Трагедията на младите гербери

Дори самата представа, че млад човек може да е член на ГЕРБ, е доста проблематична за мен. Вярно е, на младостта е присъща известна ексцентричност и желание да се отива в крайностите, но пък членство в ГЕРБ е нещо, което отива дори отвъд това. Не го казвам като обида, казвам го като недоумение.
Причината за тези тъжни разсъждения стана една акция на младите гербери вчера. Групичка от тях, предвождани от своята лидерка Моника Панайотова, връчваха бележници на министрите. На страниците на тези бележници хитро бяха лепнати ваденки. На ваденките се мержелееше ехидният надпис ГЕРБ, а малко по-надолу и лозунгът "Няма право на поправка".
Не знам колко са младежите в ГЕРБ (моето предположение е, че са около 33 души), но очевидно не са кипели много в политическата история. Действителността показа колко бързо надписът ГЕРБ се обръща като палав бумеранг срещу тези, които твърде много го използват. Имаме и пресен пример за това. Табелите с надпис "Гарантирано от ГЕРБ", които се появиха на преливащите кофи с боклук в София. Така че тези ваденки, с които младите борисовчета днес толкова много се перят, утре може би трябва да цъфнат из цяла София. При това с подписа на Бойко Борисов. Защото - колко тъжно за младите гербери, но колко очевидно за всички българи - цялото управление на столичния кмет е под лозунга - "Няма право на поправка".
Няма право на поправка цялата драма с боклука, която градоначалникът с аристократично пренебрежение прехвърля на някой друг.
Няма право на поправка цялата транспортна система на София с вечните задръствания, скъсаните нерви, препълнените автобуси, приличащи на камери от нацистки концлагер. В света на кмета за това са виновни всички останали, но не и той и отговорът му - няма право на поправка.
Няма право на поправка потъналата в мръсотия София, но пък и кога ли кметът да мисли за това. Той има толкова много друга работа - да се изказва за фермерите, да обединява опозицията, да ходи на гости на ЕНП.
Може би младите герберчета не са си дали сметка за този аспект на собствената си партия, но ако искат да имат дори елементарна форма на политическо бъдеще, трябва да помислят по въпроса. По възможност преди изборите, за да не се окажат много изненадани след тях.