Парадоксално е.
Германия удържа блестяща победа над Гърция, но пък в мига на своя триумф показа
истинското си лице. Има политически дзен в това. Във върха на силата си, се
разкриваш напълно и трябва посрещнеш вълната от гадене, която предизвиква
собствения ти образ.
Ципрас бе
смазан, унижен и накаран да приеме споразумение, което по същество превръща
държавата му в подмандатна на Германия територия. Волфганг Шойбле подобно на
един финансов есесовец реши с ботуш допълнително да разкърви носа на падналия.
И така се оказа, че Гърция трябва да започна да разпродава моментално. Нещо повече
към някаква странна фирма в Люксембург трябва да бъдат прехвърлени активи на
стойност 50 милиарда, защото победителите искат с приходите от тяхното
управления да се извършват разплащания по дълга и да не се позволява на някакви
си там местни партии да се бъркат във висшите финансови дела. Гърция се задължи
да ореже пенсии, да започне приватизация на електропреносната мрежа. Нещо
повече, за да може унижението да е пълно парите не се отпускат наведнъж, а на
Ципрас бе връчена цяла програма със стъпки, която да бъде изпълнява с бързи
темпове, а самият премиер е задължен да признае реформите като свои, да приеме
философията на остеритета като лична кауза и да не си позволява да ги изпълнява
с отвращение. Те искат от него любов. Това напомня донякъде смразяващият кръвта
край на романа "1984", където главният герой Уинстън Смит след цяла
поредица от дисидентски мисли, най-накрая претопен обратно в колектива усеща,
че обича Големия брат.
Програмата като
ритник в лицето, дело на хер Хайл Хитлер, пардон Шойбле, предвижда и
налудничава поредица от десни мерки - премахване на колективните трудови
договори, преразглеждане на една преназначаването на чистачките в
министерствата, училищните пазачи, административните служители в
университетите, изобщо на Ципрас му бе сервиран коктейл с димяща отрова, която
му заповядаха да изпие на екс с чувство на благодарност на лицето. После
излязоха някакви подробности от преговорния процес като този, че по време на
разговорите гръцкият премиер, ядосан, е свалил сакото си и го е подал на
канцлерката Ангела Меркел с думите: "И това ли искате да вземете?".
Вярвам категорично, че тя е искала да вземе и това...
Струва си да се
напише отделна статия за действията на СИРИЗА и Ципрас, защото липсата на
логика в тяхното поведение подсказва две неща - или, че все още не знаем важни
детайли от техния план, както и дали не са запазили някой важен коз в ръката,
или, че те през цялото време са стреляли хаотично и напосоки в пространството с
надеждата, че ще улучат верния път. Много хора моралистично бърчат носове пред
политическите действия на СИРИЗА, но аз лично смятам, че те нямаха шанс за
никаква друга игра - тяхната единствена възможност беше да предизвикат ЕС, да
подложат на съмнения финансовия ред на банковата олигархия, да се изплезят в лицето
на Меркел. При този план, разбира се, възможността за провал бе 98 процента. И
точно това се случи. По-силните, кредиторите, победиха и то победиха с нокаут,
както изглежза засега. Суверинитетът на Гърция бе орязан до санитарния минимум,
а е съвсем логично да се предположи, че условията са толкова тежки и непосилни,
за да бъде наказано непокорството, а СИРИЗА унищожена веднъж завинаги. Това
беше първата телевизионна политическа екзекуция с финансови средства, която се
осъществи пред очите на всички. В името на това наказание обаче европейските
лидери погазиха всички норми на солидарност, всички ценности на които уж
трябваше да почива съюза и вкараха в употреба толкова гангстерска методика, че
много хора в Европа и досега не могат да повярват на какво са били свидетели.
Маските паднаха и се видя истинското лице на много от нещата в ЕС. Видя, че се
намираме в банковия райх на Ангела Меркел, във финансовият затвор на Германия
и, че всяка проява на дисидентство оттук-нататък ще се наказва с с бухалки по
черепа. Ако не вярвате - питайте Ципрас. Той бе изпратен обратно в Гърция, за
да защитава всичко онова срещу, което се бе борил. Да развива пред гърците
идеи, които те решително отхвърлиха със своето "Охи". Навремето
гръцкото правителство е имало силите да откаже на Хитлер минаването на
германски войски през територията на държавата. Оказа се, че немските банки са
по-голямо оръжие за унищожаване от танковете - те погазиха всичко и минаха. И
по пътя извършиха това, което всички разтревожени европейци нарекоха "преврат".
Това е германски преврат в Гърция.
Нека обаче да
не се лъжем. Ципрас постигна позорно споразумение, но преди референдума той не
можеше да разчита на абсолютно нищо. Европа просто не преговаряше с него, тя се
опитваше да свали СИРИЗА от власт. Сега вероятно планът им напълно ще успее.
Гърция се разтърси от недоволство, държавните служители и фармацевтите обявиха,
че ще стачкуват, всички очакват някъде в края на седмицата Ципрас, абсолютно
разтерзан, измъчен и на практика изнасилен, да хвърли оставка и вероятно
завинаги да се прости с политиката. Едва ли някой ще забрави тези преговори и
маневрата на 180 градуса, от която зъбите на всички се разтракаха.
Но тук има и
още един парадокс. Точно в мига в който Германия показа финансови и политически
мускули, в секундите в които пусна наказателните си отряди срещу непослушните,
Меркел за първи път през своята кариера стъпи накриво и унищожи с години трупан
имидж на Германия. Както написа баварският вестник Suddeutsche Zeitung:
"Меркел успя да съживи образа на една грозна, алчна и коравосърдечна
Германия, който тъкмо бе започнал да избледнява".
Според един
български журналист, който е редовен апологет на статуквото в ЕС Германия била
показала на маргиналните политически групички от покрайнините на Съюза, че по-скоро
би унищожила ЕС отколкото да го предаде в ръцете им. Сама по себе си тази
констатация е изключително тревожна. За първи път от самото начало разривът
между Германия и Франция стана очебиен, диктатът на немските капитали вече
чувства цялата общност като лично своя. Жестокостта към Гърция е израз на
страх. Немците поставят на колене Ципрас и насочват пистолет към главата му, за
да могат всички останали бунтари да се стреснат. Оказа се, че Еврозоната е
окупирана от немците и оттук-нататък всички ще живеем в банковия райх на
Меркел. Ето точно това имаше предвид лидерът на групата на ЕНП Манфред Вебер,
който крещеше на Ципрас, че не се съобразявал с това, че имало страни с
по-ниски заплати в ЕС и му даде за пример България.
Днес, когато
Гърция бе поставена на колене вече се вижда как ЕС се разделя на две скорости и
тази раздяла се ражда със страданието на цял един народ. Беше страшно човек да
види заглавие: "Оптимизъм на пазарите след сделката за Гърция".
Когато някое нещо в този свят може да изпадне в оптимизъм пред гледката на
толкова огромен остеритет, значи то отдавна е отлетяло в паралелни пространства
на здравия разум. И това пак е вина на Германия. Тя обожестви пазарите, а
остави хората да се гърчат. ЕС бе превърнат във финансов полицейски участък и това
жестоко дейстивя поставя началото на края. ЕС няма да успее да съществува дълго
в този вид като банков райх с тайна финансова полиция. Налагането на желязната
германска воля над останалите страни довежда до политическото обезсмисляне на
идеята за ЕС. Меркел все пак се записа в историята. Като жената, която постави
край на мита за Европа. Днес ЕС е съюз на банките и това си пролича. Всичко се
прави в тяхно име.
И как човек да
не се сети за онзи политически циничен, но пък брутално истински афоризъм на Уинстън
Чърчил: "На всеки 30 години Германия трябва да бъде бомбардирана. Винаги
има за какво". Но аз не им желая бомбардировка. О, не. Това е милостивия
вариант, желая им някой ден да опитат от своето собствено лекарство.
Дано да се
задавят с него.
No comments:
Post a Comment