Никой не
може да каже, че 2014 година е започнала добре, когато човек внезапно развие
фобия от отваряне на български информационни сайтове. Вълната от насилие и
убийства, която мина като урагана Катрина над българското общество забърка
такъв медиен бъркоч, че ефектът е все едно човек е ударил две бутилки с водка
от тайна алкохолна фабрика на цар Киро. Студент се обеси в Габрово, майка и дете,
блъснати от влак, столетник и синът му намерени замръзнали в къщата им, красива
студентка бе намерена мъртва, ревнив съпруг уби жена си, любовника й, а после
си пръсна главата. Ако читателят се настрои фаталистично като нищо ще си каже,
че получава знаци за приближаването на Страшния съд, въпреки подсъзнателните
опасения, че Страшният съд няма да е нищо друго освен мегаконцерт на Кичка
Бодурова.
Но
истинското огледало за менталната катастрофа не е черното състезание между
сайтовете за това кой първи ще прерови фейсбука на жертвите, ще свие
най-разголените снимки и ще измисли най-сензационното заглавие. Истинските
емоционални руини, истинското виртуално местопрестъпление се намират в
коментарите под новините. Там сякаш мракът е най-гъст, бездната се отваря
най-широко и от нея вее единствено леден вятър, който те пронизва до мозъка на
костите като шилото за лед на секси-мацката от "Първичен инстинкт".
Именно в тези коментари е събрана отровата и горчилката на целия преход, която
се връща днес като една безкрайна хейтърска вълна, без начало и край, способна
до помете всичко пред себе си все едно е цунами за несвършващото самоотвращение.
Не успях да
изчета много мнения. За случая във Варна, където ревният съпруг уби жена си и
любовника й, успях да видя само 5 или 6 мнения в които поразяваше липсата на
елементарно съчувствие към жертвите, а под жертви в случая визирам и убиеца.
Жената бе наричана с имена, които дори в порнофилмите се употребяват с известно
изчервяване. Нито грам съжаление за ситуацията, нито една дума за мракобесието,
нито грам идея за почит към паметта. Смъртта е уникален факт от живота. Именно
нейната уникалност предпоставя това, че тя е изкупление за всички вини преживе
и вероятно усещайки това древните ни предшественици са създали фразата "за
мъртвите или добро или нищо". Но България в момента е в ситуация в който
никой не може да каже нищо добро за някой друг. И резултът е тази жълта мътилка
от гняв, омраза, вътрешен бяс, при това изразени по брутален и циничен начин.
Това, ако не е белег за ментална катастрофа, не знам кое може да бъде броено за
такъв.
Гастролите
на разни измислени психолози също не помагат да си изясним картината. Защото
това е катастрофа на две нива - първо, че е възможно такава вълна от убийства и
второ, че обществото няма съпротивителни сили срещу този хейт. Изчетох няколко
клиширани и банални интервюто за това, че на Балканите било възможно убийството
от ревност, че всичко това било страничен ефект на самотата, изолацията,
студенината на околната действителност. И, не знам, това обяснение може да е
вярно в индивидуален план, но далеч не докосва истинските проблеми на
обществото.
Спомнете си
- миналата година горе-долу по това време бе вълната от самозапалвания на хора
и тук можем да оставим настрани политическият и протестен акт на Пламен
Горанов, станал символ на неприемането на извратеното общество. Другите
самозапалвания бяха видим акт на крайно отчаяние, на безмерна изолация, на
усещането, че животът не може, а и не бива да продължава по този начин повече
нито за минута дори.
Сега се
случва тази вълна от насилие, която със своята жестокост моментално парализира
мисленето, защото от насилието човек никога не си вади изводи - той просто стои
вцепенен и изолиран. Навремето Капушчински бе казал, че никой никога не е
толкова самотен, колкото човек, който се изправя пред безсмислено насилие. И
точно това е проблемът на всички нас днес - насилническата среда вече не ражда
никакви мисли, никакво желание за съпротива, а само най-безсмислената (още
по-насилническа) реакция.
Сякаш ние
като общество безкрайно се опитваме отново и отново да си разказваме възможно
най-черната приказка за нашия собствен живот. Това е свят без никакви ценности,
морални граници или житейски стойности. Това е образът на една държава, която
не само е останала без ориентири в световния хаос, но вече дори няма ясен образ
в главата си каква иска да бъде.
Проблемът
на българите днес е друг. Те знаят, че живеят в нередно общество. Такъв свят,
такава жестокост, такава абсолютна власт на егоизма никой никога не е обещавал,
а и никога друг период в историята не се е характеризирал с това. Миналата
година сравних самозапалващите с китовете-самоубийци, които се хвърлят на
морския бряг и избират смъртта, защото са объркани, а не знаят как да
съществуват в свят, където всичко им изглежда чудно. И днес стоя зад това
мнение. Вълната от дива виртуална омраза и неистова ярост е подсъзнателно усещане
за това, че никой не е поръчвал такъв живот - той ни бе стоварен и обявен за
безалтернативен. Това е проблемът и на протеста днес (този път го казвам без
злоба и ирония) - те не предлагат различен свят, а искат само маскиране на
този.
Вълната от
дивашки егоизъм, разпадането на местните общности, самоизолацията на хората,
бедността и абсолютната липса на някаква функциониража държава ни доведоха до
този момент във времето, когато безсмисленото насилие става водещ мотив в
отношенията между хората. Насилие вербално, емоционално, духовно, физическо,
смъртоносно. Никой никога не ни е учил как да живеем в такъв несолидарен и
несоциален свят, където всеки оцелява сам за себе си. Българите винаги са били
общност, която си помага, която се крепи, която заедно оцелява във вълните на
историята. Днес няма нищо подобно. Докарахме се до такава мъртва точка, че един
баща е готов да остави двете си деца сираци в името на нелепото отмъщение. На
това, че не е проблем да убиеш човек. До това, че никой не се е поинтересувал,
че един столетник и синът му мизерстват.
Българите
бяха лишени от езика с който да изразят истинския си протест. Казаха им, че
такъв протест е невъзможен, защото е абсурден. Лишиха ги от удобството да
живеят в държава, която разбират и да имат елит (политически и интелектуален),
който си дава сметка за техните проблеми. Заради това единственият начин за
реакция е този. Той е хищнически, брутален, подъл, невъздържан и няма шанс да
бъде спрян с моралистични клетви и шамански проклятия.
Никой
никога не е поръчвал такъв живот.
Да си го
кажем честно.
Трябва да е
възможен друг свят. Трябва.
Защото иначе нищо няма да остане от нас.
No comments:
Post a Comment