От 35 години насам София не бе попадала в толкова марксистка ситуация. Стачката на шофьорите в градския транспорт, която като горски пожар започна само с протест, за да се превърне в автентично гражданско неподчинение парализира столицата и изправи на нокти всички софиянци.
Ситуацията е класическа - шофьорите срещу кмета-милионер.
Лишени от истински политически инстинкт медиите съвсем естествено подцениха това, което се случва.
Първаночално новината за стачката бе на пето или шесто място в новините, че нали има толкова по-важни неща за вълнение - предстояща еврозона, съдбата на все по-нелепия Владимир Зеленски, ядрената бомба на президента с референдума.
После събието проби към по-челните места, когато шофьорите обявиха, че за половин ден София остава без транспорт.
А, когато стана ясно, че диалог няма да се проведе, че ръководството на Столична община херменевтично се затворило в своята кула от слонова кост и пожарът на бунта се разгоря като пълна парализа на града, изведнъж се оказа, че по-важна тема няма.
Работещите все още притежават средствата да задават дневния ред на обществото.
Просто с години се опитаха да ги накарат да забравят тази своя сила.
Когато транспортната стачка в София измести всичко останало от централните новини, дори и психодесните загряха, че са изправени пред ужасна политическа, икономическа, а дори и морална криза.
Те, разбира се, са елитарни зомбита, които не присъстват често в тяхна реалност и им бяха необходими два дни, за да усетят, че се случва нещо като земетресение и вълната може да ги отнесе в небитието. В крайна сметка Васил Терзиев спечели с мъка мястото, но обеща различен град.
А пък на втората година от мандата му софиянци се събудиха, върнати с 30 години назад, в един парализиран град, който сякаш се събужда от махмурлук.
Стачката ведната обрасна с психодесни версии.
Верни на своята същност и лудост първите опити беше вината да се стовари върху...Путин. Нима си помислихте за някой друг? Кремъл с коварните си пипала организира транспортна стачка в София, за да саботира България за конвергентния доклад и еврозоната.
Звучи ли ви логично?
Ако случайно не ви звучи, не се тревожете, защото, за да намерите логика в това трябва да сте преял със соеви мъфини, да сте пушил трева от Колумбия и сте мезил с безглутеновите чия-лакомства от "Савини". Непрепушилата част от психодясното дори се усети, че тази версия звучи като нещо от пиеса на Бекет и веднага смениха плочата.
Сега се оказа, че в дъното на стачката стои ГЕРБ, които искат да съсипят модерното управление на София, а пък то (модерното управление) направило толково много неща за града си. После добавиха още една капка отрова към този коктейл - започнаха да се размятат шофьорски фишове за заплати от 4 хиляди лева и нагоре.
Веднага се появиха статуси на десни лекари, които се жалват, че техният труд е недооценен, а някакви пушещи чалгари тънели в пари и самодоволство.
Оказа се, че елитът на фейсбук-нацията бил унижен. Те били завършили по три образования, седем специализации, а пък някакви си там мрачни, навъсени и потни пролетарии взимали толкова много пари. И подобна гледна точка така и не беше разрушена от разтърсващите картини на мизерията в трамвайните депа, от признанията, дори и на ръководството на общината за безкрайните извънредни часове на труд за шофьорите, за непопълните места и незаетия щат, за липсата на почивни дни. Не, психодесните спряха при цифрата 4 хиляди, въпреки че и тя като всички обобщени и осреднени данни е невярна. Не помогна дори и абсолютно логичния призив към така възмутените и оскърбените - ами отидете да бъдете шофьор на автобус или трамвай само за ден в столицата. Попълнете щата и дайте сили на вашия кмет да се справи с проблема. Само че не видяхме нито една попадена биография, а точно обратното. Десницата реши да организира митинг в подкрепа на Терзиев, но понеже за пореден път искаше да скрие поръчението го опакова в надслова "Не на предимството на неквалифицирания труд пред образованието". Това последно, искрящо като синтез на човешката глупост и политическа фауна, даде окончателният марксистки взрив на случващото се.
Опитът безпомощността и откровената глупост на Столична община да бъдат представени като битка на квалифицираните и недооценените срещу добре платените лумпени и профани, си е чист класов конфликт.
Все едно е изваден от книга на Карл Маркс.
Живеем в медийна епоха обаче и класическият сблъсък сега просто е променил големия си разказ. Едно време буржоазията притежаваше пари, власт и сила и не не се страхуваше да ги използва. Днес бружоазията свикна да се прави на жертва. Точно както в случая - умните, красивите и небесните се изкараха жертва на потните и ядосани шофьори, а най-накрая извиха и горно "до", че пролетариатът взимал повече от тях. Разбира се, проблемът не опира само до доходите, защото в основата си такъв сблъсък винаги е политически и властови. В София за първи път от години видяхме как един обединен бранш може да заяви своя интерес по начин, който на накара всички дребни буржоа да побелеят от яд.
Подобен тип политическа ексцесия няма нужда да бъде обяснявана.
Буржоазията инстинктивно разбира, че това е битка не само за главата на един епичен некадърник, но и фундаментално разместване на силите в едно общество, което я заплашва екзистенциално. Възможността на обединена социална група да задава дневния ред, а не десните инфлуенсъри буквално разтърси мирозданието и показа, че всъщност ние живеем в някакъв илюзорен медиен свят, пленен от социалните мрежи, който бе разтърсен от кипящата основа на автентичния класов сблъсък.
И от всички изсипали се мнения по темата аз лично се впечатлих от едно - шефката на местния клон на "Мастър кард" беше оревала света, че няма да се поддаде на натиска на някакви селяни и пуснала служителите си в "хоум офис". Но по-важно е допълнението в нейните вопли и стенания - че нито една медия или бизнес, които са набъркани в столичното недоволство, няма да получи нито една стотинка от бюджета на фирмата й. Това е дребнобуржоазен рекет - заемайте правилната страна моментално или гладувайте, тъпи копелета такива! Класическа ситуация - финансово овластена се опитва да държи под контрол медийния разказ, защото, ако той продължи да се развива в такива стремителни темпове рано или късно ще бъде поставена темата и за финансовите капиталисти, които изсмукват живеца на държава и банковите октоподи, които трупат космически печалби, съдирайки ги от гърбовете на абсолютно всички. Всяка новина за успешен протест, който измества незначителните теми е истинска заплаха.
Класовият конфликт в София е добре прикрит и никой не се опитва да докосне оголената рана, но именно в мигове като сегашния, той засиява с луминисцентна светлина и става отчетлив. На всичкото отгоре в тъгата на дребната буржоазия в София се усеща мощна носталгия по социализма. Нека да обясним защо. Нали ни казваха, че когато човек излезе от дома си той се включва в пазара на труда. В пазара, не в благотворителната изложба. А цената се определя от предлагането. По ирония на съдбата десните инфлуенсъри са локални, защото са вързани към езика и контекста, въпреки честите посещения на Европарламента и неговия стол. Докато шофьори, заварчици, кранисти, водопроводчици са мобилни и когато цената на труда им тук е ниска, те си хващат куфарите и отиват там, където им плащат по-добре. Нали ни обясняваха, че точно в това е прелестта на капитализма? И, за да има шофьори ще трябва да им се плаща. Това съвсем не означава, че медицинските сестри, университетските преподаватели и други не заслужават по-високи доходи. Но за целта й те трябва да осъзнаят своя класов интерес и да излязат да протестират. Защото скритата икономическа власт се бои най-много от това.
Квалифицираните" дълго време имаха възможност да осъществяват императивно политическата си власт, точно, защото държаха икономическите лостове.
И, за да не допуснат загубата на този монопол инжектираха в българското общество десетки десни токсични идеи, които трябваше да кажат на пролетариата, че промяна няма да има.
Днес клетката на това статукво се разпада. Шофьорите поискаха своето, а това е знак, че всички останали също ще го поискат рано или късно.
Либертарианският консенсус в елита също се разпадна.
Едните започнаха кръстоносен срещу еврото, а другите останаха паркирани на хранилката на еврозоната.
И днес вече не се знае кой е на страната на шофьорите и кой продължава да отстоява десните демоде злоби. Едните либертарианци рано или късно ще създадат своя комунистическа партия, а останалите ще се удавят в канализацията на историята.
Заради това банкерките/лихварките вият по пълнолуние.
Това е началото на марксистки филм на ужасите за всяка една буржоазка, която почва да разбира, че досега е била единствено и само шеф на водопад.
Благословенни да са шофьорите!
No comments:
Post a Comment