Страданията на младия Митко

Сънувам сън онзи ден. Ама странен сън значи. Аз обичам да сънувам блондинки, а защо в този сън се появи Волен Сидеров дори на психоаналитика си няма да мога да обясня. В странния свят на моите халюцинации Сидеров говореше и от очите му капеха сълзи. Той се оплакваше как доведеният му син Димитър Стоянов е бил измъчван от полицаите. Как гадовете в униформи са тъпкали с гнусни кубинки лицето на милото му момче, как същите след това цинично са го пярвали зад ушите и са му викали: "Какъв евродепутат си ти, бе".
Не знам сигурно е от странния ми сън, но в един момент дори ми се стори, че вместо Сидеров слушам онова старо като света стихотворение "Антон" на самоубилия се поет Веселин Андреев. Ама го слушам в някакъв нов вариант:

Колко дена го били - по лице, по крака и по врат

но устата сгрешила и изкрещяла "Аз съм евродепутат!"

Свойта длъжност им казал, но седмица после ругал

а пък тялото в язви и язвите гнойни кървят

"Где са твойте другари?" - той виждал Волен любим

но нито дума не казал, а псувал и бил несломим

Те във раните люти сипвали сол като жар

скърцал зъби нечуто и как ли без СКАТ издържал?

"Не човек, а желязо!, изсъскало ченгето-социалист.

Тихо битият казал: "Не! Атакист!".

Всъщност в момента в който всичко зазвуча абсурдно, аз осъзнах най-лошото - всъщност изобщо не сънувам. Това се случва в реалността. Жалванията на Волен Сидеров са част от великата българска действителност, която нито един сън не може да задмине по абсурд и дивотия. Ама и младият Митко, така да се орезили. Никой не е очаквал от това момче да постигне политически върхове, но нахвърлянето върху български полицаи е престъпление. Дори да предположим за миг, че гадните ченгета като политически провокатори на "Позитано" 20 са решили да арестуват без нищо бълргарския евродепутат. Ами в цивилизования свят си има процедура. Арестуват те, звъниш на адвокат или в случая на любимия си доведен татко (той все пак те е направил евродепутат) и се излизаш от ареста по живо и здраво, а червените ченгета и копои на Станишев остават с пръст в устата.
Но "Атака" за пореден път показа нещо, което и нейните фенове ще разберат. Това не е народна, а елитарна партия. Светът на "Атака" е разделен на ръководство и всички останали. Когато е да спасяваме семейния принц, цялата парламентарна група се хвърля на амбразурите. Нека редовите фенове на "Атака" да си го спомнят следващия път, когато търкат пейките в някое РПУ и проклинат жестоката си съдба.