Ако Волгин го нямаше, спешно трябваше да го измислим

Вече имам безпогрешен инстинкт за това кога Петър Волгин води следобедната емисия на "Хоризонт". Даже мога да не си пускам радио. Знам, че Волгин води

- когато дежурните политкомисари на психодесницата започнат да пускат гневни статуси и да искат уволнението на шефа на БНР, както и на половината радио, защото с парите от техните данъци (хахаха, все едно десните плащат данъци - тия са пълни скатавки в тази сфера) се извършвали политически престъпления в ефира. Превод: за българския десен престъпление е всичко, което не съвпада с неговото мнение.

- когато либертарианците почнат гневно да се възмущават как социалистическата пропаганда плъзвала като вирус на птичи грип из народа, като почнат да пишат статии като тия левите дебили нищо не разбирали от икономика, изобщо не схващали пазара и не им стигали мозъчни клетки да проумеят как всяко ново Ламборджини в гаража на шефа буквално давало храна на бедните гета из Сомалия.

- когато истериците на пост край виртуалните останки на протеста почнат да пишат шизофренични статуси, че всички, които имат идеи различни от техните са слуги на марсианската олигархия или на зъболекарската мафия, или поне марионетки на Асоциацията на блондинките.

- когато антикомунистите с треперещи ръце успеят да отделят ръце от бутилките с втора водка и започнат да кълнат, че комунистите са живи, че техните извънземни легиони бдят в орбита край Марс (Червена планета - как го мислите вие), че изчадията сатанински чакат само прогресивните сили да заспят, за да пуснат Алла Пугачова по радиото.

- когато параноясалата русофобия почне да блъска тежки текстове на тема как Евразия ни чака зад ъгъла, а пипалата на Путин бъркат под полите на достопочтените български европейки, тормозейки техните еротични сънища за тройка с Жозе Барозу и Херман ван Ромпой.

Този виртуален процес е цикличен и се повтаря с нарастващо ожесточение като ежегоден коледен концерт на Весели Маринов. Човек може да защити докторат по психиатрия с анализ само на два произволни статуса, а ако прочете всички, сигурно за него няма да останат тайни за мрака в човешкото подсъзнание.

Истинският Петър Волгин, разбира се, няма нищо общо с тази картина. Той май остана един от малкото журналисти, които казват това, което мислят, без да дават пет пари за господстващите интелектуални моди и това го прави зверски неудобен.

Интелектуалната мода в България винаги е агресивна, което е страничен продукт на изявената провинциалност на българската мисъл. Понеже мнозинството от интелектуалците са неспособни да произведат мисъл вън от удобните клишета, те започват да мразят неистово всеки разрушител на интелектуално статукво. Защото разрушителят напомня на самите тях, че те, а не той, са в задънена улица без изход и под небе сиво като поглед на стар пияница.

Именно Петър Волгин стана символ на това, че България наистина живее в два свята. Единият е истеричен и психарски и, ако слушате него като някакъв мерител, сигурно отдавна щяха да са пратили журналиста да копае в урановите мини, за да не замърсява тяхното обикновено състояние на полусамоубийствена меланхолия. Другият свят обаче, светът на обикновените хора, необременен с комплекси и мании, гласува масово, че Волгин е най-добрият журналист на "Хоризонт". Едните си имат субсидиите на своите НПО-та, другият си има обичта на хората. Аз завиждам на втория, защото знам, че не е лесно да накараш българите да те слушат, но той го е постигнал. При това го е направил по най-трудния начин - като ги предизвиква да мислят, като не ги щади, като им казва в истината в очите, като им представя своето мнение и очаква от тях не сляпо послушание, а активна дискусия.

Някъде бях чул, че първият свят, тоест на тези на които Волгин им действа като албум на Андрея Бочели на Азис, системно заливат СЕМ със сигнали срещу него. Което е особено иронично - най-големите демократи са в състояние да възстановят доноса само и само да удовлетворят най-мръснишките си политически страсти. Това пак не е повлияло на оценката на хората. Те избраха Волгин. Това трябва да бие камбаната за това какво мислят хората. Защото Волгин не е крепител на политическо статукво. И тези, които го обвиняват, че симпатизира на кабинета май всъщност абсолютно нищо не са разбрали от неговите статии. Той е разрушител на клишета, защото очевидно е осъзнал, че не се ли премахне диктатурата на догмите, тиранията на лицемерието, авторитаризма на готовите истини, никога няма да дойде истинска промяна в този свят. Заради това да виждаш във Волгин идеолог на статуквото е пълна тъпотия, която няма никакво доказателствено потвърждение.

Фактът, че наградата на публиката отиде точно в този радиожурналист обаче показва, че голяма част от обикновените хора вече са узрели за неговите думи. Думите, които носят радикална промяна и, които никога няма да се примирят с това състояние на света. Заради това, когато се появят описаните в началото статуси аз чувствам едно лекомислено щастие.

Знам, че те злобеят, понеже много, ама много ги боли.