Комарджията на кабинета

Навремето имаше един класически уестърн, наречен "Комарджията", в който играеше популярният кънтри певец Кени Роджърс. Неговият герой беше майстор на покерджийските номера, а в арсенала му на професионален играч имаше и такъв блъф - да се направиш, че си готов да се оттеглиш от играта по всяко време, защото не ти пука за парите или емоцията. Тези театрални номера не са от вчера, ето защо поведението на премиера Бойко Борисов съвсем успешно може да бъде сравнено с поведението на картоиграч от треторазряден уестърн. "Много ви моля, когато речете да ме пресирате, да знаете, че съм написал оставката на правителството и тя е в джоба ми. Влагам целите си усилия и характер, но всичко си има граници", с тези думи министър-председателят вчера за пореден път извади любимата си карта на масата с идеята, че ще изплаши достатъчно останалите играчи. Призракът на предсрочните избори вероятно се явява в мрачните сънища на някои партийни лидери, но като цяло след поредицата от драматични гафове и изцепки на кабинета едва ли идеята за оставка вече изглежда толкова абсурдна. Особено в очите на хората, които водената от ГЕРБ налудничава политика ощети пряко и засегна дълбоко.
Тези думи на премиера обаче са показателни за казино-стила на управление. Комарджийският дух вероятно е идеален за някой роман, но въплътен в политиката, той носи единствено хаос и чудовищен безпорядък. Носи само кресливи министри и панаирджийски номера. Носи единствено оправдания и хулигански реплики. Защото вместо да бяга от отговорност всеки път, когато стане горещо, Борисов трябва да запретне ръкави и да си свърши работата. Работата тук не означава да държи лекарите без пари и хората без заплати, а да започне да върши това, за което бе избран - да управлява в името на народа. Проблемът на нашия премиер е, че той не иска да носи отговорност за нищо. Прекалено много си е харесал ролята на доброто ченге, а когато му докажат на практика, че всъщност той е лошото, започват покерджийските блъфове. Идеята на цялата игра обаче е, че всеки номер върви само няколко пъти. Защото следващият път, когато Борисов се опита да разиграе цялото общество с оставка, хората ще му я поискат наистина. Защото, помислете, какъв премиер може да е този, който постоянно плаши, че ще си забегне от поста. Ами никакъв премиер...