Телевизионните отражения на политическата лудост

Тъжно е, но телевизията вече е най-съществената част от политиката. Без нея модерната политика не е само е невъзможна, тя е немислима. Телевизията е много мощен демократичен инструмент, който прави масите съпричастни към каузи. Проблемът е, че ако този инструмент се ползва в дози, които биха уплашили дори закален наркоман, може да се превърне в нещо като ядрен реактор, излязъл от контрол.

И понеже живеем в епохата на постоянните образи, днес нито една обществена дейност не може да съществува без тази телевизионна наркоза, която се превръща в основен измерител на обществено влияние и значимост. Не напразно основната битка за вота се измести от урните към това кой има право и срещу какви средства да присъства на екрана. Това е модерната логистика на изборната война.

А днес вече е невъзможно да си представим предизбора кампания без клипове и визуална пропаганда. Сега единствено в някоя черно-бяла меланхолия можем да си спомним първите години на прехода, когато по телевизията шестваха цяла сюрия от статични политически образи, които не правеха филмчета, а ползваха цялото си време да говорят, да размахват размахват ръце, да се пенят в своите позабравени и прокълнати вече каузи. Днес живеем в естетиката на МТВ, а тя изисква клипове и остра визия. Очевидно партиите се отказаха да атакуват съзнанието на избирателите и решиха да навлязат в остра битка за колективното подсъзнание с надеждата, че някой от хилядите образи ще улучи целта като сперматозоид яйцеклетка и ще оплоди изборите с много бюлетини и първото място.

Изборите на 12 май обаче ще бъдат нетрадиционни, понеже идват след голяма политически криза, която поразклати и разтърси политическото пространство. Заради това днес ни е трудно да анализираме програми и идеи, защото всички партии говорят това, което си мислят, че хората искат да чуят. На този терен е трудно да доловин не само различията, но и стратегиите, особено след като и ГЕРБ заговориха като опозиционна партия. Очевидно е, че на този вот те ще се опитат политически да легализират своята шизофрения като твърдят, че досега не са управлявали те. И заради това предизборно си струва да анализираме единствено първите клипове на партиите, защото там по неводомия подсъзнателен начин са залегнали всички пролеми и надежди на политическите формации.

1. СДС  - ясна дивотия

Започвам със СДС, защото тъкмо, когато се гневях на телевизионната вселена, че тази година няма ясна откроена идиотщина сред клиповете, богът на медиите ме възнагради жестоко. Изгледах клипа на СДС със слогана "Ясно дясно" и дори в първия момент не можах да повярвам какво съм гледал. Първоначално си помислих, че гледам някоя сатирична пародия на клип на СДС, сътворена от комедийно шоу, но, уви, реалността се оказа по-сатирична и от чистото шоу.

Клипът на СДС е толкова комплексарски, че има по-скоро отрицателен ефект. Да не говорим, че единственият от клиповете на по-голевите партии, който говори конкретно с имена на противници. А това издава повече страх, отколкото заявка за някаква политическа конкуренция.

Сюжетът на клипа обаче е размазващ. Младият татко иска да купи сладолед на детето си. И тогава гласът зад кадър обявява, че БСП му предлага "да купи още два сладоледа" и като призраци се появяват един партизанин и един циганин. Ето точно тук спрях да гледам и ми идваше да строша екрана на компютъра си. Ако пародията с партизанина е глупава, но все пак обяснима, заигриването с антиромската реторика (тоест - социална политика означава да хрантутим циганите) е не само расистка изцепка, но е напълно налудничав ход. Ако СДС са дотам изтощени електорално, че искат да стъпят на този терен, трябва да си дават ясна сметка, че на него има много по-изпечени и силни играчи именно по тази тънка расистка струна. Подобен тип антиромско послание е още по-отвратително, защото идва от партията, която се самообяви за емблема на демокрацията, а всъщност, оказа се, се е удавила в своя собствен мрак и фиксации.

Появата на името на Костов в клипа също издава драматична слабост. Битката с твоите собствени демони не трябва да се води по време на предизборна кампания. Нещо повече - СДС дори не може да бъде различена като ясна опозиционна сила, защото така сериозно заиграваше с ГЕРБ, че след тяхното упрвление остатъците от синята партия май са по-гневни на БСП, Костов и Кунева, отколкото на Бойко Борисов.

Посланието "Ясно дясно" пък трябва да получи приз и да влезе в топ 5 на най-добрите лозунги измисляни някога в психиатрична клиника.

А това, което винаги ме е било странно в клиповете на минаващите за десни партии е това, че е хубаво, че предлагат на хората да си купуват само един сладодед, ама никога, мамка им, не обясняват откъде изобщо ще дойдат суровините за този сладолед, ако държавата наистина се оттегли напълно в историческия мрак. Изобщо метафората за сладоледа е шантава, когато се отнася за една партия, която се стопи като "Ескимо" в драматичната жега на прехода.

Заради това възприемам този клип като некролог на СДС и на синьото лъвче.

2. "Атака" - лудостта на боксьора

Както ви казах - тъкмо се оплаквах на света, че няма налудничави клипове и изумително видях политическото сътворение на "Атака". Клип без сюжет, напомнящ на някакъв опит на надрусания Анди Уорхол да снима документално кино за бокса. Картината ни показва Волен Сидеров, който се боксира с някакъв човек. Ееееех, историята колко много обича да се повтаря като фарс. Волен може да предложи като продукт единствено себе си. Само, че какъв продукт е това. "Атака" е преминала през толкова много състояния, че вече никой не си спомня нейното начало. Тази физическа патетика, която лъха от клипа е самодоволна и нагла. Какво ли се опитва да ни покаже лидерът на "Атака", че още го бива да громи майкопродавниците? Че така ще раздава крошета на циганите?

Клипът е смешен и плашещ. Плашещ, защото издава определени политически намерения. "Атака" винаги е била от най-многословните партии. Но сега щом са се лишили от думите значи вече предвкусват някакъв свой звезден час.

Това трябва да ни плаши.

3. ГЕРБ - завръщане в миналото

ГЕРБ са извадили един монументален, тежък, тътнещ, набиващ канчетата клип. Глас зад кадър с патетика достойна за 13-ия конгрес на БСП обявява, че те се учели от историята, вече били по-мъдри.

ГЕРБ обаче е толкова персонализирана партия, че изобщо не става ясно откъде се е появило това множествено число. Особено като си има предвид, че две-трети от времето е посветено на Бойко Борисов, а през останалото време могат да бъдат разпознати единствено лицата на Цветан Цветан и Лиляна Павлова. За страничния зрител все още е проблематично да назове 10 имена на хора от ГЕРБ, просто, защото хората там не са важни, важна е фигурата на Лидера. И това съответно издава и защо визуалната страна на клипа е такава - магистрала, Дунав мост 2, среща с Обама.

Клипът обаче издава друго. ГЕРБ не са способни на собствена визия за някакво развитие. Всички проекти с които се гордеят всъщност за започнати от други. Май това е тежката политическа травма на партията на Бойко Борисов - те не могат да родят своя собствена идея, своя собствена стратегия, с изключение, разбира се, на абсолютната защита на Цветан Цветанов.

Партиите прибягват до монументалност, когато са изчерпани идейно. Това е символичното. Когато една партия си въобрази, че се е сляла с вечността и историята, тогава се появяват драматичните гласове зад кадър, които се опитват да застопорят завинаги тази вечност. Това е и най-бързия път към провала в един свят, който никога не остава статичен.

Но клипът днес е това, което е ГЕРБ днес - самодоволен, самозабравен, нарцистичен, непокаял се. Изобщо в него е заложена бъдеща драматичност с неопределен размер.

4. Кунева и нормалността - мисия невъзможна

Клипът наБългария на гражданите е по-премислен. Той е озвучен изцяло от лидерката на движението Меглена Кунева. Слоганът "Да на нормалността" въпреки привидната си тъпотия цели нещо друго. Кунева се предлага като територия на консенсус, като политически омиротворител, като нещо странично от голямата предизобна баталия, която тресе отечеството. С подобен минорен глас и тон, тя вероятно можеше да има някакъв успех, ако не бяха лицата избрани за клипа - Даниел Вълчев, Прошко Прошков, Найден Зеленогорски. Общото между тях е, че това са партийни хамелеони, политически емигранти в името на кариера. Ако приемем, че те са лицето на нормалността в страната, то аз искам да си остана луд. Офертираната нормалност просто няма как да дойде с хора, които са били забъркани в повечето управления досега, но искат с един клип да измият ръцете си като Пилат. Телевизията е другото име на постоянната амнезия, но пък все още има хора, които помнят, знаят и мислят. Пред тях това послание ще мине трудно. Защото България е ненормална страна благодарение на пророците на новата нормалност.

На мен клипът на Кунева ми прилича на рекламна стратегия на дилър на дрога. Всеки дилър на дрога ще те убеждава, че ако опиташ стоката му няма да съжаляваш, само, че който един път се е откъснал от наркотиците, гледа да стои далече от дилърите на дрога.

Именно заради това нормалността е мисия невъзможна, изречена от Меглена Кунева. Посланието е добро, човекът е кофти.

5. Иван Костов - три стъпки към пропастта

Ако приемем, че има някаква мини-битка в маргиналното дясно, то от клиповете се вижда, че ДСБ е по-мощната партия, защото за разлика от СДС тя поне предлага някакви идеи, разкрива някаква своя визия, а не изтощено да коментира идеите на другите партии. Костов обаче е бледа сянка на самия себе си. В момента най-страшното е, че Командира, който беше опит за протовариант на Бойко Борисов, не излъчва сила, а страшна умора. ДСБ след политическите ветрове в последните 10 години е една миниатюрна партия на сектантска основа, която трябва да се бори и с това, че при всяко важно гласуване в парламента, тя подкрепяше ГЕРБ.

Днес Костов много говори срещу монополите, но те започнаха своят път нагоре именно при него. И заради това фигурата на Командира навява не увереност, а тъга. Преходът в България ще свърши в ментален смисъл, когато Костов остане вън от парламента. Той е символ на целия преход, а хората са склонни да мислят за прехода в черно-бяло. Ето защо този клип дори няма да го коментирам. Това е лебедова песен на един политик, който не разбра кога трябва да се оттегли.

6. БСП. Не всъщност - да си върнем БСП.

И сега трябва да кажа няколко думи за предизборния клип на БСП. Те ще бъдат пристрастни, но човек не може да избяга от себе си.

Аз за първи път от 2003 година наистина харесах клипа на Коалиция за България. Той не е помпозен, премерен е и лично мен ме разчувства. БСП помни много по-лоши попадения в своята история - зловещият клип с брадвата от 2009 година или позабравените щастливи предизборни клипове от 2005 година.

Сегашният наистина е добър. Но това е клип, който издава определена цел. БСП чрез него протяга ръка към много партии и хора за широко управление. Фактът, че клипът е така изчистен откъм някакво политическо послание, а са оставани само социалните неща ясно говори за това. Това е клип на партия, която се е примирила, че няма да прави свой собствен кабинет след изборите. Мен точно това ме влудява. Аз съм социалист, горд съм съм своята партия и сигурно нагло и егоистично искам тя да не бяга от себе си. Покажете им нашите идеи, ако другите не искат да ги осъществяват - ами майната им на другите. България се нуждае от много силна левица. Вярно е - последствията от ГЕРБ са като от атомна бомбардировка, но ако ще има управление, то трябва да е на ясна лява, ама наистина лява основа.

Всъщност моята критика към клипа е не визуална, а идеологическа. А пък господарите на телевизията твърдят, че идеологията изморявала отделния човек, така че повече няма да досаждам с нея.

Това бяха моите кратки видеобележки по предизборната кампания. И тук имаше лудост, страсти, актьори и мании. Както всеки път.

Телевизионните отражения на всички тези чувства понякога напомнят на сериал.

Но всъщност е малко по-различно.

Този тези отражения имат склонността да оживяват.

И тогава започва купона.