Кошмарът на новия корпоративен език

Преди време в разговор с една моя позната, тя няколко пъти употреби думата "ейчарка" - "Нашата ейчарка това, нашата ейчарка онова". Понеже съм твърде глупав, аз дори не чух правилно думата и не знам защо през цялото време си мислех, че тя говори за тяхната пиарка.

По някое време осъзнах обаче, че думата е ейчарка и попитах като какво странно животно е това. Оказа се, че ейчарка в съвременния български език означава мениджър по човешки ресурси "Human resourses". Тогава се замислих. Абе на какъв език говорят тези хора в корпорациите и фирмите. Човешки ресурси?!!!

В тази фраза е закодирано такова презрение към хората, каквото едва ли и Франц Кафка би могъл да опише. Човекът като ресурс (да, знам, че думата няма единствено число, но все пак...). Фразата "чевешки ресурси" с един замах изпълнява върховният капиталистически блян - тотално дехамунизира хората и ги прирявнява до нивото на другите ресурси. Хората като ресурси. Звучи като роман на Стивън Кинг, но ето, че корпоративният език сам си е създал такъв кошмарен свят.

А ми е чудно и друго. С какво може да се занимава един ейчар по цял ден. С кариерното развитие на ресурсите? С духовното им обогятаване? Или с мисълта как да го начука ефикасно на целия колектив?!
В тъпият тоталитарен език тази дейност бе наричана с не по-малко глупавата фраза "Личен състав". Но в "личен състав" все пак е оставен някакъв човешки елемент, нещо за което да се захванеш и да не се отчаяш.
Когато си ресурс обаче сигурно не трябва да мислиш. Идеята е, че не си по-различен от един барел с нефт, например. Ти си ресурс и ще си останеш такъв. За всяка фирма ти си продукт с цена. Ресурче. Ресурченце.


Навремето един велик британски социалист на име Ерик Блеър, станал известен по цял свят с литературния си псевдоним Джордж Оруел написа книгата "1984". В ужасяващия свят разкрит в нея тоталитарната власт дори налага изцяло нов език с който окончателно да домоделира хората. Този език Оруел нарича "новговор".
Сега корпоративните машини за тръгнали изцяло по пътя да си създават собствен новговор - кошмарна смесица от английски клишета и талашитени думи, подплатени с безсмислието на всяка форма на икономическа мисъл.
Преди няколко дни се заех със задачата да изровя най-тежките форми на корпоративен новговор и да се опитам да ги обясня на широката публика.

Любимата ми длъжност - "офис-асистент". Навремето май в годините, когато езикът беше истински, правилното название на тази длъжност беше - слуга.
Но сега сме в корпоративния 21 век и слугите ги наричат офис-асистенти. На тях от това едва ли им става по-добре като се има предвид, че тяхната работа е да удовлетворяват капризите на истерични шефки, мениджъри-интриганти и вечно недоволни служители.

Към новговорът на корпорациите ще сложа и думата - "пиар", както и нейният модерен български превод - "връзки с обществеността". Една повторна референция към епохата на тоталитарното минало ще покаже, че в предишните години тези отдели се наричаха с ефикасното име - отдел "Пропаганда". Пак емоционално съм на страната на втората дума, защото поне не крие какво представлява. Докато - "пиар" днес звучи сякаш някой идва да те потупа по рамото, докато всъщност с резачка ти разрязва гръбнака. Да не говорим, че в предишните години отдел "Пропаганда" поне знаеха как да си свършат работата, докато средното пиар съобщение днес започва с фразата "Воден от щедрото си сърце, със сълзи на очи и потресен от социалната трагедия, господин Коце Щангата реши да дари 122 лева на сирачетата от дом едикойси".
Още един истеричен пример с който виждам, че белите якички напоследък си служат - давам ти малко фийдбек по този въпрос" или "ще имаме нужда от аутсорсване".
Наскоро с "човешките ресурси" в пресцентъра на БСП се бъзиках, че основната дейност, която всеки ден извършват също е новговор. Те правят пресклипинг. На мен лично пресклипинг ми звучи перверзно. Дори си предстявам разговори:
- Абе, снощи пак ли си правил пресклипинг?

или

- Колко пъти правиш пресклипинг на седмица?

или още по-добре

- Колко ти е дълъг пресклипинга?

Абе, сигурно това е от характерните черти на новговора. Перверзията е негово иманентно качество.

Ами какво да кажем за величествената дума "оптимизация". Тя няма точен превод. Ако трябва да е преведем буквално "оптимизирането" означава масово уволнение. Но не, сега не уволняват. Сега просто оптимизират. Светът е изчистен от лошите си думи и значения. Ти не си бил уволнен. Ти просто си бил оптимизиран. Вземи почерпи по една бира по този повод, а?


Жалко, че Оруел не е жив. Щеше да е потресен от величавото бъдеще, което се мержелее на хоризонта.
Бъдеще в което ейчари, пиари, мениджъри, офис-асистенти и други заедно ще щурмуват хоризонтите на света и ще разкажат играта на всичко свястно по земята.
Заради това има една кротка формула. Всяка псувня е за предпочитане пред говоренето с корпоративни клишета. В псувните поне има добро знание за света...