В рамките
само на един месец българското общество имаше възможност цели два пъти да се
убеди кой е фактическият господар в България и къде е истинският център на
власт, а не ментета, които щъкат като бълхи из сутрешните блокове на
телевизиите. Първият път беше след инцидента на полигона "Анево",
където при инцидент с оръжие загина американски гражданин. След като отмина
инстинктът за тотално лъготене присъщ на българските инстутиции изначално,
истината се появи на бял свят от съобщение на американското посолство. За първи
път в историята на преходна България едно чуждо дипломатическо представителство
иззе ролята, която нашите министерства си спестиха. От съобщението на
американците можеха да настръхнат косите на всяка електорална единица - оказа
се, че по нашите полигони, оторизирани неясно от кого вървят изпитания на
оръжия, които били предназначени за "умерената" сирийска опозиция.
Разбира се ведомството на Марси Рийс дискретно спести факта, че досега САЩ
няколко пъти въоръжаваха и обучаваха "умерената" опозиция, ама един
път пусната на терен "умерената" опозиция веднага търчеше да се
предава и да става част от Ислямска държава по-бързо дори отколкото фолкпевица
може да идентифицира милионерът-ерген в своята запотена публика. Което означава
само едно - зад гърба на обществото страната ни е била забъркана в такава
геополитическа каша, че от нея трудно има излизане, особено с разбита система
за сигурност.
Миналата
седмица за втори път се изясни, че основният команден център на българската
политика за отбрана се намира в американски ръце. В Талин американският
министър на отбраната Ащън Картър обяви, че САЩ ще прехвърлят общо 250 танка,
артилерийски установки, БТР-и и други военни съоръжения в шест страни от Източна
Европа, сред които и България. Американецът не спря дотук, а допълни, че и
шестте страни (Литва, Латвия, Естония, Румъния, Полша и България) са дали
своето съгласие за приемането на подобно тежко въоръжение и, че трансферът на
техниката е въпрос само на време. В България изявлението на Картър имаше ефекта
на медийна атомна бомба, защото само седмица преди това военният министър,
евроатлантическият земеделец Николай Ненчев се кле пред журналисти, че искане
за разполагане на военна техника няма, а и че дори да бъде получено България ще
размишлява над него дълго и упорито като китайски дзен философ, който се опитва
да види цялата вселена в една капка дъжд. Този розов свят обаче бе разбит само
седмица по-късно от бруталното изявление на Картър и оголи за пореден път
гнойната рана в българската душа, че тя (душата, а и странате) не е автономна,
а че зависи от някакви други политически сили и вече дори не може да бъде
господар на собствената си съдба.
Именно в
сблъсъкът измислица/реалност се роди поредният крупен гаф на Николай Ненчев,
който със своето неадекватно, налудничаво, слугинско и на моменти направо
ненормално поведение се оформя като основната черна дупка на българската
сигурност. Известната психоложка Елизабет Кюблер-Рос бе формулирала пет етапа през
които минава неизлечимо болния пациент - отричане, гняв, договаряне, депресия и
приемане.
Очевидно
Ненчев май вече е наясно, че при първия сериозен политически трус той ще бъде
първият, който ще изхвърчи от кабинета, защото ако проследим поредната му доза
панически действия ще видим, че той мина през всички етапи и така записа нови
висоти в традиционното българско изкуство да правиш тежки гафове. Но, за да не
изглеждаме празнословни нека да проследим всички етапи и техните медийни сенки.
Първият е
класически - отричане. Ненчев пръв, а и единствен от всички министри обяви, че
такова искане не е постъпвало в България. Това се окоза поредната лъжа. Тя
обаче се превърна в проблем не, защото избирателите у нас бяха измамени, а
защото постави американците в деликатна ситуация. Просто, ако Ненчев казва
истината, то значи Ащън Картър лъже, както и обратното. Заради това със
сигурност е имало дипломатически скандал и то най-високо ниво, защото още на
следващия ден се наложи външният министър Даниел Митов да наруши атмосферата на
нищоправене, която се носи край него и да се опита да заличи поне малко от
политическите щети, които Ненчев нанесе. Твърде късно - новината за лъжата
веднага достигна до хората, които усетиха, че властта за пореден път се опитва
да скрие нещо важно от тях, да ги направи просто зрител на толкова важно
събитие и така вълната от гняв, негодувание и протест обиколи всички социални
мрежи, а и доби плът под формата на подписка срещу настаняването на чужда
военна техника и контингенти у нас.
Стигаме до
етап номер 2 - гняв. Той излезе на бял свят от поредният пропаганден шедьовър
на реформаторското БЗНС, качен на техния сайт, който е нещо като виртуален вход
към истинска лудница. "Спрете търговията с националната сигурност",
гласеше текстът на декларация, която петдесетината земеделци на Ненчев бяха пуснали
в защита на своя бос. В нея с нетърпящ възражение тон се хвърлят тежки
обвинения към БСП, че прехвърляла проблема от болната на здравата глава и, че
левицата спекулирала с традиционните симпатии на много българи към Русия и
руския народ. Това, между другото, е някаква свежа нотка на реализъм в
безенесарските глави, защото в предишни техни текстове, че твърдеше, че у нас
русофилия няма, а опитите да се твърди, че има са просто кремълска пропаганда,
инспирирана лично от Путин.
Етап номер
3 - договаряне (или направо да си го кажем - опитът да изплуваш от опашатата
лъжа и да се закачиш за институционалната лъжа) дойде много бързо след това.
След като видя каква дипломатическа каша сътвори Ненчев побърза да пусне
позиция идентична с тази на Даниел Митов, за да не бъде гледан накриво в
американското посолство. Но дали от бързане или просто от ненаситен усет за
измама и в този гърч на министъра се появи пробойна. Оставяме настрани това, че
новата му позиция бе в пълно противоречие с всичко, което бе говорил само 24
часа преди това, в нея, както забелязаха и много други медии, отсъстваше
изключително важен детайл, което показа, че Ненчев не е чел опорните си точки
както трябва. Във втората си позиция той заявяваше, че тепърва ще се уточняват
детайлите по това какво количество американска техника ще има у нас. Което се
оказа сериозно разминаване с официалната линия.
Стигаме до
етап 4, депресия - най-накрая Министерството на отбраната успя да прочете какво
им е написала пиар-службата на ГЕРБ и Реформаторския блок и Ненчев започна да
повтаря до втръсване това, че всъщност не става дума за трайно разполагане на
войници и техника, а само за едно дълго военно учение. Според официалната
версия на властта, която най-накрая и евроатлантическият земеделец налучка,
нямало нужда да се пита парламента или правителството за това, защото нещата
били уредени с подписаното през 2006 година от кабинета на Тройната коалиция
споразумение със САЩ. Изведнъж цялото психодясно заговори като един и същи
човек. Подобно нещо се случи и с правителството, както и с кариеристите на
заплата край него. Сергей Станишев бил подписал, БСП били договорили така
нещата, днешното правителство е като Пилат Понтийски с чисти ръце.
Така
стигаме до все още неслучилата се точка 5 - приемане, която вероятно е отложена
за неясното бъдеще, където хората ще имат възможност да наритат всички
господари на официализираната лъжа. Нито един от папагалите на опорни точки не
си бе направил труда наистина да прочете споразумението с американците от 2006
година, за да види как тежките им политическите конструкции могат да рухнат
като картонени кули. Защото, когато човек си направи труда да го намери и да
вникне в клаузите ще види как опорната точка на властта е просто поредната
пропагандна изгъзица, която дори не си е направила труда да звучи реалистично.
В споразумението от 2006 г. не е предвиден някакъв автоматизъм - "те искат
да разположат, ние сме задължени да им разрешим". Съгласно чл. 4, т. 1 от
Споразумението евентуалното разполагане става при отчитане на суверенитета на
България и, забележете, като се отчита виждането (позицията) на страната.
Тоест, ако България изрази виждане, че в настоящата ситуация националната
сигурност не налага разполагане на контингент, че Русия не заплашва България,
че българското общество няма да приеме чужда войска, която да е постоянно
дислоцирана на нашата територия, то САЩ няма как да разположат нищо. По същия
начин миналата година Чехия и Словакия на същото основание от техните
аналогични споразумения, отказаха разполагане на американски контингенти. Тоест
няма как да се мине без решение на парламента, а ако това стане подобно нещо ще
е жестоко нарушение на конституцията. Властта беше притисната в ъгъла и то от
своите собствени лъжи и сега просто няма нито един полезен ход, защото точно в
тези международни отношения не върви да припишеш отговорност на виновното
минало.
Самата
опорна точка - "всъщност не ние, а БСП през 2006 година е разрешила
пребиваването на американски войски у нас" е особено изобличителна. Тоест
- баш натовците бягат като "Протестна мрежа" от Георги Близнашки от
идеята, че те, видиш ли са разрешавали нещо. Защо ли? Ако решението е толкова
правилно нямаше ли да се кичат с него? Ако беше такъв купон у нас да има не
повече НАТО, а повече САЩ, нямаше ли всякакви там реформатори да се бият като
шимпанзета в гърдите и да се самовъзвеличават като евроатлантически супергерои?
Но, не. Те бягат от отговорност като хлебарки. Искат друг да е виновен. Този
път просто ги спипаха на лакейското местопрестъпление.
А знае ли
човек, може би в кошмарите си повечето от тях виждат, че един ден могат да
бъдат съдени за всичко, което правят днес.
А щом властта изпитва страх значи
този път истинските, а не назначените граждани са направили нещо както трябва.
No comments:
Post a Comment