Един кмет като Краля-Слънце

Държавата - това съм аз. 

Този безсмъртен нарцистичен лаф на Луи ХІV май е тайното мото на кмета на София Васил Терзиев.  

"Общината - това съм аз". 

Само и единствено по този можем да възприемем нацупеното терзание на градоначалника, че общинските съветници имали наглостта да правят предложение по бюджета на София.

Терзиев не само се оплака от това, той се изкара жертва на политически заговор и прехвърли вината за това буквално върху целия Общински съвет. София не е еднолична корпорация на един милионер. 

София е жив организъм, а бюджетът е въпрос на разговор и преговори.

Само, че Васил Луи ХІV не проведе нито един разговор, с нито една група в СОС. И накрая започна да скубе коси, че му провалят бюджета. 

А може и да е отишъл да си поплаче в "Поршето", знае ли човек.

Проблемът е, че това вече не е управление. 

Това е спектакъл на неподражаемата некадърност на един случаен човек. Той твърди, че орязване от 80 милиона на капиталовите разходи би срутило общината. 

Която разполага с близо 3 милиарда лева. Ето това имаме насреща си - един второстепен актьор, абсолютно безпомощен и овъртян в кълчищата на собствените си глупости. 

И както ефектно каза Ваня Григорова: "Икономическото мнозинство” се разширява с всеки месец. Скоро извън него ще останат само Терзиев и Василев. И ще си пращат сърчица".

И софиянци само това ще получат. 

Бъдете убедени.

"Архитекти на хаоса" - епичен телевизионен онанизъм

 

"Това е опит да се осветлят механизмите по които се овладява реалността". С подобно помпозно и мегапатетично начало започва нещото като филм и нещото като есе "Архитекти на хаоса" на някаква журналистка от БНТ Мая Димитрова.

Не бих отделил 29.05 минути от времето си да гледам тази боза, но понеже моите любимци от психодясната фауна вдигнаха горно "до" за това произведение, си реших, че си струва да се жертвам...

И не се излъгах.

Психодясната емоция е като гайгер-мюлеров брояч - винаги ще ти препоръчат нещо толкова токсично, радиционно, вкиснато и смръщено, че да ти се доповръща.

"Архитекти на хаоса" не е журналистика.

Честно казано не е и пропаганда, защото е твърде нелепо.

Това телевизионен онанизъм в чиста форма.

Първо - от него аз така и не разбрах как се овладява реалността и най-важното - кой е този демон, който я овладява?

Кой?

Във филмчето няма името на нито един сайт или "архитект" - всичко е разказ по картинка, самовлюбена фантазия за хардкор десни зомбита.

Само, за усетите нивото на "журналистика".

Есето почва с модулираните думи на някаква "Радка". Тя е представена като (хохохо) "трол, нает от "Машината".

Някаква безизвестна преподавателка после обяснява, че "Машината" това били хиляди сайтчета, които "размножават в хиляди пъти една и съща новина".

Тук авторкесата веднага пуска скриншот - новина срещу кмет от ПП-ДБ, който оценявал пищните гърди на българска моделка.

Изпълних се с възмущение срещу "Машината" - тя не знае ли, че всички десни кметове са небинарни, безполови, джендър-неутрални индивиди.

Ама после видях, че кметът на "Лозенец" наистина е хвърлял похотливи погледи на моделка и дори е оценявал нейните прелести. "Машината" ли е виновна, че алкохолът и интернетът не са добра комбинация, а?

 Но всичко това не пречи на бг-експертката да направи извод, че пропагандата води битка с реалността.

Уау.

Точно в този момент разбираш, че срещу тебе не стои никакво репортерство, а банална комсомолска разработка. Защото подобно мислене предполага, че в България няма никакви проблеми, никакви поводи за недоволство, никакво различно мнение, а всичко това е продукт на подлата руска пропаганда. Ама кои са носителите й, бе? Кои? Кои?

 Във филма има само общи фрази, политическа помия и нито един отговор. Това е филм-поръчка при това създаден така калпаво, че ще искам компенсации за безнадеждно изгубения ми половин час от живота. Ние живеем в рай, но пропагандата ни го разваля. 

Гадни руснаци.

Веднага след излъчването на тази мелодрама мрежата се изпълни с гневни викове, че БНТ са се опитали да цензурират филма и заради това са го забили малко преди полунощ. Няма да защитавам БНТ, но съм убеден, че всички там осъзнават, че това нелепо поръчково есе е толкова слабо, че е срам за телевизията. Авторкесата е намерила 3-4 българи абсолютно неизвестни и е хванала за цвят някакви англичани, които дрънкат безподобни глупости на общо основание.

БНТ, убеден съм в това, не е имала избор дали да пуска или не филма. 

Но са се постарали да го забутат късно, за да не пада още имиджа на телевизията.

Ах, тази всесилна "Машина", останала неосветена, как вреди на ходещите съвести...

 

Халюциногенните гъби на ЕС

 

Последното проучване на "Евробарометър", триумфалистко пуснато по всички възможни медии, е най-гръмотевичния представител на романтичното фентъзи. Данните в него са като получени вследствие на употреба на халюциногенни гъби.

Ето една малка част от тях, но ги употребявайте внимателно и с риск за вреда на нервната ви система. 

52 процента от европейците имат доверие в ЕС. 

"Най-високото ниво от 18 години насам", стенат любовно в изводите експертите. 

Най-много на Евросъюза се радвали младите в диапазона от 15 до 24 години. Което е нож с две остриета, ако четем данните правилно. Докато растеш и учиш имаш доверие, но трябва ли да почнеш работа изведнъж доверието ти се спихва. 

Това не е успокоително за бъдещето.

Социологията обаче продължава: 52 на сто подкрепяли Еврокомисията. 

Ощипете ме да се уверя, че не сънувам. 

Тази Еврокомисия се управлява от най-слабия председател в цялата история на ЕС. 

Урсула фон дер Лайен е в епицентъра на грандиозен корупционен скандал за сделките с ваксините за "Пфайзър", но въпреки това романтичните европейци е одобрявали. Това е председателката, която се опита да кастрира демокрацията в ЕС като отнеме правото на вето на отделните страни, но гражданите на континента й ръкопляскат, а дори й се радват. "Бъдете щастливи, бъдете щастливи!", иронично казваше при подобни видения преди много време Никола Вапцаров.

Разходката в света на розовите балони продължава. 

72 на сто заявявали, че се чувстват граждани на ЕС. 

Интересно тогава при тези нива на "европеизъм" защо всички бастуни в ЕК подскачат истерично, когато се зададат избори в която й да е държава.

Нима нямат доверие в собствените си данни? 

Нима мислят, че социологията послъгва?

На фона на това фентъзи изведнъж има удар в зъбите - 48% смятат състоянието на европейската икономика за лошо. 

Значи пред очите си имаме свят в който хората живеят лошо, но продължават да вярват в светлите идеали и да гледат любовно портрета на фон дер Лайен. 

Прекрасният нов свят.

После пак потъваме в блатото на поезията - 81 на сто подкрепяли общата политика за отбраната и сигурност, а същевременно 78 процента били загрижени за отбраната и сигурността в следващите пет години. 

Хем подкрепят, хем са загрижени. 

Какво подкрепят тогава? 

Дрането с 800 милиарда, 400 от които веднага ще бъдат откраднати, а още поне 250 ще бъдат "усвоени" в следващите години?

"Гражданите на ЕС" подкрепят това? 

Откога социологията се превърна в аналога на телевизионна врачка пред череп и свещи?

И най-накрая идва най-интересното. 

Проучването показвало, че митър оставал най-представителната европейска ценност, следван от демокрацията. А в реалността имаме някакви мракобесни милитаристи с нежни души, които почнаха да се изживяват като военни лидери (дори и когато жените им ги ступват профилактично).

Имаме европейски институции, които подкрепят отмяната на избори, намесват се грубо във вота на хората, изтръгват различната гледна точка от медиите, но демокрацията оставала да сияе в умовете на социологическите бройлери. 

Подмененият свят в който живеем рано или късно ще срути върху главите на авторите на фентъзи. 

Защото подобно разминаване между видения и реалност е рецепта за пълна политическа катастрофа. 

Кога, по дяволите, заживяхме в този въздушен замък?

 

Новият Джейс Бонд и прокълнатите ватници

 

И така - сюжетът за следващия Джеймс Бонд вече е ясен. В главната роля носителят на "Оскар" Христо Грозев, сакралната българска жертва, тормозена от всички дюнерджийки, чистачки, фризьорки и продавачки на вестници в Австрия, България и Бангладеш.

Дългата ръка на ГРУ го търси в световния мрак, за да го ликвидира, но Джеймс Грозев надхитрява всички руснаци и дава разтърсващи интервюта как искат да го ликвидират, заличат, унищожат, да го заразят с дизентерия и да му сложат повече люто в дюнера и така цяла една вечер той да не може да разбива сървъри на ГРУ заради дълъг престой в тоалетната.

Грозев, Джеймс Грозев успява да разгадае всички коварни планове на ватниците - от това да наемат член на "Ал-Кайда" да го похити до опита да му пратят трансексуална кол-гърла, която да го обезчести и да му провали поредната вечеря на свещи с Юлия Навалная.

Не човек, а супермен.

Не просто журналист, а носител на "Оскар".

Като всички нас, но сияещ в своето самотно величие...

Но сега сериозно.

Смятам, че Христо Грозев трябва да дава интервюта през ден. Той е най-големият разрушител на мита за "руската опасност". Токсичният му перманентен пиар е като атомна бомба. Само си представете - той твърди, че от 2019 година дългите пипала на Кремъл искат да го:

1. Ликвидират

2. Отвлекат

3. Да му откраднат техниката

4. Да го убият

И по всички пунктове - греда. Нашият Бонд не просто оцелява, но и настървено дава интервюта. 

Тези тъпи ватници наемат дюнерджийки и шофьори на линейки да го следят, а те са толкова тъпи, братче, толкова тъпи, че вместо неговия крадат лаптопа на майка му, хахахахахахаха!

Къде е заплахата тогава? 

Че ние сме изправени не пред спецслужби, а пред някакви суперблизки роднини на инспектор Клузо, комедийният смотаняк от филма "Розовата пантера".

И заради това всяко интервю на Грозев трябва да се разглежда не като източник на информация, а като импровизация за следващия му филм.

"Христо Грозев и проклятието на хакнатия лаптоп".

Проблемът е, че това токсично его реално погубва живота на хората със своите невротични доноси. 

Българите в Англия го усетиха на гърба си. 

Две българки в Австрия също. 

Грозев е самоходна машина за интриги, някакъв бездънен ходещ комплекс, който са наслаждава на постоянния си медиен нарцисизъм.

А иначе - до обещаната информация за подлия журналистик-ватник, който си чатил с ГРУ. 

През 2022 година Грозев обеща да извади разтърсващи данни за бг-медия, която се финансира с руски пари.

Още чакаме...

 

Новата битка на умните и красивите

 

Години наред умните, красивите, небесните, светлите, богатите, европеидните, ходещите съвести на нацията, ни обясняваха, че трябва да сменим 3 март като национален празник в името на 24 май. 24 май, казваха те мърморейки, е празник на съгласието, по него няма различни гледни точки, той ни обединява, а не не разединява.

Точно на този 24 май обаче се оказа, че това е грандиозна лъжа. Научихме го от проф. Амелия Личева, която в своето слово навръх празника каза, че и по тази линия имало разделение. Някои разглежадали датата като опит да се вкопаят в националното и "псевдопатриотизма", а такива като нея виждали възможността през българския да защитават "националното в контекста на универсалното". И понеже това е увъртяна и псевдоинтелектуална формулировка нека да я преведем на човешки - българският е само един от много езици, какво толкова да му празнуваме...

Знам, че проф. Личева първа ще възрази срещу това тълкуване, но то се вписва в последователната политика срещу националното, която нейната прослойка води. Започна нелепо в края на миналия век с предложението на някакъв външен професор да се откажем от кирилицата и продължи като гражданска война срещу здравия разум с налагането на бутафорни писатели като интелектуални авторитети. Един от тях - всеобщо възхваляван политкомисар - Захари Карабашлиев в свой текст преди няколко години го изрази брутално като културен жандармерист - какво толкова й празнуваме на славянската писменост, сама по себе си тя няма стойност, дори ни пречи да комуникираме със света. Това не е нарцистична експлозия, това е добре премислен културен саботаж. България празнува своята азбука, защото тя е знак за съпротива, тя е знак за цивилизационна принадлежност и белег за дух, който надмогва историческите епохи. България ще е невъзможна без своята азбука, защото тя е гръбнакът на държавността и културата. Което означава, че всички опити тази азбука да бъде смазана в глобалистичния бульон на глупостите няма да престанат.

Тези дни от подземието на историята изплува Соломон Паси, който публично обяви, че трябва да наричаме азбуката си "българица". Кирилица, видите ли, било измислено именно, за да не я наричаме "българица". Едно малоумно изявление, а е като рентгенова снимка на всички глупости, които се опитват да имплантират в душевността на народа. И няма да престанат докато съпротивителните сили не намалеят, за да могат да реализират да унищожат онази искра, която преведе българите през вековете.

Ето как се оказа, че 24 май съвсем не е консенсусна дата, а напротив - това ще е следващото голямо бойно поле за защитата на българския дух. 

И това не е псевдопатриотизъм или вкопаване в националното. 

Това е инстинкт за оцеляване. 

В името на гигантите на чийто рамене стоим.

 

Бунтът на „неквалифицираните“ – истинският класов сблъсък в столицата

 

От 35 години насам София не бе попадала в толкова марксистка ситуация. Стачката на шофьорите в градския транспорт, която като горски пожар започна само с протест, за да се превърне в автентично гражданско неподчинение парализира столицата и изправи на нокти всички софиянци. 

Ситуацията е класическа - шофьорите срещу кмета-милионер. 

Лишени от истински политически инстинкт медиите съвсем естествено подцениха това, което се случва. 

Първаночално новината за стачката бе на пето или шесто място в новините, че нали има толкова по-важни неща за вълнение - предстояща еврозона, съдбата на все по-нелепия Владимир Зеленски, ядрената бомба на президента с референдума. 

После събието проби към по-челните места, когато шофьорите обявиха, че за половин ден София остава без транспорт. 

А, когато стана ясно, че диалог няма да се проведе, че ръководството на Столична община херменевтично се затворило в своята кула от слонова кост и пожарът на бунта се разгоря като пълна парализа на града, изведнъж се оказа, че по-важна тема няма. 

Работещите все още притежават средствата да задават дневния ред на обществото. 

Просто с години се опитаха да ги накарат да забравят тази своя сила.

Когато транспортната стачка в София измести всичко останало от централните новини, дори и психодесните загряха, че са изправени пред ужасна политическа, икономическа, а дори и морална криза. 

Те, разбира се, са елитарни зомбита, които не присъстват често в тяхна реалност и им бяха необходими два дни, за да усетят, че се случва нещо като земетресение и вълната може да ги отнесе в небитието. В крайна сметка Васил Терзиев спечели с мъка мястото, но обеща различен град. 

А пък на втората година от мандата му софиянци се събудиха, върнати с 30 години назад, в един парализиран град, който сякаш се събужда от махмурлук.

Стачката ведната обрасна с психодесни версии. 

Верни на своята същност и лудост първите опити беше вината да се стовари върху...Путин. Нима си помислихте за някой друг? Кремъл с коварните си пипала организира транспортна стачка в София, за да саботира България за конвергентния доклад и еврозоната. 

Звучи ли ви логично? 

Ако случайно не ви звучи, не се тревожете, защото, за да намерите логика в това трябва да сте преял със соеви мъфини, да сте пушил трева от Колумбия и сте мезил с безглутеновите чия-лакомства от "Савини". Непрепушилата част от психодясното дори се усети, че тази версия звучи като нещо от пиеса на Бекет и веднага смениха плочата. 

Сега се оказа, че в дъното на стачката стои ГЕРБ, които искат да съсипят модерното управление на София, а пък то (модерното управление) направило толково много неща за града си. После добавиха още една капка отрова към този коктейл - започнаха да се размятат шофьорски фишове за заплати от 4 хиляди лева и нагоре. 

Веднага се появиха статуси на десни лекари, които се жалват, че техният труд е недооценен, а някакви пушещи чалгари тънели в пари и самодоволство. 

Оказа се, че елитът на фейсбук-нацията бил унижен. Те били завършили по три образования, седем специализации, а пък някакви си там мрачни, навъсени и потни пролетарии взимали толкова много пари. И подобна гледна точка така и не беше разрушена от разтърсващите картини на мизерията в трамвайните депа, от признанията, дори и на ръководството на общината за безкрайните извънредни часове на труд за шофьорите, за непопълните места и незаетия щат, за липсата на почивни дни. Не, психодесните спряха при цифрата 4 хиляди, въпреки че и тя като всички обобщени и осреднени данни е невярна. Не помогна дори и абсолютно логичния призив към така възмутените и оскърбените - ами отидете да бъдете шофьор на автобус или трамвай само за ден в столицата. Попълнете щата и дайте сили на вашия кмет да се справи с проблема. Само че не видяхме нито една попадена биография, а точно обратното. Десницата реши да организира митинг в подкрепа на Терзиев, но понеже за пореден път искаше да скрие поръчението го опакова в надслова "Не на предимството на неквалифицирания труд пред образованието". Това последно, искрящо като синтез на човешката глупост и политическа фауна, даде окончателният марксистки взрив на случващото се.

Опитът безпомощността и откровената глупост на Столична община да бъдат представени като битка на квалифицираните и недооценените срещу добре платените лумпени и профани, си е чист класов конфликт.

Все едно е изваден от книга на Карл Маркс.

Живеем в медийна епоха обаче и класическият сблъсък сега просто е променил големия си разказ. Едно време буржоазията притежаваше пари, власт и сила и не не се страхуваше да ги използва. Днес бружоазията свикна да се прави на жертва. Точно както в случая - умните, красивите и небесните се изкараха жертва на потните и ядосани шофьори, а най-накрая извиха и горно "до", че пролетариатът взимал повече от тях. Разбира се, проблемът не опира само до доходите, защото в основата си такъв сблъсък винаги е политически и властови. В София за първи път от години видяхме как един обединен бранш може да заяви своя интерес по начин, който на накара всички дребни буржоа да побелеят от яд.

Подобен тип политическа ексцесия няма нужда да бъде обяснявана.

Буржоазията инстинктивно разбира, че това е битка не само за главата на един епичен некадърник, но и фундаментално разместване на силите в едно общество, което я заплашва екзистенциално. Възможността на обединена социална група да задава дневния ред, а не десните инфлуенсъри буквално разтърси мирозданието и показа, че всъщност ние живеем в някакъв илюзорен медиен свят, пленен от социалните мрежи, който бе разтърсен от кипящата основа на автентичния класов сблъсък.

И от всички изсипали се мнения по темата аз лично се впечатлих от едно - шефката на местния клон на "Мастър кард" беше оревала света, че няма да се поддаде на натиска на някакви селяни и пуснала служителите си в "хоум офис". Но по-важно е допълнението в нейните вопли и стенания - че нито една медия или бизнес, които са набъркани в столичното недоволство, няма да получи нито една стотинка от бюджета на фирмата й. Това е дребнобуржоазен рекет - заемайте правилната страна моментално или гладувайте, тъпи копелета такива! Класическа ситуация - финансово овластена се опитва да държи под контрол медийния разказ, защото, ако той продължи да се развива в такива стремителни темпове рано или късно ще бъде поставена темата и за финансовите капиталисти, които изсмукват живеца на държава и банковите октоподи, които трупат космически печалби, съдирайки ги от гърбовете на абсолютно всички. Всяка новина за успешен протест, който измества незначителните теми е истинска заплаха.

Класовият конфликт в София е добре прикрит и никой не се опитва да докосне оголената рана, но именно в мигове като сегашния, той засиява с луминисцентна светлина и става отчетлив. На всичкото отгоре в тъгата на дребната буржоазия в София се усеща мощна носталгия по социализма. Нека да обясним защо. Нали ни казваха, че когато човек излезе от дома си той се включва в пазара на труда. В пазара, не в благотворителната изложба. А цената се определя от предлагането. По ирония на съдбата десните инфлуенсъри са локални, защото са вързани към езика и контекста, въпреки честите посещения на Европарламента и неговия стол. Докато шофьори, заварчици, кранисти, водопроводчици са мобилни и когато цената на труда им тук е ниска, те си хващат куфарите и отиват там, където им плащат по-добре. Нали ни обясняваха, че точно в това е прелестта на капитализма? И, за да има шофьори ще трябва да им се плаща. Това съвсем не означава, че медицинските сестри, университетските преподаватели и други не заслужават по-високи доходи. Но за целта й те трябва да осъзнаят своя класов интерес и да излязат да протестират. Защото скритата икономическа власт се бои най-много от това. 

Квалифицираните" дълго време имаха възможност да осъществяват императивно политическата си власт, точно, защото държаха икономическите лостове.

И, за да не допуснат загубата на този монопол инжектираха в българското общество десетки десни токсични идеи, които трябваше да кажат на пролетариата, че промяна няма да има.

Днес клетката на това статукво се разпада. Шофьорите поискаха своето, а това е знак, че всички останали също ще го поискат рано или късно.

Либертарианският консенсус в елита също се разпадна.

Едните започнаха кръстоносен срещу еврото, а другите останаха паркирани на хранилката на еврозоната.

И днес вече не се знае кой е на страната на шофьорите и кой продължава да отстоява десните демоде злоби. Едните либертарианци рано или късно ще създадат своя комунистическа партия, а останалите ще се удавят в канализацията на историята.

Заради това банкерките/лихварките вият по пълнолуние.

Това е началото на марксистки филм на ужасите за всяка една буржоазка, която почва да разбира, че досега е била единствено и само шеф на водопад.

Благословенни да са шофьорите!