Паметникът на прехода

В най-новата българската история има повече кошмари, отколкото в комерсиален роман на ужасите. Това беше част от екстремната прелест на прехода, който се увековечи с цяла плеяда от неподправени злодеи.

Вчера бе направена първа копка за издигането на паметник на един тях. Лично лидерът на ДСБ Иван Костов даде старт на издигането на монумент за Светослав Лучников. Младите поколения, при това с право, са забравили за тази фигура от мъгливото начало на 90-те години, но хората с памет вероятно мигом настръхват дори само при споменаването й.

Лучников се появи от абсолютното нищо (години по-късно твърдеше, че през цялото време на социализма бил "вътрешен емигрант", което най-вероятно означава, че е изкарвал добри пари като счетоводител през деня, но вечер е мразел режима) и стана министър на правосъдието в зловещото правителство на Филип Димитров, което издържа само една година на власт. По-късно като депутат по времето на кабинета на Костов Лучников прокара закона за реституцията, който получи името на своя създател. Този нормативен акт създаде цяла паразитна прослойка от реститути, които трябваше да бъдат компенсирани от държавата, получиха своите имоти и завинаги се превърнаха в десни хардлайнери, за да не забравят никога партията и човекът, който ги обогати с един малък закон.

В този смисъл Лучников е бащата на съвременна България. Държавата ни днес е продукт именно на такива законодателни актове с които се прочи този "велик" българин.

Ако това е логиката да му издигнат паметник, вероятно си струва да го има.

Но паметникът трябва да е изобразен в състояние на грозен кикот.

Персонажът го изисква.