управлението възкръсне в същата форма те пак ще отлетят в розовите облаци на евроатлантическите оргазми и ще се преродят в телевизионните студия като проповедници на "евроатлантическата орбита".

А фактът, че от нея абсолютно нищо не следва като качество на живот и спокойствие е незначителен за тях. Ти съществуват в различна реалност, в алтернативно измерение, в своето собствено политическо фентъзи, което неизменно се превръща в кошмар за всички нас.

Винаги така се получава, когато започнеш да смяташ, че стаята ти с тапицирани стени изчерпва целия свят и политически смисъл...

Десница по дьо Сад

 

На този свят не съществува по-унизителна, оскърбителна и порочна ситуация от тази, в която са се поставили ПП-ДБ. На мен те ми напомнят на главната героиня от романа "Жюстин или неволите на добродетелта" на маркиз дьо Сад. Това е коварен, ироничен, дискусионен и труден за издържане роман, но сюжетът най-общо е следният: Жюстин е въплъщение на ходещите добродетели, високоморална, богобоязлива, смирена, а винаги се оказва в ситуация, в която някакви тъмни мъжки образи се възползват от нея физически, и то с камшици, връзване и всякакви други перверзии...

Градското дясно винаги е в ролята на Жюстин.

Те са носителите на светлината и модерността, говорители на Европа и евроатлантизма, ама странно как винаги приключват в коалиционната спалня на ГЕРБ - употребени, разтерзани, разстроени и пребити... Жалко, че дьо Сад не е жив, щеше да има материал за продължение.

На всичкото отгоре по жалостивите физиономии на ПП-ДБ е изписан някакъв патологичен страх от избори, който прави ситуацията още по-сюрреалистична.

"Нови избори ще са непростим политически грях", жалостиво изстена Радан Кънев.

"Каним ГЕРБ да реализират правителство с мандата ни", излегна се сластно ген. Атанас Атанасов.

Това е точно по дьо Сад - все едно да пуснеш невинността си на борсата и да чакаш тъмният чичко с парите да се възползва от политическата оферта.

"Честити да си ви новите избори в България, господин Путин", хърка мелодраматично автор във "Фактор" със страданието на касапин, измъчван от кошмарен махмурлук.

Очевидно тук опираме до тъмната бездна на политическото несъзнавано.

Градското дясно прекрасно знае, че изборите ще са Армагедон за тях, защото именно там ще им поднесат сметката за лъжите, интригите, подмяната, политическото телефонно мошеничество и евроатлантическите далавери по всяка една линия.

Техният електорат може опасно много да прилича на сектата, която пусна отровен газ в токийското метро, но всички онези, които се излъгаха да гласуват за тях като за рицари на промяната, вече ще бягат с двеста от това местопрестъпление.

Заради това изборите са им драма, заради това ходят като парламентарни зомбита и се чудят как да се спасят от възмездието на избирателите. Заради това бяха готови да си направят лагер в политическата орбита на ГЕРБ и никога да не излязат от там.

И това е единственият повод за оптимизъм в абсолютната катастрофа, която оставя Сглобката след себе си.

Рано или късно възмездието наистина идва.

Понякога то е под формата на революция.

Друг идва през едни най-банални избори, величественият миг в който избирателите могат да наритат всички телевизионни образи, ГМО-ата, политически микроорганизми и инженерни чудеса.

Ето откъде произтича страданието.

Ето откъде идва голямата болка на Жюстин, пардон, на градското дясно.

Десница по дьо Сад.

Литературни времена.

Истинският идеал на Бузлуджа

 

Битката за автентична лява политика трудно може да бъде водена от група милионери, които искат да вземат връх

 

Ето, че и това се случи!

Групичка милионери във и вън от БСП решиха да си направят "ляво" крило в партията. И накичиха това ГМО с ефектни холивудски фрази, които биха разчувствали всяка гимназистка по широкия свят - "решителни действия", "да се върнем към корените", "изпълняване на дълга", "оцеляване на партията" и разбира се, съдбовното политическо заклинание - "Бузлуджа".

Все едно точно тази групичка има нотариален политически акт за върха, а всички останали за някакви самозванци и узурпатори на БСП. Разбира се, длъжни сме да уважаваме всяко политическо усилие за разнообразие в левия спектър, но очаквам от тези хора не просто да лозунгарстват и да се бият в гърдите с високопарни политически клетви, а да покажат реални леви действия.

Например, да се откажат от палатите, курортите, ВЕИ-тата си, банковите си сметки и мощните си фирми, за да дадат пример за ярко социално действие. И не, не го казвам с ирония.

Ако човек иска да има диалектическо единство между думи и дела, а точно това е реалния завет на Дядото, той е длъжен да направи крачката отвъд думите и ефектните медийни изяви. В противен случай на хоризонта си имаме не пристан на нова лява надежда, а пиратско пристанище, в което се събират всякакви еднооки главатари с цел абордаж на Партията и събиране на политическата плячка, която да бъде поделена. Или-или. Както казваше великият Орлин Орлинов в "Ода за СССР": "Или тук. Или там. Диалектиката е ясна. Измерена е до грам".

Това са мислите, които ме обзеха, когато гледах кадрите от НДК и обявяването на новото движение "Бузлуджанци". В зала 6 на НДК видях един гръмокипящ коктейл от хора, които съвсем доскоро не можеха да се гледат,

 

водеха епични битки

един с друг,

 

а днес вече се "обединяват" в името на автентичното ляво. 

Но откакто минах 25 престанах да вярвам в романтичните версии на реалността и смятам, че всеки път, когато някой се опитва да ни набута в холивудски сюжет, това е умишлена манипулация и изкривяване на истината. Както и опит за димна завеса пред истината. И заради това нямаше как да не се учудя от присъствието на тази сбирка на Мая Манолова, например. Или на Георги Първанов. Или на още десетки хора, за които от първа ръка знам, че на изборите в последните години упорито, гадно и подло играха единствено и само срещу БСП. 

Нека да не разваляме анализа с имена. Вярвам в нещо, което прочетох в книгата "17 юни на Симеон Сакскобургготски" на Димитър Денков (него също го видях на сбирката, но отдавам това на интелектуално любопитство), че истинският анализ не се нуждае от имена. Той е истински като се взира в процесите, а не в сенките, които ги изразяват. Но все пак ми се иска, когато някой застане на трибуна и заговори за процесите в БСП и за необходимостта от това левицата да е силна, да започва с кратка биографична и медийна справка - с какво той е допринесъл за резултатите на БСП в последните години. Как е помогнал за възхода на партията и дали е участвал в предизборните кампании на различни формации. Не че това ще промени нещо, но поне ще ни зададе реалните изходни условия.

Иначе (последно за конкретните личности) гледайки снимките от НДК съжалих, че Стефан Данаилов не е жив, за да види как Сергей Станишев и Георги Първанов стоят един до друг като първи приятели. Спомням си как в своята книга Ламбо бе разказал за своите опити да ги сдобри на вечеря у тях, опити, които се увенчаха с провал, защото през 2014 година точно Станишев изключи Първанов от БСП.

Очевидно днес

 

виновното минало

е забравено

 

и двамата демонстрираха близко приятелство. Но ми е интересно в името на какво. Първанов от 2014 година е лидер на друга партия, която гръмогласно се прочу като един от коалиционните партньори на ГЕРБ във второто правителство на Бойко Борисов. И ми е чудно като какъв представител на друга партия участва на форум за процесите в БСП. Това е все едно аз да поискам смяната на Мая Манолова в "Левицата", а защо не и на цялото ръководство на АБВ. И откога тези хора са някакъв маркер за автентично ляво, че не може такъв форум да мине без тяхното присъствие. Всъщност именно наличието им в НДК демаскира всички процеси, които гледахме в последните години - напускането на БСП, тръшкането на врата, цирковете на конгресите. Пред очите си имаме един пърформанс, който водеше до риалити-шоуто в НДК, обвито в мистериозни присъствия и клетви за лява политика и съживяве на БСП.

Наясно съм, че много хора сега ще стиснат устни злобно и ще започнат да съскат. Но съскането е неизбежно, когато един обикновен социалист като мен поиска не просто брилянтен патос, а реални доказателства за хвърлените в безреда думи. И точно заради това нека да се концентрираме върху речта на водачът на това движение Иван Таков. Очаквах в неговата реч да видя реални примери за това къде БСП е сбъркала в лявата политика и защо според него тя се нуждае от коректив. Четох я отново и отново, но не видях нищо подобно като анализ. За сметка на това се сблъсках с фраза, върху която още медитирам:

"Бяхме против тоталната разпродажба на общинска собственост, на концесионирането на услугите. Против отказа на общината да управлява своята собственост. Показахме, че има и друг начин. И хората го възприеха".

Това е разсъждение за водената от БСП в София предизборна кампания. Проблемът е, че хвърлено така то не припокрива цялата истина и по никакъв начин не символизира благоевско усилие за безпощаден анализ. След като столичните социалисти са били такава алтернатива защо им трябваше и какво ги принуди да влязат в Сглобката в София.

 

Сглобка, като почива върху

зомбитата с флексове

 

които нарязаха Паметника на Съветската армия. БСП в столицата се превърна в смазочното масло на това корупционно ГМО и беше дадена курбан на най-кървавите и алчни корупционни интереси в общината. Днес вече виждаме последиците от това не просто погрешно, а отвратително решение - кметът си вдига заплатата и заплатата на общинските съветници нарасна космически, а за Паметника, за историческата памет никой не се сеща. Тя остана някъде там - по тортите на коалиционните партньори на столичните съветници от БСП. Красив, монументален завършек на автентичната лява политика в София, нали така?

И всичко това беше направено с мазното оправдание, че било в интерес на столицата. Ох, колко много обичам такива ситуации, когато тези, които стават и лягат с цитати от левите класици, ясно показват, че нищо не са в състояние да научат нищо от тях. Спомням си какво беше казал Георги Кирков за патриотизмът на буржоазията: "Нейният патриотизъм не отива по-далече от нейния интерес". Същото е и със загрижеността за блокирането на София от страна на ПП/ДБ и ГЕРБ. Това беше сложен танц между титаничните корупционери в София и съветниците, избрани с гласовете на БСП, кумуваха на тази сватба.

И как след всичко това да повярвам на клетвите, че на сбирката била предложена различна визия за развитие на Партията.

Да не би да искат колективно да се влеем в Сглобката и да принесем БСП

 

в жертва на окървавения

олтар на ГЕРБ, а?

 

Защото, ако София е модел за нещо, тя е модел за политическо харакири на левицата. Днес нейните 9 съветника дори и да искат не могат да спрат мракобесията на управляващите, но пък иначе сме много сили в патетичните речи с велиславодъревски пламък.

Естествено е, че БСП има нужда от промяна и обновление. Но преди това левицата има нужда от истината. Безпощадната истина за това кой и как с години работи срещу нейния успех. Кой е как с години плетеше паяжина от медийни интриги отново и отново, за да посече всеки опит на БСП да разпери крила и да покаже реална алтернатива за управление на страната.

И заради това винаги съм искал от всички спасители да не говорят с красивите общи фрази за кризата, а да кажат конкретно - къде, кога и как БСП е правила дясна политика, била е непоследователна или е предлагала десни решения.

Точно обратното. На раздрания от интриги, тъпотии, евроатлантическа корупция и военнолюбиви страсти политически терен, БСП остана единственият социален вектор. Единствената партия с леви решения и това си пролича дори в участието в правителство с толкова сложна коалиция като тази с ПП, ДБ и ИТН. И всичко това беше извършено във възможно най-сложната обстановка - приятелски огън от всички страни, лаборатории за нови парти и леви "съвести", които не спряха да стрелят в гърба на БСП.

Бузлуджа наистина е идеал. Онзи връх, който ни напомня за големите задачи на българската левица и нейната историческа мисия. И използването му в злободневието на пиратските акции по овладяване на БСП е морален позор. Защото ми се струва, че точно в това е същността на всичко, което наблюдавахме. Призраците от миналото разбраха, че без БСП те не представляват нищо и днес задачата е тези три великолепни букви да бъдат узурпирани и взети за заложник в кипящото настояще на българската мизерия.

Убеден съм, че това няма да се случи. Защото левицата отдавна е минала етапа на красивите думи. Днес тя се нуждае от ярка лява национална програма за промяната на страната и тази промяна няма как да дойде от миналото. Връщането към корените е процес, който изисква да вземем доброто от онова, което е било и да погледнем към бъдещето. Там има една нова, истинска БСП. Единствената лява партия на хоризонта, която може да върне доверието в себе си. Това обаче няма да се случи с медийни сбирки и патетични речи. Необходим е болезнен разговор за това кой, как и кога е бил на страната на избирателите, както кой, как и кога е мислил само за личния си реваншистки интерес.

"Интересът, парите и богаството", казваше Димитър Благоев, "това днес съставлява религията у нас, както и в Европа".

И заради това, простете ми, не вярвам и няма да повярвам, че милионерите могат да дадат лявата алтернатива за страната. 

Ситият на гладния не вярва.

Социалист на интриганти - също. 

 

Войната на брифингите

 

Още през юни миналата година, когато в българските политически реалност като торнадо нахлу думата "ротация", мнозина се подсмихнаха свръхиронично. Ротациите на правителство гърмят като бомби даже и в страни с утвърдена институционална демокрация, а в България, която от години насам лагерува на няколко милиметра от пълния хаос и лудост, беше ясно, че това е само някаква медийни лепенка, която да успее да вкара в едно управленско тяло Делян Пеевски, ГЕРБ и ПП/ДБ. Лена Бориславова нарече тази конструкция "сглобка", но всички знаеха, че дори и това е епична лъжа. Не можеш да видиш чудовището на Франкенщайн и да го наречеш "нежно и мило котенце". Идеята за Сглобка се оказа голямата подлост на прехода - управление в което никой не носи отговорност, никой не знае кой точно е назначил министрите и никой не е наясно кои точно са движещите сили на предлаганите политики. Нека да припомним - в края на миналата година се оказа, че премиерът Николай Денков дори и да иска не може да уволни вътрешния министър Калин Стоянов, а това предполага намесата не просто на сенчести парти и фигури, а на цялото възможно задкулисие, което си купи евроатлантически марионетки, които да движат неговите интереси.

И точно, защото се оказахме в окото на бурята на управление в което всички бяха еднакво невинни България влезе в океана на перманентна политическа криза. От юни досега, но най-вече от началото на годината скандалите станаха брутално парламентарно ежедневие. Прегрупирането в рамките на мнозинството започна да се случва по-често отколкото стриптизьорка се съблича за една вечер. Това се оказа изцяло нов модел за правене на политика - шест месеца някакво управление и три месеца безкрайни разговори за Ротацията все едно тя носи надежда за промяна или нещо различно. С медийни фокуси можеш да забавляваш публиката за кратко, но няма как да управляваш една страна и да заложиш дългосрочни реформи. Резултатът го видяхме - завърнаха се шумните публични убийства, икономиката забоксува напук на розовите уверения на премиера, драмите по оста Пеевски-Христо Иванов и обвиненията за пиене на мазно турско кафе затъмниха даже сапунените сериали, а дори и приемането в Шенген стана единствено по "въздушно-капков" път и то с такава клизма (простете за думата, но е най-точна), че даже и най-големите трубадури на кабинета не успяха да го представят като трансформиращо събитие, което ще даде различно бъдеще на държавата.

Въпреки това много от телевизионните муцуни бяха убедени, че Ротацията все пак ще се случи. Песимистите сред тях казваха, че тази ще я бъде, но всяка следваща ще става по-трудна. Напушените пък твърдяха, че ще гледаме ротация след ротация и така два или три мандата. Блаженни да са лудите, защото, твърди се, те са любимците на Аллах.

Преговорите стартираха, няколко дни всичко беше тихо, спокойно и подредено и навръх Сирни Заговезни, когато хората си прощават и празнуват, се разрази нещо, което един ден може би ще наречем Войната на брифингите.

Точно в деня в който се навършиха 2 години от ареста на Бойко Борисов (17 март 2022 г.) дамският преговорен екип на ГЕРБ свика среднощна пресконференция на която обяви, че преговорите не са довели до никъде. Мария Габриел с гробовно изражение и политическо мънкане сподели, че преговорящите коалиции имат фундаментално разминаване за ролята на ГЕРБ в управлението - хората на Бойко Борисов искат споделена отговорност, а градското дясно настоявало нещата да си останат като досега и само министър-председателят да бъде сменен. Стана ясно обаче, че те са отхвърлили идеята досегашния състав на правителството да бъде прегласуван с нов началник и после вече да се мисли кой министър да бъде сменен. Нека да бъдем честни докрай - целият пърформанс на ГЕРБ остави едно усещане за слабост. Все едно дадоха пресконференцията си само, защото не се чувстват зачетени докрай и се опитват да убедят отсрещната страна, че те са хора с достойнство и качества и заслужават всемирно политическо уважение.

Час по-късно Атанас Атанасов, Кирил Петков, Николай Денков, Христо Иванов и Асен Василев, наредени като аптекарски шишета дадоха контрабрифинг. Нека да не се лъжем - петимата изглеждаха измъчени като хора, които ще трябва да връщат пари и буквално се разтопиха във всемирно уважение към ГЕРБ. Кирил Петков обяви, че са готови да им дадат 7 министерства, Христо Иванов поиска още 7 дни за преговори, а Атанас Атанасов жалостиво пожела Бойко Борисов да се намеси в ситуацията и да чете социологическите проучвания, които показвали, че хората не искат предсрочни избори.

Очевидно целта на ГЕРБ беше да извият ръцете на съюзниците си, а отсрещният отговор показа, че почти постигнаха това, което са намислили. Но сме длъжни и да припомним, че партията на Бойко Борисов за втори път прилага един и същи номер, което е симптом за сериозна политическа криза и безидейност. Създаването на Сглобката мина през абсолютно същия сюжет. Тогава след като излезе скандалният запис на ПП ГЕРБ дадоха пресконференция, че замразяват преговорите, ама точно на следващия ден пак седнаха на масата и съучастваха в създаването на кабинет. Така че в случая имахме класическа ситуация в която българският народ беше взет за заложник от една терористична група, която отдавна не знае как да си говори помежду си без да размахва автомати и да залага смъртоносни бомби. Защото дори и Ротацията да бъде осъществена и всички да се обявят за победители, то българите няма как да забравят по какъв начин бе направен пазарлъкът за управлението. Това ще е модел за отношения оттук-нататък, а не изключение. И България не просто не излиза от политическа криза и тръгва по нов път, а потъва в най-дълбоките части на блатото, където се воюва с брифинги и единственото коалиционно взаимодействие е ритането по кокалчетата.

Феновете на двете страни реагириха емоционално. Започна престрелката за това как едните извивали ръцете на другите, а пък вторите клекнали и полегнали на първите като булка, която отдавна не е девствена и друг шанс за женитба няма. Както винаги обаче нещата са по-сложни, по-язвителни, по-страшни и много по-смешни.

Настоящият проблем, който може да доведе страната до предсрочни избори (наклонението е условно, защото никога не бива да изключваме като фактор гъвкавия гръбнак на Бойко Борисов) бе заложен още в самото начало на Сглобката. ПП в своя скандален запис обявиха ГЕРБ единствено за маркетингов враг и според мен Борисов е отворил шампанско щом е чул тази фраза. Именно подобно борсово разбиране за политиката позволи ГЕРБ да бъдат изпрани, Делян Пеевски пречистен, а целият корупционен модел на управление оправдан и реабилитиран. ПП/ДБ точно заради това се страхуват от нови избори. Те са наясно, че даже и техните избиратели не са наясно с пируетите им, а в крайна сметка Ротацията ще им позволи поне още няколко месеца живот през които да се опитат да наложат своя наратив за всичко, което се случва. Проблемът е, че точно в тази игра ГЕРБ са по-силни, особено след като са изпрани. В очите на избирателите на Борисов получаването на министерства е знак за победа, при градското дясно това ще е знак за пълна катастрофа. Дори и най-големите градски зомбита ще бъдат принудени да го признаят, защото на всичкото отгоре и управлението наистина не може да се похвали с нищо забележително. Тоест Ротацията не е механизъм за освежаване на властта, тя е зацикляне на политическото пространство в една мъртва точка и следващите месеци ще гледама как коалиционните партньори се дебнат като хищници и чакат отсрещната страна да прояви слабост и да прокърви първа.

До това ни води войната на брифингите.