Thursday, May 29, 2014

Жалко е да си човек при капитализъм




Трудно е да се надникне в душата на един капиталист. Не само защото има силни подозрения, че такава принципно отсъства, но и защото той рядко изпада в емоционални откровения. Но пък, когато се случи, е като заря в нощно небе. Ето какво мисли шефката на Регионалния съюз на хлебопроизводителите и сладкарите във Велико Търново Жени Сапунджиева: "Преди време австрийците ни казваха да въведем поточни линии, защото няма да сме зависими от работниците, защото машините не боледуват..."

Чухте ли? Разбрахте ли? Работодателите са наранени, защото зависимостта от работниците им пречи. А как е зависим един работодател - ами просто трябва да плаща на работниците. Направо непосилно иго и бреме за сърцето на правоверния капиталист. А зависимостта става двойна, когато проклетият работник вземе, че неблагодарно се разболее. Трябва да му се плащат осигуровки, болнични и други неща, които причиняват тежки зависимости.

Дали пък в думите на госпожата няма да открием някакъв пристъп на хуманизъм, някакво човешко разкаяние? Реалността е безпощадна. Работодателите оставали в зависимост от работниците, защото инвестицията в неразболяващи се машини не била по силите им. Ето това е истинското лице на онова, което обикновено виждаме гримирано под тонове либерална патетика. Работникът пречи, защото иска заплата. Човекът е прът в колелата на идеалния капитализъм, защото просто е човек. Идеалният свят на пазарната икономика би бил един безкраен машинен конвейер и работодатели, свободни от всякакви зависимости. Стерилно, подредено и без никакъв човешки фактор, който да пречи на джоба.
Машините също така и не стачкуват, не искат да имат свободно време. Как доблестният капиталист да не ги възжелае с цялото си сърце? Така той ще се рее сред банковите си сметки, независим и радостен като анимационен герой.
Наистина е жалко да си човек.

1 comment:

Георги Бончев said...

Пълни глупости! Госпожата, няма да я коментирам, че не може да прозре напред в бъдещето, но понякога се изненадвам на уж начетени хора като теб.

Първо, без работници няма капитализъм. Наемните работници са тези които създават придадената стойност. Мисля, че няма нужда да вадя съответните цитати от Маркс и компания.

Сигурно не знаеш за този случай в който един голям американски магнат поканил един от лидерите на синдикалнато движение в САЩ (мисля, че Джими Хофа), за да му покаже автоматизираната си фабрика. Индустриалецът се обърнал към госта си с думите:

"Скоро няма да има никакви работници на които да им защитавате правата"

А синдикалистът му отговорил, че скоро няма да има никакви хора способни купуват стоките му.

За това, че всъщност капиталът не може без работника ти препоръчвам тази книга:

http://www.lifeaftercapitalism.info/in-bulgaria/267-crack-capitalism-book-announcement

И второ, от десетилетия учени, писатели-фантасти, леви и десни анализатори твърдят, че скоро ще настъпи време когато ВСИЧКИ професии ще се изпълняват само от роботи и интелигентни програми. Не че искам да те плаша, но вече има ботове (програми-роботи), които пишат статии, демек журналисти. А когато не останат хора - наемни работници, предполагам сам можеш да се сетиш, че ще настъпи радикална промяна в обществото. По тази тема пък ти препоръчвам това:

http://www.savanne.ch/svoboda/anarchy/theory/robotron.html