(опит за превеждане на заблудените души през мъгливите земи на десницата)
О, музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев. Така започва едно от великите произведения на цивилизацията ни - "Илиада". Слепият грък Омир определено е знаел как да настрои публиката епично и да фокусира погледа й върху събития развиващи се не в един, а в цели два свята - земен и божествен.
Да си между небето и земята вероятно е прекрасно усещане, но в политиката то ражда изцепки и драми. То ражда политико-митологична каша, фрашкана с клишета, обвинения, събирания, раздели и постоянно дърдорене за предсрочни избори.
"Илиада" по нещо винаги ми е напомняла на сюжета, който тече в десницата през горещото лято на 2008 г. (1386 по хиджра) и още отпреди това. Днес в десницата твърдят, че са приятели, че божествата на народният бунт са на тяхна страна, че Зевс Олимпиеца и жена му могъщата Хера, майка на бога на войната Арес са на тяхна страна и гръмотевиците съскат в хангара на боговете, миг преди да поразят тройната коалиция.
Само допреди години, по-паметливите, а в митологичните пространства е задължително да имаш памет, си спомнят, СДС, ДСБ и ГЕРБ бяха като древногръцки държави, които се обвиняваха една друга, че си дишат дори въздуха. В духа на "Илиада", но уви не в класичските омирови хекзаметри, Бойко Борисов тогава обвини сините, че са "троянски коне". Още тогава вашият скромен летописец пред чиито възхитени очи се разиграваше битката в двата свята проумя, че е свидетел на събия с размаха на онези, които Омир възпя.
Един от централните образи в поемата "Илиада" е образът на Ахил. Син на морската богиня Тетида и на авантюриста Пелей, той е безсмъртен и силен. И понеже това си е направо като медийно сръвнение от размирния 21 век, нека да приравним образа на Ахил с образа на Бойко Борисов. Още в началото на "Илиада" слепият бард от древността трепетно отбелязва, че Ахила Пелеев е донесъл "безбройни беди на войските ахейски, прати в подземното царство душите на много герои, тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета, пир на грабливите птици".
Няма как да не отбележим, че и тук Омир говори така все едно е политически наблюдател на съвременната българска десница.
ДСБ, СДС, ГЕРБ минаха през всички митологични етапи. Появата на ГЕРБ епично запрати старите десни партии в мазето на политиката или, ако трябва да бъдем в час с омировата лексика - по бойните полета с разпилени кости, където грабливите птици се радват. После на преден план излезе темата за предателството. Трите партии започнаха да се подозират една друга, точно както гръцките военноначалници пред големите и непревзимаеми порти на Троя. Това приличаше на политически танц на съмнението, сякаш вдъхновен от великата муза Терпсихора, дъщеря на Зевс Гръмовержеца, която с лира в ръка накара всички да се пържат в огъня на този наистина изтощителен танц. А може и всичко да бше дело на коварната Талия - музата на комедията, която упорито държи на това светът да предизвква смях и да е лек като мехурче от газирана напитка.
Точно пред Троя Ахил се оттегля от битката, защото се чувства обиден. Започва да си броди самичък, докато троянците нашарват яко задника на събралите се пред портата гърци. Така десните май възприеха навремето полуподкрепата на Бойко Борисов за техния кандидат-президент Неделчо Беронов. И те помислиха, че техният Бойко-Ахил е тръгнал да се им се гневи и така възприеха ехидните забележки за старостта на техния кандидат.
После, като в древногръцки цикъл на живота, в десницата пак станаха промени. Единият лидер на СДС отстъпи сцената, подобно на титаните и дойде друг лидер вдясно. Там обаче също запрехвърчаха искри.
Ако пак се прехвърлим на страниците на "Илиада" ще видим, че в началото още се казва как по волята на боговете в свада влизат: "мощният цар Агамемнон и вождът Ахил богоравен".
Ама какво повече може да се добави към тази ситуация! Четете и разбирайте между редовете - СДС и ГЕРБ. Те също бяха в класическа митологична битка, която разтърси основите на дясното мироздание. Парчето земя пред Троя, което делят десните партии не се уголемява, то си е едно. И армиите на десницата откриха, че им е тясно. Заради това така настояват портите на Троя да бъдат отворени, защото иначе усетиха, че ще обърнат оръжията срещу себе си и ще се самоизколят за пир на великите грабливи птици. А самоизколването води единствено до едни други порти - портите на Хадес, където дебне триокият Цербер, а от устата му капят кървави лиги.
Цар Агамемнон (синият лидер Стефан Юруков) трябваше в движение да тълкува волята на боговете и да си задава въпроси, които вероятно нито един смъртен лидер на десницата преди него не си е задавал. Той попадна в класическите древногръцки капани на неразрешимите дилеми. Какво да направи - да сключи съюз с човека, който е негов потенциален екзекутор или да намери съюз с него, който по-късно би взривил собствената му партия.
Пред ДСБ и техният лидер подобна дилема също стоеше. И те като неканена армия стояха пред портите на Троя и чакаха в дар драгоценният град да падне, а хубавата Елена сама да се покаже на прага и да поиска всички вкупом да я обладаят. Тъжна съдба и тъжно падение. Защото приятелството в десницата може да ражда само коварни планове - троянски коне или нещо друго, но никога ясни знаци към боговете какво смятат да правят и ще правят ли нещо друго освен похотливо да възжелават Троя през ден и прелестите на красавицата вътре.
Всички знаем каква е съдбата на Агамемнон. За да измоли вятър в платната на своите кораби, Агамемнон жертва своята дъщеря девицата Ифигения. Тогава любовникът на жена му Клитемнестра Егист забива ножа си в сърцето на микенския цар. А по-късно самата Клитемнестра е убита от сина си Орест.
В митологията е така. Един път пролята ли е кръв, цикълът на отмъщението никога не спира. За капка кръв се плаща с капка кръв. Заради това приятелството в десницата е странно и няма да проработи дълго. Омир го е предрекъл, не аз.
В заключение можем да кажем, че в "Илиада" има един единствен герой, който говори с гласа на народа. Омир, за съжаление, мрази този свой герой. Той се казва Терсит, физически урод и войн, който единствен има куража да каже на царете това, което мисли - че са тирани, мислещи само за жени, пиене и плячка.
Ето една част от великите думи на Терсит, които бележат първият политически бунт в историята на цивилизацията. Сакатият се обръща към Агамемнон и му казва в очите:
"Сине Атреев, защо негодуваш, какво ли желаеш?
Твойте палатки са пълни със мед; а във шатрите имаш,
отбор жени многобройни, които ахейците щедро
даваме първо на тебе, щом някоя крепост превземем.
Злато ли още жадуваш да ти донесе тука някой
конесмирител троянец за откуп на чедо, което
вързано ти си получил от мен или други ахейци?
Нова жена ли желаеш, в любов да прекарваш със нея,
скрил я далече от всички? За тебе, водача, е срамно
все да увличаш във гибел и зло синовете ахейски.
Жалки, презрени страхливци! Ахейки, но не и ахейци!"
Ех, Омир. Липсва ни перо като него в днешните горещи дни. Дано обаче аз да съм изпълнил поне донякъде трудната задача да ви преведа през митологичните земи на десницата.
No comments:
Post a Comment