Към Партията

(ода на Цветан Цветанов)

Аз крача с полицейска тръпка,

край мен калинките летят.

А всички Крайслери наоколо

за опозиция слухтят.

Туптя със пулса ти неравен,

плът от бойковата плът,

Веско Маринов даже изоставям,

за да поема тоя кървав път.

Води ме, Партийо, води ме,

във тв-студио и в парламент.

Ще татуирам твойто свято име

във всеки мой апартамент!

Във своята сурова строгост

Бойко наша майка е,

и искам аз да бъда много

на партията вярното уше!

Като СРС да се прикрия,

СРС във дъжд и пек,

и аз като Дянков искам да свия

поне половин бюджет.

Мен хулите не ме смущават,

Фейсбук с които те покри.

Аз знам, аз вярвам, че си права

дори, когато подкуп взимаш ти.

Ах, как горещите ти рани

дълбоко, остро ме сърбят.

Когато те нападат ти се браниш,

със полицейска палка всеки път.

Тъй както в НСА отдавна

се учех аз да пия яко,

кога ли съм сънувал, братче,

че ще ме види Бодигарда на Тато.

Води ме, Партийо, води ме,

във тв-студио и в парламент.

Ще татуирам твойто свято име

във всеки мой апартамент!

...И ако нявга се забравя

и почна да те клеветя —

със пот от Веско не ме пръскай,

аз тогава

не бих заслужил чест такава -

на герберския бард потта!

Но аз горя! Аз богатея!

Аз, Бойко, няма да ти изменя!

Ще пращам джиповете сиви

да пръскат полицейска светлина!

И ще покажа аз Кумецо

на опозицията озлобена,

не съм Цветанов, нито Цецо,

аз съм безименна антена.

Води ме, Партийо, води ме,

във тв-студио и в парламент.

Татуирай смело твойто име

във всеки мой апартамент!