Ако погледнем към българската политика като към
криминален пъзел, ще можем да установим, че тя страшно много прилича на
местопрестъпление. И като в култова кримка на Агата Кристи уликите започват да
се трупат, отпечатъците и кървавите следи да се множат, докато най-накрая не
дойде прозрението кой е виновника за ситуацията. В добрите стари български
традиции е виновниците да са всички. В България няма невинни, а за българската
политика това важи с три пъти по-голяма сила. Но всъщност няма да си говорим за
престъпления, предателства, убийства, злодеи без лица и фантоми, а за това, че
всяко четене на криминален роман стига до момента в който читателят се учудено
възкликва, удря се по челото и разбира как авторът през цялото време го е водил
за носа, подхвърлял му е някои следи тук-там и ако се върне назад ще успее да
види романа от съвсем друг ъгъл.
Точно заради това, ако през следващата година има
предсрочни избори, а те стават толкова по-вероятни, колкото по-често телевизия
Алфа застива с мистериозния слоган: "Телевизия "Алфа" спря.
Питайте правителството защо", ще трябва да се върнем назад до един много
конкретен момент, който ни е навял тези мисли, а вероятно е обърнал и хода на
целия политически процес. Откакто през 2013 година пред очите на всички камери
Ахмед Доган стана жертва на неуспешно покушение, той избра да потъне някъде зад
кулисите и само от време на време да дава знаци за своето съществуване. Един от
най-култовите такива моменти беше в края на 2015 година, когато той буквално
разстреля депутатите от ДПС с теорията си за морфичния резонанс, който улавял
пулсациите на общността. "Мога да твърдя, че имам отворен портал за тази
информация, затова не се ебавам", беше добавил още Сокола пред тях и ще
сбърка много всеки, който тръгне да разгадава тази мистерия с инструментите на
иронията. Всъщност пред своя елит Доган буквално каза, че някои неща няма нужда
да бъдат пресъздавани с думи, че информацията понякога се залепва в теб на
подсъзнателно ниво, което ще рече, че това важи и за цялото общество. Тоест от
края на септември българското общество е в морфичен резонанс за предсрочни
избори, защото тогава станахме свидетели на друго фокусническо появяване на
Доган от сенките, но този път безсловесноно, а предададено през една култова
снимка. На кадъра се виждаха лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, почетният
председател на движението Ахмед Доган и американският посланик Ерик Рубин. От
пресцентъра на ДПС бяха твъде лаконични в описанието на разговора: "Бяха
обсъдени актуални политически въпроси, както и развитието на двустранните
отношения". С такова изречение човек може да разбие череп. Допълнението
обаче също е като кроше в челюстта: "Участниците в срещата са изразили
задоволство от възможността да обменят мнения и позиции по отделни теми, както
и убеждението, че такива срещи са необходими и полезни. Взаимното уважение и
диалогът способстват за развитие на демократичните процеси и трябва да бъдат
поощрявани". Така е - понякога езикът е средство за информация, друг път е
фередже, което се пуска, за да скрие нещо важно.
Всъщност по-важен дори и от обсъжданите теми беше
контекстът на разговора между Доган и Рубин. Той се проведе буквално дни след
като българското общество разбра, че почетният председател на ДПС става
официален собственик на ТЕЦ "Варна", който придобива от синът и
дъщерята на бившия транспортен министър от правителството на Пламен Орешарски
Данаил Папазов. При това цената на сделката бе само 3500 лева. Мнозина потънаха
в предположения какво ли цели Доган с този ход - дали да си изсветли активите
или да се насочва вече трайно към бизнеса, но опасявам се категоричен отговор
на този въпрос не можем да дадем. Нямаме ясновидски способности, а очевидно и
нещо като информация ни липсва в целия пъзел. Това, което обаче е очевидно и
дори болезнено е, че американският посланик по същество благослови тази сделка.
Появяването на снимка с Доган в такъв контекст и точно в този конкретен момент
беше повече от мощен знак, че американското посолство не само не се отказва да
разглежда ДПС и Доган като трайни политически фактори, но дори им дава и
доверие в аванс през една такава политически маркетингова фотография. Жестът
беше разбран и потопи в депресия доста десни анализатори, които се опитаха да
имитират някакво възмущение преди да утихнат бързо и да оставят недоволството
си да се разтвори в повечко алкохол. Само с една снимка от ДПС бяха свалени
геополитическите подозрения, а образът им бе дипломатически изчистен. И
най-важното - Рубин не може да не си дава сметка, че подобна среща ще бъде
тълкувана точно в такъв контекст. В крайна сметка когато човек прочете за
срещата и види фотографията веднага ще си каже, че ДПС получават картбланш за
участие във властта и то въпреки компроментиращите информации, които са
натрупани за тях по време на целия преход. Голямата политиката е цинична до
безумие - когато участниците в играта са едни и същи и нищо нова не се задържа
на масата за игра, то печелившата формула винаги е в комбинацията от добре
познати фактори, съчетани в моралистична патетика и красиви обещания за
бъдещето. Жалко е само, че всички не можем да си купим ТЕЦ-ове на безценица.
Тогава като че ли по-лесно щяхме да можем да преглътним неизбежните гадости на
политическите процеси. Но това е хейтърско заяждане и няма нищо общо с темата,
която обсъждаме.
Само десетина дни след срещата получихме почти сигурни
доказателства за посоката на действие на ДПС оттук-нататък. Елитът на партията
се събра на семинар във Велинград, където трябваше да обсъдят ситуацията в
държавата и положението в различни сфери. За разлика от семинарите на левицата
този не беше медийно раздухан и разнищен, но чухме от Карадайъ ключова фраза,
която, призовавам ви, не възприемайте като поредната баналност: "ДПС може
да предложи алтернатива на сегашното управление". Това не е случайно
изпуснато откровение, а почти признание за бъдещи действия. Доскоро
парламентарната тактика на движението беше съвсем различна. Всеки, който е
следил техните действия в Народното събрание няма как да не е забелязал, че ДПС
атакуваше доскоро само един сегмент от управлението - патриотите. В цяла серия
от изяви, трибунки и декларации се посочваше, че присъствието на националисти
противоречи на европейските принципи и ценности. Подтекстът беше ясен -
"зарежете патриотите и се обърнете към нас за подкрепа". За ГЕРБ
обаче би било политическо харакири да влязат в открита коалиция с ДПС, защото
това ще ги изправи пред страшния съд на всички изречени клетви и обвинения, а и
Цвета Караянчева вероятно щеше да емигрира с първа космическа от Кърджали и да
се пренесе трайно на жълтите павета. Сега тази плоча е сменена. ДПС вече
заговори, че искат алтернатива на цялото управление и, че смеят да я предложат
по свой собствен начин и методология. В интерес на истината - във времена на
политическа стагнация, когато на хоризонта не се явява нищо ново и интересно, а
хората масово са разочаровани от политиката, номерът на Движението понякога
излиза. Едва ли политически наблюдател е в състояние да забрави инфарктните
моменти от европейските избори през 2007 година, когато в един момент в
началото на нощта започнаха да идват социологическите разбивки с шокиращите
данни, че ДПС води в резултата. Не казвам сега, че ще се повтори същата драма,
а че хората на Доган се готвят за нови избори като върховно политическо
предизвикателство. Тоест можем да предположим, че на срещата с Рубин те са
изложили точно такъв вариант на действие, а вероятно са го запознали и с идеята
си да предложат алтернатива, каквото и да означава това в епохата на морфичните
резонанси и други небесни явления. След доста години на политическа диета ДПС
просто открито пожелаха властта и получиха геополитическа благословия за това.
Именно новото позициониране на Доган и компания вече прави недействителни
неговите новогодишни думи в края на миналата година, когато обяви, че няма
управлението няма алтернатива. Очевидно ДПС вече смятат, че алтернативата са
те. И заради това като в криминален роман ви връщам към този момент във
времето, за да видим дали сме разчели правилно знаците и следите и дали ще
можем да поискаме лаврите на Еркюл Поаро. Когато обаче звездите се наредят по
този начин и алтернативи започнат да никнат отвсякъде, тогава политиката
внезапно става интересна и започва да друса. Заради това - затегнете коланите.
Политическата турбуленция започна.
Морфичният резонанс също.
1 comment:
Уважаеми,господин Симов,позволете да Ви задам два въпроса.Първият е: къде изчезнаха последните интервюта в сайта "Поглед инфо"? Вторият - не мислите ли, че същият този сайт вече не заслужава да Ви има?Вашите статии се публикуват непосредствено до препечатки от долнопробни издания, няма да ги посочвам. Чувствам се разочарована!
Post a Comment