Някаква
джаджа в главите на българските министри и политици изпушва мелодраматично
всеки път, когато те се окажат в САЩ. Ако някой си направи труда да проследи
историята на прехода ще види колко много глупости са издрънкани във Вашингтон и
неговите околности от наши представители и веднага ще заподозре, че най-малкото
им сипват нещо в храната там, което ги кара да се държат като главни герои от
треторазреден психотрилър. Или пък лиричното усещане за пряка възможност да се
подмажеш на своите господари ги кара да забравят задръжките подобно на
ексхибиционист в късен есенен парк. Можем да припомним, че именно в САЩ
президентът Росен Плевнелиев обяви пред българската емиграция там, че вече
смятал да пътува само в западна посока вероятно, за да демонстрира на живо, че
не само е изпълнен до козирката с евроатлантически ценности, но е готов да
поеме и още и още. Пак там навремето отишлия си от този свят Стоян Ганев с
милиционерски патос обясняваше как иска да съди СССР, малко преди да се отдаде
душевно на сектата на Мун, изобщо примери колкото искаш.
В този
списък тези дни влезе и външният министър Даниел Митов, който реши във
Вашингтон да демонстрира нискочелата си геополитическа визия и да покаже
мускули като обяви Русия за "сериозна заплаха за нашата сигурност".
От една година насам обществото като че ли претръпна пред опитите на
българската управляваща класа да въведе езикът на геополитическите ястреби като
норма у нас. През какво ли не мина страната в това отношение. През съсканията
на същия този външен министър, че действията на всички, които не искат чуждо
въоръжение у нас граничат с криминалното поведение, през любовното изригване на
Николай Ненчев, че България е съюзник с по-добрата част от света и се стигне до
всекидневните публицистични спазми на една дузина десни шамани, които са
превърнали своята русофобия в добре платена професия, въпреки, че повечето от
тях страдат от очевидна липса на антидепресанти.
Със своето
поведение в САЩ Митов реши окончателно да узакони тази лексика на безумието
като водеща линия на българската държава и точно поради тази причина сред
изявленията на министъра може да открием бруталното настояване санкциите срещу
Русия да останат "без значение от всички реални и мними недостатъци".
Никога няма да ми омръзне да гледам как един български министър е в състояние
да екзекутира реалността. Значи воплите на туроператорите за драстичното
намаляване на руските туристи са нещо мнимо и пренебрежимо? Официалните данни
на Министерството на туризма са за спад от 20 на сто, което само по себе си е
притеснително, а още по-притеснително, защото най-вероятно истинският отлив е
поне 50%, данни, които вероятно ще ни спестяват до края на местните избори, за
да не се види как политиката на правителството е като раков тумор за един от
малкото живеещи сектори на българската икономика. Позицията на България в
подкрепа на санкциите вероятно може да бъде разбрана като част от обща
политическа посока на страната, но дори и тогава нормално мислещия човек би
очаквал всички министри колективно да настояват за общо сваляне на санкциите,
защото те са в остър разрез с икономическите и емоционалните интереси на
българите. Нито дума за това обаче. В САЩ Митов се държи като американски
гражданин, разсъждава като американски гражданин и май само в края на своите
изявления се е усетил къде ще му се наложи да се прибира и добавя
мелодраматично: "ние всички искаме да търгуваме, да имаме добри отношения
с руснаците". В контекста на ястребщината му обаче това вече не звучи като
дипломатически знак или опит за някакво разширяване на примката около гърлото,
а по-скоро напомня на прословутият опит на бай Ганьо да съвмести несъвместимите
световни вектори в едно изречение. Случката е от "Бай Ганьо се върна от
Европа" и когато героят на Алеко Константинов трябва да роди максимално
ефектната царедворска формула, която да му отвори вратите към бъдеща
политическа, а и журналистическа кариера се ражда фразата: "Да се
прегърнем братски хем с русите, хем с немците и да ни турят, ако не по-горе, то
поне наред с великите европейски сили". Усещането за тази байганьовщина се
засилва и от подозрителното разпределяна на роли в правителството. Митов е
зализаният ястреб, генномодифициран политик от новата костюмарска школа, а
Бойко Борисов прагматикът, който се опитва, където има възможност да се
оплаква, че санкциите носят вреда на България. Съвсем разбираемо е
правителството между гербаджии реформатори да се държи като диагностициран
шизофреник, но понеже точно по тази тема никога не прехвърчат искри, то трябва
да е приемем за актьорска игра. Единият чете лекция във Вашингтон с
комсомолски, пардон, евроатлантически блясък в погледа, другият дава интервю за
ИТАР-ТАСС, където намеква, че Путин може би е имал право да разкритикува
България. Какво е общото в това поведение - ами дори и надрусан с презряла марихуана
тийнейджър няма да се върже на този патетичен театър. Защото крайният
коефицинет на полезно действие е нулев. България не е получила и няма да получи
компенсации от Европейската комисия за щетите, а междувременно отношенията с
Русия са във възможно най-мъртвата си точка от десетилетия насам.
Описахме
подробно този случай на абсолютно погазване на здравия разум, националните
интереси, политическата логика и доброто управление, за да можем да
идентифицираме още един проблем в нашата разкапана политическа среда. Даниел
Митов е любимец на една прослойка в българското общество, която също миналата
седмица бе изтеглена под парещите лъчи на слънцето и тя запищя като вампир
сбъркал радикално времето си за лов. Става дума за така нареченото психодясно,
появило се на плакати из големите градове като част от плакатната война покрай
съдебната реформа, която разтърсва политически активните граждани.
Психодясното
е една малобройна прослойка, която има няма 1500 души в цялата страна,
концентрирана приоритетно на жълтите павета, но която разполага с медийно
влияние и западни ресурси. То е източник на истеричен антикомунизъм, яростна
подмяна на политическите послания с лигав псевдоморализъм и русофобия, която на
моменти достига до карикатурни нива. Последната кауца на психодясното е
съдебната реформа и плакатите, които се появиха всъщност правеха опит да
изобличат двойните им стандарти в отношението към света. Съвсем не се наемам да
твърдя коя от двете воюващи страни е правата, но понеже разобличените реагираха
много отстро, когато техните собствените методи бяха обърнати срещу тях, трябва
да изобличим лицемерието моментално. Психодясното е американски проект за
България, една паразитна прослойка, която вече се е отучила да работи каквото й
да е, но за сметка на това се ползва като улично оръжие за защита на всякакви
удобни за зализаната олигархия каузи. И понеже повечето от настоящите
представители на този антропологичен вид имат тежки корени в предишната
номенклатура те не са се разделили и със съзнанието си за някакъв богопомазан
елит. Психодясното не може да живее, ако не се възприема като някакъв възвишен,
отделен еволюционен вид, който е надраснал с толкова много простолюдието, че
може да ги наблюдава единствено със зле скрито презрение и омраза. И тази
омраза се наблюдава най-добре, когато някой се опита да се противопостави на
вълната на това грантово статукво. Едва ли някой друг е в състояние да роди
толкова токсична лексика, колкото представител на психодесните, когато трябва
да си защитава грантовете. Тази лакейска отдаденост и нейното медийно надуване
като политически балон всъщност ражда феномени като Митов. Това е
лабораторията, която ражда пламенност, но в името на статуквото, революционни
фрази, но в услуга на олигархията, обществена патетика, но обслужваща
идеологията, която не иска промяна.
И авторите
на клипа за #психодесните много правилно бяха посочили тяхната активна дейност
срещу Русия. Те съществуват основно и единствено заради това. Опитите да
иронизират най-верния аспект от атаката срещу тях, показва, че този път
наистина бяха изкарани под светлината на лазерния микроскоп. Именно
психодясното и лабораторията на кадри, която представлява то е най-големият
опит за подмяна на традиционни политически ценности у нас и начин всяка идея за
радикална социална промяна да бъде осмяна, охулена и наритана. Тази паразитна
класа е в основата на слугинския елит, който губи ума и дума във Вашингтон и
започва да ражда глупост след глупост. Заради това темата за невъзможността на
България да формулира ясен национален интерес и темата за психодясното са
свързани в неразривен съюз. "Преди да ни направят бедни ще ни направят
глупави", беше казал един път в пристъп на голямо вдъхновение проф. Андрей
Пантев. Психодясното е инструментът за масово изглупяване. През тях се прокарват
всички тъпотии, които скапаха нашия живот и превърнаха България в основния
лузър на ЕС. Именно психодясното в неговата върховна истерия прецака
възможността за автентично обединение на гражданите за различна държава. Те
всъщност не искат различна държава, защото там, където има разум няма да им
отпускат никакви средства и грантове. Но в държава, където Митов може да е
министър, в държава, където недоучили могат да дават акъл по всяка тема във
вселената - това е идеалното поле за експерименти.
Бог да пази
“Америка за България”,
защото поне знаем на кого може да сме благодарни за всички тези паразити.
No comments:
Post a Comment