Истинското име на тази тема трябваше да е "Чумата на женските списания", но от комерсиални съображения (всяка редакторка в женско списание ще се просълзи от извода ми) реших в заглавието да присъства думата "оргазъм", която според формулите на жълтата преса рязко вдига читаемостта на текста.
Аз, дами и господа, вече твърдо не вярвам на женски списания. Всъщност културата ми в тази област е доста спорадична и се основава на заглавия, които съм мяркал по будките за вестници, така че не бъдете много критични към мен. Недоверието ми набъбна рязко след като преди около година и нещо видях китен брой на списание "Космополитън" с едно набиващо се на очи заглавие "10 тайни на мъжкия оргазъм". Онемях. Стори ми се, че нещо не съм прочел както трябва. Но не. Според "Космополитън" мъжкият оргазъм имал цели 10 тайни.
Понеже все пак принадлежа към мъжката част от човеството, тази новина влезе в рязко противоречие с моето собствено знание за хлъзгава територия като оргазмите. Защото мъжкият оргазъм няма абсолютно никакви тайни. Чисто технологично мъжкият оргазъм е най-елементарното нещо във Вселаната. Той изисква едно отработено движение напред-назад и толкоз. Какви тайни, какви пет лева?
Да търсиш тайни там, където никакви ги няма е белег на постмодерна лудост. А женските списания са колективен продукт на тази лудост обаче в социален мащаб, което вече не може да не плаши.
По-нататък след пътешествията си около будките за вестници и друг път съм засичал някакви странни заглавия, които винаги са ме хвърляли в размисъл. Едното от тях беше нещо от типа - "15 начина да разберем, че той крие нещо от нас". После видях и друго заглавие "Бъди независима, не му давай да надделее" и нещо подобно.
Проблемът идва от там, че и така наречените мъжки списания започват да копират тази стилистика в резултат на което пазарът вместо с развлекателни четива е залят с наръчнци по безумие.
Защо посочените две заглавия ме притесняват? Защото вървят изцяло срещу това, което някога бледните поети от Средновековието, а и малко след това наричаха "романтика". Каква романтика има в двойка в която едната страна като детективска агенция залага езикови клопки, за да хване половинката си в изневяра или пък гледа на всичко сторено в света като опит независимостта й да бъде отнета.
Не ме разбирайте погрешно - мъжете, които четат списания, а някои от тях четат и женски, с нищо не са по-добри. Не можеш да гледаш на емоционалните отношения като на роман от Дан Браун. Това е област в която трябва да има дъждове, слънце, цвятя и мистика, но не и заглавия като от женските списания.
Сега като се замислям стигам до един извод. Проблемът на женската преса е, че усложнява твърде много неща, които трябва да бъдат оставени на мира. Да напишеш наръчник за идеална връзка е като да напишеш наръчник за сътворяване на вселена. Имам предвид, че е непостижимо за човешките същества за осъществят дори и една двайста от написаното в наръчника.
Веднъж дори се замислих, че всъщност, ако мъжете решат да отговорят на Космополитън културата по истински начин, а не по начина на другиге мъжки списания, то трябва да има заглавия от типа: "Тя пак не иска да готви. 15 начина да я накараме". Или: " Тя пак писка, че гледаме футбол. 5 варианта да й обясним, че ако не изгледаме мача вселената ще рухне". Или: "Майка й ще идва на гости. 10 адреса на оръжейни магазини". Това е в кръга на шегата, но културите се опознават една друга по пътя на съотвествието.
И все пак в заключение няма да издавам фетва, нито проклятие срещу женските списания, независимо от моралистичната ми стилистика. Причина за това стана едно друго заглавие в списание, което не знам дали видях или чух по телевизията. То гласеше: "20 начина да го побъркаме с език". Е, все пак значи нещо положително може да се научи от тези списания... :)))))))
No comments:
Post a Comment