Понякога ми е жал за хората, които никога през живота си не са вярвали в политическа идея, която надхвърля рамките на тяхната личност, дори рамките на техния живот. Защото такива хора никога няма да разберат каква е магията на събора на левицата на връх Бузлуджа. Там не се събират отчаяни хора, нито пък някакви странни птици, там се събират съмишленици, които всяка година препотвърждават своята увереност и своята надежда, че светът може да бъде различен и, че за това не трябва да се чака с години, а промяна да стане тук и сега.
Тази година празникът на Бузлуджа не направи изключение от преди. На върха се бяха събрали близо 60 хиляди души, които показаха, че не са се отчаяли, независимо от това, което се опитват да внушат медиите. Звучи малко патетично като фраза, но май точно така и трябва. Днес много хора се опитват да превърнат политиката в обикновен прагматизъм, в избор единствено между лошо и по-лошо, между зло и по-малкото зло. Хората, които се събират на Бузлуджа обаче са наясно с едно - политиката може и трябва да е въпрос на идеал. Всичко останало е временна заблуда. Без идеали, без идеи, рано или късно всеки е обречен на гибел. Ако ГЕРБ спечелят изборите, ще ни стоварят управление без друг идеал, освен безкрайният цинизъм на днешната десница, както генералската фигура без пагони, но с повторяем речник.
Празници като този на Бузлуджа имат и друг смисъл. Смисъл, който формациите-еднодневки никога няма да разберат. Това е празник, който хвърля мост между миналото и бъдещето. Защото хората събрали се на върха през 1891 години сигурно са изглеждали странни и абсурдни, но създадоха партия, която не само промени България, но оцелява вече над 117 години. Хората трябва да си дават сметка откъде идват, за да отидат там, където искат в бъдещето. Бузлуджа винаги е възможност да се ориентираш правилно, независимо колко е развихрено времето. Хубавото на един празник е, че той може да действа и отрезвяващо. Който е бил на Бузлуджа знае за какво говоря. Който не е бил - какво чакате още?
No comments:
Post a Comment