БСП и котката на Шрьодингер

Защо левицата упорито не иска да внесе вот на недоверие



От половин година насам на всяка пресконференция на БСП се поставя един въпрос – „Ще искате ли вот на недоверие?”. Вместо категоричен отговор обаче обикновено журналистите получаваха разтегливо увъртане все едно говорим за квантова физика, а не за политика. Без да се изкушавам да поглеждам в Гугъл (а само от натрупаният речник по време на пресконференции) веднага мога да ви дам трите варианта за отговор на питането:


„Вотът на недоверие е силен инструмент, но трябва да се прилага, когато му дойде времето”


„Вотът на недоверие не е самоцел, а сериозен въпрос и не можем да се отнасяме лековато към него”


„Да, ще има вот на недоверие. Но все още не е ясно кога”



Нека да бъдем честни. По-мизерно, гадно, налудничаво, неориентирано, дебелашко и цинично управление никога не сме имали. ГЕРБ е триумф на българската вяра в чудото, което се оказва обаче поредният кошмар. Този кабинет е като сутрешен махмурлук – не минава от нищо и ти се струва, че краят на света е настъпил. Ако има правителство, което заслужава да не си поеме дъх от вотове на недоверие, това е именно правителството на Бойко Борисов (а самият премиер гордо се оприличи като видение от страшен сън). Да, той е точно такова. А на българите вече им писна от страшни сънища и неясни закани към околния свят.


На този фон обаче единственият смислен въпрос, който ми идва е – защо БСП не вкарва вот на недоверие, а стои като философ край брега на реката с надеждата трупът на кабинета рано или късно сам да премине край нея. Защо, по дяволите, защо?
Където и да хванеш това правителство то просто е като учебник за гафове – от счетоводителския фашизъм на Симеон Дянков, пардон на Брад Пит, до Господарката на здравната реформа Анна-Мария Борисова (видях, че народът вече я нарича Анна-Мария Бойкова, хаха). Пътьом можем да си поговорим за поредният опит да прецакат хората с пенсионна реформа, която успешно ще подсигури това, че в страната няма да има жив пенсионер, през фанатично и неясно бляскащия поглед на Трайчо Трайков и газовите му балони, през мистър Рейтинг и постоянно извращаващите се полицейски акции. Теми за вот на недоверие да искаш. А БСП мълчи.
Защо? Защо? Защо?


Вотът на недоверие е силен опозиционен инструмент, дори и когато предварително е ясно, че парламентарната математика няма да излезе. Той дава възможност на опозицията да развие политическите си позиции, да отправи обвиненията си към властта и да разчита хората да разпознаят собственото си недоволство в нейните аргументи. Най-малкото – вотът на недоверие принуждава властта да дава обяснения за действията си, а виждаме, че последното нещо, което иска Бойко Борисов е да обяснява своите налудничави позиции. В този смисъл вотът на недоверие може да бъде ефективен начин да го притиснат до стената и да го накарат поне за няколко часа да прояви сериозност и да се заинтересува от кабинета, който води.
Правителството вече една година ръководи страната, а общественото недоволство кипи все повече. Видях хора, които се проклинат, че изобщо са гласували за ГЕРБ, чух седесари почти да съжаляват за кабинета на тройната коалиция, тоест не само е дошло времето за вот на недоверие – такъв трябваше отдавна да има.


Защо мълчи БСП?
Част от причините са ясни на всеки, който поне за миг е чел последните изявления на Сергей Станишев и 15-те души край него, които играят спектакъла „Единство на партията”. БСП е затворена в собствената си лоша реалност и почти няма досег до проблемите на обикновените хора. Там, където пък БСП е наясно с проблемите, самите обикновени хора не искат да имат нищо общо с левицата. Тоест БСП не можа и няма да може скоро да стане изразител на общественото недоволство. Върхушката на партията си позволи да смята, че от само себе си ще бъде презаредена с политическо доверие и социологически рейтинги, ама се видя, че това е самоубийствена халюцинация.


БСП се самоизолира на територията на наркоманския оптимизъм, че нещата сами ще се наредят, а лидерът й започна с някаква дива злост да повтаря едно и също, едно и също, сякаш да натрие носовете на хората, че не са гласували за него. И накрая – (знам, че тука ще има много спорове) – БСП в момента изобщо не е лява партия, а псевдоидеологическите опити на част от ръководството да защитават водената от тях политика прекрасно ме забавляваха докато бях в отпуска.


Понеже темата „вот на недоверие” е много важна ми се иска специално да се спра на една друга причина. Тя също не е нова, но пък БСП отдавна е в това състояние и повечето неща отдавна сме си ги говорили.
Левицата не поиска досега вот на недоверие, защото попадна в собствения си капан. Това е капанът на статуквото. Още преди катастрофата на изборите, Станишев много пъти бе предупреждаван да не залага изцяло на Министерския си съвет докато определя водачите. Да не се затваря в кръга от близките му физиономии и да се опита (поне малко) да заложи на истински популярните имена в БСП. Той си позволи аристократично да пренебрегне това, а пък и защо му беше да слуша хората, нали израелските му пиари му внушаваха, че е незаменим млад реформатор и автор на тежки книги за бъдещето на левицата.
Резултатът – БСП се оказа в парламента с 40 депутати, повечето от които са натоварени с тежките вини на миналото. Тук не говорим за това дали те са наистина виновни или не, а за факта, че хората ги смятат за виновни. Обществените настроения са такива и който не ги следва все едно играе на руска рулетка.
Драматичната равносметка е, че с изключение на пет или шест души, по-голямата част от депутатите не могат да бъдат изразители на никакво недоволство, заради собственото си минало. Как ли един Асен Гагаузов ще стане да обвинява Росен Плевнелиев? Нали ще го изядат с парцалите! Независимо дали е виновен или не. Примерът може да бъде продължен.


Това е капанът на статуквото. Липсата на промяна води до липса на позиции, до невъзможност за провеждане на политика, до парламентарен ступор. С тези депутати БСП няма очи да поиска вот на недоверие, защото повечето парламентаристи от левицата просто вече не могат да бъдат носители на нови идеи. Тези, които можеха, които имаха енергията и обществената популярност, грижливо бяха изведени от политиката и натикани в ъгъла. И днес нещата допълнително заприличват на кошмар – управляват ни идиоти, ама опозицията не може да направи нищо. Нищичко. Може би все пак Бойко Борисов беше прав като каза, че е явление от страшен сън.
Пропусна само да спомене, че е явление от страшен сън в невиждан опозиционен комфорт.


В близките дни левицата може би ще се организира и ще се опита немощно да заяви присъствие в обществения живот като организира нещо като вот на недоверие. Вече е късно. А и няма кой да говори от нейно име. Станишев фалира морално, министрите му трябва да отидат да се скрият, партийното ръководство на БСП бе така увлечено от идеята да манипулира конгреси, че изобщо забрави другата политика, а Младежкото обединение се обажда само, когато измисли оставката на кого още да поиска. Тъжно, унило и все едно няма въздух за дишане.

Мъчно ми е за БСП, честно ви казвам. Не съм свикнал да виждам партията си да се гърчи като риба на сухо, само, защото бе предадена от своя лидер и хората край него. Отказът на Станишев да се махне ни доведе до чудовищната слабост да не можем да поискаме един проклет вот на недоверие. Да загубим бойните си инстинкти. Какво говоря – левицата е изгубила и парламентарните си инстинкти, защото няколко пъти щяха да обърнат решения на ГЕРБ, ако БСП-депутатите си правеха труда да ходят на работа...


Капанът е голям. И не знам дали има измъкване. Иска ми се да има.


Големият физик Ервин Шрьодингер навремето си направи един мисловен експеримент. В него е замесена една котка и една кутия, чийто механизъм е настроен така, че има вероятност 50 на 50 да изпусне отровен газ. Поставяме котката в кутията, но не сме наясно дали тя е жива или мъртва, докато не проверим дали газът е бил пуснат. От гледна точка на физиката – тя е жива и мъртва едновременно.
БСП е като котката на Шрьодингер, само, че нито е жива, нито мъртва. Тя е в някакво неясно състояние. Нещо като нищо друго на света. Мисля, че е крайно време на това да бъде сложен край. БСП трябва да се промени. Трябва да избере живота. Трябва да покаже, че съществува. Толкова е простичко. И толкова сложно. Защото да избереш живота пред смъртта изглежда логично, но БСП избра комата си. Тъпо е да си влюбен в своята болест. Винаги е най-добре да си жив.


Дали БСП скоро ще разбере това?