Сезонът на вицепремиерите-самоубийци

Ако в България има работеща Инспекция по труда, то тя трябва незабавно да се самосезира и да провери какви са условията на труд и работната атмосфера в кабинета "Борисов-3". В рамките само на три месеца вече втори вицепремиер в правителството публично плаши със самоубийство и го обрисува с подробности, които показват, че размисълът върху подобен край е бил тревожен и задълбочен. Да ви припомня - в началото на август Валери Симеонов обяви своето желание да си върже релса на врата и да скочи от Бургаския мост в бурните води на Черно море, за да се удави трагично. За разлика от циничната публика аз възприех напълно сериозно тази заплаха и сега всеки път като прочета, че Симеонов е на посещение някъде край морето чакам да видя дали ще изпълни своята закана. Тази заявка можеше да се изгуби в мощното информационно торнадо, ако тези дни Красимир Каракачанов не беше решил да блесне на полето на суицидните закани. В интервю пред електронен сайт вицепремиера заяви, че ако се докаже, че в партията му са влизали пари от Бг-паспорти той щял да се гръмне на площада в София със законно притежавания си пистолет. Това правителство няма и две години на власт, а вече втори вицепремиер отправя заплахи за собствената си смърт. Какво ви говори това за отношенията в кабинета? А за условията на труд?

Проблемът с тази закани е, че те имат обратен ефект. Електоралната маса ги посреща с неясна надежда, а не с възмущение и потрес. Ако Каракачанов обяви точен ден, час и място за своето публично самоубийство, убеден съм, че ще се насъбере тълпа от която нито един няма да тръгне да го разубеждава, а по-скоро ще му дават съвети къде да се простреля максимално ефективно, така че да е сигурно, че няма да оцелее. И не, не бройте това към безмозъчния хейт. Наясно съм, че такава ще е съдбата на всеки политик, бил той от управляващите или опозицията, който смята, че с подобни клетви ще събуди съчувствие. 29 години преход постигнаха своята цел. Хората станаха безмилостни и идеята за удавен вицепремиер им изглежда като едно добро начало. Ситуацията ми напомня на едно култово стихотворение на Жак Превер написано с такова омерзения към политическия елит на страната му преди Втората световна война, че в него се казва, че ако някой политик се дави, то ще му бъде хвърлено въже "но от тия - не с поплавък накрая, а да кажем с ютия". Тоест това не е чисто българско усещане. То сполетява цели народи, когато времената са буреносни, а управленците калпави, продажни и цинични.
Аз лично обаче съм изненадан от изявленията на Каракачанов. При Валери Симеонов винаги е имало елемент на отявлена психарщина и от него можеше да се очакват закани за релса на врата. Ама Каракачанов винаги е изглеждал бохем, неразривно свързан с радостите на живота. Даже неговият кадър Петър Харалампиев, наричан още Бате Харо, от който ВМРО почти по библейски се отказа и го хвърли на кучетата, ми изглеждаше като епикурейско продължение на баш Войводата. След като Харалампиев беше арестуван, а обвиненията срещу него станаха косвен повод Каракачанов да твърди, че ще се самоубива с пистолет, прегледах фейсбука му и видях, че човека е бил фиксиран в това да описва кулинарните си радости - каква салатка си е направил, колко зехтинец й е сложил, каква ракийка си е сипал, какво уиски запленява вкуса ми, колко сластно се вие дима от лимитираната серия кубински пури, която пуши. От профила на бате Харо човек може и да не научи с какво се е занимавала Агенцията за българите в чужбина, но ще има добър поглед върху ежедневното му меню и опитите му за лятна поезия.  Сега, ако и бате Харо заплаши със самоубийство, значи нещата тежко са изтървани от контрол…
Очевидно сме стигнали до сезона на клетвите, но не знам дали тези, които ги произнасят са наясно каква инфлация на думите има. Хората не вярват на уверения, не търпят витиевати обяснения и съответно образите на вицепремиери-самоубийци им изглеждат иронично-вресливи.  Пък и Каракачанов не биваше да изригва толкова ярко. Че да не вземе да се докаже обратното. Тогава, можете да бъдете сигурни, всички ще чакат да си изпълни  клетвата.
Не знам как може да бъде приключен правилно текст, който от самото си начало е толкова абсурден.  Наскоро ми попадна една великолепна книга "Властелините на финансите. Банкерите, които фалираха света" - великолепен и хипнотичен разказ на Лиакат Ахамед за Голямата Депресия от 1929 година. И там открих уникална мисъл. Английски журналист харектеризира шефа на "Банк оф Ингланд" Монтагю Норман със следната фраза: "На него му е нужна власт просто, за да може да функционира и няма да се откаже от нея, преди да е станало твърде късно". Не знам защо аз пък се сетих за Бойко Борисов. Той май наистина ще се дръпне от властта едва, когато е твърде късно. Дори и това да означава просто, че вицепремиерите му ще се изпозастрелят и удавят самички.

WC-премиера демонстрира класовата арогантност на един ояден милионер

Вицепремиерът Валери Симеонов е абониран за повечето скандали в кабинета "Борисов" 3. Още от първите му дни на поста стана ясно, че е въпрос на време той да гръмне и изтрещи като политическа бомба, която е останала без контрол. Той нямаше още дори месец на поста, когато, за да защити кадър на своята партия изригна пред една медия, че може и да си е правил майтапчийски снимки в Бухенвалд навремето. Малко след това партията му излезе с една позиция срещу зелената евродепутатка Ска Келер, пълна с обиди и квалификации, които стигаха до ръба на цинизма. Медийните дудуци на вицепремиера обаче бяха склонни да обясняват всичко с неговия спонтанен характер и непремерен речник в който обаче виждаха автентичност, която се харесвала на хората. А Симеонов реши да не се оставя критиците си, а да блесне в пълната си светлина. Заради това част от проявите му минаха границата на нормалното и завиха рязко дори към сатиричното. Незабравими ще останат рязането на лентичка на тоалетни в граничен пункт, който му спечели прякора "WC-премиера" и патетичното възторгване пред оградата на границата, която поетичното му въображение описа като "великата българска стена". А нощните му разходки из курортите, за да следи нивото на шума ще останат дълго в политическия фолклор на страната, което си е постижения в България, страна в която в политиката са дебютирали не един и два клоуна в мътните години на прехода.

Това, което през цялото време бардовете на властта умишлено не поискаха да видят, че това, което наричаха "автентичност" е един неподправен цинизъм, а речникът на Симеонов не е продукт на откровеност и честност, а на безгранична арогантност и високомерие, което минава всички търпими граници. Крайният продукт на този произвол го видяхме миналата седмица. След заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество вицепремиерът рязко се нахвърли срещу майките на деца с увреждания, обвини ги, че се опитват да извиват ръцете на властта и дори се усъмни, че децата им са болни. Ефектът от думите му беше като запалването на клечка в барутен погреб. Обществото се възпламени, а опозицията моментално поиска неговата оставка. И то напълно основателно. Хората отдавна подозират, че властта се отнася с тях като с ненужна тежест, като към някакви постоянно мрънкащи лузъри, които вечно искат повече пари, а сега получиха съвсем откровено доказателство за това.

В друга държава въпросът за оставката съвсем нямаше да стои на дневен ред, защото такива като Симеонов още на петата секунда от скандала щяха да са подали оставка. Цели правителства са падали за съвсем по-дребни скандали, но тук понеже границите на нормалното отдавна са дръпнати до космически стойности, вицепремиера не само се запъна с оттеглянето си от властта, но и се заинати, че е прав. "Знам, че истината боли, но не се отказвам от нито една своя дума", написа той във фейсбук, заел позата на някакъв обиден дисидент. Ето това е неподправения цинизъм, който си е въобразил, че говори от висотата на някакъв върховен господар на истината. Разбира се, че Симеонов трябва да подаде оставка. Той си позволи това, което никой преди него не е правил - да демонстрира на хората с проблеми, че ги смята за утайки, че тяхното мнение му е в някаква тежест. Повече от цинично е, че вицепремиерът, който е натоварен да отговаря за демографската политика показа такова отношение към майките на деца с увреждания.

Въпросът за оставката на Симеонов e морално парлив, обществено значим и медийно турбулентен, но за съжаление е второстепенен Защото най-важното в такава ситуация е да диагностицираме правилно проблема. А това няма как да се случи в рамките на наложения ни либерален модел за обяснение на света и обществените ситуации. Пред нас нямаме просто един политик, който се отнася цинично и пренебрежително към социални искания. Имаме един ояден милионер, който го прави. Симеонов е не просто политическо лице на патриотите, той е мастит бизнесмен, който е получил власт. И отвратителното му изявление не е аномалия или случайност. То е преднамерен израз на класова арогантност. Не напразно е дадено не пред "Господари на ефира", както се опитва да внуши медийната пропаганда на управлението, а пред телевизия СКАТ. Имаме съвсем целенасочено и брутално послание. И е израз на ярък класов интерес. Съвсем нормално е един богаташ да се изнервя на искания, които подриват работодателският му иннерес. За да разберем това е необходимо да чуем целият поток на неговата мисъл, а да не спираме единствено до подозрението, че децата били "уж болни". Малко по-нататък Симеонов се разпевна, че майките искали закона с "чисто материални цели". От луната ли падаш бе, братче? Разбира се, че е с материални цели. Майките искат да имат достатъчно средства, за да се посветят на децата си, за да им подсигурят средностатистическо съществуване и приличен живот, а не тяхното поколение да бъде изолирано, потопено в мизерия и напълно остракирано от обществото. Те не искат лукс. Не искат лежерни ваканции в хотелите на братя Диневи. Не настояват за лимузини и хайвер. Искат нормалност. Искат държавата да забележи, че съществуват. И едва ли са предполагали, че държавата (а Валери Симеонов печално е лицето на държавата днес) ще ги отчете с досада, гняв, презрение и ярост. Откъде майките могат да подозират, че държавата е похитена от такива не-хора, лишени от съвест и съчувствие. Но как да получат нормално отношение от човек, който дотолкова е опериран от човечност, че собственият му син преди време разказа как баща му в миговете на неговата най-голяма криза му е казал да се оправя сам. Подобно отношение е само на крачка от това да каже, че хората с увреждания трябва да бъдат разстрелвани, за да не се пречкат на високохуманния бизнес и да не му развалят качественото храносмилане. Срещу нас нямаме картина на просто обикновено мракобесие. Това е корпоративен фашизъм.

Не съжалявам за констатацията си. Валери Симеонов доказа, че е взел две трети от пътя към фашизма. Сега вече съм убеден, че има и майтапчийски снимки от Бухенвалд. Неговото отношение към майките е същото като отношението на комендантите на концлагери към затворниците в тях. Това е език на омразата в най-чистата му форма и отношение. Ако такива хора останат във властта, то България показва, че е напълно обезмислена, разпарчетосана, морално фалирала държава, чийто елит цели просто да я приключи набързо, за да си получи комисионните.

Оставка!

Идеологическите размисли и страсти на госпожа Цвета Караянчева

Винаги е малък празник за мен, когато госпожа Цвета Караянчева се отдаде на идеологически размишления, защото купонът е гарантиран, а смъртта на мозъчни клетки неизбежна. И така днес шефката на Народното събрание се е отдала на размисли и страсти за ролята на президентската институция у нас, както и за автентичните политически инстинкти на суверена, тоест на българския народ. Нейната теория може да бъде сведена до следното - народът би гласувал по един начин, когато търсят от него отговор на въпроса "кой да олицетворява единственото на нацията" и по съвършено различен, ако го попитат "кой да управлява страната". От което следва върховният й извод - Румен Радев (той не е споменат пряко, но присъства в целия текст подобно на онзи, чието име не бива да се споменава) е някаква политическа аномалия. Защото, когато дойде въпросът за управлението хората ще избират докато свят светува ГЕРБ. В тази теория има пробойна с размера на драмите в коалиция "Обединени патриоти". Защото госпожа Караянчева очевидно смята, че когато дойде въпросът за управлението е съвсем естествено да се управлява единствено и само в името на една малка група от хора. Понеже въпросът за единството на нацията е разграничен изцяло, то въпросът за управлението може да се отнася единствено и само за избирателите на ГЕРБ, а може би дори само за едни 10 процента от тях. Всички, които смятат, че управлението също трябва да търси национално единство или поне максимално широка база са обявени за ходещи полуидиоти, които чакат някой да им разясни въпроса за кемитрейлса. Тук мога да ви дам доказателствена база с размера на "Война и мир".

Тази теория е увенчана и с нападка. Най-накрая Онзи, чието име не е споменато, непряко е обвинен, че работи по въпроса за президентска република, а неговите сътрудници черпели с пълни шепи от книгата "Защо нациите се провалят". Порази ме интересният избор на източник. Съвсем наскоро приключих същата книга и се запитах дали изобщо госпожа Караянчева я е прелистила. "Защо нациите се провалят" не ме впечатли като четиво. Книгата е сравнително интересна в историческата си част, но съвсем не дава автентични отговори за провалите на определени държави и региони на света. Тя е сляпа например за колониализма, изсмукал цяла Африка и Латинска Америка. Но дори и в невпечатлителната идейна част има моменти в които все едно се описва управлението на ГЕРБ. Когато институциите са просто декор, който трябва да прикрива личното облагодетелстване - това е сигурен път към провала. Не е необходимо да си историк или учен, за да схванеш логиката. Точно такава е псевдодържавата, която ГЕРБ изградиха от 2009 година насам. И посредствена книга като "Защо нациите се провалят" е в състояние да обясни това. Очевидно в ГЕРБ има не само политическа, но и идеологическа паника.

Но въпросът за управлението обаче е по-коварен, отколкото си го представя госпожа Караянчева. По конституция например нейният пост е номер 1 в държавата. И въпросът, който ме мъчи е как ли биха гласували българските граждани, ако знаеха предварително, че именно тя ще оглави Народното събрание? 

Трябва да проверим това на следващите избори...:)))))

Харизматичният минотавър в патриотичен лабиринт

Навремето, през 2009 година, в опитите си да заобиколи законовата забрана за оповестяване на данни от социологическите проучвания в рамките на изборния ден, един вестник, който бързаше трепетно и възторжено да обяви възхода на ГЕРБ и на Бойко Борисов беше избрал да прави класация на книги и разбира се първо място безапелационно зае "Генералът в своя лабиринт" на Габриел Гарсия Маркес. Акцентът беше върху "генералът". Българското обществото като кучето на Павлов трябваше да слюноотделя при споменаването на тази дума. Тя беше запазената марка на онези дни, медийният символ на нов блясък, на обществени върхове, на възхода на цяла една група и тяхното почти библейско прихождениe в политиката.

Не знам дали Бойко Борисов, дори в името на спорта и на докторската си титла, си е направил труда да прочете този роман на Маркес, който е посветен на Симон Боливар. За него това щеше да е интересно и метафорично преживяване. През 2009 година можеше и да не го разбере, но днес със сигурност ще открие черна ирония в сюжета. Защото Маркес избира един нетипичен подход - той не описва Симон Боливар в дните на неговия възход, а във времената на падението. Боливар напуска президентския пост, хората се обръщат срещу него, като минава по улиците го замерват с боклуци, а по стените се появяват иронични графити, свързани с неговия образ. Няма да ви разкрия сюжета, ако ви разкажа края - Боливар тръгва на път, за да се отплува към Европа, по пътя научава, че може би има шанс да се върне на власт. Обаче здравето му се влошава, обстоятелствата го притискат, сянката на времето го покрива. В крайна сметка той не успява да направи нищо - никога не отплува от Южна Америка, не се връща на власт, а умира в бедност. Да, знам - по последния параграф трудно ще направим аналогия между Борисов и Боливар, но ние всъщност не търсим и това. Издирването на героични аналогии е работа на дежурните по любов медии, които още не са посегнали на световната класика в своите политически възторзи от Борисов, но нека да не ги подценяваме - рано или късно ще надушат това огромно поле за овършаване. Днес когато нашият местен генерал е в своята есен вече можем да кажем, че някои заглавия наистина са фатални и пророчески. Така навремето слагаческката медия, която реши да свърже в едно изречение роман от Маркес и името на Бойко Борисов едва ли е разбрала колко лоша услуга му е направила и с какъв литературен снайпер го е улучила просто в десетката.

Тъжно е днес да се сравнява героичният медиен наратив за действията на Борисов и реалното положение на нещата. Ако човек се посвети на влюбените медии с удивление ще види, че Борисов веднага щом се връща моментално свиква среща на коалиционните партньори, разпорежда се, разпределя, махва с ръце, действа като звероукротител, командва, действа решително...А в реалността имаме точно обратното. Извинението на Валери Симеонов приличаше едно към едно на произнасянето на "мамка ви", но с други думи. Малката патриотична коалиция в състояние на полуразпад. Майките на деца с увреждания са бесни и протестират на улицата. Социалните мрежи врят и кипят като алхимична реакция. Държавата се клатушка като самотен кораб в Бермудския триъгълник по време на буря, а дори и коледният концерт на Веселин Маринов едва ли ще инжектира стабилност в обществото, която да трае дълго като наркотична наркоза. Леви и десни са заедно в своето омерзение.

За първи път в своята политическа кариера Борисов е с вързани ръце и това мелодраматично му личи. Той е приклещен в лабиринта на своята коалиция, а това е лабириринт с огледала, лъжливи изходи и задънени улици. Пред очите ни стана ясно, че политическата формула е сменена. Не Борисов, а Валери Симеонов е силният човек в управлението. Вицепремиерът може да си позволи арогантност, цинизъм, псевдоизвинения, милионерска наглост и класово презрение, а Борисов не може да го пипне, защото ще си "счупи конструкцията". Това е садо-мазо ппретворено в политическа безизходност. Лидерът на ГЕРБ трябва да търпи болката, да си затваря очите, да се гъне като силиконова кукла и да разчита медийните възторзи да заличат истината. Този път обаче това няма как да се случи. През 2009 година харизмата на Борисов пламтеше като ядрен реактор му разчистваше пътя без въпроси и съмнения. В нейната радиация всичко изглеждаше подредено и практически вечно. Ето идва Отмъстителят. Той ще подреди България. Строителят на магистрали в своя пълен блясък.

Днес, 9 години и две негови правителства по-късно вече виждаме признаците на лъчевата болест. Последният си мандат Борисов извоюва с цената на разтърсващи компромиси. Пиар-козметиците на властта отчаяно почнаха да му търсят нов образ след като на сцената се появи далеч по-автентичен и истински генерал. Опитите за това започнаха още от 2014 година, когато от лабораториите излезе някаква странна фигура - Новият Бойко. Тя обаче като истинско ГМО не успя да хване почва и не даде никакъв плод. Заради това ни заливат с идеята за Международника. Някакво митологично създание, което да запълни вакуума във вътрешната политика и да прикрие факта, че Борисов не е силният човек във властта. Само, че при първата политическа криза в сърцевината на самото управление се видя, че той не държи никакви козове в ръката си. Властта не пада засега, защото патриотите не са сигурни за собственото си парламентарно бъдеще, но всички виждат, че те държат основния арсенал. В други години, при друго ниво на харизмата в сантиметри Борисов хвърляше мандата и панически се оттегляше зад сцената, за да прегрупира армията, но днес и това кротко удоволствие му е забранено. Той отчаяно се нуждае от изкаран докрай мандат, а подозирам, че и идеята за ново служебно правителство, което Радев да реди го ужясава, защото това може да сложи спирачки на изборната машина на партията му.

Въпреки медийния адреналин Борисов е поставен на колене и е въпрос на време съдията да отброи нокаута. Не ме разбирайте погрешно. Не изпадам в измамни илюзии, нито приемам желаното за действителност. Просто трансформацията е очевидна. Медийният бог, харизматичния минотавър (това е определение на френския журналист Беноа Опекен, направено през 2009 година) вече се превръща в обикновен български политик - мразен, презиран, иронизиран, водач на армия от политически призраци. Цената за оставането на власт се качва всеки ден и дори триумфалистките речи на Цветан Цветанов от трибуната в Народното събрание не могат да го скрият. Генералът стигна до края на своя лабиринт и май започва да разбира, че от него няма изход. Народът е по улиците, вицовете се кълбят като електрическа буря, а баналният антикомунизъм може и да не сработи като спасителен пояс. Тъжно е да си харизматичен минотавър в лабиринт в който са нахлули гладните с вилици и ножове и търсят онзи, за когото са разбрали, че е безсилен като бройлер.

ДПС в епохата на морфичните резонанси

Ако погледнем към българската политика като към криминален пъзел, ще можем да установим, че тя страшно много прилича на местопрестъпление. И като в култова кримка на Агата Кристи уликите започват да се трупат, отпечатъците и кървавите следи да се множат, докато най-накрая не дойде прозрението кой е виновника за ситуацията. В добрите стари български традиции е виновниците да са всички. В България няма невинни, а за българската политика това важи с три пъти по-голяма сила. Но всъщност няма да си говорим за престъпления, предателства, убийства, злодеи без лица и фантоми, а за това, че всяко четене на криминален роман стига до момента в който читателят се учудено възкликва, удря се по челото и разбира как авторът през цялото време го е водил за носа, подхвърлял му е някои следи тук-там и ако се върне назад ще успее да види романа от съвсем друг ъгъл.

Точно заради това, ако през следващата година има предсрочни избори, а те стават толкова по-вероятни, колкото по-често телевизия Алфа застива с мистериозния слоган: "Телевизия "Алфа" спря. Питайте правителството защо", ще трябва да се върнем назад до един много конкретен момент, който ни е навял тези мисли, а вероятно е обърнал и хода на целия политически процес. Откакто през 2013 година пред очите на всички камери Ахмед Доган стана жертва на неуспешно покушение, той избра да потъне някъде зад кулисите и само от време на време да дава знаци за своето съществуване. Един от най-култовите такива моменти беше в края на 2015 година, когато той буквално разстреля депутатите от ДПС с теорията си за морфичния резонанс, който улавял пулсациите на общността. "Мога да твърдя, че имам отворен портал за тази информация, затова не се ебавам", беше добавил още Сокола пред тях и ще сбърка много всеки, който тръгне да разгадава тази мистерия с инструментите на иронията. Всъщност пред своя елит Доган буквално каза, че някои неща няма нужда да бъдат пресъздавани с думи, че информацията понякога се залепва в теб на подсъзнателно ниво, което ще рече, че това важи и за цялото общество. Тоест от края на септември българското общество е в морфичен резонанс за предсрочни избори, защото тогава станахме свидетели на друго фокусническо появяване на Доган от сенките, но този път безсловесноно, а предададено през една култова снимка. На кадъра се виждаха лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, почетният председател на движението Ахмед Доган и американският посланик Ерик Рубин. От пресцентъра на ДПС бяха твъде лаконични в описанието на разговора: "Бяха обсъдени актуални политически въпроси, както и развитието на двустранните отношения". С такова изречение човек може да разбие череп. Допълнението обаче също е като кроше в челюстта: "Участниците в срещата са изразили задоволство от възможността да обменят мнения и позиции по отделни теми, както и убеждението, че такива срещи са необходими и полезни. Взаимното уважение и диалогът способстват за развитие на демократичните процеси и трябва да бъдат поощрявани". Така е - понякога езикът е средство за информация, друг път е фередже, което се пуска, за да скрие нещо важно.

Всъщност по-важен дори и от обсъжданите теми беше контекстът на разговора между Доган и Рубин. Той се проведе буквално дни след като българското общество разбра, че почетният председател на ДПС става официален собственик на ТЕЦ "Варна", който придобива от синът и дъщерята на бившия транспортен министър от правителството на Пламен Орешарски Данаил Папазов. При това цената на сделката бе само 3500 лева. Мнозина потънаха в предположения какво ли цели Доган с този ход - дали да си изсветли активите или да се насочва вече трайно към бизнеса, но опасявам се категоричен отговор на този въпрос не можем да дадем. Нямаме ясновидски способности, а очевидно и нещо като информация ни липсва в целия пъзел. Това, което обаче е очевидно и дори болезнено е, че американският посланик по същество благослови тази сделка. Появяването на снимка с Доган в такъв контекст и точно в този конкретен момент беше повече от мощен знак, че американското посолство не само не се отказва да разглежда ДПС и Доган като трайни политически фактори, но дори им дава и доверие в аванс през една такава политически маркетингова фотография. Жестът беше разбран и потопи в депресия доста десни анализатори, които се опитаха да имитират някакво възмущение преди да утихнат бързо и да оставят недоволството си да се разтвори в повечко алкохол. Само с една снимка от ДПС бяха свалени геополитическите подозрения, а образът им бе дипломатически изчистен. И най-важното - Рубин не може да не си дава сметка, че подобна среща ще бъде тълкувана точно в такъв контекст. В крайна сметка когато човек прочете за срещата и види фотографията веднага ще си каже, че ДПС получават картбланш за участие във властта и то въпреки компроментиращите информации, които са натрупани за тях по време на целия преход. Голямата политиката е цинична до безумие - когато участниците в играта са едни и същи и нищо нова не се задържа на масата за игра, то печелившата формула винаги е в комбинацията от добре познати фактори, съчетани в моралистична патетика и красиви обещания за бъдещето. Жалко е само, че всички не можем да си купим ТЕЦ-ове на безценица. Тогава като че ли по-лесно щяхме да можем да преглътним неизбежните гадости на политическите процеси. Но това е хейтърско заяждане и няма нищо общо с темата, която обсъждаме.

Само десетина дни след срещата получихме почти сигурни доказателства за посоката на действие на ДПС оттук-нататък. Елитът на партията се събра на семинар във Велинград, където трябваше да обсъдят ситуацията в държавата и положението в различни сфери. За разлика от семинарите на левицата този не беше медийно раздухан и разнищен, но чухме от Карадайъ ключова фраза, която, призовавам ви, не възприемайте като поредната баналност: "ДПС може да предложи алтернатива на сегашното управление". Това не е случайно изпуснато откровение, а почти признание за бъдещи действия. Доскоро парламентарната тактика на движението беше съвсем различна. Всеки, който е следил техните действия в Народното събрание няма как да не е забелязал, че ДПС атакуваше доскоро само един сегмент от управлението - патриотите. В цяла серия от изяви, трибунки и декларации се посочваше, че присъствието на националисти противоречи на европейските принципи и ценности. Подтекстът беше ясен - "зарежете патриотите и се обърнете към нас за подкрепа". За ГЕРБ обаче би било политическо харакири да влязат в открита коалиция с ДПС, защото това ще ги изправи пред страшния съд на всички изречени клетви и обвинения, а и Цвета Караянчева вероятно щеше да емигрира с първа космическа от Кърджали и да се пренесе трайно на жълтите павета. Сега тази плоча е сменена. ДПС вече заговори, че искат алтернатива на цялото управление и, че смеят да я предложат по свой собствен начин и методология. В интерес на истината - във времена на политическа стагнация, когато на хоризонта не се явява нищо ново и интересно, а хората масово са разочаровани от политиката, номерът на Движението понякога излиза. Едва ли политически наблюдател е в състояние да забрави инфарктните моменти от европейските избори през 2007 година, когато в един момент в началото на нощта започнаха да идват социологическите разбивки с шокиращите данни, че ДПС води в резултата. Не казвам сега, че ще се повтори същата драма, а че хората на Доган се готвят за нови избори като върховно политическо предизвикателство. Тоест можем да предположим, че на срещата с Рубин те са изложили точно такъв вариант на действие, а вероятно са го запознали и с идеята си да предложат алтернатива, каквото и да означава това в епохата на морфичните резонанси и други небесни явления. След доста години на политическа диета ДПС просто открито пожелаха властта и получиха геополитическа благословия за това. Именно новото позициониране на Доган и компания вече прави недействителни неговите новогодишни думи в края на миналата година, когато обяви, че няма управлението няма алтернатива. Очевидно ДПС вече смятат, че алтернативата са те. И заради това като в криминален роман ви връщам към този момент във времето, за да видим дали сме разчели правилно знаците и следите и дали ще можем да поискаме лаврите на Еркюл Поаро. Когато обаче звездите се наредят по този начин и алтернативи започнат да никнат отвсякъде, тогава политиката внезапно става интересна и започва да друса. Заради това - затегнете коланите. Политическата турбуленция започна. 

Морфичният резонанс също.  

Махмурлукът на политическите използвачи

Разкриването на убиеца на русенската журналистка Виктория Маринова подейства като махмурлук на една миниатюрна, но изключително шумна групичка от хора, които са превърнали биенето на тъпана в свой основен политически бизнес. В момента в който това отвратително престъпление проби в заглавията на медиите и ужаси българското общество, политическите вампири усетиха, че това е техния шанс за морално настъпление и започна една вахканалия, която вероятно дълго ще остане без аналог в историята. Точно така започна една сага, която един трябва да бъде изучавана като пример за ярък провал на българската журналистика, като знак, че българското общество живее с интелектуален проблем, който ще се раздува като тумор.

Смисълът на журналистиката не е в това да угаждаш епикурейски на паниката или покориш класациите за най-гневен статус из социалните мрежи. Журналистиката в нейния чист, автентичен и основен смисъл е дори в най-голямата политическа буря да запазиш хладнокръвие и да информираш публиката за доказаните факти. Журналистиката се самоубива в мига в който наруши това свое правило и се превърне в бухалка за смазване на мозъчни клетки и самокритична преценка. А видяхме точно това - представителите на сайта "Бивол" (не подценявам, а уважавам други техни разкрития и смелост) използваха смъртта на Виктория като активна форма на самореклама, истеризирана до степен до която в един момент истината просто престана да има значение. Изведнъж Виктория Маринова бе превърната в символ на разследващата журналистика у нас, въпреки че сама тя никога не се е представяла по този начин, нито пък се е рекламирала така. Аз бях един от хората, които сметнаха за необходимо да отидат на поклонението в памет на убитата, което беше организирано в София. Но там попаднах на някакъв политически карнавал, който беше дълбоко отвратителен. Не ме разбирайте погрешно - много хора се появиха в знак на протест срещу атмосферата у нас, като бунт срещу това, че държавата ни се е превърнала в място, където сигурността е илюзия, напук на бодряшките уверения, че бележим грандиозни успехи в битката срещу престъпността. Но нямаше как да си затворя очите, че градската десница се появи на събитието единствено и само с политическа цел. В този дух бяха и глупавите речи, които държаха дежурните луди на тази част от политическото пространство. Те дълбоко не се интересуваха от истината, не даваха пет пари за виновниците, по никакъв начин не искаха разрешението на този казус, а очите им алчно бляскаха от идеята, че сега са хванали властта за слабините и няма да я пуснат. Това освен всичко е и морален проблем. Очевидно е, че управлението е безпомощно и може да са задейства само пред масиран международен натиск, но от друга страна и тези, които застаха кръвожадно да осмучат трагедията и да я ползват като допинг също не предизвикваха никаква симпатия. България се оказа притисната и смазана между крайности, които предизвикват еднакво отвращение и потрес.

Политическият парадокс обаче е в друг. Атаката проведена по този шизофреничен и нарцистичен начин не само не навреди на властта и на имиджа на Бойко Борисов, но дори му позволи да се представи като жертва на очерняне и натиск. Цветан Цветанов, който едва ли ще бъде записан в учебниците по история с мъдри прозрения за действителността, пред всеки възможен микрофон повтори своето мнение, че управлението е станало обект на "хибридна атака", но за съжаление в светлината на новите факти той трудно можеше да бъде оборен. Абсолютно съм убеден, че партия ГЕРБ не беше атакувана хибридно и нямаше международна конспирация за тяхното сваляне от власт, но това е извод по пътя на логиката, а тя бе разстреляна, унищожена и изнасилена в мига в който страстите закипяха като в психарски сериал без никакъв реален смисъл. И понеже кресчендото се извиси до непоносима тоналност, и понеже фактите бяха заметени под килими, и понеже малката групичка видя шанса си да блесне и да измие своите окаляни ръце, ГЕРБ не само не паднаха от власт, а дори постигнаха нещо, което нямаше да получат по естествен път - серия от разкаяни туитове от международни фактори, които, за да заличат подвеждането си започнаха патетично да изразяват подкрепата си за властта и за действията на българските органи за сигурност. Политическият процес е сложна материя и в него емоциите са като бумеранг, който се връща и отсича главите на всички, които се заиграват с тях като с оръжие за масово поразяване. И веднага ви давам пример. Огромен и циничен скандал като държавно отпуснатите 43 милиона, които да напълнят гушата на пловдивския олигарх Георги Гергов за "дупката" във Варна остана на заден план, забравен и притиснат от съвсем други заглавия. Там, където властта можеше да бъде изобличена, изправена на подсъдимата скамейка, разнищена и наритана изведнъж зейна вакуум заради пресилената истерия около трагичното убийство на Виктория. Това по същество е гавра дори и със смъртта на русенската журналистка, защото всички можем да видим нейната амбиция да се превърне в критичен глас срещу случващото се в България.

Очевидно е, че кабинетът "Борисов" 3 е в агония. Всяко действие или бездействие вече се превръща в обществена криза на недоверие. Но политическата злоупотреба не помага това да бъде разкрито. Политически въпрос е например трябва ли при всяко убийство шефът на ООН да пише нещо, за да може да се размърда МВР. Това е голямата тема, която да се дискутира. Импровизациите и мистификациите около трагедията обаче не само не подриват управлението, а му дават още козове да се опитва да паразитира в министерските кресла. Така вместо да бъде атакувано за реалните скандали и драми, управлението получи глътка въздух и възможност да играе ролята на невинен мъченик, подложен на атаката на тъмни сили с нечисти мотиви.

Всъщност това може и да е полезният урок, който научихме от този криминален сериал. За да се появи алтернатива на хаоса в България тя не трябва да играе танц с емоционалните страсти и да се опитва да се прикачи към колективната лудост на системните използвачи. ГЕРБ трябва да бъдат разнищени на полето на здравия разум и на базата на реалните им глупости и корупционни схеми, а не на удобни кримки, които нямат нищо общо с действителността. Не вярвам, че "Бивол" ще научат този урок. Но всички останали могат да се опитат да го осмислят.