10 извода от европейските избори

1. ГЕРБ имат огромна паяжина от пропагандни промивачки на мозъци, придворни политолози, дежурни медийни шамани, но колкото и да се напъват и да надуват триумфално тромпетите резултатът няма как да бъде оприличен като мащабна победа. Разликата между БСП и ГЕРБ е 124 хиляди гласа. През 2014 година тя беше 256 801 гласа. ГЕРБ запазва броя на депутатите си, а БСП увеличава своето представителство.Като цяло управляващата партия печели 9 на сто от всички избиратели в страната. Това прави победата им на практика унизителна. Това не е доверие, а шамар. Вярно е - загубата тежи двойно повече при такива числа и заради това не опитвам да извинявам БСП.

2. В тези избори партийната номенклатура на ГЕРБ водеше битка за социалното си благосъстояние. Собствениците на мезонети за първи път в своята политическа история се почувстваха реално застрашени и това си личеше по време на цялата кампания. Точно заради това Борисов пое лично юздите, за да се опита да запази политическата си мрежа единна и да не се разпадне под външния натиск. За да успеят обаче прехранените трябваше напълно да унищожат политическия смисъл на кампанията и те постигнаха тази своя цел. Хвърчаха компромати, гнусни интриги, жълтокафява кал с идеята всичко да се омаже докрай. Това е естествената среда за новата политическа олигархия и само тя им гарантира безнаказаност. БСП не успя да се изправи срещу тази пръскачка на кал. Не го казвам като оправдание. Имаме още много работа да вършим, за да ни припознаят като автентични борци срещу тази политическа кочина, която се рекламира като еврорай на земята.

3. БСП загуби. Това не е извод, а констатация. От гледна точка на бъдещето миналото винаги е ясно и подредено, заради това е подло и нечестно да твърдя, че е било ясно, че точно така ще се случи. Но в мига в който Националния съвет пренареди листата и мнозина другари излязоха от пленума с усещането, че почва голямото разчистване на сметки, разбрах, че сами сме си подляли вода. Тук не говоря за едно или друго присъствие в листата, въпреки, че сам се опарих от свободното даване на мнение. В една телевизия през януари споделих, че според мен Станишев не трябва да е водач на листата и ме заляха с такава помия, каквато и ГЕРБ не могат да измислят. Тогава някъде в мен се оформи предположението, че някои хора залагат в тези избори съвсем други цели, а не победата на БСП. Но въпреки това резултатът не е отчайващ. Не четете заглавията по вестниците. В точка 1 съм обяснил какво представляват медиите днес. Заглавията са удивително подмазвачески към статуквото на деня. 

4. Всеки път след избори чувам редовната порция от стенания, че БСП е изхабена, уморена, нефункционална и изчезваща. Опасявам се, че моят анализ сочи нещо различно. Откакто съм жив слушам прокобите, че левицата всеки момент ще изчезне, а на 30-ата година от прехода БСП продължава да е основен фактор в политическият живот на страната. БСП не е идеалната, БСП е реалната левица на България. Който си мисли, че е лесно да вдъхновяваш с лява политика след толкова години сатанизация - нека да заповяда. Ама не виждам да има много кандидати. Респект на тези, които наистина се бориха. На останалите мога да кажа, че левите проекти не никнат като гъби от дъжда, не се появяват от нищото. Левицата има нужда от всеки човек с кауза, който е решен да осъществява идеали. БСП носи на гърба си голям исторически товар от грешки, самозаблуди, кадрови недоразумения и какво ли още не. Но няма как да не отбележа, че дори, когато ни се струва, че левицата ще изчезне, тя намира сили да засияе с нов живот. Тази виталност на левите низини е удивителна и в нейно име си струва човек да преглъща огорчението и да продължава напред.

5. В нощта на 14 февруари след отвратителен и дълъг дебат БСП взе решението да напусне парламента, защото видя как се газят основни положения в Избирателния кодекс. Нашата най-дълга и упорита битка беше за запазването на преференциите. И днес виждаме резултата - близо 40 на сто от гласувалите са ползвали преференция. В БСП процентът е даже по-висок. Тук не правя извод, а се хваля - ние бяхме единствените, които отстояваха този интерес. Оказа сме, че сме били на страната на гражданите и то от всички партии.

6. Сега вижте преференциите в БСП - шампионите са Елена Йончева, Сергей Станишев, Велизар Енчев и Иво Христов. А ми казваха, че нямало смисъл да слагаме външни хора. Някакви гневни пророци от виртуалните пространства плюнчеха перодръжките, че не било ясно на кого е тази листа. Левите хора ясно показаха какво смятат за гражданската квота - подкрепиха я. Това е големият смисъл на преференцията - хората да се освободят от диктата на партийната централа и сами да посочат фаворитите си.

7. Гледайки сега ми се струва, че БСП можеше да заложи повече на европейската тема. Няколко пъти слушах госпожа Мария Габриел. Тя беше като говорител на ЕК. Скована в параграфи и бюрократизъм. Можеше да я настъпим по големите теми за бъдещето на ЕС - там ГЕРБ не само нямат позиция, тях ги е страх да заемат такава. Иначе ще е твърде банално и невярно да хвърлим вината за загубата върху кампанията. БСП направи стройна и смислена кампания, но скандалите имаха неочакван ефект - те отвратиха хората и ги оставиха по домовете си. Признавам си в нощта на изборите и аз се гневях на това решение. Днес вече го разбирам - безвремието винаги ражда усещането за тотална безалтернативност на злото. БСП не успя да преодолее това. Може би, защото имаме още какво да променяме в себе си.

8. Не виждам смисъл да коментирам другите партии. Възхода на ВМРО продължава да ми е съмнителен и не виждам причини да се отказвам от своите подозрения. Още в самото начало стана ясно, че партията на Каракачанов изсмуква ефективно целия Патриотичен фронт, но резултът им продължава да предизвиква някои въпроси. Например кампанията на ВМРО беше толкова охолна по места, че хората и до днес се чешат по главите. ДПС си взеха своето. А Демократична България са ми толкова смешни, че се чудя как Холивуд още не е открил тези царе на комедията. Давам ви пример - Радан Кънев обяви, че ДеБъ са направили пробив като са взели един евродепутат. Ама те и досега си имаха един. На мястото на Светослав Малинов аз щях гневно да си тръгна от тази полупартия. Все пак го зачертаха като с гума от историята. Друг да се научи да не хваща късните самолети за Страсбург. Но това е синдрома на проститутката, която все се опитва да се продаде като девственица.

9. Ниската активност наистана е тревожна. Това безмълвие и нежелание да хората да отидат пред урните, докато в Европа високите залози за бъдещето увеличиха активността, показва, че у нас зрее тревожен процес. Винаги трябва да се страхуваме от безразличието на хората, защото то е симптом за зловеща криза на доверие, която може да се развихри като ураган над страната. Не мисля, че някой си дава реална сметка за дълбочината на проблема, но очевидно хората не се чувстват представени, а точно обратното - чувстват се натикани в някакво гето откъдето няма изход. Ако това продължи политическият пейзаж на страната ще се промени невъобразимо. И то не с инженерни ГМО-ота, а с реалните субекти на народния гняв. Не го казвам като пророк, то вече почти се вижда с невъоръжени очи.

10. Тези избори не са прошка. 

Ритник в топките са!

Деси Радева – тайното оръжие на президента

Екзотична медийна ситуация. Насред ожесточено предизборна кампания, когато сблъсъкът между БСП и ГЕРБ заприличва все повече на митологична война със светкавици, бомби, трясъци и напрежение, един гневен статус на Десислава Радева във фейсбук, посветен на "Луфтханза", изведнъж отклони вниманието на журналистите от битката и те изписаха тонове мастило за него. Най-интересното е, че медии, които иначе много държат на журналистическите стандарти и все бърчат гнусливо носове, изкарвайки се върховни пуритани на обективността, напълно заплюха собствените си принципи и се принизиха до най-жълтите клоаки, за да нахранят злобата си към съпругата на президента. И понеже в България жълтенията логично избива като венерически обрив в политиката, то закъсненията на депутати от ГЕРБ по темата не закъсняха. Нека да обясним - в своя статус Десислава Радева се гневеше на закъснението на полет на "Луфтханза" и обясняваше, че дразнещото в ситуацията дори не е самото закъснение, а неуважителното държане на служителките на авиолинията, както и пълната липса на информация. Статус, който можете да срещнете на десетки стени на обикновени българи, оказали се пленници по неволя из летищата по света. Лично аз съм виждал не един и двама мои приятели изкарани извън нерви именно от "Луфтханза", които не сдържаха реторичен бяс, за да описват драматичните ситуации. Само че политическите коментари съвсем не се съобразиха с правото на Радева да бъде гневна и да не крие това. Точно обратното. Според най-маститите медийни остриета на ГЕРБ изведнъж съпругата на президента се оказа едва ли не заплаха за инвестиционния климат у нас. Четох апокалиптично бесни политически мнения в които Деси Радева беше изкарана ходещо торнадо, която може да се застраши не само инвестициите, но и националната сигурност. И култовото - дори българската секция на "Дойче веле", нещо като резервоар на напудрени и суперскучни досанците с претенции за величие, решиха, че темата е достатъчно важна, за да напишат цяла статия в която, разбира се, нищо не се казваше, но се усещаше характерното за тези среди общо недоволство от състоянието на вселената.

За мен тази ситуация е повече от парадоксална. От една страна медийният слугинаж на ГЕРБ постоянно се гневи, че статут "първа дама" в българската конституция няма и, че израз на върховен цинизъм постоянно да ни занимават с Десислава Радева, а от друга страна в момента в който съпругата на президента напише дори и половин запетайка във фейсбук, същата орда от възмутени тролове веднага започва да се плюнчи и да пише гневни коментари, есета, текстове и статуси във фейсбук. С такова мощно медийно внимание, дори и напълно хейтърско по своята природа, най-яростните отрицатели на Радева всъщност я превръщат в незаобиколим интелектуален, а дори и политически фактор. Ако мненията й нямаха значение щеше ли някой да губи толкова много време да ражда сензационни заглавия, ако думите й не тежаха щяха ли представителите на психодясното ден след ден да упражняват плюенето на отрова по нея, ако съпругата на президента беше толкова странична фигура, то тогава защо орда от политически йезуити и мракобеси я следят похотливо (в политическия смисъл на думата) какво прави, къде ходи, с кого говори, а дори и каква музика слуша.

Според мен процесът си има обяснение. Цялата медийна глутница се фиксира в Десислава Радева, защото търсят начини за мръснишки атаки срещу президента. Радев се появи в политиката с незапомнена биография на човек, който няма никакви тъмни петна в своето минало, с безупречна история и без никакви политически обвързаности. А интригантската основа на съвременната българска журналистика си няма никаква представа как да сдъвче и проумее такива хора. Заради това решиха, че вместо да инквизират президента, те ще инквизират постоянно неговата съпруга, за да създават постоянен дискомфорт на семейството. Това е манипулативен, интригантски и отвратително нечистоплътен подход, но за съжаление това е средата в която трябва да съществуваме на десетата година откакто ГЕРБ като вампир за засмукали властта. И така ставаме свидетели на чудовищни изращения - депутати да коментират статуси във фейсбук. Това е толкова нелепо, че дори е трудно за писане, но няма какво да се направи. Тук е така. Блатото обича скандалите и живее от тях.

Не знам дали непукизма на Десислава Радева ме притеснява или радва. Може би второто е повече. Защото тя е наясно, че е следена, че всеки неин пост се чете от десетки враждебни очи, че е въпрос на две минути от неговото написване заглавията да гръмнат и да бъдат максимално враждебни. Но въпреки това тя не се отказва да споделя своите мнения. Дори понякога ми се струва, че Радева много хитро е открила начин да манипулира цялата тази враждебна мъгла, защото е наясно, че каквото й да напише, то ще бъда раздуто до сензационни размери. Президентското семейство е наясно, че съществува в изключително враждебна и разярена среда, така че едва ли си отказва тези малки радости...

Текстът можеше да свърши и тук, защото го чувствам логично, а и политически завършен, но в името на журналистическата обективност нека да се опитаме да видим процеса и от друга гледна точка. Независимо дали в конституцията има институция "първа дама" или не, всички сме наясно, че съпругата на президента не е случаен глас, нито просто поредният гражданин, който може да изригне в антикорпоративни проклятия, колкото и да би ми харесало лично на мен. Опитах се да видя какво е виртуалното поведение на няколко известни президентски съпруги от световната политика и навсякъде се набива на очи, че те се държат в мрежата досадно протоколни. Снимки от събитията, обяснителен текст и толкова. Няма лични мнения, позиции, а само от време на време някое палаво намигване към личния живот, което със сигурност е правено по съвет на пиари. В този смисъл Деси Радева е по-автентична от всички от тях, но и същевременно политическа опасност за Радев, най-малкото, защото може да го вкара в обяснителен режим, нещо, което шайката, която управлява би искала най-много. Досега президента не се е поддавал на този натиск, но опитите няма да спрат. Ще бъде ровено, стържено, измисляно. Мога да си представя президентска съпруга, която напълно е потънала в медийните сенки. Половинките на всички държавни глави досега бяха точно такива. От друга страна ми се струва, че за България е повече от освежително да има първа дама, която не дава пет пари за жълтия политически климат и не се съобразява с никакви условности, когато иска мнението й да се чуе. Защото, дами и господа, убеден съм, че "Луфтханза" няма да се изтеглят от България, нито пък инвестициите ще намалеят повече от досегашното трагикомично състояние. Но ако обикновен гражданин изреве във фейсбук, немския концерн може да си позволи да се прави на ни лук ял, ни лук мирисал. Виж, когато съпругата на президента се разгневи имам усещането, че немците ще бъдат по-внимателни оттук-нататък. Поне за малко. Поне за известно време. 

А това не е за подценяване.

Ама никак.

Политическа критика на финала на "Игра на тронове"

До преди финала на „Игра на тронове“ не бях гледал нито една серия изцяло. Имам своите причини за това. Твърде голям фен съм на Джордж Мартин, когото смятам за един от най-големите световни писатели и не исках да видя творчеството му превърнато в комерсиална халтура. През годините слушах мнения на фенове и на други почитатели, че сериалът всъщност е вярно отражение на книгите, че задобрява от епизод на епизод, но реших, че ще се подложа на телевизионния маратон едва когато всичко приключи. Все пак не издържах и изгледах финала. Сигурно има хора на които той им е харесал. Аз бях от другия вид – изпитах безмерно разочарование, защото с очите си наблюдавах как логиката на цялото повествование бе удавена в един тон лиготия и на места евтина сантименталност. Нека сега да се опитам да обясня.

Историята няма любимци.
Тя не познава милост и състрадание. Има хора, които я движат напред, но чисто статистически те са обречени на ранна смърт и това напълно изключва вълшебният сценарий „заживели дълго и щастливо“.  Всяка промяна е болезнена и заради това нейните носители рано или късно проливат своята кръв. Те са подложени на хладнокръвен и, за съжаление, напълно логичен геноцид.
Точно това направи „Песни за огън и лед“ такава класика сред феновете. Джордж Р. Р. Мартин изхвърли на боклука клишето за неуязвимия принц, който тържествува над злото при всяко едно положение. И доближи своята сага максимално до хладната историческа и непоколебимата политическа логика на развитието на нещата.  Промяната идва с много лица, няма един-единствен носител, въпреки нашият отчаян опит винаги да я свържем с конкретен персонаж. Това е причината и неговите книги да се сдобият с такава популярност и да станат незаобиколим културен феномен. Мартин е гениален писател, винаги го е показвал, но именно в своя опус магнум той заплени въображението на читателите, защото ги накара да повярват, че всичко, което се случва не е просто вълшебна приказка, а е напълно възможно развитие в един пълнокръвен и различен свят. Акцентът в него падна върху интригите, върху безсмъртната игра на характери, а не върху магията и това изстреля книгата в космическите висини.
Точно това не е наред с финала на сериала „Игра на тронове“ – в него не е останал дори грам от усета на писателя за света, от неговия смазващ реализъм и автентично разбиране за процесите.  Всичко беше заменено от някаква холивудска сапунка, досадно чужда на всичко, което „Песни за огън и лед“ представлява.

Лично за мен най-дразнещото е превръщането на Денерис  в злодей.  Както казах не съм гледал целия сериал, но от феновете му разбирам, че нищо в нейния образ не е подсказвало това. Лично мен тя ме спечели само с една реплика във финалния епизод : „"Няма как да направиш нов свят с велможите на стария". Каза я малко преди гаджето й да я убие подло със забит в стомаха й нож.  Репликата е банална, не е израз на нова интуиция за света, но това не отменя нейната правота. И убийството й показва, че сериалът може да има някаква културна логика, но политическата му сериозно куца. Денерис е революционен глобалист и прекрасно осъзнава, че свободата не може да бъде истинска в едно отделно парче земя. Или всички ще са свободни, или никой няма да бъде свободен.  Заради това речта й пред нейната армия беше изключително силна. Това не е реч на вманиачен империалист, а на мечтател без граници. Денерис, както каза мой приятел в критичен тон, е троцкист. Факт е, че тя изразява възглед, който наистина би допаднал на другаря Бронщайн, но тази автентична политическа логика беше удавена в псевдоморалистични пуканки, които ни ги рекламират като хуманизъм.  

Тук трябва да направим кратка отбивка, за да разясним. Историята подлежи на ценностни оценки, но нейният ход много рядко се влияе от тях. Оценките са монопол на бъдещето,  в процеса на случването на събитията е много трудно да знаем кой е прав и кой не. Има битка на възгледи, борба на идеи и това е всичко с което разполагаме като ориентация.  Години по-късно можем да се терзаем с въпроси и съмнения, но когато си в окото на бурята нямаш този лукс. И на мен ми се иска политическите процеси да бяха санитарно изчистени и емоционално претеглени. Те обаче никога не са такива. Всяка голяма световна промяна е кървава. Отворете произволен учебник по история и ще се убедите. След това няма да се нуждае от хорър-роман – в него ще откриете достатъчно ужаси. Казвам го с оглед на моралната претенция на сериала, че Денерис е злодей, защото е унищожила безсмислено цял град. Това е злодеяние, но то се е случвало толкова често през годините, че вече сме му изгубили броя. Какво е взривяването на атомната бомба в Хирошима? Израз на именно такава геноцидна логика. Тя е потресаваща, но винаги тържествува. И произтича от историческата логика на промяната. Точно тук филмът се проваля с гръм и трясък. Убиват Денерис и изведнъж всичко замира. В реалния живот точно това няма как да се случи. Денерис е предводител на армия, която е потопена в нейните идеи, която аплодира лидера, който казва, че освобождението трябва да продължи. И искате да ми кажете, че тази армия ще спре само защото нейният лидер вече го няма. Хората написали тази сцена май обитават някаква алтернативна реалност. Лидерите са ключови за историческите процеси, но забравиш ли подемът на масите, тогава ти влизаш в някакво зловещо и реакционерско мислене, което на всичкото отгоре е и нереално.
Рекапитулацията е просто потресаваща. Промяната във Вестерос просто не идва. Властта се видоизмени, но системата остана абсолютно същата. Приказките за свобода бяха погребани. На такъв финал прекрасно приляга сцената в която велможите от миналото се смеят на идеята, че всички трябва да участват в избора на нов крал. Тук, ако напънем въображението си, можем да открием някакъв социален коментар за илюзията на демокрацията в един свят, задвижен от геополитическите стихии, но радостта бързо стихва като осъзнаем, че сценаристите изобщо не са имали това предвид. Най-накрая като в омагьосан кръг всичко свърши без никаква реална промяна. Освободителката беше убита, беше сатанизирана и заличена и системата тържествува в ново облекло. И всичко това погребано с ефектна мизогинична нотка – красивата девойка падна в капана на брадатите и некъпани мъже, излъгана като романтична гимназистка. Точно на финала телевизионния маратон заприлича на обикновено фентъзи и това го проваля по доста зрелищен начин.
Надеждата ми е, че великия Джордж Р. Р. Мартин никога не би завършил сагата си по този джакиколинсов начин. Той има автентичен усет за политиката и безмилостното торнадо на историята и заради това ще чакаме неговия финал. Имам усещането, че той ще бъде доста по-различен.

ГЕРБ в епохата на тоталната лъжа

Изтъркан и плосък като роман на Венета Райкова е старият лаф, че най-много се лъже преди сватба или преди избори. Сватбата обаче е индивидуален въпрос, така че лъжите там могат да останат засекретени дори и цял живот, докато, виж, лъжите преди избори много бързо избухват като противопехотни мини щом ловният сезон за избиратели приключи. Достатъчно е да си спомните кампанията от 2017 година - ГЕРБ обещаваха, че от чешмите ще тече мляко, че всички проблеми ще бъдат решени, а доходите рязко вдигнати. Днес в торнадото от скандали с луксозни апартаменти и къщи за гости никой не се сеща да им търси отговорност за политическите измами, които пласираха като кофти политическа дрога на електората. За сметка на това се намираме пред нов сезон на този сериал и независимо, че удоволствието е съмнително и екстремно, нека все пак да се опитаме да разнищим поне малка част от токсичната политическа мъгла, която фабриките за смрадлива електронна пропаганда на властта изпускат в небето като газове от нецензурния си канал.

Безспорно най-голямата и опашата лъжа, която ГЕРБ се опитват да наложат като венерическо заболяване в общественото простраство е идеята, че те са жертви на коварен, подмолен и пъклен план, на пълзящ опит за диктатура (диктатура на опозицията - това е върховно политическо откритие и специално заради Борисов трябва да бъде учредена Нобелова награда за екзотика и да му бъде връчена преди журито да съумее да си пререже вените от ужас). ГЕРБ управляват от 10 години. 10 години власт. Това е една трета от целия преход. Те са партията, която най-дълго, досадно и болезнено се е задължала в управленските висини. И след тези безспорни и безпощадни числа да се обявяваш все още за жертва, да се правиш на опозиция е нелепо и абсурдно. А точно върху това е построена кампанията на ГЕРБ днес. Забележете, че Габриел, Майдел и сие са пуснати из страната като свободни туристи да дрънкат нещо с евробюрократичен речник, а политическият център на кампанията стана Бойко Борисов и неговите телевизионни тиради. ГЕРБ била ударена тежко. Предполага се от някакви външни и коварни сили, а не от собствената си алчност, корупция и чудовищно властолюбие. Точно тук преливаме в лъжа номер две, която десетки морално корумпирани анализатори се опитват да ни поднесат от малкия екран - че ГЕРБ задавали антикорупционни стандарти и се стараели да се изчистят. Вече е досадно, но ще повторя. Ако някой с чиста съвест твърди, че ГЕРБ се "изчиства", значи трябва по същата логика да кажем, че и мафията е способна да си изчисти, защото и там всички неудобни свидетели биват отстранени от сцената. Същността на проблема не в отстраняването на прегрешилите, а в това какво предствлява днес ГЕРБ като партия - една коалиция от хищни корпоративни интереси, икономически страсти, феодализирани мутри и нагли бюрократи. Точно поради тази причина няма как Борисов да не е знаел за всички корупционни афери, които текат под повърхността на стабилността. Защото, ако е вярно, че е тънел в неведение, тогава той не е лидер, а просто марионетка. Цялата пропаганда на дежурните по любов медии обаче беше насочена точно в обратната посока.

Също огромна и болезнено политическа лъжа е, че цялата афера около луксозните мезонети, терасите като футболни игрища и други управленски екстри е "битовизъм". Чухме го откъде ли не. Дори кметът на Панагюрище Никола Белишки, иначе талантлив и вълнуващ оратор, го изстреля в речта за честването на Априлското въстание. Всъщност проблемът е много по-остър и отива далеч от бита. Проблемът е в това, че ГЕРБ така се окопаха в управлението, така задръстиха социалните асансьори, така монополизираха цели икономически сфери, че не оставиха нито един канал нито за нормално развитие, нито за някаква надежда. Това е взривоопасна ситуация и беше необходима само една искричка да я подпали. Вместо искра се появи пожар. Защото гледката на потъналата в охолство власт не е битовизъм. Това е най-острият политически въпрос на 2019 година, защото показва реалното социално разделение между властта и нейните избиратели. Пред очите си виждаме кастовизация, виждаме как паралелната власт се опитва да се отдели в паралелни пространства, за да няма практически никакъв досег с обикновените избиратели. И заради това идеята за битовизъм е лъжа. Както е тотална и цинична лъжа опитът на ГЕРБ да парират ударите като пуснат фабриката за мръсен въздух на бързи обороти срещу опозицията. Мятането на кал, хвърлянето на лъжи можеше да мине в други случаи, но сега е просто част от паяжината на лъжата. Защото всяка друга партия вероятно щеше да има спасителен ход в плана за бягство "ама и другите са като нас", но точно ГЕРБ би трябвало да си забранят това. Защото те нали бяха по-добри? Нали дойдоха да въздадат отмъщение за прехода? Нали трябваше да строят и разивават за всички, а не за отделните партийни номенклатурчици? "И другите са като нас" е най-добрият начин лъжата на ГЕРБ да бъде видяна под блясъка на светкавиците. Казваме всичко това, защото за разлика от предишни години сега всичко, което властта паническа произвежда е безкрайна лъжа. Една огромна измама, която цели да подплаши избирателите и за пореден път да ги накара самоубийствено да пуснат бюлетина за ГЕРБ и да подхранят безкрайния апетит към луксозни имоти и големи тераси. Друг път можеше да отличим някаква истина в монумента от лъжи, но днес ГЕРБ са в последната фаза на наркотично опияние - повярвали са на собствената си пропаганда и това ги разделя от нормалния свят с цяла пропаст. Може би някъде в тъмните и прашни лаборатории из партийната централа някой осъзнава какъв проблем има партията и как този път тя е като вампир измъкнат на слънце, та точно заради това се стигна до смяна на целия фокус на кампанията и до телевизионните турнета на Борисов. Но точно този път кризисния пиар едва ли ще сработи. Защото лъжите имат граница. Защото способността на хората да вярват в тотални измами е лимитирана. Човек не може да емигрира в света на красивите телевизионни новини и рано или късно му се налага да се сблъска с болезнената реалност на гербаджийска България. Точно тук цялостната лъжа на ГЕРБ се пуква като сапунен мехур. Много дълго можеш да лъжеш един човек, много дълго можеш да го мамиш и заливаш с измислици, но няма как да го нахраниш с измама или да го накараш да повярва, че живее добре докато той едва се справя. ГЕРБ забравиха точно това. Лъжите имат срок на годност, а техните вече са развалени, подли и миришат лошо. 

Както цялата им кампания.