Политиката като спорт

Медии, депутати и общественици обичат да говорят за политиката като за спорт. Че еди-кой си бил голям играч в еди-кое си политическо пространство. Че някоя партия е като отбор от шампионската лига. Сигурно е опияняващо да се чувстваш като състезател, особено когато в ръцете ти е реално животът на хората.

Заради това едва ли е изненада за някого, че вече и букмейкърите активно се намесиха в политиката. Вчера стана ясно, че вървят залози за това дали Георги Първанов ще бъде изключен от БСП или няма. Всеки любител на политическата тръпка може да заложи и да види дали политиката поне веднъж ще му се отплати с взаимност и малко допълнителни приходи.

Отстрани изглежда леко смешно, но не е. Дори е логично. Всяка игра е самодостатъчна сама на себе си. Тя няма нужда да мисли за нещо извън себе си, а представлява една пълноценна и самозатворена реалност. Някои си представят така и българската политика. Тя е самоизолирана и съответно е в състояние да се занимава с години с техническите детайли на живота, но не и с неговите основни цели. Обсебена е от бързите резултати и бляскавата еднодневна слава. Да не говорим, че напоследък започнаха да се отварят и едни трансферни прозорци, да се създават нови отбори и да кипи треската на емоционални фенове.

Заради това се случи този естествен процес - политолозите бяха подменени от букмейкърите. Техните коефициенти могат да ни обяснят за политиката повече от всеки професионален анализ. Защото все пак са заложени пари, тръпка има. Какво повече му трябва на един фен?

(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)