Защо икономическите зомбита толкова много мразят общественото образование?

Една много надута статия с помпозното заглавие "Провалът на публичното образование" ми привлече вниманието тези дни. За първи път чувам автора Стоян Панчев, самопредставил се като член е на изпълнителния борд на European Students For Liberty (това пък какво трябва да е? на мен ми звучи като анонимен гей-клуб). Заглавието е дразнещо със своята категоричност, а бележката под него, че статията била вдъхновена от дискусии в Пловдивското либертарианско общество и Студентския либертариански клуб към УНСС допълнително допринесоха за мрачния ми поглед докато четях този манифест на сатаната.

Авторът, защото знае, че тезата му е абсолютно незащитима, ама наистина незащитима, започва обиколката си отдалече. Веднага споменава, че дебатите не трябва да се концентрират върху това как да се упрявлява публичното образование, а върху изцяло сгрешената философия на организираната от държавата просвета. Тук вече трябва да сме наясно, че ни се пробутва не философска, а политическа теза, защото държавното образование може да има много грешки, но е единственият начин да се гарантира шанс на хора без материални възможности, че ще го получат. Но, когато се говори за "провал на публичното образование", авторите на фразата обикновено искат да скрият раздразнението си, че твърде много хора по целия свят се образоват, а това принципно изцяло девалвира красивата либертарианска лиготия за предприемчивия елит, който е моторът на обществото, а останалите са само работници, които дори не заслужават заплати, защото са лузъри по рождение.

И, разбира се, според автора описаната на картина на провал не е само български патент, а световно явление на изначално лошите държави, които все изливат пари в образованието. А пък резултата бил "разхищение на ресурси и намаляване благоденствието на обществото".

Тук вече се нуждаем от речник, който да ни обясни тази дзен-фраза. Разхищение на ресурси ли е да инвестираш в букварчета за първокласници? Как да не е разхищение? Откъде-накъде малките търтеи ще трябва да получават грамотност наготово. Парите, които държавата може да си спести от буквари биха могли да отидат за по-гладки магистрали, за да има къде богатите да си разхождат Поршетата.

Откъде-накъде и държавата ще е длъжна да отделя пари за чинове, черни дъски, тебешири и всякакви други прибори за нещастни бедняци, които искат да научат нещо. Нека направо да чертаят върху пясъка. Какво ръцете ли ще си счупят?

И така в шеги и закачки стигаме до първата ясна теза на автора, отвъд политическата му интрига за това, че училищата са вампири, които смучат обществени средства. И заради това ни се подхвърля новото бонбонче - когато държавният контрол бъде махнат училищата щели да станат толкова разнообразни, колкото е обществото. Прекрасна идея. Как ли пък досега никой не се е навил да я осъществи? Момент, момент, може пък и да са били правени опити. Ако си представим този идеален либертариански свят без държавен контрол, то спокойно може да има училище, където на децата да им се преподава, че земята е плоска и стои в големия космос върху гърбовете на три слона, които тормозят с тежеста си голяма костенурка. Така де - обществото е разнообразно. Някой може да си мисли, че луната е направена от сирене и да създаде цяла педагогическа школа основана на този поетичен възглед.

Централизираният контрол върху образованието не е дошъл, защото държавата изначално е фашистка и иска всички хора да са еднакви, а защото образованието трябва да отговаря на определени критерии, за да е наистина образование. Ако тези критерии паднат, дайте направо да правим професори по медицина всички врачки, които твърдят, че могат да лекуват рак, защото извънземните от Сатурн им шепнели кармично правилните думи.

Обществото е твърде разнообразно. Това е културен факт. Нима тогава трябва да има и училище за масови убийци? Хей, тази проклета държава не може да пречи на частната инициатива, която цели ефективност!

Истинската болезнена част от статията на младия либертарианец обаче е, когато заговаря за основния проблем според него - че образованието не е пазарен продукт, не действа според пазарзните принципи и о, ужас! - наливането на средства в образователната система не можело да гарантира по-висок растеж.

Цялото това разсъждение показва, че либертарианството всъщност е нещо като сладък алкохолен сън на потенциален самоубиец.

Първо, изобщо не е вярно, че влагането на пари в образование не гарантира по-висок растеж. Образованието е единственият начин една страна да си гарантира икономически растеж, който е траен, защото произвежда кадри, които знаят какво да правят. Ако децентрализираме образованието, дадем го изцяло в частни ръце и го превърнем в пазарен продукт, само след 10 години нивото на неграмотност ще скочи поне тройно, а икономиката ще е рухнала, защото дори и най-предприемчивите, тези, които смятат, че не се нуждаят от нищо, всъщност се нуждаят от хора, които да работят за тях. С недостъпно образование обаче единстветото, което ще могат да правят бъдещете хора е да измислят нови начини да си чешат гърба и нищо повече.

Да не говорим за това, че образованието не може да бъде измервано с пазарни стойнойсти. Какво печели един човек, ако се научи да рецитира наизуст и да разсъждава върху "Две хубави очи" на Пейо Яворов. Абсолютно нищо. Хуманитарното образование обаче не е въпрос на печалба, а на развитие на личността, на разширяване на хоризонтите. Образованието не е кутийка с ментови бонбони, която можеш да маркетираш и да говориш за нея като нещо, което можеш да рекламираш на голям билборд. Публичното образование осигурява всяка години солидна маса от млади и мислещи хора, а мислещите хора също не са пазарна понятие. Те стоят над пазара, защото са по-добри от него.

И хайде моля да не ми поставяте пазара като ценност за нещо. Това е все едно създадеш Църква на мобилните телефони. Те са просто средство за комуникация. Както пазарът е само средство за осигуряване на просперитет. Превърнеш ли го във фетиш, пазарът започва да се държи като психопат с твърде много власт.

Да не говорим, че истинският образователен проблем на България е фактът, че държавата е съучастник на тези, които искат да убият общественото образование. И заради това го държат хронично недофинансирано и принуждават хиляди млади българи да плащат такси, за да получат това, което трябва да им принадлежи по право. Всеки трябва да има шанс за образование.

И тук вече идва истинската цел на една такава статия, въпреки, че авторът е съвсем младо индоктринирано икономическо зомби и може би още не се досеща каква е целта на целия този помпозно обявен "провал на публичното образование". Всъщност голямата идея е образованието да бъде направено недостъпно, продукт единствено за елита, точно както днес продукт за тях са луксозните коли, големите къщи с басейни и медиите, които се предават от олигарх на олигарх. Образованието е начин този цикъл да бъде спрян, защото изравнява поне малко шансовете.

Либертарианците обаче искат общество без шансове. Нещо като увековечена икономическа диктатура на талибанизираните зомбита.

Провалът обаче е единствено в главите им.

Нали, филмите го показват, в зомбитата първо се скапва мозъкът?

Каудильото от Банкя

В произволна биография на Каудильото (това трябва да рече водач) Франсиско Франко човек може да се натъкне на много интересни факти. Първата работа на диктатора след като окончателно се установява на власт е да конструира политическа система по свой образ и подобие. Диктаторите много мразят да бъдат наричани диктаторите и заради това постоянно създават имитативни политически форми, които да бъдат тяхната игра на театър пред целия свят. Именно така Франко си конструира цял собствен политически свят, където той е недосегаем и възвеличаван до своята смърт през 1975 година.

Никой обаче не може да надскочи собствените си интелектуални ограничения. Франко създаде нещо наречено "национал-католицизъм", а Бойко Борисов в последните няколко месеца се опитва да изгради политически модел, който можем да определим единствено като "банкянска неодиващина". Лидерът на ГЕРБ стана инженер на една особено юродива коалиция между РЗС и партията на Веселин Марешки, съюз около чието име още се спори. От друга страна, за да е сигурен, че ще изчисти дясното пространство за себе си лабораторно се работи за коалиция между СДС, Касим Дал и Христо Ковачки. Това е истинска манифактура на политически партии, чиято цел е да опорочат напълно всяка възможност за истинска политика.

Янев и Марешки са клонинги на Борисов. Той ги пуска като самоходни оръжия, които да му разчистват терена с безцелно вдигане на шум и интригантско миниране на обществото с компромати и истерия. Ето защо инженерните коалиции на Борисов не са за подценяване. Идеята зад тях е ясна - максимално разпиляване на вота, истеризация на общественото мнение, превръщането на реалната политика в клоунада. Дори и като политически инженер Борисов не може да избяга от своята кръчмарска натура. Заради това и коалициите му приличат на кръчмарски оркестър.

Политическата система, по начина по който Борисов се опитва да е конструира като кандидат-диктатор в аматьорска фаза, издава обаче е леко притеснение от неясното бъдеще. Кавър-версията на Франко у нас започна да зацикля и вероятно заради това клонингите му приличат на клоуни.

Само, където от тях никога никой не се е разсмял.

Мизерия

В България винаги се намира някой, който да се продаде за жълти стотинки и да защитава най-скандалните идеи на земята. Това е най-големият исторически проблем на страната, а не некадърността на политиците или хаоса на техните решения.

Тези дни стана ясно, че някаква неизвестна доскоро доцентка, заедно с двама нейни колеги е написала книга с тезата, че в България никога не е имало турско робство. Според тази книга вероятно в България Османската империя е била просто на едно гостуване. Което се е проточило малко по-дълго от обикновеното - пет века. Колко му е - някои гости са доста досадни.

Не е ясно как един историк може да се съгласи да отрича очевидните реалности. Най-вероятно тлъстите хонорари са в състояние радикално да променят оптиката на един човек. Но страстта по това себеотричане, саморазмазване и саморазобличаване е плашеща. България винаги се намира в състояние на исторически стрес, защото никога не е ясно кога ще се появи някой, който да заличава на едро историческите истини.

Така навремето изкараха българските фашисти ангели, загрижени за държавата. Опитаха се да изкарат светци цяла редица от чудовища, които биха смущавали съня на всяка държава. Сега логичното се случи напълно - вече отричат турското робство. Няма да е далеч деня, когато някой историк ще изрази съмнение изобщо в съществуването на българската държава и да каже, че Аспарух никога не го е имало. 

Цялата логика на мизерията на епохата го сочи.

Но с книгите не можеш да промениш историята. На някои много им се иска, но не става така. 

Те, всички, които знаят как да се продават добре, май ще го научат по трудния начин.

"Последен валс"

(постмодерен политически кавър)

Една от песните на прехода беше "Последен валс". С нея младото и мощно СДС тогава се опита да вземе идеологическа преднина пред левицата и да обяви своята победа, която трябваше да е вечна, историческа и непреходна.

Днес, когато виждаме последната епоха на сините, човек неусетно се сеша за онези величествени дни и съзнанието само ражда новата версия на песента. Аз се заех с неблагодарната задача да пресъздам наново политическите пориви.

"Последен валс"

Днес танцувам последния валс

да си вземем син сбогом, любима;

ще те помня до изборен час,

с теб танцувахме 20 години.

Синьо лъвче ти обеща

и нали беше млада, свенлива,

взе една командирска лъжа

и генералска ласка красива.

Последен валс...

Сбогом, любима...

Ти разцепи и атом дори

и загуби и смисъл и име.

Времето ти присвои,

но понеже, обаче, защото,

сини люспи покриха дори

парламентът на цяла Европа.

И разделите ти предвеща,

политическа рана след рана,

сто измени или сто и една,

политиката оргия стана.

Последен валс...

Сбогом, любима...

Ти разцепи и атом дори

и загуби и смисъл и име.

Да запием от мъка сега,

синята рокля се свлече.

Теменужката прецъфтя,

а лъвчето се самоопече.

И да кажем брутално сегаааа,

айде, махайте се вече!

Истинският демон на традиционната десница

(един текст в който са забъркани и проклятия срещу анализаторите-сноби, чието единствено излизане от София най-вероятно е било да отидат до някой скъпарски хотел на морето)

Свеждането на политиката единствено до технология, до изборно уравнение, до счетоводителски баланс, до тъмна форма на неясно желание е всичко онова, което предизвиква обществено отвращение и радикална погнуса от всякакъв вид обществено начинание. В България обаче има една нелепа анализаторска прослойка, която е пуснала медийни пипала и, която е в състояние да си представя политиката единствено като кръчмарска сметка - две кебапчета, гарнитура, ракия и салата, всичко 6,50 лв.

Това, разбира се, е съвсем нормално. Повечето от великите анализатори са костюмари с корпоративен жаргон, които не са излизали в близката декада от жълтите павета или, ако са го правили то е било да отлитнат до Лондон, Ню Йорк или Брюксел, за да си получат поредните чекове и поръчки. Съществуването на такъв анализаторски климат у нас води след себе си и големият проблем - никой не може да обясни правилно обществения живот, защото никой не познава обществото. Не можеш да говориш като сухар на четири уискика, с речник на модерно градско гей-списание и да искаш да бъдеш разбиран. Анализаторите по вестниците всъщност се изживяват като инженери на политическия процес, защото те никога не ориентират статиите си към хората, а към политиците. И по-голямата част от тези инженери за умопобъркано десни точно по начина по който тийнейджърките си въобразяват, че когато любимият им певец пее по телевизията, той пее лично за тях.

Тези дни попаднах на един типичен продукт на анализаторски сноб, автор, който толкова често е писал глупости, че отдавна е загубил броя на тъпотиите с които е напълнил света - Константин Вълков, чийто стил е уникална смесица от клишета, снобизъм, първобитен елитаризъм и цяла купчина измишльотини. При това се старая да не обиждам персонажа, той просто олицетворява явлението, което не изключва това, че от време на време може и да има попадения. Но статията му, наречена "СДС не може без ГЕРБ , но и двете партии не могат без ДСБ" е типичен пример за най-дребно интригантство, което трябва да мине за загрижен анализ за съдбата на десницата.

Задължително трябва да проследим мисловните му пируети на софийски сноб, защото те по уникален начин вербализират проблемите на средностастическия медиен анализатор, който никога не е излизал от София, освен да се разходи до някой луксозен хотел по морето.

Много е интересно, че огромна част от статия, която трябва да е посветена на съюз между ГЕРБ - СДС - ДСБ, всъщност е фиксирана върху БСП и опитът за анализ на протестът на левицата. Вълков определя този протест като провал. Не изключвам правото на мнение на всеки отделен индивид. Но в статията така и не ни е разказано провал в сравнение с какво е това. В сравнение с тристата души, които би събрало СДС? С 50-те души на ДСБ? С това, че ГЕРБ не са в състояние да направят собствен митинг?

Всеки има право да анализира идеални ситуации, проблемът е, че ние не живеем в идеален, а реален свят. Митингът на БСП не събра 20 хиляди души, колкото се опитваше да ги изкара позитанската аритметика, но пък аз лично не мога да се сетя друга партия, която е в състояние да изкара толкова много народ в студен есенен ден.

Дори и да приемем, че проявата е била провал, от статията става ясно, че провалът се описва, за да направи опит да напомпа идеологически мускули у десницата. Заради това Вълков се фиксира върху факта, че БСП не е развила никакви идеи на протеста си. И това, разбира се, го казва човек, който най-вероятно би присъствал на протест единствено, ако някой му намали добавките за черен хайвер от заплатата.

Критиката би била ясна и разбираема, ако в следващите пасажи, анализаторът не се опитваше да внуши, че СДС и ДСБ трябва да се откажат от идеите си и да приемат съюз с ГЕРБ. Защо? Защото това бил шансът на десния избирател да хване ръка на изборите през тази декада и да гласува поне веднъж за партия, която можела да спечели.

Къде точно са идеите тук? Това е като призив към девойка да илезе на Околовръстното, ако иска да има пари да си купи плазмен телевизор.

"Десният" анализатор веднага е готов да заплюе всякакви идеи само и само да подсигури здрав съюз ГЕРБ - СДС - ДСБ, защото му е платено да смята, че това ще сложи край на всякакви десни проблеми поне до изборите през 2013 година. Това обаче не е само интелектуален капан, това е опит за ядрен взрив с калпава бомба. Десницата в цяла Европа радикално се промени през последните 10 година, а в последните 4 още повече. Това е нещо до което Вълков, разбира се, не дозрял по никакъв начин, защото, за да дозрееш за нещо трябва поне един път да откажеш хонорар и готова теза за статия, която ти дават. Трите партии са несъвместими, най-малкото, защото изповядват съвършено различен подход към това, което политиката трябва да бъде. Всички се умираха да се упражняват едно време на тема Тройна коалиция, но съюз межзу ГЕРБ, СДС и ДСБ ще е нещо много по-лошо, защото ще унищожи окончателно всяка възможност за истинска консервативна десница у нас. Аз съм последния човек, който го е грижа за това пространство, но пък ми е трудно да гледам как платени анализатори се опитват да превърнат две партии в камикадзета, само, защото така им е заповядал премиера.

Всъщност депутатите от СДС и от ДСБ постъпиха по възможно най-добрия начин като бламираха "бонбончето", което трябваше да бъде мост за сделката - Петър Стоянов в Конституционния съд. Това щеше да бъде като сделка с дявола. Понеже днес основният проблем на десницата не е БСП, както си фантазира Вълков в резултат на което статията му е налудничава като стихотворение на шизофреник. Основният проблем на десницата се нарича ГЕРБ. ГЕРБ е изпитание с огън, почти самоубийствена мисия. Защото БСП може и да събере сили да победи ГЕРБ на избори, това времето ще го покаже. Но това няма да е достатъчно. Самата десница самичка трябва да открие сили да се справи с тази зараза, която ги е полазила като неприятен микроб. А да наричаш болестта спасение - това вече е висша форма харакири.

Ето защо ходещата медийна заплаха са анализаторите-вампири, готови да пишат глупости под път и над път. Българското дясно е хаотично, небрежно и снобско именно, защото основните му говорители приличат на хора, глътнали по три бастуна и говорещи така все едно извънземно е кацнало на планета с различна атмосфера.

Аз съм фен на двуполюсния модел. Всякакви други опити за инженерство родиха единствено странна фауна и абсолютни идиоти. Двуполюсният модел може да съществува с нормална левица и истинска десница, но едва, когато всяка една от тях успее да се пребори със своите собствени демони.

Демоните на левицата ще ги обсъдим в следваща статия. Обещавам.

Демонът на десницата обаче се нарича ГЕРБ.

Добре е да го знаят.

Россия, какую вы никогда не увидите в новостях...

Никога не съм си мислел, че текст, който съм написал отдавна (журналистиката е история, която тече със скоростта на светлината) ще може да ме зарадва толкова много след като го видя преведен. Но ето, че видях статията си "Русия, каквато никога няма да я видите в новините" преведена на руски и това ме зарадва толкова много, че подскачах от радост 10 минути и надавах весели крясъци за ужас на моите колежки.

Аз очевидно никога няма да стана богат. Нямам закваската на богат човек, а пък и не съм сигурен дали това няма да ме унищожи. Моята радост обаче са читателите. След 10 години упорито писане установих, че именно читателите са тези, които ме зареждат да пиша все повече и повече. Фактът, че някой иска да прочете текст от мен и до днес ме изпълва с тиха, но огромна радост и вълнение.

Заради това да видя текста си на руски, език, който обожавам, беше нещо като репортерска нирвана. Запознах се с колегата Бойко Първанов (който стана инициатор на този превод) в Москва, където той е коресподент на списанието "Бизнес-контакти" (където се появи и статията ми), едно от малкото български издания, които излизат на руски език. Още тогава му споделих, че аз съм ужасен от начина по който се представя Русия у нас - манипулативно, неистински, опорочено. Защото, когато човек види Русия с очите си разбира, че тази страна е толкова далече от медийното клише за себе си, че дори е леко шокиращо. И за това осъзнаване не са виновни единствено красивите рускини в чийто очи има топлина като опозиция на студеното време, а фактът, че отвъд идеологическите схеми виждаш една страна в просперитет, една страна с амбиция и цели, една страна в която думата "българин" навсякъде отваряше широко вратите.

Много е трудно след като си бил в Русия да не продължиш да сънуваш и да мечтаеш за тази страна. И ето аз се завърнах в нея, вярно като текст на руски език, но това е най-доброто завръщане, което можеш да постигнеш някога. Светът не само е малък, светът може да бъде хубав и добър, когато видиш, че думите ти стигат до тези, които са те хвърлили във възторг, очарование и покой.

Заради това си позволявам да пусна в блога си снимки от статията, която излезе на руски. Малко по-нататък ще пусна и целия текст на руски, но просто много държа да се похваля. Изключително ми е приятно да имам статия преведена на руски, не, защото съм написал нещо особено гениално, а, защото мога да гарантирам, че в тази статия нито веднъж не съм си изкривил съвестта. Написах това, което видях, това, което почувствах, това, което ме развълнува, това, което ми дойде наум. Винаги съм смятал, че точно това трябва да бъде и истинската журналистика. Нека тези, които постоянно громят Русия и пишат лъжи за нея, ако им стиска, да се опитат да кажат и същото за себе си.

История на БКП: 681-2012 година (по Бойко Борисов)

"Вследствие 100-годишното управление на социалистите в България, на комунистическата партия, България е с най-ниския брутен вътрешен продукт в Европа."

Това научно откритие на премиера Бойко Борисов напълно промени закостенялото разбиране за истина в досадната история. История е това, което казва властта, а не това, което се е случило наистина. Щом Борисов твърди, че комунистите са виновни за всичко и са управлявали 100 години, значи всички професори по история могат да накъсат дисертациите си и да се оттеглят в пенсия и много алкохол.

Ако приемем, че днес сме 2012 година (комунистите може да са подменили календара, за да държат човечеството в планетарна тъмнина за времето), значи гадните комуняги управляват от 1912 година. Очевидно комунистите са дошли на власт още в онова далечно време, когато България води Балканската война. Сега вече става ясно защо страната нe спечели битката при Чаталджа - комунистите в своя типичен стил са се размекнали, оставили са страната без еврофондове и военна реформа и врагът е надделял.

Разбира се, теорията на Борисов прави много трудна за обяснение датата 9 септември 1944 година. Доскоро ни учиха, че комунистите всъщност тогава идват на власт, ама очевидно това е било някакъв театър, политическа конспирация, както само наглите комуняги могат да я правят.

Бойко Борисов разкри неподражаеми дълбини за политическо мрънкане в тъмнината на историята. Тя наистина е важна като наука, но, оказа се, че може да бъде страхотен инструмент за оправдание на собствената ти некадърност. Защото няма да се учудя, ако се окаже, че комунистите управляват тази страна от самото й начало, което днес пречи на усилията на кабинета да превърне всяка евро в некачествен асфалт.

Само го вижте този хан Аспарух - веднага си личи, че е бил долен комунист. Идва тук и експроприира частната собственост на една империя. Истински ленинист. Още тогава е бил положен саботажът на днешната прогресивна власт - този долен комунист Аспарух толкова ли не можа да разположи България някъде на друг климат, на някой тропически остров, с готови магистрали и развити региони. Не, не и не. Пропаднал комунист Аспарух забива държавата в кьошето на Европа и дори не оставя фискален резерв за управлението на ГЕРБ. Този факт е толкова скандален, че е чудно как ОЛАФ все още не разследва това тъмно деяние.

Няколко века след Аспарух друг маниакален комунист Симеон изхарчва цялото злато на страната, за да гради Златен век - неговия личен Цанков камък, пилеене на средства за тъпотии вместо да създаде пет-шест клъстера и да остави на Дянков пари в хазната, за да има повече бонуси за днешните управляващи. Този нагъл комуняга нахлува към южните ни съседи, без да си дава сметка, че един там ще има криза, и обсажда Константинопол, рискувайки Ангела Меркел да напише протестна декларация. Комунистът Симеон обаче така и не успява да влезе в Константинопол и също не оставя фискален резерв, за да е сигурен, че ще прецака управлението на ГЕРБ.

А какво да кажем за Калоян, който като типичен коминтерновец и комунист отказва да признае властта на Европейския съюз и скандално арестува неговите пратеници в нашите земи. С това си действие този презрян комунист нарушава крехкият еврооптимизъм на българите и подкопава усилията на кабинета на ГЕРБ да утвърди европейското лице на България. Но комунистите не спират да вредят. Друга комунистическа издънка Иван-Асен II също прецаква минира днешните усилия на властта на Бойко Борисов с това, че разбива проевропейските сили при Клокотница вместо да приеме всичките им условия и да се похвали с финансова стабилност, успехи и ниските заплати на българите.

Как да управлява човек в държава така разядена от комунистите?

Историческият урок, който ни дава премиерът днес е епохален. Историята очевидно няма никакво значение, защото в един управленски ум тя се е смесила като високоалкохолен коктейл, с градусите на токсичен отпадък. Борисов управлява толкова добре, колкото знае и историята. България прилича на самолет, чийто пилот се е натряскал така жестоко, че обвинява предишните пилоти, че не са му оставили достатъчно пиене, за да се отреже напълно. В такъв самолет историята няма никакво значение.

Та нали тя и без това е изцяло комунистическа.

Проклятието на лузъра

В рамките на един ден и Израел, и Хамас обявиха победа в поредната битка около ивицата Газа. Само преди няколко десетки години войните завършваха съвсем ясно - имаше победители и победени. Победителите отваряха шампанско и танцуваха по улиците, а победените подписваха капитулация и отиваха на съд или пък в новото преходно правителство в съответната страна. Сега обаче живеем в свят в който всички искат да са победители и декларират победа при всяка възможност.

Никой не иска да бъде лузър.

Очевидно е, че живеем във век в който дори и най-елементарните истини са трудно доказуеми. Вече няма установени правила, няма всеобщ морал, няма ясни граници, няма победени. Всички искат почетно място на стълбичката на победителя.

По дяволите, дори войните завършват с двама победители. Защото епохата се тресе в яка фобия от лузърството.

Навремето, в безгрижните дни на света, когато нещата бяха ясни и манията за победа започваше да се оформя като върховен принцип, имаше опозиционни гласове. Като тийнейджър изчетох великата новела на Алън Силитоу "Самотният бегач на дълги разстояния" само, за да разбера, че англичанинът защитаваше велика теза - в общество в които всички искат да са победители трябва да знаеш кога да загубиш. Защото, ако победиш ставаш като всички останали, приемаш принципите им, превръщаш се в част от системата, матрицата те поглъща и те изплюва унифициран, прилежен и лъскав.

Беше много яко да четеш за това, че лузър звучи гордо.

После във времената, когато успехът стана всичко, а победата задължително качества, ако искаш костюмарите да те признаят, гледах един стар български филм - "Царска пиеса" от 1982 година на режисьора Иван Ничев и по сценарий на Владо Даверов. Там, вероятно като ехо на епохата на късния социализъм също се прокрадваше репликата: "Аз не съм победител", изведена като кредо на обикновените хора, които не искат да се срамуват от живота си.

Но 1982 година днес изглежда като нещо от епохата на динозаврите, смешно, странно и нереално.

Днес на практика не можеш да срещнеш лузър, който да си признае, че е такъв.

Всъщност думата looser дойде от далечна Америка с вятъра на промяната. Тя не означава просто загубил. Тя обобщава философски абсолютна черна дупка - загубеняк, хабене на биологичен материал, човек без амбиции. Това е като интелектуална присъда в годините в които най-ценното, което човек може да докаже за себе си са снимки в жълтата преса.

Днес е страшно подтискащо да кажеш, че си обикновен човек. Че искаш или не, са те направили лузър по рождение. Че вселената е достатъчно несправедлива, за да не допусне всички да опитат от бляскавия живот на победителите. Тук се крие огромният езиков терор, който ни бе наложен.

Трябва да казваш, че си победител, за да можеш никога да не се осъзнаеш класово.

Трябва да казваш, че си победител, за да не можеш никога да заявиш социален интерес.

Трябва да казваш, че си победител, за да не може никога да ти хрумне мисълта за промяна.

Заради това самотната фигура на лузъра бе сатанизирана, медийно оплюта и филмово осквернена.

А лузърите, братче, са си сила. Ако поне за един момент всички се върнат към утопичното литературно състояние да не искат на всяка цена да бъдат първи, рано или късно ще осъзнаят, че са ги вкарали в схема. Хубаво е да си номер едно, но нима това означава, че трябва да разстреляме всички останали?

Всички казват - трябва да даваме път на инициативните. Окей. Ама с останалите какво да правим? Щом не са инициативни и богати, щом са лузъри, това означава ли, че трябва да ги затворим в лагер? Като говорите за бляскавите единици, защо не споменавате и за милиардите други? Хората са интересни във всяко свое състояние, а победителите общо-взето са най-скучни и досадни от цялата подборка.

Да си лузър може и да звучи гордо в свят в който победителите винаги се държат като говеда. Лузър е състояние на благословия. Но и възможност за проклятие. Защото всички са лузъри, ами никой не иска да си признае.

 

И заради това не мога да спра да се кикотя, когато видя как всички се обявяват за победители с налудничав блясък в очите. Никога няма да спре да ми е смешно. Това е като глобален ситком с предсказуем сюжет. Победителите се надпреварват кой е по-победител.

А това винаги означава само едно - проклятието на лузърите ги и стигнало...

Себевъзприемането като лудост

Оказа се, че и гей-общността не е подмината от торнадото на екзистенциалните проблеми. В информационния поток тези дни се появи новината, че ЛГБТ-активистите настояват за улеснена процедура за смяната на пола по документи. Аргументът за това отново е европейски - в ЕС всеки се определял полово по документи спрямо собственото си полово себевъзприемане, а не по физиологичните си белези.

Фразата "полово себевъзприемане" е изключителна изящна. Значи, ако един мъж се "себевъзприема" като жена, то към него трябва да се обръщаме с "госпожо". Подобна трансформация на  обществените отношения освен абсолютен хаос в социалния етикет, вероятно ще доведе и до миниреволюция в биологията, която толкова консервативно твърди, че мъжете са си мъже, а жените жени.

От всички неща в човешката еволюция в последните 30 века най-малко се е променила физиологията. Тя е константна и упорито не иска да се променя. Ние можем да извъртим езика до неговата абсолютна пълна противоположност, но това не отменя биологичните факти.

В Англия наскоро, за да избегнат неравнопоставеностите се отказаха от термините "татко" и "майка" и ги замениха с "родител 1" и родител 2". Езикът бърза пред нас, еволюира и вероятно заради това е възможно да говорим за "полово себевъзприемане", въпреки, че от 15 километра е ясно, че човек в тяло с шкембе, брада и мускули, трудно ще може да бъде възприеман за госпожа. Колкото и документа да си извади за обратното.

Съвременният свят има много дефекти, но не можете да искате хората с магическа пръчица да се събудят и изведнъж да могат да схващат разликата между интерсексуалност, метросексуалност, трансексуалност. Обаче интелектуалният капан е щракнал. Тези, които искат да бъдат уважавани само заради своето различие, никога не зачитат хората, които все още се губят из неясните фрази на странния унифициран новговор на политическите коректности.

Това вече не е въпрос на полово себевъзприемане. 

А проблем на света, който окончателно е решил да се намира на един милиметър от пълната лудост.

Eдна нощ на света

Навремето Дзига Вертов мечтаеше да снима филм за един ден на света. Той е развихрен левичарски модернист - неговата фантазия не признаваше граници и чертаеше картината на това как филмът почва с изгрева на слънцето в Токио, после с работниците по индийските пристанища, как фабриките в Европа се будят, със звъна на сирени в Северна Америка - целият свят за един ден. Това е наистина е радикална утопия - през фигурите на работниците (класата, която трябва да щурмува хоризонтите), Вертов искаше да опише онова бъдеще, което тази планета очаква - бляскаво, прогресивно, революционно, утопично и ставащо идеално за филм.

Една вечер обаче докато се прибирах към меланхолично-богословското Подуяне, където звездите капят в студената есен като малки комети и прелитат световните самолети, се замислих дали пък не може да се снима точно обратен на Вертов филм - "Една нощ на света". Сега епохата е мрачна, унила, от нея изчезнаха светлите настроения, а политолозите с камшици обявиха, че не бива да се надяваме на радостно бъдеще. Нощта е новият символ. Тя бележи не само залезът на цивилизацията, а и тихата меланхолия на геополитическия хаос. Нощта е спасение от проблемите, защото ги отлага с няколко часа.

А бягството за няколко часа от нещо е най-добрият възможен вариант, който 21 век може да предложи на световния електорат.

Нощ.

Фабриките, където ги има затварят врати. Кръчмите блясват и се напълват с народ. В Източна Европа народът пие по всеки повод, а краят на деня е най-красивият повод от всички. Пролетариатът навдига чашите, за да може още за кратко да не мисли за своето положение.

Светват уличните лампи в Западна Европа. Проститутките излизат по улиците. Попзвездите тръгват към дискотеките. По булевардите колите намаляват, а дори и политиците отиват или на благотворителни коктейли с пиячка, или просто да подремнат в световната нощ.

Революционерите в арабския свят напускат площадите и отиват да сънуват различни сънища за света. Камилите в пустинята прилягат на пясъка, а дори и в Дарфур насилието спира.

В Северна Америка борсите затварят, индексът "Дау Джоунс" се оттегля във ваканция, брокерите си пият хапчетата за сън или смъркат кокаин, стриптизьорките тръгват по адреси, в Холивуд започват бляскавите партита, а нелегалните емигранти в тихата световна нощ се опитват да измамят граничната полиция, защото и те искат част от мечтите.

Фермерите, които берат кока в Южна Америка се прибират при семействата си, бунтовниците свиват за малко червените знамена, вълните на океаните се огряват от вълнуваща и знаменита луна, над Андите кондорите притихват, а дори и призракът на древните маи престава да вълнува някого.

Изгрява луната и в Делхи, за да освети гърбовете на преживящите свещени крави, сиянието се вижда чак до Пекин, където китайците се готвят за купон и сън и спират войната си за островите с Япония. Японците отчитат още един ден в който не ги е посетила Годзила и тръгват да вършат нещата, които вършат, когато трябва да си почиват.

Световната нощ се разхожда по булевардите.

В София тръгват колите за разчистване на контейнерите за боклук или на камионите с които се мият нощните есенни улици. Една цяла част от тази столица никога не заспива. София си има нощни стражи, цяла вечерна обществена инфраструктура, която бди да си свърши работата или да вземе подкуп. Лампите примигват леко, трагично и поетично. Ченгетата хъркат в колите си. Денонощните магазинчета за цигари чакат заблудени и пияни клиенти. Светът е потънал в нощта, избягал е от себе си и нищо повече не му трябва.

След няколко часа отново ще дойде денят.

Слънцето ще се покаже.

Това е почти 99 процента сигурно.

Но всяка нощ има 1 процент шанс тази нощ да е последната нощ на Земята изобщо. Точно това иска да ни подскаже постоянстващия мрак, това искат да ни намекнат звездите, това ни казват ветровете, които са минали през всяка нощ по планетата.

Всяка нощ е репетиция за апокалипсис.

Меланхоличен апокалипсис.

И, когато слънцето изгрее това е чудо на чудесата. Дори и когато пролетариатът го мрази, защото трябва да ходи на работа. Слънцето се е появило отново. Това е бил мощният резервоар на възторг на Дзига Вертов. На човек не му трябва нищо друго за нова промяна освен да се наслади на сутрешното слънце. Вдишваш с пълни гърди след световната нощ.

И започваш да си мислиш за революция...

Красивият сън под звездите

Доколкото си спомням (вече съм на възраст на която съм осъзнал, че човек не бива да помни нищо друго, освен телефонните номера на жените, които го интересуват) един от основните проблеми на философията винаги е бил въпросът за случайността на човешкото битие. Тоест философите от всяка една епоха до интелектуален махмурлук са се питали дали хората съществуват, защото така Бог е осъществил себе си или ние като същества сме просто страничен продукт на могъществото.

Това, разбира се, е въпрос клопка. Защото се предполага да сме твърде дребни, за да можем да схванем някаква частичка от Големия план за нас. Което си е коварно отвсякъде. Не е честно да дадеш на човек въображение като за 900 галактики и да го заточиш на една-единствена планета, сбутана в покрайнините на основните звездни магистрали.

А може би, замислих се тези дни аз, въображението е единствената възможна свръхсила в света в който обитаваме. Въображението е по-силно от смъртта дори, защото и до днес се забавляваме с мислите на хора, които отдавна не са сред нас. Може би, продължих с мислите аз, човечеството оцелява именно със своето въображение, което е издигнало в ранг на непоклатима културна ирония. Може би, потретих аз, това ще е нашият принос сред звездите – че ние можем да мечтаем и да се смеем, а не е изключено понякога и да правим двете едновременно.

Това ме успокои глобално за моето фейсбук-битие. Човешкият живот е кратък като сън и протича под толкова ярки звезди, че е велика грешка да ги гледаш и никога, ама никога да не се разсмееш – знак към Голямото божество, че наистина си схванал вицът, който ти е разказал.

Доклад на СЗО сочел, че 50 000 души умират годишно от секс, и разбира се, о, коварна вселено, повечето от тях са мъже. Тези покойници предавали богу дух предимно от инфаркти и то най-вече при любовниците си. Изводите са два: очевидно съпругите са полезни за здравето - те не изморяват и убиват мъжете си. И две: по-добре е да умреш от инфаркт при любовница, отколкото по какъвто й да е друг начин. Умирането в ръцете на млада дама е единственият начин някой да завиди за твоята смърт...:)))))

------------------------------------------------------

Петър Стоянов - конституционен съдия! Хахахахахахха! Откога бракоразводните адвокати разбират от конституция? :))))) По същата логика можем да се опитаме да направим порноактриса отговорник за морала :)))

-------------------------------------------------------

През прозореца сега имам уникална гледка: виждам едно от кубетата на "Александър Невски", което нагло намеква на вселената, че дори в сива есен нещо може да блести, виждам невероятно количество стари софийски сгради, които са така изядени от времето, че все едно Фидосова ги е ръфала в пристъп на глад и какво да ви кажа контрастът - покриви, кубета, сиво небе събужда поета в душата на човек. Всъщност вероятно събужда поета у другите - у мен всичко това поражда единствено желание да си купя шезлонг и с часове да съзерцавам тази гледка, забравил за всичко останало в света...:))))))

---------------------------------------------------------

"Има епохи и места, в които да си никой е по-почтено, отколкото да си някой". Карлос Руис Сафон "Затворникът на рая". Вълшебен роман, великолепен автор, прелестна книга. :)))

----------------------------------------------------------

Оффф, пуснах си телевизора (доста време не го бях правил) и веднага изпаднах в опозиция на мейнстрийм журналистиката. Можеш ли да разпитваш новата мис "Плеймейт" дали не е някаква кавър-версия на Черната Златка? Кой, мамка му, реши, че плеймейтките трябва да бъдат разпитвани с високоинтелектуални въпроси и тестове за интелигентост? Все пак новата миска е станала такава като си е сваляла сутиена на публично място. Вместо въпроси за Кант, Хегел, квантовата физика и астрономически пъзели, може би беше по-журналистическо да я накарате пак да си свали сутиена. Така де - едва ли 0,4% от аудиторията се интересува от нещо различно...:))))))

------------------------------------------------------------

Няма по-добър начин за сутрешно разсънване в неделя от четенето на скришния фолклор по земите граовски, където ракията е люта, а псувните разтърсват мирозданието. Забавлявайки се с книга посветена на темата, старият репортер обаче видя колко много са се променили еротичните предпочитания на пролетариата през годините. В Пернишко в края на 19 век народът с рими е обрисувал секс-идеала си:

Най-обичам Вела, мамо,

най-обичам Вела,

оти е дебела, мамо,

оти е дебела.

Я я фанем за баджако -

она вика оти?;

я ю кажем, че те ебем,

она се кикоти.

Две неща правят впечатление в това стихче. Пълното отхвърляне на културата на анорексията, защото очевидно народът обича здравите основи и смущаващия факт, че лирическият герой изповядва сексуални предпочитания пред митологизираният образ на майката. Първото е за адмирации, а второто вероятно намеква, че младежът така и май не е успял да накара тази дебела Вела да спре да се кикоти и да свършат работата. С други думи - стихчето вероятно е тъжна балада....:))))))))

------------------------------------------------

Крещях "уууу" щом чух Цветан Цветанов, виках "Оставка" щом споменаха Бойко Борисов, а най-накрая, уверявам ви, изпях "Интернационала" с пълно гърло и революционни мисли...:)))) Нямам представа какво е да си фен на десницата (никога няма да имам представа), но да си социалист това трябва да означава, че на митинга се чувстваш все едно си си у дома. Аз се чувствах така. Заради това може и да съм псувал премиера. Нещо повече - може и да съм го псувал по начин, който би накарал млада монахиня да се изчерви. Но пък пях след това. А който пее зло не мисли :)))))))

-------------------------------------------------

Облаците над София сивеят като облаци от тийнейджърско любовно и нещастно стихотворение. Небето, забелязал съм, обича литературните пози, особено, когато трябва да призовава за безкраен съботно-неделен мързел...:))))) А понякога успешно успява да прилича на небе от кинофилм, което намеква, че някоя от висшите сили иска да бъде кинозвезда със сигурност....Офф, изморително е да виждаш света постоянно в метафори. Заради това отивам на протест - имам нужда спешно да върна чувството си реалност. А нищо не помага за това повече от дълго викане срещу властта. Особено срещу тази власт. :))))))

----------------------------------------------------

С пускането на свобода на хърватските генерали Анте Готовина и Младен Маркач трибуналът в Хага наистина доказа, че е юридически театър за хвърляне на прах в очите. Анте Готовина е абсолютен усташ, маниак, който е виновен за прогонването на хиляди хора от домовете им, ксенофоб с психопатична нагласа, който обаче получи индулгенция за невинност. Във войната в бившя Югославия, вече е ясно, нямаше добри и лоши. Всички бяха еднакво зли, нахъсани и порочни. Защо обаче опрадават едните? В Дубровник преди две години видях мощно агитационно табло срещу сърбите и черногорците, които според хърватите искали да унищожат тяхната перла. В Сърбия пък и до днес са убедени, че хърватите са коварни копелета. Европа се провали в разбирането на проблемите на Балканите, а светът напълно се издъни. Както и да е. Тъпо е да оправдават един усташ. Това е.

-----------------------------------------------------

Гледах едно кратко филмче за Марина Абрамович (с тази фамилия лесно може да бъде заподозряна в легална връзка с руски олигарх, но всъщност говорим за една от най-големите майсторки на пърформансите изобщо). И се замислих за нещо. Не знам по какъв начин арт-пърформансът може да мине за изкуство. То кратка провокация, обречена на бърза смърт. В момента в който се смени контекста, пърформансът умира. Ако един ден танцьорките от Фоли Бержер дойдат на власт, Пуси Райът вероятно ще бъдат разглеждани като класицизъм. С други думи - изплаших се. Изкуството едно време се стремеше да постигне вечност. А пърформансът сякаш иска неумолимо да ни каже, че ще умрем, заради това изобщо не е важно какво правиш, важното е да си шумен, скандален и необичаен...:)))) Оф, новата епоха прилича на сандвич - в мига в който я изконсумираш, трябва да си търсиш нещо ново. Простете за тези мисли. Ама нямаше къде другаде да ги споделя.:)))

-----------------------------------------------------------

Контрастът САЩ и Русия. Разследване показва, че любовницата на бившият шеф на ЦРУ Дейвид Петреъс разполагала с доста секретни документи до които иначе едва ли би имала достъп. Хахахаха, аматьори. Само преди няколко седмици руския министър на отбраната Анатолий Сердюков бе принуден да се оттегли и пак заради любовница. Любовницата на военния министър обаче се оказа притежателка на бижута за 775 000 евро, 13-стаен апартамент в Москва, както и на още доста кинти. Кви секретни документи, кви пет лева? :)))))) Кажете ми сега коя страна е по-богата, ако съдим по тези факти? :))))

----------------------------------------------------------

Плиййййз, дайте да не героизираме президентчето. Съвестта го заболяла и не останал на клетвата на Марковска, ама остана на клетвата на Анастас Анастасов, нали? Каква е разликата между Марковска и Анастасов - абсолютно никаква. Дори не съм убеден дали именно той не е истинския контролен чип на ГЕРБ, който бе имплантиран в тази висша институция. Марковска е нагла кариеристка, ама да не би другите - Борис Велчев и герберския милиционер да не са такива? Ако Плевнелиев наистина беше герой изобщо нямаше да отиде на тази клетва. Ама нали трябва отново да ни представят спектакъла: доброто ченге (Ел Президенте, а ще се окаже, че Борисов твърдо подкрепя действията му) и лошото ченге (целият народ, дето не си мълчи, ами е зяпнал воайорски как ГЕРБ се опитва да си спретне оргия с цялата съдебна власт)...:))))

---------------------------------------------------

Премиер - егонцентрична тв стар с нарцисоидни отклонения, вътрешен министър - старшинка със склонност към езиково изнасилване, финансов министър - психопат с перверзни финансови наклонности, културен министър - насосан скулптор с мисъл, оплетена като платното на абстрактен експресионист, конституционен съдия - инфантилен полицай, друг конституционен съдия - абсолютна психопатка...Ако човек се замисли ние не живеем точно в държава. Живеем в учебник по психиатрия :))))) Оф, дано поне в този учебник да има специална глава за нимфоманките :))))

-------------------------------------------------------

В събота от 12 часа аз отивам на площад "Александър Невски". Съжалявам обаче. Аз не искам да сложа точка на управлението на ГЕРБ. Желанието ми по-скоро е да прасна един шут в слабините на управлението :)))))) Точката те сами ще си я сложат, ако съм достатъчно точен :))))

---------------------------------------------------------

Таксиджията, който ме откара в Подуяне искрено вярваше в края на света. Пичът ми каза, че след като маите са го казали трябва да им вярваме, защото копелетата от древността не са били като нас шантави и прости, ами са били стабилни и не са дрънкали глупости. "Щом са казали, че светът свършва, значи може и да свърши", каза бакшишът и добави: "Като свършва света защо трябва да ти пука за кинти, жилища, курви и пиячка. Всичко е преходно". Слушах го и кимах. Най-накрая, вече в богословското Подуяне обаче, пичът така ми беше завишил сметката, че изведнъж схванах - светът няма да свърши. Ако наистина вървеше към край, най-големият проповедник на Свършека сред бакшишите нямаше да ме одруса така. Ето как икономиката ми доказа, че маите са грешили...:)))))))))

-------------------------------------------------------

Старият репортер направи непростима литературна грешка - потъна отново в трилогията на Карлос Руис Сафон (състояща се от романите "Сянката на вятъра", "Играта на Ангела" и "Затворникът на Рая") и така прецака усещането си за реалност. Никога няма да разбера защо човечеството толкова много вика срещу дрогата. От дрогата, май френдс, макар и тежко можеш да се отървеш. Но, когато литературата те сграбчи, коварните й пипала могат да направят ноемврийската София нереална като сън на тийнейджър за негова съученичка, а литературната Барселона така реална, че все едно след малко ще се качиш на трамвай, който ще те разведе, за да разгледаш какъв е бил този град по времето на Франко...:))))) Ако проговоря и на испански, значи диктатурата на литературата окончателно е успяла в своята революция :)))

--------------------------------------------------------

Ще повярвам на новите технологии едва, когато започна да сънувам в 3D :)))))))) Гонят ме някакви философски прозрения и се чудя как така бирата не иска да ги прогони както винаги прави :)))

--------------------------------------------------------

Кратък преглед на международните новини:

Проучване показвало, че 45% от британците слагали презервативи, които не били техния размер. Нима има нещо лошо? Хей, хората трябва да имат амбиции.

Франция пък призовала Либия да възстанови държавността си. Кефят ме тези пичове! Унищожиха държавността на Либия, сега я искат обратно. Култово!

Любовната драма в ЦРУ се затяга. Оказа се, че любовницата на Петреъс май е чукала и друг генерал. Ето това се казва любов към униформите, май френдс! :)))))))))

-------------------------------------------------------------

Попаднах на статията на една развихрена виртуална фашистка на име Даниела Горчева. Тази дама е праснала една статия в Дойче Веле с психопатичното заглавие "Българският антисемитизъм е план на ДС". Вътре открих прелестни твърдения. Значи по времето на Борис, разбираш ли, България имала антиеврейско законодателство, но не и антисемитизъм. Колко вълнуващо? Значи властта е карала евреите да носят звезди от любов, а не от омраза. И вероятно от любов им е правила отделни квартали...Еко беше прав. Фашизмът днес приема различни форми. Едната от тях със сигурност прилича на авторка-вещица, която може да напише такова твърдение...

------------------------------------------------------------

Днес светът е решил да ме ядосва политически. Чета някаква идея на Сидеров Кърджали да бъдел прекръстен на Деловград. Абе къде блее здравната министърка - не вижда ли, че лудите не само се разхождат по улиците, ами и влизат в парламента. Какво му пречи името Кърджали? Кърджали е невероятен, свеж, прекрасен и вълнуващ град. Само, който не го е посещавал не е знае за южния характер на неговите жители, за топлите погледи на кърджалийки, за прелестното усещане, че ако това не Рая, то поне е място, което се намира на 2 километра от Рая. Така че - на маниаци им е забранено да се бъзикат с Кърджали. По тази тема и джихад съм готов да водя :)))

----------------------------------------------------------

Моето обръщение към БСП

Уважаеми другарки и другари, ще ви бъда изключително благодарен, ако ми спестите всякакви видове църковна информация и апели от типа, че "без православие няма България". В името на бюста на Памела Андерсън, направете го не заради мен, а заради уважение към здравия атеистичен корен на нашата партия, който винаги е знаел, че делим еднакъв електорат с християните. Не ме разбирайте погрешно - всеки има право на религиозни убеждения и на еротични предпочитания, ама ми се струва странно един комунист да твърди, че е християнин. Само да ви обясня разликата. Онези (християните) чакат Голямото Туристическо Бюро да им осигури ол-инклузив в Рая на небето. Ние (комунистите) искаме да смъкнем Рая на земята. Разликата е между небето и земята. Да го кажа така - едните приличат на тийнейджър, който се надява плейметката от плаката в стаята му да го посети по някакъв мистичен начин, а другите на тийнейджър, който е наел частни детективи да му открият плейметката, да му намерят адреса, телефона и каква е любимата й марка сутиени :))))))))))))))

-----------------------------------------------------------

Изпиратствах си един филм - "Животът след хората" на Хистори ченъл. В него се показва какво ще стане със Земята, ако хората вече ги няма. Светлините ще изчезнат, сградите ще рухнат, магистралите ще се напукат, язовирите ще прелеят, всичко ще се обвие с трева...:))))) Хей, от този филм разбрах, че светът без хората ще е като едно безкрайно управление на Бойко Борисов :))))))))))))))