Интернет би трябвало да е най-добрата възможност на политиката се промени. Мрежата постави по нов начин политическите послания, но не защото е нещо редикално ново като технология, а защото съумя да се превърне в колективна памет на обществото. Интернет пренася политическите думи от миналото в бъдещето и създава великолепни възможности да се посмеем като сблъскаме обещанията с реалностите. Друг е въпросът какво точно означава реалност в епохата на ГЕРБ? Да е наясно с политиката на ГЕРБ или пък с някакъв техен план за действие, не би съумял дори друсан с екстази наркоман с бутилка водка в едната ръка и с “Ред бул” в другата. Дори и наркотичните видения се подчиняват на някаква психологическа логика, въпреки усещането, че летиш под звездите и не ти пука от нищо.
ГЕРБ обаче ни осигуриха trip, който е като да си вкараш във вените дрога с неизвестен, а вероятно и с извънземен произход (погледнете Симеон Дянков и Искра Фидосова – не е възможно да са продукт на тази планета). При това вълнуващо пътешествие в неизвестното, където всяко действие е предпоследно, а окончателно решения просто няма, те ни запратиха в нещо като вселена, която е пародия на нормалния свят. И резултатите от това политическо надрусване не закъсняха – всяка история, която започва от ГЕРБ звучи като халюцинация. Румяна Желева беше топминистър за три месеца, преди еврошамарите да ни върнат за кратко в отрезвяваща реалност. После Симеон Дянков, който се държи като заекът от Алиса и прилича на видение подобно на същия този заек, започна да води измислени битки и ни въведe в толкова ексцентричен и странен сюжет, че усещането за сюрреализъм минава всякакви граници. Никой не очаква наркоманските видения да се развиват подредени като филм, но все пак когато лишим общественият живот от разбираемост, държавата започва да същества на ръба на своето изчезване.
Та в епохата на ГЕРБ е лошо да имаш памет, защото паметта започва да работи срещу самия теб. Тя става твой враг, защото вместо да ти помогне да разбереш нещата, само те убеждава, че окончателно си се побъркал и си повярвал напълно в кошмарното си съновидение. Онзи ден попаднах на един цитат на Бойко Борисов от величествената нощ на 5 юли 2009 година, когато той мощно обяви победата си. Цитатът е: „Категорично мога да кажа, че още на 10-ия - 15-ия ден от съставянето на правителство по магистралите "Марица", "Тракия" и "Люлин" ще започне да се работи много активно”. Кой ли ти гледа вече проклетите магистрали? Бойко Борисов е зает да разяснява кои са враговете на ГЕРБ в света, отдаде се на импийчмънти, на обвинения и контраобвинения, а магистралите ги остави в ръцете на добрите духове на света, та дано те се погрижат за тях. Бойко Борисов не е политик. Той е симулация на политик. И заради това не прави политика, а симулация на политика. Не управлява, а симулира управление. В дните на Великата симулация паметта вреди, защото тя почива върху нещо истинско, а правителството не.
Тези дни грузинците опищяха света, защото станаха жертва на мрачна медийна манипулация, която почти разтърси основите на техния свят. Една пропрезидентска телевизия (ега ти как изобщо може да си фен на президент, който в решителните мигове си дъвче врътовръзката. Нашия може да си има много кусури, ама поне знае как да набива канчето на министрите) излъчи репортаж, че Михаил Саакашвили е убит, руснаците са нахлули в Грузия и положението вече е неспасяемо. Грузинците един път поживяха за 15 минути в подменена реалност и загубиха ума и дума. А какво да кажем ние, които от 5 юли насам не сме излизали от матрицата. И няма кой да ти даде хапчето, за да те спаси от тиранията на медийните фашисти като Бойко Борисов или Цветан Цветанов. Техните образи са незаобиколими. Защото, ако ги заобиколиш, извъднъж ще видиш, че за пореден път ни предлагат подменен свят. Не мисля, че заключението ми е крайно. Ние заживяхме в света на помпозните клишета, параноичните теории, хулиганския език и полицейската образност. Понякога дори си мисля дали в България нещо се случва наистина. Арестът на Алексей Петров и цялата сага около „Октопода” бе сведена до триминутно полицейско филмче. Образи от които не можеш да избягаш. Както човек не може да избяга от наркоманските видения. Понякога, поне така твърдят запознатите, виденията са добри, но пък друг път най-неочакваното се променят и хвърлят срещу теб колективната сила на спотаения в дъното на душата ти кошмар. Та ГЕРБ се оказаха нещо подобно. Ние сме много по-зле от бедните грузинци, защото сами дадохме на кошмара тази власт.
Тази власт, която дойде на вълната на възторга и отмъщението, се оказа най-бездарното нещо, което може да съществува. Едва ли някога България е имала по-слаб, комичен и същевременно ужасяващ кабинет. И отвратителното е, че те всячески се стараят да не бъдат ударени. Мама му стара, няма кого да удариш. Днес кажат едно, утре твърдят, че винаги са били на различна позиция, а след два дни най-вероятно самият премиер ще упомене, че винаги е имал трето мнение. Именно тази безличност и неспособност създават лепкавото усещане за ужас. Просто срещу теб не стоят хора, а някакви пионки в партия шах, която не сме наясно кой играе. Все повече започна да се разбира, че зад това управление стоят фундаментално големи нечисти интереси, спекуланти и десни маргинали. В крайна сметка уж ГЕРБ са партия, а се оказаха нещо като политическо глухарче, което се разпръсква на десетки страни. Уж ги има, а ги няма. Уж са тук, а не е ясно къде. Как да отличиш наркоманската халюцинация от реалността? А това вече е проблем. Грузинците имаха къде да излеят своя гняв, а ние сме заклещени в капана на клишетата и мрачните герберски светове.
Не съм наясно кога свършва опиянението от дрогата. Може би пък един ден извънземните (от коя ли планета са дошли Дянков и Фидосова) сами ще си отидат, въпреки, че историята ясно е дала да се разбере, че не става така, никога не става така. Когато симулацията свърши, а тя винаги свършва драматично, с много трясъци, пушек и гръм, ще трябва да се огледаме за наистина различен модел на България. Управлението на ГЕРБ поне ме убеди в това – че те никога не са били отговор или алтернатива, но такава трябва да има на всяка цена. Защото всеки следващ път симулациите и виденията стават все по-зловещи и зловещи. Костов-Царя-Бойко, аз не смятам да чакам следващото чудовище да се появи. И ми е ясно, че нещо трябва да се направи. Тази необходимост никога не е била по-силна и належеща. На първо място обаче трябва да се лишим от красивата ни способност да затъваме в симулации и политическа дрога. Вече започвам да си мечтая за малко абстиненция. Все пак абстиненцията е първата стъпка към лечението. Или поне така казват...
No comments:
Post a Comment