"Благодаря на българите, че ни дадоха прошка".
С тези думи се обърна в нощта на изборите водачката на евролистата на ГЕРБ
Мария Габриел. Не знам дали някой пиар й е писал изявлението (по-вероятния
вариант) или е било експресна импровизация, но се опасявам, че такова тълкуване
на резултатите е твърде фриволно, дори цинично и арогантно. Защото нищо в
резултатите не подсказва дори зачатък на прошка. Да, ГЕРБ победиха и потвърдиха
статута си на първа политическа сила. Но това не отменя факта, че европейските
избори бяха овеществен кошмар. Смайващо ниската активност е най-поразителния
факт от вота. Тя беше така рекордно ниска, че победата е абсолютно
непредставителна, а загубата е двойно унизителна. Това не бяха избори за
прошка, покаяние или друга емоция. В този вот българите просто смръщиха нос и
не отидоха да гласуват. Тоест първия и най-болезнен извод от това, което стана
е, че политическата система в България днес не представлява избирателите по
никакъв начин. Кризата на доверие, която се натрупваше от година днес просто
експлоадира и това предварително минира дори и разговорът за бъдещето на
Европа. Защото преди тази дискусия ние трябва да имаме сили да проведем
разговора за бъдещето на България, а се оказа, че политическият елит просто
няма с кого да го води. Народът не се появи на срещата.
Въпреки очакванията на БСП обаче ГЕРБ пак спечелиха
европейските избори. И е време анализът за тези победи да бъде направен
безстрастно, хладно и с необходимата доза обективност, ако искаме да сме наясно
какво се случва. Крилатото определение на Валентин Вацев за управляващата
партия гласи: "ГЕРБ - това е държавата. ГЕРБ това е задгробния живот на
БКП минус реалния социализъм". Върхушката на партията така е сраснала с
държавата, че наистина вече са неотличими. Това дава безкрайни ресурсни
възможности на формацията на Бойко Борисов. Допълнително костюмарите във
властта бяха безкрайно мотивирани да гласуват - за тях това беше битка на живот
и смърт за защита на собственост под формата на мезонети, тераси и къщи за
гости. Повечето от тях бяха напълно наясно, че промяната в този момент щеше да
разтвори бездна под краката им и да ги лиши от достъпа до властовите благини.
Заради това още от сутринта хардкор-базата на ГЕРБ беше строена пред урните.
Междувременно лично Борисов иззе цялата кампания на партията и прати другите от
листата да си почиват на сянка. В последните 15 дни от кампанията премиерът не
спря да обикаля страната и да използва своята власт, за да трупа влияние.
Парадоксално е, но ГЕРБ надделяха във вота, защото Бойко Борисов напълно
пренебрегна и на практика отстрани политически собствената си водачка на листа
Мария Габриел. Ако проследите телевизионното му турне ще видите, че премиерът
дори не спомена митичната дума "дигитализация", а досадната тирада за
"фалшивите новини" я произнасяше дежурно, но без да я чувства в
драматични дълбини. Това, което се ръсеше от него бяха приказки за повишаване
на доходи, строежи на пътища, индустриализация. И за съжаление в България
отдавна не е важно дали това, което говориш е вярно или не, както и колко пъти
режеш една и съща лентичка. Както и, че вече повечето слушатели се прозавят
дежурно като чуят за корпоративния вот и купените гласове. А те са жестоката
реалност, която обитаваме. Но тези, които се явиха доброволно пред урните
определено бяха мотивирани статуквото да не помръдва. Гневните и бесните
останаха такива във фейсбук, а в реалния живот дявол знае какво точно са
правили в решителния ден. И това не е обвинение към тях. Избирателите винаги са
прави. Свещеният избор е техен. Очевидно българската политика вече не може да
вдъхновява и събира истински. И точно тук стигаме до БСП. Левицата влезе с
кихавица в изборната кампания и това си пролича още на драматичния пленум на
който първоначалния вариант на листата беше изкормен, а след това зашит наново.
Още тогава стана ясно, че напрежението в БСП може да съсипе кампанията и да се
отрази негативно. И това изигра лошата си роля. В БСП нямаше една, а поне три
кампании, защото имаше хора, които играеха по свой собствен график и воля.
Кампанията на БСП добре налучка корупцията като централен проблем, но опасявам,
че спря единствено дотам и не можа да разшири тематичните кръгове. А
междувременно Борисов, елегантно или не, все пак финтира обвиненията към него.
Да обясняваш такива скандали с идеята, че не си знаел за тях отстрани изглежда
налудничаво и нелепо, но е факт, че проработи. В този смисъл БСП трябваше да
отвори и други фронтове. Свръхфиксацията върху Борисов е ефективна, но само
донякъде. Истината е, че проблемът отива отвъд него, защото Борисов е само
временно проявление на един процес, който е много по-дълбинен и ужасен от това,
което се вижда на повърхността. В резултат на загубата можете да сте убедени,
че много от симпатизантите на БСП са в депресия при това с голямо основание.
Всеки път в такава ситуация се говори, че БСП е загубила спечелена битка, че
трябва да се появи нещо ново ляво, което да не носи вините на миналото. Това
никога няма да се промени. Въпрос на време е обаче левите хора да се отърсят от
тези чувства, защото нищо не мобилизира по-сериозно от задаващи на хоризонта
избори. И точно това е шанса на БСП да излезе от кризата. В крайна сметка все
пак БСП успя да постигне нещо важно в тази кампания и тук не говорим за
допълнителният евродепутат, който си осигурява. Набелязаните от нея проблеми
остават. И понеже ГЕРБ толкова мното искаха да кажат, че няма да има промяна в
политическата ситуация, то липсата на промяна, отново изважда темите на бял
свят. Защото мезонетите с ВИП-асансьори са там, терасите, колкото футболни
игрища също. Къщите за гости никъде не са ходили. Веднага след като изтрезнаят
от идеята, че са им простили на ГЕРБ им предстои да се сблъскат с една
реалност, която не е забравила нищо. Хората не са щракнали с пръсти, нито
простили и заради това никакво политическо напрежение не се е разсеяло във
въздуха. При това много бъркат тези, които си мислят, че БСП ще утихне в
разкаяно мълчание. Напротив - левицата няма друг избор освен да продължи по
набелязания път, защото той е пътят на промяната. А никой не е казал, че
промяната е лесна. Напротив - тя е упорита, болезнена и бавна, защото в
България нещата не стават бързо, но БСП не беше натикана в ъгъла и накарана да
скимти, както си фантазираха гербаджийските шамани. Напротив - дебелият край на
тоягата вече удря по техния гръб, защото хората бързо ще се отърсят от розовата
мъглица на обещанията и ще видят, че нищо няма да се осъществи. Тоест Бойко
Борисов наистина успя да спечели тези избори, но цената на победата вече ще му
е твърде солена, защото оставането на власт в такава ситуация допълнително ще
деградира неговата партия. Да си победител при избори с активност от едва 30 на
сто не носи радост в душата, а предупреждава, че стъпваш върху тънък лед и
трябва да се ослушваш сериозно за шум от пукване. Тоест минахме през избори,
които ни показват, че очевидно промяната ще дойде едва, когато всичко стане
много зле. Това е стара като света формула, която днес либерално си позволяваме
да забравим. Изборите ни доказаха обратното.
No comments:
Post a Comment