Една статия
на Александър Генис тези дни с която той отбелязва 100 години от началото на
Първата световна война ме изкара от вътрешнополитическата тематика и ме накара
да се замисля върху състоянието на съвременния свят. Генис е убеден, че Първата
световна война е бил един почти успешен опит за самоубиство на западния свят и,
че именно тя ражда най-големите кошмари и драми на 20-ти век. Днес в
историческите филми тази война е замъглена от величествените битки на Втората
световна, но като цяло е трудно човек да не види аналогията между съвременния
свят и света преди 1914 година.
Удивителното
е това, че човечеството сякаш наистина не е в състояние да се учи от
собствените си грешки. Историята напоследък служи единствено като начин да
вкараш ефектна ерудитска забележка в някой текст, но оттам-нататък абсолютно
нищо не следва. Светът пак се опитва да плува в някакъв бел епок версия 2.0, но
именно упоритото нежелание да види какво прецака идиличния образ на Европа от
времето преди 100 години и до днес се явява основен инструмент за повтарянето
на едни и същи грешки.
Заради това
може би е необходимо да се върнем един век назад в историята и да видим върху
какви проблеми са разсъждавали нашите предшественици тогава. Може би в техният
опит да анализират бъдещето в което живеем днес ще успеем да видим като в
огледало собствените си стремления, заблуди и идеи.
Вероятно
статията на Генис нямаше да ме впечатли толкова, ако малко преди това не бях
попаднал на един текст на Владимир Ленин от 1915 година, наречен "За лозунга Съединени щати на Европа". Абстрахирайте се от това какво мислите за Ленин
и за действията му след 1917 година. Статията му е кратка, ефектна, а на някои
места и удивително съвременна. Това е 1915 година - Първата световна война вече
върви с пълна пара, но излизащият извън границите на Русия вестник
"Социалдемократ" Ленин се занимава с тема, която на първи поглед няма
нищо общо с горещите събития на времето. Идеята за Европейските съединени щати
поне от времето на Наполеон е стар блян на политическите върхушки в Европа.
Като разбира се едва ли някоя от тях си е представяла това като демократина
конструкция - всички са виждали континента обединен под влиянието и
икономическите интереси на своята собествена страна. Това вероятно е една от
основните причини да избухне и Първата световна война - на Стария континент
твърде много стари и закостенели сили почват да си делят все по-стесняващ се
периметър на действие.
Заради това
анализът на Ленин по този въпрос е интересен, защото осветява въпроса от съвсем
друга гледна точка и то във време в което вече на никой не му е било до тази
тема. Забележително е и друго - бъдещият водач на октомврийската революция се
стреми да анализира този въпрос не в политически, а изцяло в икономически
измерения, което позволява един доста по-широк поглед по темата. От анализа на
Ленин не избягва това, че четири велики държави в Европа - Англия, Франция,
Русия и Германия са основните сили, които подтискат угнетените нации и имат
колонии, чието население многократно превишава населението на тези страни.
В статията
Ленин нарича правителствата на тези държави "национални комитети на
милионерите" (хаха!) и всъщност вместо да описва причините поради, които
тези сили враждуват, той показва, че в основата си враговете всъщност са една и
съща държава, основана на грабежа на ресурси от целия свят. Според него, ако се
стигне до някакво развитие на въпроса за Съединени щати на Европа, то
капитализмът така или иначе няма да позволи някаква различна форма на
обединение, освен на такава, която почива на колониална политика и солидно
прибиране на средства от бедните страни.
Нещо повече
- от статията на Ленин се разбира, че в световното разположение на силите от
онова време, той е фен на САЩ. Според него, ако се стигне до някаква форма на
временен съюз на европейски държави, той ще бъде насочен задължително срещу
Америка за задържане на нейното бързо икономическо развитие. А най-накрая Ленин
описва истинската си визия - Съединени щати на света, а на на Европа. Разбира
се, той е фен на обединението на всички държави, защото не може да си представи
паралелно съществуване на социалистически и капиталистически държави без те да
са в конфликт с една друга.
Ленин е бил
прав за някои от нещата, за други радикално е бъркал. Когато днешните Съединени
щати на Европа изпаднаха в криза, те оголиха в себе си голяма част от чертите,
които Ленин е видял в тях. Германските банки с радост щяха да удушат Гърция, за
да си върнат неразумно отпуснатите заеми. Великобритания е готова да се държи
като клоунът на Европа само и само да не допусне чужденци на вътрешния си пазар
на работна ръка. Всеки път, когато човек се самозаблуди, че живее във време,
което се е поучило от историята, трябва да се попита дали просто не халюцинира.
Защото капитализмът както и да го фризираш си остава капитализъм и
алтруистичните постъпки са в радикален дисонанс със самия му принцип на
съществуване. Истината е, че още през 1915 година Ленин е видял възможните
пукнатини в един бъдещ съюз на държави, основан основно върху търговските
взаимоотношение, защото старият прагматик никога не е имал заблуди за това, че
като превърнеш печалбата във водещ принцип, няма как да основеш идейна и
идеалистична общност. С други думи вероятно като историческо наказание на някой
може да му е изглеждала добра идея да не чете Ленин, но в неговите ранни неща
има много мисли, които биха свършили изключителна работа на радетелите на
каузата за ЕС.
Защото
малко по-късно през 1923 година Троцки със страстта на визионер вече гради
различна визия за Съединените щати на Европа. Това е времето след войната,
когато Европа е в толкова ужясяваща морална криза, че тя започва да се отразява
на всеки аспект от живота на Стария континент. И болшевиките в онзи момент са
единствените, които могат да предложат жизнена и идейна алтернативна за
обединението на континента. Не са успели, разбира се. Нито са имали ресурсите,
нито знанието как да го направят.
Но
съвременният урок е още по-голям.
В момента в
който един такъв съюз зацикли и започне да ражда посредствени управленски
елити, които се гордеят единствено с технократизъм, с безкрайна вяра в едно и
също бюрократично усилие, без някакъв истински политически проект, този вакуум
никога не остава незапълнен. Днес болшевики на хоризонта не се очертават, а пък
опитът да се превърне "Евразия" в някакво чудовище не работи, понеже
"Евразия" не съществува освен на хартия и е доста немощен проект,
вакуумът бе запълнен от националистите, които като хлебарки изпълзяха от
канализацията на историята, защото времената наистина напомнят за времето от
преди 100 години. И винаги се стига до това, когато един съюз от държави като
ЕС се откаже от основното си достижение, от онова с което се превърна в
пътеводна светлина по цял свят - социалната държава. В момента в който тя бе
разрушена, ЕС се превърна в един съюз, измъчван от собственото си безвремие.
Съединените
щати на Европа винаги ще бъдат актуална идея. Стига, разбира се, да не се
самозатрият сами, защото са си позволили лукса да забравят, че не започват от днес.
No comments:
Post a Comment