Под знака на Изида

"Няма да спираме! Усети ритъма! Хайде върнете се обратното и двечките!". С тези думи една жена, която носи името на египетска богиня стяга своите ученички докато ги въвежда в загадъчния и пленителен свят на ориенталските танци. Действието се развива в едно от танцовите студия на зала "Фестивална". Навън се белее нападал сняг, в залата е доста студено, но ученичките дори не усещат това. Те са увлечени от ориенталските стъпки и извиват телата си по начин, който води до ускорене сърцебиене. Това е магията на ракс шарки - танцът, който идва от древен Египет, за да омагьосва все повече и повече света в наши дни.

Богинята от Кьолн

Жената, която преподава и носи името на древноегипетска богиня е Красимира Янева. Почитателите на ракс шарки обаче я познават с творческия й псевдоним Изида. В митологията на Египет Изида властва над магията и живота. Тя е символ на верността и на любовта, която преминава дори границите на смъртта. Египтяните навремето са смятали, че Изида може да възкресява мъртъвци и да ги надарява с нов живот.

Вероятно всички гледали танците на Красимира са усетили, че тя отговаря на своя творчески псевдоним. Грацията в нейните движения, уменията й в танца, финесът й може би не са възкресявали мъртъвци, но пък вероятно са накарали не едно и две сърца да затуптят седем пъти по-силно от обикновено.

Изида е родена в Петрич, но живеe в Кьолн и участва в многобройни фестивали в Европа. От 10 години танцува ориенталски танци, а от някорко години насам подготвя и свои ученици по цял свят. През 2008 г. става вицешампион на Германия по класически ориенталски танци и се класира за световното състезание в Москва. Попадналите в магията на ориенталските танци няма начин да не са чували за нея, защото името й е популярно във всяка държава на Стария континент.

"За да се занимаваш с ракс шарки трябва много труд, дисциплина, желание и страст. Поне аз така направих. Това беше моята страст - само това мислех, само това правех, само това ме интересуваше", казва самата Изида. Днес тя не смята творческия си псевдоним за най-удачното си артистично решение, но вече е много късно да се откаже от него, защото почитателите й я познават именно по него.

Ракс шарки има много малко общо с това, което в България се нарича "кючек". Това е първото нещо, което всяка от ученичките на Изида би обяснила на света. Ориенталските танци почиват на хилядолетна традиция и култура, която има много малко общо с онова, което у нас се нарича кючек. "Ракс шарки е най-женственият танц. Има задача да съблазни. Много малко хора могат да му устоят. Това е неговата магия", категорична е и самата Изида. Тя е от хората, които не възприема това изкуство да бъде подвеждано под общ знаменател с кючека.

Ориенталският танц не прилича на европейските. При него всичко е въпрос на вибрация на тялото - на таза, на раменете, на бедрата. Комбинирани тези движения в съчетание с ритмиката на ориенталската музика раждат вълшебството на този танц. Самата Изида, а и българските й ученички биха потвърдили, че ракс шарки изисква максимална физическа концентрация и пълно себеотдаване. Танцът е подчинен на ритъма и всеки мускул на тялото трябва да се научи да реагира.

"Няма да спираме, това е танц на бедуините, в него трябва да има много енергия", призовава ученичките си Изида. Известната танцьорка споделя, че е радостна от факта, че много хора в страната преоткриват ориенталските танци. "От година на година популярността им нараства, а учениците стават повече", хвали се тя. Ето защо Изида се старае поне три-четири пъти годишно да минава през България, за да предава своите умения на почитателите на ракс шарки.

Танцьорките с тояга

Веднага след като приключи с начинаещите танцьорки Красимира Янева преминава към следващият етап на необятното изкуство на ориенталският танц - танцуването с бастун. Това също е стар танц, който има дълга традиция. Започнал първоначално като мъжки боен танц в горната част на Египет, днес той се танцува и от жени. Жените обаче премахват агресията в движенията и задават на танца грация и финес, които ги няма в мъжката версия.

Изида се старае да покаже на своите ученички как трябва да танцуват правилно танца. Личи си обаче, че и самата тя иска да се развихри, защото е попаднала отново в плен на очарованието на танца. Гледката на девет-десет жени, които танцуват с бамбукови бастунчета, докато правят чупки по всевъзможен начин с телата не подлежи на описание с обикновени думи. Ориенталските танци дават страхотни физизически бонуси на жените - изкусително дупе, коремче и хълбоци, подобряването на стойката. Когато Изида и ученичките й се понесат по вълните на танца, тази гледка е в състояние да накара кръвта на човек да закипи.

Малко история

Дълго време никой не документира развитието на ориенталските танци. Но те присъстват в египетската култура от много време, а в края на 18-ти век тръгват и по целия свят.

В Европа и САЩ точно тези танци стават известни с термина "belly dance" (танц на корема). Измислянето му се дължи на американски импресарио, който в края на 19-ти век решава да популяриза танца в САЩ. Твърди се, че този импресарио нарочно е наблегнал на сексуалните мотиви в танца, за да може да възпали въображението на публиката си в консервативного общество. Оказва се обаче, че името е буквален превод на френското словосъчетание. За зла беда именно терминът "belly dance" дълги години виси като лошо клеймо над ориенталските танци и дава лош имидж на цялата тази древна култура. Нещата обаче коренно се променят през 60-те години на миналия век, когато изкуството на ориенталските танци започва да става все по-професионално, а и се раждат първите мегазвезди, които се прочуват в цял свят.

Тренировките правят майстора

В залата в която преподава Изида на диван до стената стои млада девойка. Личи си, че ритъмът на песните е в кръвта й, защото не спира да си тактува с крака. Това е Надя, която едва преди три месеца е открила ориенталските танци, но вече е страхотен почитател. Тя е в залата, но не, за да танцува, а за види как преподава Изида, а и за да я види на живо. Въпреки, че не участва в танците Надя има своето мнение за ракс шарки. "Можеш да знаеш всички движения перфектно, но нямаш ли огън в кръвта танцът не би се получил", казва убедено тя. После показва няколко движения. Докато наблюдава танцуващите, няколко лазерни искри проблясват в погледа й и си личи, че й е интересно. Надя казва дори, че понякога танцува самичка, когато си остане вкъщи. Упражнения, отново и отново. До пълна мускулна треска и умора. Такава е философията и на самата Изида. Тя постоянно повтаря на своите ученички: „ Повторение отново и отново, защото тренировките правят майстора”. Надя е от хората, които никога няма да ви кажат и дума срещу ориенталските танци, защото са станали част от тяхното вълшебство, което все повече и повече се разпростира в България.

Свобода и възторг

Танците винаги са спътник на живота на хората. Но някои от тях по драматичен начин ни показват, че човешката свобода и възторг нямат граници. Навремето в Персия Джеляледдин Руми с възторг бе възкликнал в своята поезия: "Танцувай, когато се разтваряш с гръм и трясък. Танцувай, когато своята превръзка си разкъсал. Танцувай насред апогея на борбата. Танцувай така, че кръвта ти да се превърне в танц. Танцувай и когато си истински свободен". Поетите докосват душата със слово, а танцьорките изразяват себе си с движенията на своите тела. При всички положения обаче в представлението има някаква божествена искра. Това съвсем не е преувеличение. Навремето персийците са смятали, че танцът е най-прекият път на човека към бога. Заради това е съвсем естествено и великите танцьорки да носят имена на богини и да създават школи от свои последователки навсякъде по света. Защото, когато човек види магията на живо, трябва да е в състояние да го признае и да й се отдаде. Защото, когато в кръвта ти закипи огън няма начин да не се отдадеш. Ако си мислите обратното - значи никога не сте виждали Изида да танцува на живо!