Парадокси

Има един странен парадокс в данните от социологическото проучване на "Алфа рисър", обявено вчера. То разкрива едно много интересно светоусещане в хората. Повече от половината анкетирани отбелязват, че материалното им положение се влошава, а 73 на сто дори смятат, че правителството няма да може да се оправи само с кризата и трябва да търси помощ. От това разбиране обаче нищо не следва. Рейтингът на премиера Бойко Борисов си остава горе-долу същият, а одобрението на финансовия министър Симеон Дянков остава по-високо от това на социалния Тотю Младенов. Защо е така? Това все още е въпрос без отговор.
Дали хората осъзнават реалната връзка между политическите действия на кабинета и конкретното състояние на икономиката? Защото цифрите от проучването не показват това. Сякаш в света на българите икономиката е нещо отделно, независещо от решения и политици, съществуващо само за себе си. Това не е и не може да бъде обвинение към хората.
Това е обвинение много повече към медиите. С годините те успяха да насадят това мистично усещане, че от политиката нищо не зависи, а е поле за размяна на общи фрази и заклинания. Цифрите в проучването разкриват този разрив в съзнанието на обществото. Те обаче вместо отговор формулират един още по-голям въпрос - възможно ли е това разбиране да се промени. Сигурно да. Един ден. Един ден, когато хората реално разберат и усетят, че гласът им за дадена партия е глас за политика, икономика, глас за целия им живот. Тогава сривове няма да има.

И това е лоша новина за всички некадърни финансови министри оттук нататък.