Политици с широко затворени очи

ДО: Господин Томас Фридман, колумнист на вестник "Ню Йорк таймс", автор на книгата "Светът е плосък", професионален раздавач на политически съвети.

ОТ: Един човек от края на света

Уважаеми господин Фридман, прочетох статията ви "Достойните политици" в която под формата на отворено писмо давате съвети и акъл на руският лидер Владимир Путин и му казвате в прав текст, че събития в Русия и Египет имат много общо - че хората от двете страни са се вдигнали на протести не заради идеология, а от простото човешко желание за достоен живот. Тази мисъл - за приликата между арабската пролет и вълненията в Русия не е ваше изобретение, господин Фридман, преди вас сенаторът Джон Маккейн също тържествуващо обяви, че Путин трябва да очаква подобни събития в своята страна и да се готви за край на властта си. От сенатор Маккейн обаче човек не може да очаква повече - един пожизнен политик, който е загубил връзка с реалността не е в състояние да прави трезв анализ, особено, когато е обременен с цялата тежест на своето партизирано мислене. Вие обаче, господин Фридман, от време на време проявявате невероятен разум, имате успешни включвания и заради това реших моето отворено писмо (което най-вероятно никога няма да прочетете) да бъде адресирано до вас.

Господин Фридман, вашият патос на свободата и човешкото достойнство много ми допадна, но точно заради това съм длъжен да ви напиша това писмо. Може би преди да се обръщате с открито писмо към един чужд президент беше хубаво да видите, проследите и анализирате събитията в собствената си държава. Арабската пролет отдавна шества по улиците на Съединините американски щати. От началото на миналата година движението "Окупира Уолстрийт" набра сила и в момента неговите идеи заразяват все повече млади американци, които отчаяно искат промяна на статуквото и също така са водени от една идеология - че хората заслужават да живеят в справедлив свят. Какво обаче се получава? Полицейските статистики сочат, че от началото на движението досега са били арестувани 6 хиляди души. Американската полиция системно разбива лагерите на младите хора. В един от градовете бе използван сълзотворен газ срещу протестиращите. В друг - полицията започна да бие с палки млади жени, чиято единствена вина беше носенето на плакати "Ние сме 99 процента". Нима това не е арабска пролет, господин Фридман? Или може би за вас това не е важно? От позицията на коя морална висота можете да си позволите да давате съвети на руският ръководител? Като представител на страна, която смазва със сила протестите на справедливо протестиращи? И не беше ли по-правилно като американец първо да напишете отворено писмо до президента Барак Обама и да му кажете тези неща за човешкото достойнство и за младите хора, които искат промяна? Не беше ли по-правилно да напишете едно отворено писмо на хардлайнерските десни медии в САЩ, които изкарват младото поколение наркотизирано и лумпенско само, защото то повече не иска да живее в неравният свят, който му предлагат?

Господин Фридман, аз много искам Америка да има силата да бъде морален стожер на ценности в целия свят. Но понеже вашата страна системно прецаква нещата навсякъде, където те тръгнат към нормализиране, аз никога не бих приел съвет от американец за това как трябва да се прави демокрация. Убеден съм, че Владимир Путин не е съвършеният човек и ангел, но смятам, че е добре САЩ да се концентрират върху своите вътрешни проблеми и да ги разрешат преди да тръгнат към самоунищожение. Защото, господин Фридман, когато една страна откажа да признае дори пред себе си, че има голям и то системен проблем, това е сигурна рецепта, че тя се превръща в камикадзе. Протестиращите по улиците млади хора, американската пролет е най-големият знак, че бъдещето на вашата страна може да бъде светло, ако не бива системно пребивано, мачкано, унижавано, карано да работи за жълти стотинки и да му се поднася живот в който то трябва да работи цял живот в полза на хиляда милиардера.

Заради това ми се струва, че трябва да обърнете поглед навътре към себе си. Да се опитате да промените лобисткият модел по който функционира вашата система, защото, трябва да ми вярвате за това, повечето хора по света не виждат никакви разлики между американският президент и Владимир Путин, както и между функционирането на Америка и Русия. А доста от тях биха избрали руският модел, който е несправедлив, но нима американският е въплащение на ценностите?

Този двоен стандарт, който ни демонстрирате, господин Фридман, е основният фактор, който компроментира тезата ви. Аз искрено вярвам, че мислите това, което сте написал и се възхищавам на човешкият начин по който сте го поднесъл. Но смятам, че един американски журналист и наблюдател трябва да обръща първо внимание на собствената си страна и едва тогава да отправя универсалните послания за справедливост към всички останали. Русия е голяма страна, има място за много процеси, мнения, демонстрации и съмнения, но това от което Русия няма нужда е някой от държава на същия хал като нейния да й дава акъл. Нали разбирате иронията, господин Фридман, след като прецакаха целия свят с тяхната криза от алчност, САЩ вече нямат същата дума, както преди. И именно сриването на този авторитет, самоунищожението на американската политическа система, кара много държави по света да не дават пет пари за дидактичните съвети и за презокеанското дрънкане на оръжия.

Така че, господин Фридман, моят съвет към вас е преди да съдите останалите, да се обърнете към собствените си проблеми като държава. Вероятно още един-два мандата статуквото ще се крепи, но не си мислете, че САЩ могат да издържат на натиска на улицата, дори и да пребие всеки младеж, който си е позволил да иска промяна. Пролетта е дошла в САЩ, вашият площад "Тахрир" вече е постоянно действащ и палките няма да пречупят неговата воля. Ако питате тези млади хора - те ще са срещу Путин, но първо ще настояват тяхната собствена държава най-накрая да се промени. Докато биете бъдещето си, докато пускате полиция, която да заглушава техните искания, докато постоянно полицейските ботуши са единственият отговор на идеята за промяна на капитализма, то вашата държава е обречена да бъде като бомба със закъснител. Америка беше велика страна в миговете в които откри, че единствено осигуряването на равенство или намаляването на неравенството в поносими размери, може да бъде единственият начин разрушението на капитализма да бъде спряно.

В този смисъл моята надежда е, че САЩ могат да намерят сили в себе си пак да бъдат велика държава, без да се държат като световен жандарм, без да дават калпави съвети и без да се опитват да смажат свободната мисъл в собственото си общество. Защото, господин Фридман, не направите ли това, вие ще сте по-лоши от всичко, което Путин някога е правил.

Но за целта се иска ново поколение политици. Трябва да пуснете младежите от улицата да променят системата, иначе няма да имате бъдеще. Защо ви е страх от пролеттта? Нали толкова много я искате за Русия? Значи трябва да имате сили да я приемете за собствената си държава. В противен случай - вие всички се стараете да държите очите си широко затворени и няма да усетите как вулканът избухва под краката ви.

Дали искате точно това?

Опасявам се, че ще разберете за лавата едва, когато тя стигне до краката ви.

И това ви го казва един човек от края на географията и от началото на историята. Защото историята, господин Фридман, ще рестартира мощно.

Надявам се САЩ да намерят мястото в нея.

Иначе просто ще четем в учебниците за поредната империя, която е рухнала под силата на своята тотална слепота.