Тези дни ми
се случи да бъда в едно телевизионно предаване с Николай Камов (бивш член на
БСП, напуснал през драматичната 1997 година, депутат от Евролевицата, след това
председател на Политическо движение "Социалдемократи", депутат в още
два парламента от Коалиция за България, през 2008 година изключен от
парламентарната група на КБ, а след това трайно влязъл в състояние на
политически призрак). Пред камерите Камов разви теза, която напоследък упорито
чувам отново и отново и чийто повторен живот дойде след внезапния ритуал по
възкресяването на АБВ на Георги Първанов. Според експолитика знак за
европеизация на лявото пространство щял да стане падането на монопола на БСП в
него. Той се впусна (подобно на някои виртуални социалдемократи) в едно друго
възкресяване - на тезата, че в ляво от самото начало на прехода трябвало да има
"две писти" - едната социалистическа, другата социалдемократическа.
Според тази идея, ако това се е случило днес в левицата щеше да има вълшебни
еднорози, танц на приказни феи и други магически създания. Изобщо никога няма
да престана да се учудвам как тези, които твърдят, че са в авангарда на
политическа мисъл и са невероятно модерни всъщност най-трайно са зациклили в
началото на 90-те години и мисленето им не може да направи нито една крачка към
бъдещето.
Тази идеята
за двете писти е формулирана от много хора, но най-яркия й изразител в началото
на 90-те години става лидерът на БСДП д-р Петър Дертлиев, могъщ оратор, политик
от старата школа. В началото на прехода тази теза може и да е звучала
по-смислено отколкото днес. Все пак има една посткомунистическа партия, която
тепърва започва да се реформира и една нововъзникнала социалдемократическа
партия със солиден потенциал, която приказно настоява, че е наследник на
лявата, но не и на тоталитарната традиция. В онези години, известни с голяма
доза мечтателност и наивност, сигурно това е бил интересен подход и добра
основа за действие. Тази идея днес обаче трябва да бъде запратена на
политическите гробища, защото освен архаична, тя е и абсолютно непотребна.
Истината е,
че социалдемократическата писта се провали с гръм и трясък. Днес е модерно за
това да бъде изкарвана виновна БСП, но тя БСП е изкарвана виновна за абсолютно
всичко, така че е очевидно, че това обяснение е лъжливо. Първото разцепление в
БСДП става 1993 година, защото в самата партия на Дертлиев се появяват хора,
които разбират, че пътят на левицата не е да върви в две писти, а да се търси
ясно сътрудничество между двете партии. Тогава Дертлиев изхвърля от формацията
си Стефан Радославов, човекът, който настоява за по-близки връзки с БСП и прави
една от големите си исторически грешки - продължава да държи БСДП в орбитите на
СДС. По-късно по-младото поколение от социалдемократи разцепи още един път БСДП
с идеята да намерят места в правителството на Костов и резултат от това
непрестанно роене е, че социалдемократическата писта обрасна с бурени и в края
на живота си Петър Дертлиев направи това, което трябваше да направи още в
първите дни на прехода - започна връзките и контактите с БСП.
Времената
обаче бяха други. БСП има монопол в лявото пространство, защото е единствената
партия там, която успява да се пребори за гласовете на хората. Някой пита ли
колко могат да изкарат на избори социалдемократическите формации? Някой правил
ли си е труда да изчисли техните резултатчета и да каже дали събират гласове
поне за една трета депутат? „Евролевицата” също се провали след един мандат
престой в парламента, защото зацикли откъм идеи и напълно отчая своя електорат.
Абсурдността
на идеята за втора писта днес идва от там, че някаква общност от хора очаква
това пространство да им бъде дадено наготово без да си мръднат пръста да
развият идеи, програми, възгледи. Борете се за него като смятате, че ви
принадлежи. Някой да ви е спрял?
Нещо
повече, това, което минава за социалдемокрация из виртуалното пространство днес
е така безумно втренчено в БСП и само в БСП, че човек има чувството, че тия
хора напълно са изперкали. Да правиш политика като се съизмерваш с друга партия
е вид харакири. БСП е пълна с вътрешни проблеми и интриги, но не е политика да
си от друга партия, а да ставаш и лягаш с името на БСП на уста. Тези
"леви" обикновено забравят да си формулират собствена политика, а
после се чудят защо никой не гласува за тях.
Иначе,
честно казано, някакъв вид разцепление в левицата не е особено голям проблем. В
течение на цялата българска история откакто съществуват социалистически идеи,
лявата общност се дели, кара, после пак се събира. Проблемът днес е друг -
всички вън от БСП, но възприемащи се като леви много държат, направо вият,
искат БСП да страда, да се гърчи? Заради това ми се иска да видя какво ще
говорят същите хора след евроизборите. Ще се окаже, че пак БСП е виновна, че те
са останали на 0,4 процента. Досега винаги е било така. Идеята на двете писти,
на двете листи (да цитираме АБВ малко) може да изглежда романтично в очите на
някого, но като цяло възраждането й днес е част от поредните опити БСП да бъде
свита, унищожена, изолирана и ако може - да бъде накарана да мълчи.
Единственото
хубаво нещо от цялата драма е, че дебатите за левицата отново бяха възобновени.
Всъщност това е голямата грешка на Сергей Станишев - всяка дискусия бе убивана
с аргумента, че сега не му е времето, а време така и не дойде. Ето как се
докарахме до състоянието да си казваме всичко в движение и набързо, но епохата
е такава - истерична и забързана.
Всъщност
дебатът, който трябва да се проведе в БСП е не дали да има втора писта, а дали
да не махнем завинаги сбогом на тези, които се пишат за социалдемократи.
Социалдемокрацията в цяла Европа е в криза, защото, честно казано,
социалдемокрацията свърши своята историческа задача. Днес левите партии се
нуждаят не от разходки до център-лявото пространство, а от преоткриването на
идеята за радикална лява политика, която да спре всички дефекти на десните
икономически експерименти у нас в които пръст имаше и самата БСП. Тази идея за
"европейските социалдемократи", които хлипали неразбрани от БСП и
изолирани от нея е поредният опит на много хора да си търсят кариера на гърба
на левицата. Не костюмарите, революционерите ще спасят БСП, а революционери в
онези от буренясалата и забравена алтернативна лява писта лично аз не виждам.
Аз не ги виждам и в БСП, но пък от опит знам, че БСП е в състояние да изненадва
точно тогава, когато най-малко очакват това от нея. Все пак тя беше
единствената посткомунистическа партия, която спечели първите демократични
избори в страните от Източна Европа. После профука безцелно това доверие, но
когато говорим за леви избиратели не можем да си фантазираме ходещи компютри,
които изчисляват политически уравнения, за да решат кого да подкрепят. Тук
левите са стихийни, леко фанатични, упорити, инатливи, заинтересовани, може би
малко едностранчиви, но все пак си остават солта на земята и са хора в чието
име си струва да се бориш да отмяташ зловредните митове.
В
заключение трябва да кажем, че левицата днес е в много сложна ситуация. И тук
изобщо не визираме преходното явление АБВ. В цял свят е така. Левицата трябва
да си създаде нова идейна основа и да не се страхува да бъде толкова радикална,
че зъбите на всеки богаташ да го заболяват когато види нейните идеи. По-добре
от мен го е казал Славой Жижек. Нека да го оставя той да сложи точка на
дискусията: "Положението, в което се
намираме днес, е точно обратното на това от началото на XX век, когато левицата
знаеше какво трябва да направи, но трябваше търпеливо да изчака подходящия
момент, за да действа. Днес не знаем какво трябва да се направи, но трябва да
действаме веднага, защото скоро бездействието ни може да има катастрофални
последици. Повече отвсякога сме принудени да живеем сякаш сме свободни".
No comments:
Post a Comment