Древна Гърция е била поле на много епични трагедии, които са достигнали до нас под формата на легенди или холивудски продукции. И не, тук не говорим за поредния филм на Ридли Скот, който на стари години реши да отмъсти не биологията като превърне историята в комедия. Става дума за истинските митологични сюжети, които са се превърнали днес в част от колективното несъзнавано и дори не искаме, дори да иронизираме, дори да не вярваме в тях, те потайно и коварно дават насока на мислите и действията ни дори и днес. Точно такъв е киносюжетът със сиракузкия тиранин Дионисий Стари. Той свиква пир в своя дворец, огромен, пищен и разгулен, но целта на цялото мероприятие е на купона да се появи ласкателят Дамокъл. Дамокъл е таен противник на Дионисий Старий, нещо като вътрешен дисидент, който прикривал това като бил основен ласкател на тиранина. Да, да, точно като всички стари седесари, които щом изпълзяха от дупките си почнаха да твърдят, че са били вътрешни емигранти, а превиването на гръбнак пред партийните началници и лизането на подметки било част от тактиката за оцеляване. Та, сиракузкият тиранин кани Демокъл, защото осъзнава, че ласкателствата му нищо не струват. Ласкателят идва, опиянен от своята суета и страсти, но веселбата не завършва добре над него. Тиранинът Дионисий мощно се гаври със своя дисидент-ласкател и поставя над главата му меч, който се крепи на един-единствен тънък косъм. Така щастието за Демокъл буквално свършило, защото той заживял във вечен страх, че мечът най-неочаквано ще се стовари върху черепа му. В новите времена десестки психолози направиха кариера, че и пари, като ни обясняваха, че това е история за преходността на живота, изменчивостта на щастието, дори и внезапността на смъртта...Не знам дали е така, но със сигурност историята за надвисналият над главата ти меч е най-очевидния, брутален и силен символ на заниманията с българска политика.
Това на гърба си го изпита шефката на парламента Наталия Киселова, която в ранни зори на петъчния ден миналата седмица закри парламентарната група на партия МЕЧ, защото те втора седмица са с двама души по-малко, без да очертаят някаква ясна перспектива дали скоро ще си попълнят състава. Медийната буря, която се изви след това решение буквално постави Дамоклев меч над главата на Киселова - всякакви знайни и незнайни разбирачи на Конституцията и правните норми започнаха да пускат токсични слюнки по неин адрес. Само за ден шефката на парламента бе изкарана слуга на Пеевски, парламентарен диктатор, който иска да унищожи новите партии, марионетка на задкулисието. Орди от тролове (разнообразна група като коктейл между откровените луди на Руди Гела до бабите-корнелианки, които видяха нов шанс за активен виртуален живот покрай този случай) насочиха криви пръсти към Киселова и започнаха да вият, че тя е разрушила своя авторитет, какъвто всъщност никога е нямала, че тя е пионка в ръцете на олигархията и какво ли още не. И ако политическите критики, дори и когато граничат с циклофренияата, могат да бъдат приети, то опитите на Радостин Василев да удави политическият език в тоалетната лексика напълно взривиха ситуацията. Само в няколко интервюта лидерът на МЕЧ нарече Киселова "Квазимодо", "маймуна с бомба", заплаши, че къщата на Бойко Борисов ще гори и, че гневни орди от разгневен народ ще превърнат жълтите павета в нещо, което напомня центъра на Белград, където бушуват циклични протести. После публично обяви, че ще даде публичност на запис в който Киселова му казва, че е подложена на натиск. В това послание, освен, че вече не е ясно кой и кога би седнал с Василев на маса, защото манията му да записва хората вече става пословична, веднага можем да видим скрита заплата. МЕЧ се опитва да изгради следната героична версия за себе си - съвсем внезапно Делян Пеевски решава, че точно Радостин Василев, сияещият рицар от парламентарна светлина му е проблем, и пуска своята парламентарна камериерка Киселова да удари единствената група на доброто в НС.
После, разбира се, се оказа, че красивата приказка е една доста голяма лъжа и заблуда. Че обявената за демон Киселова многократно е ходила при МЕЧ, за да ги призовава да си решат проблема с липсващата бройка, но получава от тях единствено неясни уверения за действие. За Радостин Василев и компания в този парламент вероятно са направени много повече компромиси отколкото за всяка друга политически формация в историята на българския парламентаризъм. И въпреки това те принудиха шефката на НС да стигне до мелодраматичния край и да покажат за пореден път, че българската политика най-много обича да съществува на нивото на сапунената опера.
Нека да разделим казуса с МЕЧ на две. Чисто юридически Киселова е непоклатима и се води стриктно от правилника на Народното събрание. Фактът, че Василев има проблем с попълването на групата заради съмнителни типове в листите съвсем не е основание шефката на НС да си затваря очите, че тяхната група е под прага на правилника. За много хора у нас правилата са само лозунг. Всички умни и красиви стават и лягат с клетва на уста в името на светлия капитализъм на правилата, но после се оказва, че ако правилата важат за тях, те ги заобикалят или прескачат, защото как и кой може да се гаври с ходищите съвести на страната. Същото важи и за Радостин Василев - той многократно получава предупреждение какво ще стане с неговата група, но избира да го игнорира. Резулатът е, че след като беше наказан и групата му бе разформирована, той реши да се изживява като герой и бунтар. Което е доста нелепо, защото нищо от това можеше да се не случи, ако той просто бе спазвал правилата.
В този случай обаче, уви, няма само юридически аспект. Политическият е много по-коварен. Защото всички, които тайно потриват ръце от щастие, че Киселова реши да стовари законов шамар на Василев, изведнъж започнаха да се държат като певци на демокрацията. Те, написаха част от партиите, не споделяли идеите на МЕЧ, но твърдо заставали зад правото им на парламентарна група. Да го бяха казали по-навреме на своите симпатизанти, чиято първоначална реакция беше на дива радост, възторг и дори (удивително) поздравления към Киселова за това, че е била непоколебима.
Закриването на МЕЧ обаче внесе една тънка нишка на раздор в участниците в управлението. Слави Трифонов, който започна свой статус с безкрайни съжаление, че е насадил Радостин Василев в българската политика, обяви, че шефката на НС трябва да ревизира своето решение. Два дни по-късно Тошко Йорданов се опита да смекчи тази позиция като обяви, че от юридическа гледна точка Киселова е безпогрешна, но може би трябва да се намери начин бавно и полека решението все пак да бъде отменено. От средите на ГЕРБ нямаше много коментари по темата, но понякога дори и мълчанието е знак. Защото постът на председател на Народното събрание е ключов и фактът, че БСП го спечели продължава да издължава от възмущение лицата на някои хора. Казусът "МЕЧ" отвори пространство за политически спекулации за нестабилност на управлението и за крехкостта на мнозинството, което може да бъде пречупено с малко повече натиск. Но тук има един много важен момент. Очевидно целта на десните критики не е да предизвикат нови избори, а просто да изхвърлят БСП от управлението и те да заемат полагащато им се място. Тогава да се хванем ли на бас, че няма да им пука за Пеевски и ДПС-Ново начало. Те са враг само, когато психодясното е в опозиция. На власт Пеевски им става приятел, съратник, евроатлантик, а сега ще го изкарат и рицар на еврото. И точно това прави кризата със заличаването на парламентарна група толкова абсурдна. Тя освен, че съвместното управление не е толкова гладко, ясно демонистрира, че и опозицията е в насипно състояние. В този парламент опозицията не е в състояние да произведе единно действие. Иначе как да си обясним факта, че в момента в който Василев обяви, че почва да събира подпии за вот на недоверие, Кирил Петков побърза да напише статус, че дава срок на правителството до юни да приема важните закони по Плана за възстановяване, иначе и те щели да искат вот на недоверие. Ако всъщност могат да го поискат тогава, защото в телевизионните изхвърляния на Гела чух, че той ще събира подписи за вот на недоверие по отношение на цялостната политика. Не знам дали Василев е проверявал правилниците и законите, но там ясно е казано, че ако правителство оцелее от вот на недоверие по цялостна политика, то опозицията няма право половин година да иска друг вот на недоверие...
Всъщност телевизионните истерии и опитът за нагнетяване на напрежение с агресивен език всъщност демонстрират, че този парламент е по-стабилен отколкото смятат неговите душмани. Не казвам дали това е за добро или за лошо, но опозицията не може да се обедини, а управляващите нямат никакво желание да разрушават крехкото си единство. И на този фон драмата с МЕЧ е просто страничен епизод, демонстрация на това докъде води желанието да гласуваш напук и да вадиш от блатото на посредствеността случайни фигури и политически сенки. Видях конспиративна теория, пусната от великите среди на градското дясно, че всичко това било опит за пиар на Радостин Василев. Управляващите целенасочено се опитвали да го превърнат в основен герой на народа и така да прецакат носителите на истинската промяна. Това, разбира се, е още едно доказателство за безсилието, което мъчи целият ни политически елит. Защото ако Радостин Василев е политическият ни супермен, то да ти стане жалко за държавата и да ти дойде да псуваш и да не спреш.
В началото започнахме с древрогръцките киносценки, но сме длъжни да признаем, че от българският й аналог няма да излезе нищо свястно на големия екран.
Единственият истински супергерой в тази история е Наталия Киселова, която не се побоя да приложи правните норми дори и когато знаеше каква ще е цената, която ще плати за тях.
Винаги така съм си представял хората, които наистина могат да променят България.
