За това, че
на "Дондуков" 2, където официалният обитател е една преродена
ирландска пастирка (по негови самопризнания) трещи истинска гръмотевична буря и
се вие политическо торнадо, доскоро се усещахме само по изтърваните от вицето
Маргарита Попова случайни забележки и ядовити оценки. От месец насам обаче дори
и глухите разбраха, че тътенът на гръмотевиците стана единственото смислено и
важно нещо, което президентската институция произвежда в своето политическо безвремие.
Последната стрела на Попова беше особено болезнена. Тя препоръча на Росен
Плевнелиев да се изправи достолепно през Народното събрание и да обяви, че
президентската институция защитава държавния интерес. Коментарът й бе направен
по повод на създадената от Народното събрание комисия, която ще разследва
срещата на държавния глава с представители на EVN във Виена. Самият Плевнелиев
веднага побърза да обяви, че няма никакво намерение да се явява пред
новосъздадения орган и мотивира това с някакво философско оправдание - щял да
се наруши балансът на институциите. Този аргумент носи една екстравагантна
двойственост, защото обитателят на "Дондуков" 2 май пет пари не
даваше за баланси и отговорности, когато правеше мили очи на разглезените
софийски протестъри и с патоса на кръчмарски поет обявяваше, че сваля доверието
си от кабинета. Нещо повече - президенството се превърна в щаб квартира на
някакво ново политическо инженерство, където кръговете около Плевнелиев
потънали разкошно в задкулисен мрак активираха групичка от кресливи
интелектуалци да събират подписка за референдум за промяна на изборните
правила. И целта беше очевидна - загриженият за институционалните балански
дезертьор от комисиите, съвсем небалансирано си бе повярвал, че е играч от
значима политическа величина. Което е странно, особено, ако изчислим, че през
две-трети от кариерата с в политиката на висше ниво, Плевнелиев е бил автор на
смъртоносна поредица от гафове. И, ако можем да допуснем, че първите от тях са
били продукт на неопитност и безцелно оригиналничене, то определено опитите на
държавния глава да се намеси пряко в политически процес, напълно го
дискредитираха като политик.
Май заради
това се наложи Маргарита Попова като древнобудистки мъдрец да се опита да
припомня пред широката публика, че президентската институция е неутрална и
опитите тя да заиграе в политическото поле могат да доведат единствено до
максимално изостряне на конфронтацията. В отговор на тази направо колегиална
забележка Попова получи единствено огромна доза хейт от остатъците от виртуални
протестъри, които се изживяват като паравоенно формирование за бързи атаки и
кампанийни заклеймявания. Тя отново бе наречена
"контравицепрезидент", подеха се призиви да подава оставка и да маха
след като не трепери в политическо преклонение пред ореола на ирландката от
предишен живот. Някои от редовните конспиратори на свободна практика
заподозряха Попова, че играе политическа игра, че се опитва да гравитира около
някоя от новосъздадените формации като "България без цензура", но
спокойно можем да отдадем това твърдение към сферата на спуснати "опорни
точки", които да бранят последните остатъци от рейтинга на Плевнелиев.
Можем да
прочетем изявленията на Попова като атака към президента, но според мен
по-скоро мотивът за нейните медийни участия е съвсем друг. Вицепрезидентката
отчаяно се опитва да припомни на своя патрон докъде се простират неговите
пълномощия, както и какво може и какво не може да си позволи един президент.
Казано по друг начин - тя се опитва като възпитател да върне хулиганът от
детската градина в правия път, а изострянето на коментарите й се дължи на това,
че палавото хлапе упорито се прави, че не чува нищо. Още от летните протести
Попова се опита да възпре опиянението на Плевнелиев и да му припомни, че той е
президент както на протестиращите, така и на непротестиращите граждани. Думите
й се оказаха глас в пустиня. По-късно вицепрезидентката направи грандиозен опит
да спре и тяснопартийното връщане на закони от страна на "Дондуков" 2
като посъветва юридическия екип на президента да прецизира своите мотиви. Това
очевидно опъна нервите на Плевнелиев, който изсъска в едно интервю, че
препоръчва на колежката си да се запознае отблизо с работата на неговите
юристи. Очевидно диалогът не само не потръгна, но той заприлича на разговор
между глухи.
Драмата
Плевнелиев/Попова разкри, че всъщност президентската институция е в криза в
каквата никога не е била. Не напразно социолозите отчитат драматичен срив в
доверието към държавния глава. Опитът на президента да неглижира този проблем или
пък да произвежда единствено напудрени послания без ясен смисъл и върху основа
от мелодраматични клишета, няма как да реши тази криза. Това е политическа
криза и е странно, че много малко медии пишат за нея или пък се опитват да
проумеят нейните основания и последствия. Превръщането на президентството в
място на гръмотевични бури всъщност е удар върху възможността в България да се
реагира при други кризи. Тази институция е замислена като последен вариант при
справянето с някаква институционална криза и заради това политическите флиртове
на Плевнелиев го превръщат в мистър "Криза", както и да го защитават
неговите обожатели и анализатори. Истинският дисбаланс излиза на повърхността,
когато президентът, който има ролята на обединител, започне да разделя хората.
С това на практика Плевнелиев се превръща в българската Кончита Вурст. Нека да
припомним става дума за онази трансексуална брадата певица, която спечели
конкурсът "Евровизия" и се превърна в тема на огромен скандал в цяла
Европа. Разбира се в нашите условия държавният глава може да е една по-миниатюрна
Кончита, но действията му разделят нацията, както никога досега, а репликите от
типа на "Аз съм президент на ГЕРБ" са направо като песен от
"Евровизия" - никой не знае дали в нея има смисъл, но всички веднага
разбират, че става дума за халтура.
Конфликтът
на "Дондуков" 2 обаче потвърди нещо за което доскоро само
подозирахме. Той освети определени бизнес-кръгове и групи, които са застанали
зад Росен Плевнелиев като зад вуду-кукла и се надяват чрез него да осъществят
своето политическо спасение. Това е класическо задкулисие, което веднага пуска
медийните си бухалки, ако бъде наречено или разконспирирано като такова. Тези
кръгове са лицето на истинската политическа подмяна в страната, защото те са
узурпирали и взели са заложник гражданското общество и се опитват да говорят от
негово име. Ситуацията напомня на човек, обсебен от демони - тялото е същото,
но гласът е фалшив. Хората, които насадиха Плевнелиев в този капан в момента се
опитват по всякакъв начин да издигнат около него димна завеса, но когато
затрещяха светкавиците вече е ясно, че трудно нещо ще остане скрито. После се
оказа, че и прословутата подписка за промяната на изборните правила, патрон на
която бе лично Плевнелиев, всъщност не е събрана коректно и подписите всъщност
не стигат. Оказа се, че говорителите на морала и съвестите на нацията много
небалансирано са вкарали в подписката си и имената на отдавна мъртви хора,
доста фалшиви ЕГН-ата, както и хора с невалидни адреси. Историята определено
знае как да се подиграва на изживяващите се като фен клуб на българската
Кончита Вурст и като инженери на политическите процеси. Защото прибягването до
такива техники в подобна инициатива определено не се вписва в митологията на
"умните, красивите и блестящите". Но, забележете - за Плевнелиев това
все едно не съществува като тема, както и за останалите съучастници в моралното
злодеяние. Това е друга част от ефектът "Кончита" - всички се стараят
да коментират само най-общо, защото истинският анализ трябва да стигне до
дълбини, където никой не иска да се рови. Оказа се, че ирландката от предишен
живот сътвори повече поразии отколкото можем да предположим на първо четене.
По време на
контрапротестите през миналото лято част от искащите оставката на Плевнелиев,
настояваха Маргарита Попова да поеме креслото на Плевнелиев. Днес се разбира,
че в тази хора е имало доста здрав разум, защото Попова поне доказа, че не е
склонна да мълчи пред гаврата с юридически норми, нещо, което не се среща често
в човек, който е произлязъл от средите на ГЕРБ. По-паметливите припомниха, че с
изключение на Георги Първанов и Ангел Марин досега всички президенти са имали
проблеми със своите вицета. Блага Димитрова предпочете да напусне постта, за да
не работи с Желю Желев. Земеделецът Тодор Кавалджиев трайно оставяше в сянката
на Петър Стоянов, но когато Стоянов се опита да го подмени за втория си мандат
с Нели Куцкова, мощно се издъни на изборите. Сега виждаме, че Попова също не
може да се примири с политически маневри на своя колега. В България много често
сме дискутирали ролята на президента, но май вицепрезидентското място ще се
окаже неочакваната изненада в държавното устройство на страната. Рядко някога
масовата публика е обръщала вниманието на действията на вицепрезидента или пък
е надавала ухо на това, което той иска да каже. Но днес виждаме, че има
обществен глад за Попова, а това със сигурност означава, че България определено
няма президент. Там, където трябва да е той има едно празно петно с визията на
Кончита Вурст. Защото и тя може да е феномен, но, когато чудото приключи за три
дни, хората пак се връщат към смислената музика и към певиците, чийто бедра
можеш да загледаш без да се притесняваш за собствената си душевност.
Заради
това хората предпочитат Попова, българската Кончита просто им писна.
No comments:
Post a Comment